Решение по дело №156/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение 32/23.10.2012 година, постановено по гр.дело № 334/2012 година, Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от Ш. М. Р. от С. П., общ. К. иск за признаване за установено по отношение на О. К., че е собственик на имот с идентификатор 11243, с площ от 825 кв.метра, находящ се в С. П., общ. К., при съседи на имота: изток – площад-О. К.; запад – път- О. К.; север – НУПИ /двор/ с ползвател С.Ю. и НУПИ с ползвател Б.А. и юг- път-О. К..

Срещу решението е подадена въззивна жалба от Ш. М. Р. от С. П., общ. К. чрез представител по пълномощие. Решението се обжалва като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и необосновано и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изводът на първоинстанционния съд, че ищецът не доказал, че е собственик по давност на претендирания имот, както и че общината била негов собственик по силата на закона – параграф 42 от ПЗРЗОС, бил неправилен. Разпитаните по делото свидетели установявали по един несъмнен начин, че имотът се владеел от ищеца от около 20-22 години и в този период това владение било явно, необезпокоявано и непрекъснато. От друга страна- общината не доказала, че е собственик на претендирания имот. Установявало се от доказателствата по делото – СТЕ, записванията в разписния лист, че имотът е собственост на Селкооп. По изложените съображения жалбодателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение, вместо което искът да бъде уважен. В съдебно заседание чрез представителя си по пълномощие, жалбодателят поддържа въззивната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С отговор на въззивната жалба, ответникът О. К. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. В съдебно заседание, ответникът не изпраща представител.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна:

Предявен пред първоинстанционния съд е иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено по отношение на О. К., че Ш. М. Р. от С. П., общ. К. е собственик по давностно владение на неурегулиран незастроен поземлен имот с идентификатор 11243, с площ от 825 кв.метра, находящ се в С. П., общ. К., при съседи на имота: изток – площад-О. К.; запад – път- О. К.; север – НУПИ /двор/ с ползвател С.Ю. и НУПИ с ползвател Б.А. и юг- път-О. К.. Обстоятелствата, на които ищецът основава иска си са следните: твърди, че дядо му М.С.И., б.ж. на С. П., общ. К. притежавал в с.с. стара двуетажна къща с дворно място от 2.5 дка. През 1988г. братът на ищеца Е.М.А., на мястото на старата къща построил нова и заминал за Турция. Впоследствие, през 2001г. упълномощеният от него Д.Х. от С. П., общ. К. купил за себе си къщата и дворното място. От парцела, собственост на дядото Ш. М. Р., останало парче незастроена земя, което ищецът оградил през 1990 година и до ден днешен ползвал като овощна градина. По този начин придобил по давностно владение претендирания, описан по-горе недвижим имот. Твърди, че за имота бил съставен акт за общинска собственост и по този начин О. К. оспорвала собствеността. Това обосновавало правния интерес на ищеца от предявяване на иска по чл. 124 ГПК.

Въз основа на събраните по делото доказателства, от изложените в исковата молба обстоятелства, се установяват следните такива: че ищецът Ш. М. Р., както и Е.М.А. са внуци на М.С.И., починал на 15.06.1983г.; както и че в разписния лист към проекта за дворищна регулация на С. П., общ. К. по плана от 1980г., на М.С.И. е записан имот под № 74, в кв.13- 15, за който имот е образуван парцел ХV-VІІ. От разписния лист се установява също така, че на Селкооп е записан магазин, пл.сн. № 73, кв.14, парцел І.

От заключението на назначената по делото и приета като доказателство съдебно-техническа експертиза, се установява, че претендираният имот представлява част от имот с пл.сн. № 73 по кадастралния и регулационен план на С. П., общ. К., одобрени със заповед № 484/15.08.1980 година. Имотът е в централната част на селото, с изградена околна инфраструктура; с площ 825 кв.метра, ограден с телена мрежа, поставена на бетонни колове и метална врата за достъп. Експертизата дава заключение, че съгласно действащия кадастрален и регулационен план, посочен по-горе, за имот с пл.сн. № 73 е отреден по регулация един парцел І-73, в кв. 14. За собственик на имота по разписния лист към този план е записан Селкооп. Предвиждането по действащия кадастрален и регулационен план е отразено за магазин, ресторант, сладкарница.

Безспорно установено обстоятелство по делото е, че за имот пл.сн. № 73 /вкл. претендираната част от него от 825 кв.м/ няма съставени актове за държавна и общинска собственост.

По делото са разпитани свидетелите Ю. Ф. и С. М., които сочат в показанията си, че ищецът притежава имот от около половин декар, който се намира в края на селото, до магазина. Ищецът заградил имота и го засадил с овощни дървета. Ползвал го от 20-25 година и го имал от дядо си. Всички от селото знаели, че това е имотът на Ш. Р. и никой нямал претенции към него.

Предвид обсъдените доказателства се установява, че претендираният имот, представляващ част в размер на 825 кв.м от имот пл.сн. № 73, /за целия имот - отреден парцел І-73, кв. 14 съгласно действащия кадастрален и регулационен план на С. П., общ. К. от 1980 година/, не е актуван като държавна и общинска собственост, съответно не е съставен акт за такава собственост; в разписния лист към посочения действащ план на селото от 1980 г., имот пл.сн. № 73 е записан като собственост на Селкооп. О. К. като ответник по иска, с отговора на исковата молба е изявила претенции като собственик на имота на основание параграф 42 ПЗР към ЗИД на ЗОС. В съдебното производство обаче, не е доказала наличието на предпоставките на посочената разпоредба на закона, въз основа на която претендира собственост. Възникването на права по силата на законова разпоредба не изключва изискването за наличието на определени предпоставки и условия, за да настъпят предвидените законови последици, включително доказването им в едно спорно производство. Това позоваване на ответника на посочената разпоредба в случая съдът счита за опровергано от данните по делото, че процесният имот в разписния лист към плана на селото от 1980г., е записан като собственост на Селкооп и при липсата на други доказателства, които да установяват наличието на предпоставките по параграф 42 ПЗРЗИДЗОС, следва да се приеме, че имотът не е общински. При това положение и при липсата на акт за общинска собственост /с наличието на какъвто ищецът обосновава правния си интерес от водене на иска/, за ищеца липсва такъв от установяване собствеността на процесния имот по давностно владение по отношение на този ответник – О. К., тъй като съгласно разпоредбата на 124, ал.1 ГПК всеки може да предяви иск за установяване съществуването или несъществуването на едно правоотношение или право, ако има интерес от това, като ответникът по установителния иск се определя също от интереса по този иск. В случая ищецът не може да постигне търсената защита с предявения иск, тъй като О. К. не е надлежен ответник по същия, поради което не е налице правен интерес от воденето му. Наличието на правен интерес е положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл. 124 ГПК, за наличието на която съдът следи служебно и подлежи на преценка за всеки конкретен случай. Този извод на съда впрочем не налага обсъждането на останалите събрани по делото доказателства за установяване изтичането или не на придобивна давност в полза на ищеца. Като е достигнал до извод, различен от направения и се е произнесъл по съществото на спора, първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустим иск и е постановил недопустимо решение, което съобразно служебните правомощия на въззивния съд по чл. 269 ГПК и на основание чл. 270, ал.3 ГПК следва да се обезсили, а делото – да се прекрати.

Ето защо, Кърджалийският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение 32/23.10.2012 година, постановено по гр.дело № 334/2012 година по описа на Кърджалийският районен съд и ПРЕКРАТЯВА делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.