Р Е Ш Е Н И Е
№ ………/..…………….г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Х-ти тричленен състав, в
публично съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА
СТОЯН КОЛЕВ
При участието на секретаря ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА и
прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, разгледа докладваното от съдия СТОЯН КОЛЕВ кас.
адм. нак. дело № 388/2022 г. по описа на Административен съд – Варна и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Е.Д.Й. ***, против Решение № 33/10.01.2022 г. на ВРС,
постановено по НАХД № 3819/2021г. по описа на същия съд, с което е потвърдено
НП 21-0819-002800/21.07.2021 г. на Началник група към ОДМВР – Варна, сектор
„Пътна полиция“, с което на Й. са наложени
административно наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 1 месец, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП.
Касаторът сочи, че решението на ВРС е
незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила
и на неправилно приложение на материалния закон. Поддържа, че неправилно ВРС е
анализирал събраните по делото доказателства, позовал се е на показания
депозирани от полицейските служители, като в противоречие на процесуалните
правила не е кредитирал показанията на свидетелката А.. Счита, че са налице
противоречия по основни факти - относно това къде са се намирали полицейските
служители, подаден ли е сигнал със стоп-палка и по отношение на кого е бил
отправен същият. По изложените доводи моли да се отмени решението и да се
постанови друго с което се отмени НП. В
с.з. касаторът поддържа жалбата, сочи, че неправилно ВРС не е кредитирал
показанията на водената от него свидетелка.
Представителят на ВОП счита, че жалбата е
неоснователна, а касираното решение правилно и законосъобразно, поради което
моли да бъде потвърдено.
Административен съд – Варна, при преценка
на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на
обжалваното решение, с оглед наведеното с жалбата касационно основание и
правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, установи следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и
е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна поради
следното:
От фактическа страна районният съд е приел,
че на 23.06.2021г. около 22,59 часа касаторката управлява лек автомобил марка „Нисан
Кашкай” с ДК№ ****** по улица Девня в гр. Варна движейки се в посока изхода на
града. В същото време на посочената улица, в близост до магазин „******“, служители
в сектор „Пътна полиция“-Варна (свидетелите Е. Ж. Г. и Л. М. М.), следели за
спазване на ЗДвП от страна на водачите, като основно извършвали проверки за
употреба на алкохол. Свидетелят М. решил
да извърши проверка на жалбоподателката, при което подал сигнал със стоп-палка.
Й. възприела сигнала, при което за момент намалила скоростта на движение, но
след това продължила движението си в същата посока. Свидетелите последвали
управлявания от жалбоподателката автомобил с включен звуков и светлинен сигнал
за спиране и успели да я застигнат в района на пътния възел с Аспарухов мост,
където тя преустановила движението си. Извършена била проверка за употреба на
алкохол, като техническото средство отчело 0,83 промила. Във връзка с тези
констатации на жалбоподателката Й. бил съставен АУАН за това, че не спира на
подаден ясен сигнал за спиране със стоп-палка по образец на униформен служител
на МВР на посоченото място, както и за това, че управлява МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда. Актът бил съставен в присъствието на
нарушителката, бил предявен и подписан без възражения, а на Й. бил издаден
талон за медицинско изследване. В резултат от проведено такова било установено,
че концентрацията на алкохол в кръвта ѝ е 0,49 промила. В срока по чл. 44,
ал. 1 ЗАНН жалбоподателката депозира писмени възражения. След извършена
съответна проверка от назначена за целта комисия данните от Протокола за
химическа експертиза били съобразени и било преценено, че не следва да се
ангажира отговорността на Й. за нарушение по чл. 5, ал. З, т. 1 ЗДвП. Поради
това въз основа на съставения акт на 21.07.2021г. било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което на касаторката били наложени наказания глоба
в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за
извършено нарушение на чл. 103 ЗДвП.
При постановяване на решението си, като е
обсъдил събраните по делото доказателства, въззивният съд е достигнал до
изводите, че АНП е проведено в съответствие с административнопроизводствените
правила; АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от закона
срокове, налице е единство между фактическо и юридическо обвинение; правилна е
дадената квалификация на деянията, като вменените нарушения се установяват по
безспорен начин от събраните по делото доказателства. Съдът е приел, че
показанията на свид. Е. Ж. Г. и Л. М. М. са последователни и
непротиворечиви, от тях се установява,
че са видели водачката на автомобила, тя също ги е възприела, вкл. и подадения
сигнал със стоп-палка, намалила е но не е спряла, а е продължила движението си в
посока изхода на града. Съдът е ценил показанията на Г. и М., като
последователни, безпротиворечиви и логични. След като е взел предвид както
отношенията на свидетелите с наказаното лице, така и противоречието им с
останалия събран по делото доказателствен материал въззивният съд не е
кредитирал показанията на свидетелката В. О. А..
Обжалваното решение настоящата инстанция
намира за правилно и законосъобразно. Не са налице наведените касационни
основания. При постановяване на решението районният съд не е допуснал
съществени нарушения на процесуални правила, извършил е цялостна проверка на
обжалваното НП съгласно задължението по чл. 312 и чл. 313 ал. 1 НПК, приложими
по препращане от чл. 84 ЗАНН. В тази връзка е изследвал дали АУАН и НП са
издадени при спазване разпоредбите на ЗАНН и съответстват на изискванията за
съдържанието им, като е направил законосъобразен извод, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения при постановяването на обжалвания акт.
Районният съд не е нарушил и процесуалните
правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства;
обсъдил е както писмените, така и гласните
доказателства. В мотивите към решението, е направено подробно изложение на
установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от
тях правни изводи, възприети и от настоящия съдебен състав, като съобразени с
приложимите материално-правни разпоредби.
Съдът не споделя доводите на процесуалния
представител на касатора, че в показанията на разпитаните по делото полицейски
служители са налице противоречия по основните факти. Настоящия съдебен състав
споделя доводите на ВРС, счита, че показанията на двамата полицейски служители са
последователни, логични и се подкрепят с останалия събран по делото
доказателствен материал. Събраните доказателства разгледани в тяхната съвкупност
налагат извода, че касаторката е осъществила вмененото ѝ нарушение. От
показанията на двамата свидетели се установява ясно мястото на което са се
намирали, действията които са предприели, както и поведението на касаторката. Доводите
на процесуалния ѝ представител, че игнорирайки показанията на св. А. въззивният
съд е допуснал съществено процесуално нарушение в хода на съдебния процес са
неоснователни. Действително настоящата инстанция не споделя извода на въззивния
съд, че тъй като свидетелката е в приятелски отношения с жалбоподателката, е
налице съмнение в достоверността на нейните показания, както и че, предвид
противоречието с останалите достоверни доказателства по делото, се налага
извода за липса на обективност и недостатъчна достоверност на изявленията ѝ.
Въпреки това съдът намира, че правилно показанията на свидетелката не са
кредитирани в цялост, а само в тази част, в която същите не противоречат на
останалите доказателства по делото. Това е така, защото управлявайки автомобила
си свидетелката се е движила преди автомобила на санкционираното лице. При
такава ситуация не е възможно движещия се отпред водач, който е ангажиран с
управлението на автомобила си да възприеме обективно и ясно дали подаденият от
полицейските служители сигнал е подаден коректно и адресиран точно до водача на
движещия след него автомобил.
Видно от гореизложеното обжалваното решение
не страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на
касационни основания за отмяна по чл. 348, ал. 1 НПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
При извършената извън обхвата на касационната жалба служебна проверка на
обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка с неговите валидност и
допустимост, поради което същото следва да се остави в сила.
При този изход на касационния спор следва
да се удовлетвори искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за настоящата съдебна инстанции на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН
във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата
за плащането на правната помощ като присъди такова в размер на 80 (осемдесет)
лева.
Воден от горното и на основание чл. 221,
ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН,
Административен съд – Варна, Х-ти тричленен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 33/10.01.2022 г. на ВРС,
постановено по НАХД № 3819/2021г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Е.Д.Й. *** да заплати на ОДМВР Варна
сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.