Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.***, 27.
01. 2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
***ският
районен съд, тринадесети граждански състав, в открито заседание на 27. 01.
2022 г, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ЗАМФИРОВА,
при секретаря
ЦЕЦКА СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдия Светла
Замфирова гр. д. №
1497 по описа за 2020 г, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила
е молба от ***против
***., в която се твърди, че е
пострадал ***от ответницата. Постановени са
мерки за незабавна защита от
домашното насилие. Молбата е
допустима. Ответницата попада в хипотезата на чл.3 от ЗЗДН, тъй като е била във
фактическо съпружеско съжителство с молителя и има дете от него.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото, намира за установено следното:
Безспорно по делото е установено и не се
спори между ***, че *** са се намирали
във фактическо съжителство, от което имат дете. От тези обстоятелства произтича
основанието за активната легитимация на молителя по чл. 3 от ЗЗДН.
В хода на съдебното дирене се установи, че ***
по делото са в лоши отношения.
На база
събраните гласни и писмени доказателства, изслушването на детето, съдът
приема, че действително не е налице
изършено насилие от ответницата. Касае
се за влошени
отношения между двамата родители по повод
осъществяване режима за
лични отношения с
детето.
Майката е учителка в детска градина *** и за нея има положителна оценка и добра
характеристична справка от директорката на учебното заведение за работата
с децата. При изпълненията на служебните си задължения тя се отличава с
чувство за отговорност, против нея няма оплаквания, подадени от родителите на
децата в градината.
Съгласно чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират
в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство. Съдът счита, че действията на ответницата спрямо
молителя не представляват актове на домашно насилие по смисъла на
закона,
Съдът приема, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан, тъй като спрямо молителя и детето
не е упражнено домашно насилие по
чл. 2 от ЗЗДН.
Поради изложеното, съдът намира, че молбата
е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на процеса, и на основание чл. 11, ал.
2 от ЗЗДН, молителят следва да бъде
осъден да заплати и държавна такса в размер на 25 лв. по сметка на ПлРС и направените разноски за адвокатско
възнаграждение.
Водим от
горното, съдът
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ
ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК с правно основание чл.5 от ЗЗДН от Л. В.П.,
ЕГН **********,***, против ***.
ЕГН **********,***,
ОСЪЖДА, на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН, Л. В.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ***ския районен
съд държавна такса в размер 25 лв.
ОСЪЖДА,
Л. В. П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
НА ***. ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 600 лв.
ПРЕПИС
от решението и заповедта ДА СЕ ИЗПРАТИ на основание чл. 16 ал.3 от ЗЗДН на РУ по местоживеенето на молителя и на
ответника по молбата, препис от решението да се връчи на ***.
Решението може да се обжалва пред ПлОС в едноседмичен срок от днес.
Съдия при
Районен съд: