М О
Т И В
И към Н О Х Д № 168/20г.
Производството е по реда на чл.370 и
следващите от НПК.
Срещу
подс. С.К.К. е повдигнато обвинение по чл.206 ал.1 от НК затова,че на
07.10.2019г. в гр. Казанлък противозаконно е присвоил чужда движима вещ която е
владеел на стойност 600 лв. собственост на М.В.Н..
В
съдебното заседание след приключване на съдебното следствие представителя на РП-Казанлък
поддържа обвинението и пледира съдът да признае подс. К. за виновен като му
определи наказание от една година лишаване от свобода като се приложи
разпоредбата н чл.58а от НК а наказанието да бъде отложено за срок от три
години.
Пострадалия
М.В.Н. преди започването на съдебното следствие предяви граждански иск срещу
подс. К. за причинените му имуществени вреди в размер от 600 лв. ведно със
законната лихва от датата на непозволеното увреждане до окончателното изплащане
на главницата.
Подс.
С.К.К. се признава за виновен като
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
се съгласява да не се събират доказателства за тези факти- чл.371 т.2 НПК.
Защитника
на подс. К. след приключване на съдебното следствие пледира съдът да го признае
за виновен като му определено наказание към предвидения в закона минимален
размер .
Съдът
като взе предвид фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и доказателствата събрани на досъдебното производството установени с доказателствени
средства- показания на свидетели, експертно заключение, писмени и след преценка
поотделно и в съвкупност приема за установено следното;
Св.
М.Н. и подс. С.К. се познавали от много години.
На
07.10.2019г. св. М.Н. получил на мобилния си телефон по системата „месинджър“
молба от подс. К. да му услужи с пари тъй като детето му било претърпяло
операция в гр. Стара Загора и той трябвало да отиде там но нямал пари.
Св.
Н. му казал,че няма пари . Подс. убедил
св. Н. да му даде личния му лаптоп който да заложи за да вземе пари, който след това до няколко дни щял да откупи и да му го върне.
Пострадалия
св. Н. се съгласил и чрез брат си св. Д.Н. дал собствения му лаптоп марка „ASUS X 540NA-GQ052WIN 10“ на подс. К..
След
това подс. К. заедно със св. Д.Н. пробвал
да заложи лаптопа но не успял, след което със такси отишли да търсят приятел на
подс. на който той да даде лаптопа.
Двамата
отишли до бл.23 в гр. Казанлък в ж.к.
„Изток“, където св. Д.Н. останал в таксито а подс. слязъл сам като взел със
себе си лаптопа.
Върнал
се след половин час но без лаптопа като
платил само част от сметката за
наемането на таксиметровия автомобил.
Подс.
К. през това време продал лаптопа в
заложна къща „ВВМ“ в гр. Казанлък на ул. „Любомир Кабакчиев“ за сумата от 500
лв. на св. А.М., без право на откупуване .
За
лаптопа подс. заявил,че бил негов.Била изготвена декларация по чл.14 ал.3 от
Наредбата за дейността на заложните къщи.
Впоследствие
св. М.Н. се обадил на подс. К. за да поиска лаптопа и последния му казал,че лаптопа е във дома му като не е
заложен.
От
експертното заключение на съдебно-оценъчната експертиза се установява,че
стойността на процесния лаптоп е за сумата от 600лв..
Описаната фактическа обстановка която съответства на
обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепя от показанията на св. М.Н.,Д.Н.
и А.М., от експертното заключение на съдебно-оценителната експертиза и от
писмените доказателства- декларация по чл.14 ал.3 от Наредбата за заложните
къщи, фактура и др. които подкрепят изцяло направените от подс. С.К.
самопризнания.
Имайки
предвид установената по несъмнен и безспорен начин фактическа обстановка съдът
намира,че подс. С.К.К. от обективна и субективна страна е осъществил състава на
чл.206 ал.1 от НК.
ПО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ ;
От
обективна страна подс. К. със намиращата се в негова фактическа власт чужда вещ
/лаптоп марка ASUS X 540NA-GQ052WIN 10 /,без знанието и
съгласието на собственика и М.Н. се е разпоредил със нея като със своя.
Тази
вещ е била предоставена на подс. К. да я владее със съгласието на собственика и св. М. Н..
От
субективна страна подс. К. е действал умишлено.
Подс.
е знаел и съзнавал обществено-опасния характер на деянието си,предвиждал е
настъпването на обществено-опасните последици искал е тяхното настъпване и се е
стремил към тях.
Подс.
К. е знаел ,че тази вещ е чужда, и не е
имал намерение да изпълни поетото задължение, да я заложи а впоследствие да я
откупи и да я върне на собственика, съзнавал е ,че действа извън знанието и
съгласието на собственика и въпреки това
противозаконно я е присвоил .
Имайки
предвид изложените дотук мотиви и на основание цитираните по-горе законови
текстове съдът намира ,че подс. С.К.К. следва да бъде признат за виновен и
наказан.
Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът приема- сравнително добрите му характеристични
данни, критичното му отношение към извършеното,невисоката стойност на своената
вещ и направените признания.
Като
отегчаващи вината обстоятелства съдът приема обремененото му съдебно минало.
Наказанието
му следва да се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства и със
оглед постигане целите на чл.36 от НК- една година лишаване от свобода.
На
основание чл.373 ал.2 вр. чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК съдът няма алтернатива и на основание чл.58а от НК
намалява така определеното наказание с една трета на осем месеца лишаване от
свобода.
На
основание чл.66 ал.1 от НК съдът отлага
така определеното наказание с три години.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК И РАЗНОСКИТЕ ;
Гражданския
иск е със правно основание чл.45 и следващите във връзка с чл.52 и 51 от ЗЗД като са налице всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане-причинена щета,причинна връзка и виновно
поведение.
От
доказателствата по делото безспорно се установява,че подс. С.К. е присвоил
чужда движима вещ -лаптоп на стойност 600 лв./експертно заключение/ собственост
на М.Н. която е владеел.
Поради
и това съдът намира,че иска е доказан по основание и размер и следва да бъде
уважен изцяло поради което подс. К. следва да заплати сумата от 600 лв.-представляваща
имуществена вреда от деянието ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане 07.10.2019г. до окончателното изплащане на
главницата както и държавна такса в размер от 50 лв. върху уважения граждански иск.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК подс. С.К.К. следва да заплати и направените по
делото разноски в размер от 54,90лв. по
сметка на ОДМВР Стара Загора и 30 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС-Казанлък- възнаграждение за експерта.
Водим
от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ ;