№ 585
гр. Пловдив , 23.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и трети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501827 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2
от ГПК.
Делото е образувано по въззивна частна жалба на „Теленор България“
ЕАД, ЕИК *********, чрез пълномощника му адв. З.Ц., срещу
Разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 23.06.2021г. по ч. гр. д. №9384/2021г. по
описа на Районен съд- Пловдив, ХVIII гр. с., с което е било отхвърлено
подаденото от дружеството заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ИВ. ЕНЧ. К., ЕГН
**********, с адрес: село М., общ. М., обл. Пловдив, ул. „33-та“ № 20, за
сумата от 233.96 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на услугите
по договора за мобилни услуги и за разноските за разликата над уважения до
претендирания размер. В частната жалба се излагат доводи за неправилност
на обжалваното определение, като се иска същото да бъде отменено и се
постанови издаване на заповед за изпълнение съобразно подаденото
заявление.
След преценка на материалите по делото и доводите на жалбоподателя,
съдът намира за установено следното:
За да отхвърли заявлението на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
1
*********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК срещу ИВ. ЕНЧ. К., ЕГН **********, за сумата от 233.96
лева - неустойка за предсрочно прекратяване на услугите по договор за
мобилни услуги № ********* от 02.04.2018 г., изменен с Допълнително
споразумение № ********* от 04.06.2019 г., за номер **********,
първоинстанционният съд е приел, претендираното от заявителя вземане
се основава на неравноправна съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2, т.5
от ЗЗП клауза в договора, предвиждаща че потребителят дължи
неустойка при предсрочното му прекратяване в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти до
края на срока им, но не повече от трикратния им размер. Изложил е
съображения, че посочената клауза позволява на доставчика да получи
цената на самата услуга, независимо че не предоставя такава на
потребителя, както и че размерът на неустойката не е съобразен с обема
на неизпълнението на потребителя /оставащия срок на договора/ и
евентуалните вреди на търговеца от това.
Така постановеното разпореждане е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК съдът следва
да откаже издаването на заповед за изпълнение, ако искането се основава
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице
обоснована вероятност за това. В случая заявителят е поскал издаването
на заповед за изпълнение за вземане за неустойки по договор за мобилни
услуги № ********* от 02.04.2018 г., изменен с Допълнително споразумение
№ ********* от 04.06.2019 г . Съгласно предвиденото в раздел 4,т. 2 от
допълнителното споразумение , в случай на прекратяването на договора
преди изтичане на срока по вина или искане на потребителя той дължи
неустойка в размер на оставащите до изтичане на уговорения срок, но не
повече от трикратния им размер, месечни абонаменти по техния
стандартен размер. Според настоящия състав на съда е налице обоснована
вероятност посочената клауза да е неравноправна съгласно чл.143, ал.1
във връзка с ал.2, т.5 от ЗЗП. Предвидената неустойка при прекратяване
на договора в размер на три стандартни месечни абонамента е
необосновано висока, тъй като не е съобразена с размера на евентуалните
2
вреди, които операторът би претърпял. Последните не следва да се
съизмерват с пропуснатите по самия договор месечни абонаменти, тъй
като получаването на последните е свързано с предоставяне на
определени услуги за абоната, които след прекратяването на договора
вече няма да бъдат предоставяни и за предоставянето на които не
съществува пречка да бъде сключен договор с друг абонат. Отделно от
това в конкретния случай размерът на неустойката е обвързан не с
уговорените в самия договор, а с т.нар. „стандартни“ месечни
абонаменти, които са в по- висок размер. При това положение се
създават предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора, тъй
като в ситуация, при която до изтичане на срока на договора остават три
и по- малко месеца той ще има право да получи от потребителя
обезщетение, надвишаващо сумата, която би получил при изпълнение на
договора.
Предвид горното частната жалба е неоснователна, а обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, инкорпорирано в Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
23.06.2021г. по ч. гр. д. №9384/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив,
ХVIII гр. с., с което е било отхвърлено подаденото от „Теленор България“
ЕАД, ЕИК *********, заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ИВ. ЕНЧ. К., ЕГН
**********, с адрес: село М., общ. М., обл. Пловдив, ул. „33-та“ № 20, за
сумата от 233.96 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на услугите
по договор за мобилни услуги № ********* от 02.04.2018 г., изменен с
Допълнително споразумение № ********* от 04.06.2019 г. и за разноските за
разликата над уважения до претендирания размер.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4