Р Е Ш Е Н И Е №
22.03.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – Въззивни състави, ІІ-В състав, в публично заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря
Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева в.гр.дело №
867 по описа за 2021 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20241162 от 02.11.2020 г. по гр.д. № 25079/2020 г. Софийски
районен съд, 74 състав отхвърлил предявения от В.А.П., ЕГН **********, срещу 14
СУ „ПРОФ. Д-Р А.З.“ – гр. София иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл.
188, т. 1 КТ за отмяна на наложеното със заповед № 249/04.05.2020 г.
дисциплинарно наказание „забележка“.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата В.А.П., която
го обжалва с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния
закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Първоинстанционният
съд неправилно приел, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
издадена при спазена процедура по издаването й. Действително, не било
задължително формулировката на нарушенията в заповедта да е идентична с тази в
искането за обяснения, но задължително било работодателят да изиска обяснения
за конкретно извършени нарушения с посочване на време, място и начин на
извършване, както и период, ако нарушенията са повтарящи се. Такава яснота в
искането в случая не била налице, което нарушавало правото на защита на
служителя. От изходящия номер на искането било видно, че същото е изготвено на
21.04.2020 г., а била посочена дата на връчване 20.04.2020 г., което също „будело
неяснота“. Освен това работодателят нямал основание да наложи дисциплинарното
наказание, тъй като заповед № 611/13.04.2020 г. (вероятно се касаело за 2019
г.) имала препоръчителен, а не задължителен характер. За първи път с жалбата се
твърди, че тази заповед не била задължителна за ищцата не защото не била
запозната с нея (каквото е твърдението в исковата молба), а че този
препоръчителен характер бил обявен от директора на училището. Навеждат се и
нови твърдения, че в периода 16.09.2019 г. – 17.04.2020 г. директорът не взел никакво
отношение относно начина на отразяване от ищцата, а ако считал че ищцата извършва
нарушения на трудовата дисциплина, то в този период следвало да вземе
отношение, което не било направено до проверката от МОН през февруари 2020 г.
Това водело до извод, че проверяващите органи са констатирали нарушение на
самия директор за неосъществяване на контрол. По този начин в посочения период
ищцата работела по избрания от нея начин и неуведомявана, че извършва нарушения
на трудовата дисциплина считала, че извършва възложената й работа „в унисон“ с
изискванията. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това
постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски за двете
инстанции, като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна 14 СУ „ПРОФ. Д-Р А.З.“ – гр. София с
писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да
потвърди атакуваното решение като правилно. Не претендира разноски.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което намира
за установено следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“, наложено на ищцата със заповед
№ 249/04.05.2020 г. на директора на 14 СУ „Проф. д-р А.З.“ – гр. София.
Въведените с исковата молба твърдения за незаконосъобразност на заповедта
са: Ищцата не била запозната с цитирания протокол № 27/20.04.2020 г., на който
се позовавал директорът за налагане на наказанието; наказанието било наложено
за период, последващ този на проверка от МОН; в длъжностната й характеристика
не било въведено задължение да проследява напредъка на учениците в начален етап
чрез функцията „отзиви“ и комуникацията с родителите чрез функция „съобщения“ в
електронния дневник на училището, нито такова задължение й било вменено с
евентуална заповед, поради което изпълнението му било само препоръчително;
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не била мотивирана; не били спазени изискванията на
чл. 193 КТ, тъй като не й били искани обяснения за нарушение на заповед №
611/13.09.2020 г., с която не била и запозната, нито в искането бил посочен период
на твърдените нарушения; наложеното със заповедта наказание не съответствало на
характера на описаните нарушения.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че при
постановяването му не са нарушени императивни материалноправни норми, то е правилно и следва да бъде
потвърдено, като въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд
съгласно процесуалната възможност за това, изрично установена с разпоредбата на
чл. 272 ГПК, а предвид разпоредбата на чл. 269, изр. 2 и във връзка с
непреклудираните доводи в жалбата я намира за неоснователна и по следните
съображения:
Елементите на фактическия състав на дисциплинарното нарушение, които го
характеризират като вид правонарушение са: деяние (действие или бездействие),
противоправност и вина. Обект на дисциплинарното нарушение като основание за
дисциплинарната отговорност са трудовите задължения на работника или служителя,
които трябва да бъдат изпълнявани точно и добросъвестно. Техният обем произтича
от съдържанието на конкретното индивидуално трудово правоотношение, като при
изпълнението им работникът или служителят е длъжен да спазва законните
нареждания на работодателя.
Страните не спорят, че между тях е съществувало валидно трудово
правоотношение, по силата на което ищцата е заемала в ответното училище
длъжността „старши учител ЦДО“. На 08.05.2020 г. на ищцата е връчена заповед №
249/04.05.2020 г., с която й е наложено дисциплинарно
наказание „забележка“ затова, че в периода 16.09.2019 г. – 17.04.2020 г. не е
отразила проследяването на напредъка на учениците в начален етап чрез функцията
„отзиви“ и комуникацията с родителите чрез функцията „съобщения“ в електронния
дневник на училището „Школо“.
Неоснователен е поддържаният в жалбата довод за нарушение на изискванията
на чл. 193 КТ. Както в искането за обяснения, така и в заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да
бъде посочено по разбираем за работника начин (в този смисъл е трайната
практика на ВКС - решение № 230/03.10.2013 г. по гр.д. № 1328/2012 г. на ВКС,
ІV ГО, решение № 209/02.05.2012 г. по гр. дело № 768/2011 г., ІV ГО, решение №
857/25.01.2011 г. по гр. дело № 1068/2009 г., ІV ГО и др.). В случая по делото
се установява, че на 21.04.2020 г. от ищцата са изискани писмени обяснения в
срок до 24.04.2020 г. по повод констатирано нарушение, изразяващо се в
неотразяване на проследяването на напредъка на учениците в начален етап и комуникацията
с родителите им в електронния дневник на училището „Школо“. В искането е
описано по достатъчно ясен начин нарушението, за което са поискани обяснения, а
от ищцата са дадени такива на 23.04.2020 г. От обясненията е видно, че същата е
била наясно за какъв период се искат обясненията – от въвеждането на
електронния дневник в началото на учебната 2019/2020 г. Към искането за
обяснения са били приложени и заповедта, въз основа на която е въведено
задължението, което се твърди да е нарушено, както и протокол за проверка,
последните приети по делото и неоспорени от ищцата. От КП № 27/20.04.2020 г. е
видно, че от ищцата не са извършвани никакви отбелязвания относно проследяването
на напредъка на учениците в начален етап и комуникацията с родителите им в електронния
дневник. Поради това неоснователно от въззивницата се поддържа, че правото й на
защита било нарушено.
По делото се установява още, че заповед № 611/13.09.2019 г., с която на
ищцата са вменени задължения за водене на електронен дневник, й е връчена лично
срещу подпис, т.е. неоснователно в исковата молба се поддържа, че ищцата нямала
задължения да отразява проследяването на напредъка на учениците в начален етап
чрез функцията „отзиви“ и комуникацията с родителите чрез функцията „съобщения“
в електронния дневник на училището, а това отразяване имало само препоръчителен
характер.
Недоумение буди наведеният за първи път с жалбата довод, че заповед №
611/13.04.2019 г. имала препоръчителен, а не задължителен характер. Издадена
законосъобразно от директора на училището заповед, с която на служителите се
вменяват задължения по водене и начина на водене на електронен дневник,
несъмнено има задължителен характер, а неизпълнението на вменените с нея
задължения е основание за търсене на дисциплинарна отговорност от служителя –
чл. 197, ал. 1, т. 7 КТ. Наведените за първи път с жалбата твърдения, че
„препоръчителният“ характер на заповедта бил обявен от директора на училището и
за неосъществен контрол от последния, освен недоказани, са и преклудирани,
поради което не следва да се обсъждат.
По изложените съображения въззивният съд намира,че предявеният иск с правно
основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 КТ е неоснователен. Предвид
съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, атакуваното решение следва
да бъде потвърдено.
При този изход, разноски на въззивницата не се следват, а от въззиваемия не
се претендират, поради което разноски не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20241162 от 02.11.2020 г., постановено по гр.д. № 25079/2020 г.
на Софийски районен съд, 74 състав.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.