Решение по дело №140/2022 на Районен съд - Пирдоп

Номер на акта: 71
Дата: 10 август 2022 г. (в сила от 10 август 2022 г.)
Съдия: Донка Иванова Паралеева
Дело: 20221860200140
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. , 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети август през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Донка Ив. Паралеева
при участието на секретаря Петя Т. Александрова
като разгледа докладваното от Донка Ив. Паралеева Административно
наказателно дело № 20221860200140 по описа за 2022 година
като разгледа докладваното от съдията Паралеева АНД № 140 по описа на РС-Пирдоп за
2022 година и на основание чл.378, ал.4, т.1 НПК във вр. с чл.78а НК във вр. с чл.343а, ал.1,

б.„в“, пр. първо вр. с чл.343, ал.3, пр. четвърто, алт. първа, б. „а“, пр. първо, алт. втора вр. с
чл.343, ал.1, б. „б“, пр. второ във вр. с чл.342, ал. 1 НК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия П. ЗЛ. Н. - роден на **********г. в гр.П., живущ в с.П.,
общ. З., обл. С., българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование,
пенсионер, с ЕГН: **********,
ЗА ВИНОВЕН за това, че на 21.11.2018г. около 07.40ч. на ГП-I-6 на 183-ти
километър в района на местността „Шарен кол“ при управление на моторно превозно
средство-товарен автомобил марка „*****“, модел „*********“ с ДК№ ******** е нарушил
правилата за движение - ЗДвП: водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват - чл.20, ал.1 ЗДвП, водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението - чл.20, ал.2 ЗДвП, като по непредпазливост е причинил па
М.П.М. от гр.С. средна телесна повреда -счупване на шийката на дясната раменна кост,
1
изкълчване на дясната раменна става довели до трайно затруднение в движението на десния
горен крайник и на М.Д.Г. от с.М. средни телесни повреди - счупване на тялото на втори
поясeн прешлен причинило трайно затруднение в движението на снагата и счупване на
шийката на дясната раменна кост причинило трайно затруднение в движението на десния
горен крайник, като от деянието е настъпила телесна повреда на повече от едно лице и
деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на

пострадалите - престъпление по чл.343а, ал.1, б.„в“, пр. първо вр. с чл.343, ал.3, пр.
четвърто, алт. първа, б. „а“, пр. първо, алт. втора вр. с чл.343, ал.1, б. „б“, пр. второ във вр. с
чл.342, ал.1 НК,
ПОРАДИ КОЕТО и на основание чл.78а НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна
отговорност и му НАЛАГА административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/
лева.
ОСЪЖДА обвиняемия П. ЗЛ. Н., с ЕГН: **********, на основание чл.189, ал.3 НК,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОДМВР-София в полза на бюджета на държавата сумата от
364.23 лв. /триста шейсет и четири лева и двайсет и три стотинки/, представляваща
извършени на досъдебното производство разноски за изготвяне на експертизи.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 15 - дневен срок от
обявяването му пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ № 71/10.08.2022 г. ПО АНД № 140/2020 г. ПО ОПИСА НА
РАЙОНЕН СЪД П., 3-ТИ СЪСТАВ, изготвени на 25.08.2022 г.:
Районна прокуратура- П. е внесла постановление с предложение за освобождаване на
обвиняемия П.З.Н., ЕГН: ********** от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание за това, че на 21.11.2018г. около 07.40ч. на ГП-1-6 на 183-ти
километър в района на местността „Шарен кол“ при управление на моторно превозно
средство-товарен автомобил марка „*****“, модел „********“ с ДК№ ********* е нарушил
правилата за движение по ЗДвП: водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват - чл.20, ал.1 ЗДвП; водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението - чл.20, ал.2 ЗДвП, като по непредпазливост е причинил па
М.П.М. от гр.С. средна телесна повреда - счупване на шийката на дясната раменна кост,
изкълчване на дясната раменна става, довели до трайно затруднение в движението на десния
горен крайник и на М.Д.Г. от с.М. средни телесни повреди - счупване на тялото на втори
поясeн прешлен, причинило трайно затруднение в движението на снагата и счупване па
шийката на дясната раменна кост, причинило трайно затруднение в движението на десния
горен крайник, като от деянието е настъпила телесна повреда на повече от едно лице и
деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на

пострадалите - престъпление по чл.343а, ал.1, б.„в“, пр. първо вр. с чл.343, ал.3, пр.
четвърто, алт. първа, б. „а“, пр. първо, алт. втора вр. с чл.343, ал.1, б. „б“, пр. второ във вр. с
чл.342, ал. 1 НК.
В съдебно заседание прокурор И.И.- представител на РП-Елин Пелин, ТО-П., поддържа
предложението, като счита за доказано, че обвиняемият е извършил престъплението, за
което е обвинен, а именно: престъпление по чл.343а, ал.1, б. „в“, пр.1 вр. чл.343, ал.3, пр.4,
алт.1, б. „а“, пр.1, алт.2 вр. чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1 НК. Това било така,
доколкото обвиняемият не оспорва фактите, а са приети и доказателствата, събрани в
досъдебното производство, от които по безспорен и несъмнен начин се доказва авторството
на извършеното деяние. Същото било извършено при форма на вината „непредпазливост“.
Представителят на държавното обвинение намира, че са налице процесуалните
предпоставки на чл.78а НК, тъй като обвиняемият е пълнолетен, не е освобождаван от
наказателна отговорност, не е осъждан и с деянието не са причинени съставомерни
имуществени вреди. Прокурор И. предлага на обвиняемия да бъде наложена глоба към
минимума, а именно: 1000 лв., предвид това, че признава вината си, съдейства за разкриване
на обективната истина, изразява съжаление за случилото се и е пенсионер. Моли съда да не
лишава обвиняемия от права.
Обвиняемият П.З.Н. се явява лично в съдебното заседание по разглеждане на делото,
като заявява, че не оспорва фактическата обстановка, изложена от Прокуратурата. Изразява
съжаление за извършеното и моли да му бъде наложена минимална глоба.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият П.З.Н., ЕГН: **********, е роден на ******* година в град П., с
постоянен адрес в гр.С., ж.к. „********“, бл.182, вх.А, ет.3, ап.10 и настоящ адрес в с.П.,
общ.З., обл.С., българин, български гражданин, със образование, женен, пенсионер. Не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.
На 21.11.2018г. обвиняемият Н. управлявал пътнически микробус марка и модел
„*****-********“, с рег. № ********** по главен път I-6, в посока Бургас-С.. Обвиняемият
работел като шофьор във фирма „**********“, която фирма е собственик на „***********“
с.М.. Процесният пътнически автобус също бил собственост на фирмата. Едно от
задълженията на Н. било да осигурява транспорт до работното място на служители и
работници от фирмата от гр.П., гр.З., с.Ч., с.Ч. и други населени места от района. На
1
21.11.2018г., около 07.00 часа сутринта Н. тръгнал от бившата автогара в гр.П., където се
качила в микробуса една жена- служител на фирмата, в гр.З. се качили още една жена и
двама мъже, в с.Ч. се качил още един мъж и един мъж се качил в с.Ч.. Микробусът
разполагал с общо 5+1 места. Двете жени седнали на предната седалка до шофьора, като не
си поставили предпазни колани, а също така никой от останалите пътници не бил с поставен
предпазен колан, с изключение на шофьора- обвиняемия Н.. Пътувайки за „*********“ в
района на с.М., която се намира непосредствено до главен път I-6, в посока гр.С., преди
бензиностанция „*******“, автомобилът навлязъл в местността „**********“, където има
изкачване по стръмен склон и поредица от последователни леви и десни сравнително остри
завои. Навлизайки в подножието на склона, на първия ляв завой по посока на движението,
микробусът се движел със скорост от 70 км/ч. Пътното платно било мокро- валял дъжд,
имало добра видимост, след автомобила нямало други МПС-та. Навлизайки с тази скорост в
левия завой, микробусът се поднесъл, обвиняемият Н. натиснал рязко спирачките и в този
момент автомобилът станал неуправляем - водачът изгубил контрол над МПС-то, което
напуснало пътното платно и последвал удар на автомобила в дясно от пътното платно по
посока на движението на същия в склона на канавката, където спрял. Водачът веднага
проверил пътниците, като попитал дали има ранени. В този момент всички били адекватни
и в съзнание. Жената, която се возила на предната седалка до вратата, по-късно установена
като свидетел и пострадал- М.Г., се оплакала от болки в ръката и била много изплашена,
поради което обвиняемият Н. слязъл бързо от неговата страна и отишъл при Г., като й
помогнал да излезе от микробуса. Помогнал й да излезе внимателно и без да си движи
ръката, защото същата казала, че изпитва силна болка в дясната ръка. След това се върнал
при другите пътници и последователно помогнал на всички да излязат от микробуса. Един
от останалите пътници- пострадалият М.М., се оплакал от болка в дясната ръка. По заръка
на обвиняемия един от останалите мъже се обадил на телефон 112, в който разговор
съобщил за инцидента и всички изчакали пристигането на Спешна помощ и полиция. От
фирмата „**********“ бил изпратен друг автомобил, който транспортирал незабавно
двамата пострадали до УМБАЛ „Света Анна“- гр.С.. След пристигането на служителите на
РУ-П. бил извършен оглед на местопроизшествието, а след това и още редица процесуално-
следствени действия.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка безспорно се установява от събраните в досъдебното
производство доказателства, приобщени и ценени при условията на чл. 378, ал.2 НПК, а
именно: гласни доказателства - показания на свидетелите М.М. /л.10 ДП/, М.Г. /л.11 ДП/,
Ц.А. /л.12 ДП/ и обясненията на самия обвиняем/л.49 ДП/, както и от събраните в хода на
ДП писмени, експертни и веществени доказателства – протокол за оглед на
местопроизшествие /л.2 - л.8 ДП/, автотехническа експертиза /л.15 - л.20 ДП/, съдебно-
медицински експертизи /л.21 – л.28 ДП/, медицински документи /л.29 - 35 ДП/, протокол за
ПТП /л.41 – л.42 ДП/, докладна записка /л.43 ДП/, справка за съдимост на П. Н./л.51 ДП/.
Между събраните по делото доказателства не съществуват противоречия. От тях точно
и категорично се установяват всички факти от значение за правилното решаване на делото -
извършването на деянието, неговото авторство и обстоятелствата от значение за
наказателната отговорност на дееца. Гласните, писмените доказателства и експертизата, в
своето единство изясняват пълно, последователно и безпротиворечиво приетата от съда за
установена фактическа обстановка.
Деянието, дало повод за образуване на досъдебно производство №246/2018г., безспорно
се доказва от показанията на свидетелите, обясненията на обвиняемия, протокола на ПТП,
протокола за оглед на местопроизшествие и Автотехническата експертиза.
От приобщения констативен протокол за ПТП №50 на РУ-П. е видно, че има
констатирано от МВР ПТП, настъпило на 21.11.2018г., около 07:45 часа на ГП I-6, 183 км.,
като участникът в ПТП-то е само един, а именно: процесният товарен автомобил „*****
********“ с ДК№ **********, собственост на „**********“ ЕООД, чийто водач е бил
П.З.Н.. Като пострадали лица в протокола са посочени М.Д.Г. и М.П.М.. Посочено е в
протокола, че водачът е загубил контрол върху управлението над управляваното от него
МПС, напуснал е платното за движение в дясно и се е блъснал в крайпътен скат, като към
момента на съставяне на протокола причините за ПТП не са изяснени.
2
Съставен е бил протокол за оглед на местопроизшествието на 21.11.2018г. При огледа са
изготвени скица и фотоалбум. Установено е, че при огледа асфалтовата настилка е била
мокра. Установено е, че на местопроизшествието, извън пътното платно се е намирал
процесния микробус „*****“, с рег. №**********. Описано е точното разположение на
микробуса, самият той, както и че има спирачни следи.
Разпитаните свидетели, включително и обвиняемият Н., в дадените преди да бъде
привлечен за обвиняем, свидетелски показания, описват как точно се е случило ПТП-то.
Обвиняемият твърди, че като шофьор за фирма „**********“ е управлявал микробус марка
„*****“, модел „********“, с рег. № **********, като задължението му е било всяка сутрин
да превозва работници до ********* в с.М.. Описва колко хора и от къде е взел в процесния
ден. Казва, че пътувайки за фабриката наближил първия ляв завой в местността
„**********“, движейки се с около 70 км/ч и след като навлязъл в завоя автомобилът се
поднесъл. Твърди, че натиснал спирачките и положението станало още по-лошо –
микробусът станал неуправляем и се насочил към канавката, ударил се в ската отдясно и
останал в канавката. Това стечение на обстоятелствата потвърждават и тримата свидетели-
пътници в автобуса. Свидетелят М. се качил от с.Ч., като забелязал, че асфалта е мокър.
Сочи, че имало лек десен завой, след това стръмно спускане и остър ляв завой. Сочи, че още
на лекия завой в дясно микробусът се поднесъл странично. Твърди, че шофьорът успял да го
овладее, но в момента, в който изправил, микробусът започнал да се движи неуправляемо
като шейна. Следвал ляв завой, в който водачът се опитал да навлезе, но тогава микробусът
се разтресъл, насочил се в дясно от пътното платно, напуснал го и се блъснал в канавката в
дясно от пътя. Същото нещо, но по-накратко описва и свидетелката М.Г., за която денят на
инцидента бил първи работен ден, затова не познавала нито шофьора, нито някой от другите
пътници. Свидетелят Ц.А. пък казва, че е около 7.25 часа се качил на бял автобус, който го
взел от центъра на с.Ч., за да го откара до „**********“, където на същия ден трябвало да
сключи трудов договор. Твърди, че се качил в задната част на микробуса, който бил
оборудван със седалки, но не и с предпазни колани. Седял назад и не виждал пътната
настилка. Изведнъж усетил, че автобуса се поднася, чул подхлъзване на гумите и се ударили
в нещо. След удара микробусът спрял движението си.
Изготвена е в хода на досъдебното производство Автотехническа експертиза, която е
изчислила радиуса на завоя, в който водачът на процесния микробус- обвиняемият Н., е
загубил контрол над управлението му, след което е изчислил, че при скорост на автомобила
в зоната на завоя равна или по-голяма от 54.63 км/час автомобилът е щял да поднесе, да
загуби устойчивост и да напусне пътното платно по допирателната на завоя в посоката, в
която се е движил. В заключението си вещото лице- автоекспертът Н.К., е посочило, че от
техническа и професионална гледна точка причината за станалата катастрофа са
субективните действия на водача с органите за управление на автомобила при конкретната
пътна обстановка, която му е била известна.
От свидетелските показания се установява поведението обвиняемия Н. непосредствено
след настъпването на ПТП-то, както и усещанията на тези свидетели като пострадали лица.
Според свидетеля М.М. още при загубата на контрол над движението на микробуса, се
хванал здраво с ръце за предната седалка, усещайки, че ще се блъснат, като част от удара
поел с ръце. Веднага след удара усетил силна болка в дясното рамо. Успял да слезе от
автобуса и изчакал линейка, след което бил транспортиран и настанен в болница „Света
Анна“ в гр.С.. Според свидетелката М.Г. твърди, че изведнъж изпитала силна болка в гърба
и дясната ръка. Сочи, че шофьорът е този, който я извел от микробуса. Болката й била
непоносима, но изчакала идването на линейката, след което била транспортирана до ФСМП-
П., а от там и до Окръжна болница „Св.Анна“. Свидетелката твърди, че след възникване на
произшествието, водачът на автобуса й оказал помощ. Той помогнал и на другите да
излязат, като накарал и един от пътниците да звънне на тел.112. Според свидетеля Ц.А. след
удара всички пътници били в съзнание и контактни. Той самият нямал никакви травми.
Лицата, оплакващи се от болки, били закарани в Спешна помощ от друг автобус, изпратен от
фирмата-работодател. Сочи, че той и водачът П. изчакали идването на полицаите.
За травмите, които са претърпели някои от пътниците в процесния микробус и за
причинно-следствената връзка между ПТП-то и травмите на пострадалите, са събрани, освен
гласните доказателства- показанията на пострадалите като свидетели, но също така и
3
медицински документи, на база на които пък са изготвени 2 бр. Съдебно-медицински
експертизи. Двете експертизи относно медицинските находки, са изготвени от доктор Р.Х.-
съдебен лекар. Според неговото заключение от документацията е видно, че пострадалият
М.П.М. е получил следното травматично увреждане: „счупване на шийката на дясната
раменна кост, изкълчване на дясната раменна става“, а пострадалата М.Д.Г. – „счупване на
тялото на втори пояснен прешлен“ и „счупване на шийката на дясната раменна кост“. Тези
травматични увреждания били получени в резултат на действието на твърди тъпи предмети
и могли да се получат в условията на ПТП. Травмата на М. е посочено, че му е причинила
трайно затруднение в движението на десния горен крайник за срок по-голям от един месец.
Травмата на Г. на поясния прешлен била й причинила трайно затруднение в движението на
снагата за срок по-голям от един месец, а травмата на рамената кост – трайно затруднение в
движението на десния горен крайник за срок по-голям от един месец.
Към досъдебното производство е приобщена справка за съдимост на обвиняемия П.З.Н.,
от която е видно, че същият не е нито осъждан, нито освобождаван от наказателна
отговорност, до настоящия момент.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената по категоричен начин от съвкупния доказателствен материал по
делото фактическа обстановка, съдът счете, че обвиняемият П.З.Н. е осъществил от

обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343а, ал.1, б.„в“, пр. първо
вр. с чл.343, ал.3, пр. четвърто, алт. първа, б. „а“, пр. първо, алт. втора вр. с чл.343, ал.1, б.
„б“, пр. второ във вр. с чл.342, ал. 1 НК.
Установи се по несъмнен начин от всички събрани доказателства, че инкриминираното
деяние е извършено на датата, за която е повдигнато обвинението, а именно: 21.11.2018г., по
време на управление от страна на обвиняемия на товарен автомобил „***** ********“, с
ДК№ **********, на ГП I-6, на 183-ти км, в района на с.М..
Установи се от приобщената Автотехническа експертиза, че обвиняемият, като водач на
МПС, е нарушил правилата за движение при управление на МПС чл.20 ал.1 /като водач е
бил длъжен да контролира непрекъснато управляваното от него МПС/ и ал.2 /като водач е
бил длъжен да избора скоростта на движение, съобразявайки се с атмосферните условия,
релефа на пътя, конкретните пътни условия, за да бъде в състояние да спре, когато възникне
опасност за движението/ ЗДВП. При критична скорост от 54.63 км/ч, с оглед големия радиус
на завоя и състоянието на пътната настилка, обвиняемият се е движил с около 70 км/ч, което
той самият заявява и признава, поради което скоростта му на движение не е била съобразена
с всички условия, чието съобразяване ЗДвП налага и поради това не е успял нито да спре,
нито да осъществи контрол над управляваното от него МПС.
Установи се от събраните доказателства, че в следствие на горецитираните нарушения
на ЗДвП е възникнало ПТП, при което са били причинени две средни телесни повреди по
смисъла на чл.129, ал.2 НК на М.Д.Г. и една средна телесна повреда - на М.П. М.. Тези
телесни повреди са такива, тъй като са довели до трайно /повече от 1 месец/ затруднение на
техни крайници, а при Г.- и на снагата й.
Установи се и, че след настъпване на ПТП-то обвиняемият водач е направил всичко,
зависещо от него за оказване помощ на пострадалите, а именно: проверил е как са, помогнал
им е да слязат от МПС-то, помолил е да бъде подаден сигнал на тел.112, след което заедно с
пострадалите е изчакал пристигането на Спешната помощ и полицията. Освен това, по всяка
вероятност именно той е лицето, което се е обадило на представител на дружеството-
работодател, от където са изпратили друго МПС, с което пострадалите са транспортирани
по-бързо до МБАЛ „Света Анна“ в гр.С..
Необходим съставомерен елемент от обективна страна е причинната връзка между
деянието на обвиняемия и престъпния резултат. За да носи наказателна отговорност водачът
на МПС за осъщественото от него деяние, трябва да се установи, че същото представлява
такъв фактор, без проявлението на който в обективната действителност не би настъпил
конкретният резултат. От събраните по делото и обсъдени по-горе доказателства безспорно
се изясни, че причинените на Г. и М. телесни увреждания са закономерно следствие именно
от настъпилото ПТП, което пък е закономерен резултат от допуснатите от обвиняемия
нарушения на ЗДвП.
4
От субективна страна престъплението, чиято обективна страна е безспорно установена,
е от категорията на непредпазливите престъпления. В случая непредпазливостта се е
проявила във формата на небрежност – обвиняемият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Съобразно Тълкувателно Решение № 28/28.11.1984 г. по н. д. № 10/1984 г. ОСНК
началният момент, от който възниква задължението на водача да предприеме мерки за
безопасност, е този, в който той обективно е имал възможност да възприеме опасността за
движение. Тя има динамично съдържание, като може и стабилно да съществува или да
възникне при известни обстоятелства, които водачът е длъжен да предвиди. Нейният
интензитет също може да бъде различен. Извършването на маневра – навлизане в остър
завой, безусловно съдържа индиции за предвидима опасност и налага движение с особена
предпазливост, особено при наличие на мокър терен, който може да се предположи, че е
хлъзгав. Съответно, за да бъде не само започната, но и изпълнена до нейния финал, една
маневра от този тип изисква константно наблюдение на пътните условия в аспектите,
заложени в чл.20 ал.2 ЗДвП, с оглед формиране на нужната убеденост, че тя като цяло и в
отделните й етапи може да бъде безопасно извършена.

За престъплението по чл.343а, ал.1, б.„в“, пр. първо вр. с чл.343, ал.3, пр. четвърто, алт.
първа, б. „а“, пр. първо, алт. втора вр. с чл.343, ал.1, б. „б“, пр. второ във вр. с чл.342, ал.1
НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода” до 4 години, т.е. за престъплението
се предвижда наказание в лимитите, установени в чл.78а ал.1 б. „а“ НК. С оглед на това и
предвид чистото съдебно минало на обвиняемия, липсата на причинени с неговото деяние
съставомерни имуществени вреди и отсъствието на пречките по чл. 78а, ал. 7 НК, приложим
спрямо него се явява на институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание. В практиката е съществувал известен спор дали за да се
приложат диференцираните процедури по глава 28 и 29 НПК е необходимо да са
възстановени само съставомерните имуществени вреди или следва да са възстановени
всички вреди. Този спор е разрешен с ТР №2/22.12.2016 г. по т.д. №2/2016 ОСНК на ВКС,
което възприема по т.3 общото правило, че „за да се приложат диференцираните процедури
по глава двадесет и осма и двадесет и девета от НПК, следва да бъдат възстановени или
обезпечени само съставомерните имуществени вреди от престъплението.“
Съобразно изискването на чл. 35, ал. 3 НК за съответност между престъплението и
наказанието и с оглед реализиране целите на индивидуалната и генералната превенция,
визирани в чл. 36 НК, справедливо според настоящия съд се явява административно
наказание „глоба” в размер на 1 000 лв., като не следва спрямо Н. да бъде налагано
допълнително предвиденото като възможност в чл.78а, ал.4 вр. чл.342, ал.4 НК наказание
„лишаване от право да управлява МПС“. Това заключение относно вида и размер на
административното наказание съдът прави и след преценка наличието на смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, като откроява единствено такива от първата група.
Обвиняемият, извършил престъплението, е с чисто съдебно минало, с добри
характеристични данни, признава вината си, съжалява за случилото се и съдейства за
разкриване на обективната истина по делото. Посоченото разкрива ниска степен на лична
опасност на дееца. Отделно от това, същият е бил на възраст над 65 години, което
неизменно влияе и на правилната преценка за действие в конкретни ситуации, което обаче е
недостатък на законите в Република България, които са позволили на лице-пенсионер да
работи и да управлява МПС. На последно място, съдът счита, че обвиняемият Н., е осъзнал
много ясно сериозността на ситуацията, след настъпване на ПТП-то и е предприел
необходимите мерки да ограничи настъпилите за пътниците вреди. Горните обстоятелства
съдът прецени като смекчаващи отговорността такива. Липсват обстоятелства, които да
отегчават отговорността на обвиняемия. Поради изложеното, съдът намери, че за
извършеното от Н. престъпление следва да му бъде определено административно наказание
„Глоба“ само при наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, в най-ниския,
предвиден от закона размер - 1000 лв., което се явява справедливо и годно да изпълни
спрямо обвиняемия целите на административното наказване, визирани в чл.12 ЗАНН, без да
му се отнема обаче правото да управлява МПС, тъй като последното е нужно, за да обезпечи
лицето нужди от различно естество, предвид че живее в малко населено място, в което
липсват голям набор от услуги, както и транспортни връзки с други населени места, а и
5
доколкото процесният случай е изиграл превъзпитаваща роля за дееца, който занапред
много по-стриктно би спазвал правилата за движение.
Предвид факта, че по делото са били направени разноски в досъдебната фаза за
изготвяне на експертизи, на основание чл.189, ал.3 НК, обвиняемият следва да ги заплати на
органа, който ги е сторил, а именно: ОДМВР-С., поради което съдът ги присъди и същите са
в размер на 364.23 лв.
Репариране на причинените на пострадалите М.М. и М.Г. имуществени и
неимуществени вреди, същите биха могли да потърсят по гражданскоправен ред.
По изложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6
Съобщи за изтекли лични данни