О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
19.06.2019г., гр.Кюстендил
Кюстендилският окръжен съд, гражданска
колегия в закрито заседание, проведено на деветнадесети юни, през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Председател:Галина
Мухтийска
Членове:Ваня Богоева
Евгения Стамова
След като разгледа, докладваното от
съдия Стамова гр.д.№307/2019г. по описа на КнОС и, за да се произнесе взе
предвид:
С решение от
27.03.2019г. по гр.д.№1758/2018г. Дупнишкият райнен съд е отхвърлил, като
неоснователни предявените от „Мони текс” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Дупница, ул.”Плиска”№15 чрез адв.Динева срещу Р.С.М., ЕГН **********
*** обективно кумулативно съединени искове, както следва: с правно
основание чл.210, ал.3 вр. чл.207, ал.1, т.1 КТ,за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата * /*/ лева - обезщетение за имуществени вреди във връзка със Заповед №
428/04.05.2018 г. на работодателя и Наказателно постановление №
315537-0119832/30.01.2018 г. и Наказателно постановление
№315537-0119833/30.01.2018 г., двете на НАП;с правно основание чл.203, ал.2,
пр.1 от КТ вр. чл.45 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата * лева - обезщетение за имуществени вреди,
вследствие на затваряне на търговския обект на ищеца от органите на НАП за 14
дни за периода 09.11.2017 г. до 22.11.2017 г., вследствие на неизпълнение на
трудовите задължения на ответницата и с правно основание чл.203, ал.2, пр.2 от КТ вр. чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата * лева - обезщетение за имуществени вреди /брак/ по
извършена инвентаризация с протокол за бракуване на материални запаси № 1/19.01.2018
г.Съдът е възложил на страните деловодни разноски.
В срока за
обжалване на решението е подадена жалба от ищеца.В жалбата се твърди
неправилност на решението.Посочено е, че по делото е доказано налагане
имуществена санкция на ищеца в размер на *
лева в резултат на неизпълнение задължението на ответницата, произтичащо от
трудов договор и длъжностна характеристика за издаване на фискален бон за
извършена продажба.Издадена е заповед по чл.210, ал.1 КТ срещу която тя в срок
е възразила, което е предпоставило предявяването на иска по чл.210, ал.3 КТ за
сумата от * лева, като е доказано осъществяването на всички
обуславящи уважаване на иска предпоставки.Твърди необосновано позоваване на
решение №131 ОТ 22.06.2011г. на ВКС по гр.д.№587/2010г., ІІІ г.о., с оглед
факта, че в разглеждания казус работникът е възразил срещу връчената заповед за
ангажиране на ограничена имуществена отговорност.Неиздаването от ответницата,
като материално отговорно лице на касова бележка за извършена продажба и
несъответствието на касовата наличност с извършените продажби се сочи и като
намиращо се в причинна връзка с понесени от ищеца вреди в размер на * лева, следствие на затваряне на търговския обект
от органите на НАП за 14 дни за периода
09.11.2017г. до 22.11.2017г.Изразено е несъгласие с изводите на съда за
недължимост на посочената сума, поради недоказан умисъл у ответницата за
причиняване на конкретен резултат – принудителна административна мярка –
запечатване на търговския обект.Твърди, че при разпределение на
доказателствената тежест не е указано за ангажиране на доказателства в тази
посока, като едновременно излага обстоятелства, за които са ангажирани
доказателства в първоинстанционното производство,с които обосновава становище
за дължимост на сумата на посоченото основание – констатирани от НАП нарушения
от ответницата, като продавач- консултант, в следствие на неиздаден фискален
бон за извършена продажба са съставени 2 бр. актове за установяване на
административно нарушение, въз основа на които са издадени 2 бр. наказателни
постановления, определена е имуществена санкция от по *
лева, която е заплатена от въззивника, като последствие от тези нарушения е и
принудително затваряне на обекта за 14 дни, през които дружеството е претърпяло
вреди.Ответницата е напуснала работа веднага след проверката, като е изпратила
всички документи, включително и ключа от магазина по пощата.Непосредствено след
напускането тя е регистрирала собствена фирма и е отворила магазин за продажба
на стоки идентични с тези които е продавала в магазина на ищеца.Като
целенасочени и последователни са определени действията й, работейки в магазина
събира нужната информация относно доставчици, цени, не издава фискален бон за
да причини вреда на ищцовото дружество, напуска работа веднага след проверката
и отваря собствен магазин със същия предмет на дейност.Целта на действията й е
била и да урони престижа на дружеството, което е на пазара от 25 години и това
е първото нарушение за което е санкционирано.Дължимостта на сумата от 17 68.31
се основава на протокол за бракуване на материални запаси на посочената
стойност, в резултат на умишлени действия на ответницата, умишлено причиняване
на вредата, съставляващо престъпление – унищожаване и повреждане, деяние,
доколкото топове с пердета в магазина са разгъвани, от тях са рязани парчета,
нарязване, за да се унищожи стоката, продавани са части от комплекти, като по
този начин е унищожен комплекта.В противоречие с приетото от първоинстанционния
съд поддържа, че не е необходимо наличието на влязла в сила присъда или решение
по чл.124, ал.5 ГПК за да бъде ангажирана отговорността на ответницата.Позовава
се на решения от 1.05.2013г. по гр.д.№745/2012г. на ВКС , ІV г.о. и решение от 26.05.2015г. по
гр.д.№234/2015г. на ВКС ІV г.о., №493/23.11.2011г. по гр.д.№586/2011г. на ВКС,
ІV г.о , решение №336/2010г. по гр.д.№767/2009г. на ІV гр.отд и решение
№1111/2017г. на ВКС , ІV г.о.Иска се отмяна на решението и уважаване на
исковете.Претендират се разноски за двете инстанции.
Препис от
жалбата е връчен на ответницата.В срок е подаден писмен отговор.В отговора се
изразява становище за неоснователност на жалбата и искане за потвърждаване на
решението.Доводите в жалбата са определени като некореспондиращи на доказаните
факти и обстоятелства, и трайно установената съдебна практика.Във връзка с
претенцията за сумата от * лева на
основание чл.210, ал.3 вр. с чл.207, ал.1 КТ се твърди неприложимост на
поддържания способ за събиране на вземането, поради това, че заповедта за
ограничена имуществена отговорност е издадена след прекратяване на трудовото
правоотношение.Във връзка с претенциите за останалите суми са оспорени
показанията на разпитаните свидетели Максимова и Бонева, като преднамерени и
неотговаряващи не действителното положение – липсващо злонамерено и преднамерено
поведение у ответницата.Твърди се липса на извършено престъпление и се
акцентира на извършени две ревизии в рамките на 7 дни с коренно противоположни
резултати.Сочат се показанията на свид.Маркова относно фирмената политика,
изключваща отразяването на фискалния апарат на всички продажби и в тази връзка
наложената имуществена санкция с наказателни постановления се определя като
следствие именно от тази политика.Твърди се, че според практика на ВКС, която
не е посочена, служителят или работникът не може да носи вина за поведение,
налагано му от работодателя, като фирмена политика.Искането е решенито да бъде
потвърдено.
Нови
доказателства не са посочени.
Жалбата е
подадена в срок от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт.
Съдът намира,
че е налице пречка за насрочване на делото за разглеждане в с.з. обусловена от
факта, че в диспозитива на обжалваното решение е допусната грешка в
наименованието на ищеца вместо „Мони Текс
Като взе
предвид горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
Прекратява
производството по гр.д.№307/2019г. по описа на КнОС.
Изпраща делото
на ДнРС за отстраняване на очевидна фактическа грешка, касаеща наименованието
на ищеца – жалбоподател.
След
приключване на производството по чл.247 ГПК делото да се изпрати отново на КнОС
за разглеждане на жалбата.
Определението
не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: