РЕШЕНИЕ
№336
09.05.2023г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на единадесети април две хиляди двадесет и трета година, в състав: .
Съдия: Цветомира Димитрова
Секретар: Ангелина Латунова………………………………………………………..
Прокурор:Павел Жеков... ………….…………………………………………………
като разгледа докладваното от съдия Димитрова и. административно дело №1134 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.203, ал.1 от АПК във вр. с чл.1 ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на Д.Г.Ф. – малолетен, представляван от своята майка и законен представител - А.М.Д., чрез процесуален представител, насочена срещу Национален осигурителен институт, за присъждане обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 200.00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, произтекли от Разпореждане № О-26-261-07-00037905 от 20.10.2021г. на ЗА Ръководителя по изплащане обезщетенията и помощите, в ТП на НОИ, гр. Хасково, ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че претендираното от него обезщетение за имуществени вреди в размер на 200.00 лева, се основава на разходите, които е направил за квалифицирана правна защита чрез ангажиране на адвокат, който да го защитава в хода на административното производство по обжалване на процесното разпореждане пред Директора на ТП на НОИ-Хасково. Излагат се доводи, че са налице всички кумулативно изискуеми от ЗОДОВ предпоставки за уважаване на предявения иск.
Моли се за присъждане и на направените от ищеца разноски по делото, както и осъждане на ответната страна да заплати на процесуалния представител на ищеца възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Ответникът - Национална осигурителен институт, редовно призован чрез процесуален представител, оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана и моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски за съдебното производство.
Представителят на Окръжна прокуратура Хасково счита исковата претенция за доказана по основание и размер, и пледира същата да бъде уважена.
Административен съд – Хасково, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление - декларация регистрирано с вх. № 26-261-01-00079891/05.10.2021г. в ТП на НОИ-Хасково А.М.Д., действаща в качеството на законен представител на малолетния си син Д.Г. Ф., поискала отпускане на парична помощ при смърт на осигурено лице по чл.11, ал.2, чл.12, ал.2 и чл.13, ал.2 от КСО.
С Разпореждане № О-26-261-07-00037905/20.10.2021г. За Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ-Хасково отказал да отпусне исканата помощ за смърт
Разпореждането било обжалвано пред Директора на ТП на НОИ-Хасково чрез процесуален представител, с когото за целта А.Д. действаща в качеството на майка и законен представител на малолетния си син Д.Ф., сключила договор за правна защита и съдействие от 27.10.2021г. и упълномощила със съответно пълномощно от същата дата. В договора било посочено, че страните са договорили възнаграждение от 200.00 лева, както и че същото е изплатено изцяло и в брой на адвоката преди подписване на договора.
С Решение № 1012-26-479-1 от 23.11.2021г. Директорът на ТП на НОИ-Хасково отхвърлил жалбата.
Решението било оспорено от ищеца пред АдмС-Хасково, който с Решение № 159 от 11.03.2022г. постановено по адм.дело № 1215/2021г., влязло в законна сила на 28.03.2022г., отменил оспореното решение и върнал преписката на длъжностното лице по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ-Хасково за ново произнасяне по заявление с вх. № 26-261-01-00079891/05.10.2021г. в ТП на НОИ-Хасково.
След връщане на преписката на административният орган не са постановени административни актове. С ведомост от 11.04.2022г., на същата датата на А.Д. е заплатена сумата от 360.00 лева представляваща исканата помощ за смърт в пълен размер(л.94). Това обстоятелство не е спорно по делото.
Въз основа на така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203 ал.2 от АПК, с който се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на отменен административен акт, а именно Разпореждане № О-26-261-07-00037905 от 20.10.2021г. на ЗА Ръководителя по изплащане обезщетенията и помощите в ТП на НОИ-Хасково. Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран на основание чл.205 от АПК ответник по иска - Национален осигурителен институт. По силата на чл.33, ал.2 от КСО и чл.2, ал.1 от Правилника за организацията и дейността на НОИ, Националният осигурителен институт е юридическо лице, поради което е пасивно легитимиран да отговаря по така предявеният иск.
В чл. 117, ал. 1, т.”е” КСО е регламентирано задължително обжалване по административен ред - пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, на отказите за изплащане на помощи.
Според чл. 120, ал. 2 КСО при уважаване на
жалбата жалбоподателят има право да получи направените от него разноски и
платеното възнаграждение за защита, съразмерно на уважената част. Не е
регламентиран въпросът за разноските във фазата на административното обжалване.
Според чл. 117, ал. 5 КСО решенията и съобщенията във връзка
с разглеждането на жалбите и исканията се изготвят по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. В АПК въпросът с разноските в
административното производство също не е уреден, като този въпрос не е засегнат
в глава шеста "Оспорване на административните актове по административен
ред". Налице е законова празнота и в КСО, и в АПК относно понесените от страната
разноски в това административно производство.
Издаденото решение на директор на ТП на НОИ-Хасково не съдържа разпореждане относно разноските. За страната в оспорването по административен ред съществува единствено възможността да претендира като претърпени вреди, направените разноски по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд.
Наред с това спора относно допустимостта на иска, и конкретно касателно налице ли е отменен административен акт е окончателно разрешен с Определение № 1860/20.02.2023г. постановено по адм.дело № 1270/2023г. на Върховен административен съд, което е задължително за настоящия съдебен състав. Ето защо следва да се приеме, че искът е допустим.
Разгледана по същество исковата претенция е основателна.
Съображенията за това са следните :
Ищецът претендира имуществени вреди причинени в резултат на Разпореждане № О-26-261-07-00037905 от 20.10.2021г. на ЗА Ръководителя по изплащане обезщетенията и помощите в ТП на НОИ, гр. Хасково
Основателността на иска с правно основание чл.203, ал.1 от АПК вр. с чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, в този случай предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган отменен по съответен (съдебен) ред; 2. действително настъпила вреда – имуществена и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между постановения и впоследствие отменен незаконосъобразен акт, действие или бездействие. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността по посочения ред, като с оглед разпоредбата на §1 от ДР на ЗОДОВ, тежестта да докаже съответните правнорелевантни към претенцията му за обезщетяване обстоятелства, е изцяло на ищеца.
По отношение първата кумулативно необходима предпоставка:
В цитираното отменително определение на Върховен административен съд, а именно Определение № 1860/20.02.2023г. постановено по адм.дело № 1270/2023г. на Върховен административен съд изрично е прието, че административният акт от който ищеца претендира да са настъпили за него имуществени вреди действително е бил отменен като незаконосъобразен, поради противоречието му с материално правните разпоредби на закона, както и че със съдебният акт са дадени указания за правилното прилагане на материалния закон, т.е. спорът е решен по същество. Предвид така дадените задължителни указания на касационната инстанция следва да се приеме, че първата кумулативно необходима предпоставка в случая е налице. Наред с това съдът съобрази и факта, че след връщане на преписката при административният орган последният е решил спора по същество, като е изплатил исканата помощ при смърт, т.е. административното производство окончателно е приключило.
По отношение наличието на втората кумулативно предвидена в чл.203, ал.1 от АПК предпоставка, а именно действително настъпила имуществена вреда съдът намира следното:
Съгласно чл. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението адвоката се определя в договор между последния и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Съгласно мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на Върховния касационен съд
договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като
писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са
договорени, така и че са заплатени. В договора за правна помощ следва да бъде
указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително
заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път.
Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва
да бъде документално установено със съответните банкови документи,
удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт
следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е
приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се
удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското
възнаграждение.
По делото е представен договор за правна защита и
съдействие от 27.10.2021г., с който страните са определили адвокатско
възнаграждение от 200.00 лева, както и обхвата на процесуалното
представителство - обжалване на процесното разпореждане по административен ред,
както и са обективирали че договорения хонорар е изплатен изцяло и в брой преди
подписването на договора Предвид това следва да се приеме за доказана и втората
необходима предпоставка на чл. 203, ал.1 от АПК вр . с чл. 1 от ЗОДОВ, а именно
действително причинена имуществена щета.
Взаимовръзката между разпореждането на ЗА Ръководителя на по изплащането на обезщетенията и помощите от 20.10.2021г. от една страна и потърсената от ищеца адвокатска защита от друга е пряка и непосредствена. Те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – ищеца, чрез законният си представител не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденият административен акт, тъй като обжалването му е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че неговите права са накърнени неправомерно от актове или действия административния орган. В този смисъл са мотивите, изложени в ТР № 1/15.03.2017 г. на ОСС на ВАС, задължително за настоящия съд при аналогична хипотеза, свързана с АВ, заплатено по АНД за периода, когато ЗАНН не предвиждаше процедура за присъждането им от РС по реда на процесуалния закон. От една страна, адресатът на акта не разполага с правото на избор за оспорване пред съд или административен орган, тъй като в производствата по КСО е задължителен административния контрол. От друга страна, полагането на дължима грижа от ищеца чрез ангажиране на специалист за защита на интересите му, не следва да води до увреда на патримониума му, чрез понасяне на разноските.
Ето защо съдът намира предявеният иск за имуществени вреди за доказан по основание и размер и следва да бъде уважен в пълния претендиран размер от 200.00 лева. Основателно предвид основателността на главният иск е и искането за присъждане на за законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на тази сума, като акцесорно вземане.
При този изход на делото основателно се явява искането на ищеца и на неговия процесуален представител за присъждане на разноски по делото.
Ищеца е доказал заплащане на разноски в размер на 10.00 лева представляващи внесена ДТ за образуване на административното производство пред първоинстанционният съд и същите следва да се присъдят в посочения размер.
По отношение претенцията на адв. Я. за
присъждане на разноски: силата на специалната разпоредба на чл. 38, ал.1 от
Закона за адвокатурата адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие
на:1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3.
роднини, близки или на друг юрист. Съгласно ал.2 на същата норма,в случаите по
ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът
или адвокатът от Европейския съюз
има право на адвокатско възнаграждение.
Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати.
За да бъдат
присъдени разноски, в полза на адвокат съгласно чл. 38, ал.2 от ЗАдв. следователно,
са необходими няколко кумулативни предпоставки: 1. съдебният акт да е
благоприятен за лицето, спрямо което е осъществена безплатната адвокатска
помощ; 2. Да е направено изрично и своевременно искане за присъждане на
направени по делото от адвоката разноски и 3. Да е доказано осъществяването на
правната помощ по реда на чл. 38, ал.1 от ЗАдв. По отношение третата
кумулативно необходима предпоставка и за да упражни съответният акт правото си
по чл.38, ал.2 от ЗАдв. е достатъчно да се представи сключен със страната
договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че договореното
възнаграждение: „е безплатно“ на основание чл.38, ал.1, т.1, т.2 или т.3 от
ЗАдв., като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът попада сред
лицата посочени в тези разпореди. В представените към настоящото производство и
към а.д. № 1270/2023г. на ВАС договори за правна защита и съдействие е посочено
че защитата е по реда на чл. 38, ал.1, т.2 и т.3 от ЗАдв., т.е. наличието на
третата предпоставка е доказано. Безспорно е че е налице и първата предпоставка,
тъй като постановеното по делото решение е благоприятно за клиента на
процесуалния представител Искането за присъждането на разноски в полза на
адвоката е своевременно заявено, следователно налице е и втората кумулативно
необходима предпоставка за присъждане разноски в полза на процесуалния
представител.
По техния размер:
Делото е с
материален интерес, при което възнаграждението за настоящата съдебна инстанция
следва да бъде определено по реда на чл. 8, ал.1, вр. с чл. 7, ал.2 , т.1 от Наредбата
за минималните адвокатски възнаграждения в размер на минималното от 400.00
лева. По отношение определяне възнаграждението на процесуалния представител в
производството по обжалване прекратителното определение на АДмС-Хасково пред
ВАС следва да се съобрази разпоредбата на чл. 11 от същата наредба, при което на адвоката се
дължи възнаграждение в размер на 400.00 лева. Или общо на процесуалния
представител на ищеца се следват разноски в размер на 800.00 лева.
Предвид изложеното и на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203 от АПК
РЕШИ:
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт да заплати на Д.Г.Ф. *** представляван от своята майка и законен представител - А.М.Д.,*** обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 200.00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, произтекли от Разпореждане № О-26-261-07-00037905 от 20.10.2021г. на ЗА Ръководителя по изплащане обезщетенията и помощите в ТП на НОИ, гр. Хасково, ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба(25.11.2022г.) до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати на Д.Г.Ф. разноски по и.адм.дело № 1134/2022г. по описа на АдмС-Хасково в размер на 10.00 лева.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати на адвокат К.Ж.Я. ***, за осъществена адвокатска защита и съдействие по реда на чл.38, ал.1, т.2 и т.3 от Закона за адвокатурата пред две съдебни инстанции, разноски в общ размер на 800.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия: