Присъда по дело №430/2017 на Районен съд - Перник

      МОТИВИ  към   ПРИСЪДА № 778/19.ХІІ.2017г. по НЧХД № 00430/2017г.    по     описа    на    Пернишки     районен     съд.

           

  С частна Тъжба К.П.К.-ЕГН ********** ***  е  повдигнал обвинение, срещу подсъдимия Я.  Б.Й.-ЕГН **********  за  престъпление  по:

 

         * чл.130 ал.1 от НК- Затова,че на 17.ІІ.2017год. в гр.Перник /ул.”***” пред Бл.6/, причинил Лека телесна повреда извън случаите на чл.128 и чл.129 на К.П.К.-ЕГН **********/***/, изразяваща се в „Кръвонасядане по гръбната повърхност на носа с бледо червен цвят”, довели  до  причиняване  на  “Болка”.

  За съвместно разглеждане в съдебното производство  е предявен от частния тъжител К.П.К.-ЕГН **********  граждански иск, който е приет за съвместно разглеждане в съдебното производство, срещу подсъдимия Я.  Б.Й.-ЕГН ********** за сумата от  2 000/две хиляди/лева представляваща обезщетение за претърпените от него в резултат на деянието по чл.130 ал.1 от НК, НЕимуществени вреди/болки и страдания/ заедно със законовата лихва, считано  от 17.ІІ.2017год. до окончателното изплащане,както  и  направените по делото разноски.

   Тъжителят К.П.К.-ЕГН ********** е конституиран, като граждански ищец по делото.

   Частният тъжител и граждански ищец К.П.К.-ЕГН **********,чрез повереника си по делото  адв.М.С.-ПАК/първоначално,а в последствие сам/, поддържа повдигнатото обвинение, срещу  подсъдимия и пледира, след като бъде признат за виновен, да му бъде наложено предвиденото в закона наказание, съответно предявения иск бъде уважен,както и разноските.

   По отношение предявения граждански иск излага доводи за основателност и доказаност на същия и пледира да бъде уважен в пълен размер.

   Прави искане и за осъждане на подсъдимия Я.  Б.Й.-ЕГН **********  за направените от страна на тъжителя разноски по делото.

   Подсъдимия Я.  Б.Й.-ЕГН ********** дава частично обяснения, като НЕ се признава за виновен.

   Защитникът адв.В.Б. - САК  на  подсъдимия Я.  Б.Й.-ЕГН ********** по изложените в съдебните прения съображения, пледира подзащитния му да бъде признат за НЕвиновен в извършване на престъплени ето за което е предаден на съд, излагайки доводи, че събраните по делото доказателства не установяват наличието на обективните и субективните признаци на престъпление по  чл.130 ал.1  от НК. Алтернативно предлага прилагане на чл.9 ал.2 от НК.

   Пледира и за отхвърляне на предявения граждански иск относно неимуществени и имуществени вреди, като неоснователен и недоказан.

      Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК, както и доводите на страните намира за установено следното:

 

       ПОДСЪДИМИЯ Я.  Б.Й.–род.на ***г***, постоянен адрес:***,средно образование, работи-охранител във фирма „***“, неженен, неосъждан, л.к. *****, изд. на *****, ЕГН **********.

       От фактическа страна съдът приема  следното:

 Частният тъжител и граждански ищец К.П.К.-ЕГН **********  и  подсъдимия Я.  Б.Й.-ЕГН ********** се познават от няколко месеца по линия на ремонтни дейност/смяна на радиатори,избиване на стени,шпакловки и др./извършвани в дома на частния тъжител /гр.Перник ул.” ул.”***”Бл.6, Ап.10, Ет.3/, който по този повод търси и наема “домашни майстори”.

Подсъдимия работи домашни ремонти и го наемат на тази основа,което е станало и в настоящия случай,  ведно с предходни такива по смяна на радиатор.

След подобна договорка, подсъдимия Я.  Б.Й.-ЕГН ********** започнал работа на 15,16.ІІ.2017г. в дома на пострадалия, без да има никакви проблеми освен,че в края на периода подсъдимия започнал да разговаря и засяга теми, които не били уместни, според частния тъжител и засягащи личния живот на подсъдимия,което естество в една или друга степен притеснила частния тъжител, което притеснение същия споделил със съпругата си св.Т.К..

На 17.ІІ.2017г. сутринта  около 08,45ч. подсъдимия Я.  Б.Й.-ЕГН ********** се обадил на пострадалия,като му поискал авансово 50/петдесет/лева във връзка с ремонта който му прави. Такава договорка за авансово плащане между подсъдимия и частния тъжител нямало, поради което частния тъжител допълнително се притеснил с оглед вербалните теми които засягал подсъдимия в последно време,поради което предупредил съпругата си св.Т.К.,че подсъдимия е пристигнал пред входа на блока му с колата си иска да разговаря с него за пари,чиито “падеж” не  бил настъпил към  момента,предвид липса на авансова договорка.

Съпругата му св.Т.К. също се разтревожила и застанала на прозореца за да наблюдава съпруга си /частния тъжител/ какво ще стане,когато се срещне с подсъдимия.

Частния тъжител слязъл пред блока пред входа си където го чакал подсъдимия който бил с колата си,качил се при него и започнали да разговарят.

Подсъдимия Я.  Б.Й.-ЕГН *********, отново поискал авансово 50/петдесет/ лева без да посочва за какво са му,но частния тъжител имал в себе си 45/четирдесет и пет/лева, които му показал, но което не се харесало на подсъдимия и същия реагирал вербално остро опитвайки се да му ги дръпне силово от ръцете,при която негативна реакция частния тъжител, не му дал показаните пари при което подсъдимия, както стоял на седалката до частния тъжител и се разправял с него внезапно без предупреждение посегнал с челото си и ударил в лицето частния тъжител в областта на лицето-конкретно носната повърхност. Ударения частен тъжител веднага излязъл от автомобила,при което подсъдимия потеглил, а частния тъжител К.П.К.-ЕГН ********** започнал да звъни на тел.112 с оглед случилото се.

 След като се свързал с Национална система 112 и разговарял с оператора /Вж. Писмо и Вещ/но док/во СД-Диск-09,05часа- между другото подсъдимия Я.  Б.Й. *** по негово твърдение/ обаждане до тел:112-09,21ч. макар и без пояснения по същество/, който му дал указания да отиде в РУ-МВР-Перник където да депозира жалба относно телесното нападение спрямо него, частния тъжител  послушал съвета и депозирал, същия ден съответно Заявление-л.1 от приложена преписка от 01-РУ-МВР-Перник,като подал съответното оплакване за нанесеното му увреждане.

  В последствие  се обадил на свой приятел лекар-д-р Т.В.и се видял лично с него,който го посъветвал да си извади Медицинско удостоверение за получените увреждания, което частния тъжител и направил, като видно от Съдебно Медицинско удостоверение № 19/17.ІІ.2017г. от д-р Р.С.-л.5 пострадалия- частния тъжител К.П.К.-ЕГН **********  е получил увреждане с характер на Лека телесна повреда извън случаите на чл.128 и чл.129, изразяващо се в „Кръвонасядане по гръбната повърхност на носа с бледо червен цвят”, довели  до  причиняване  на “Болка” –престъпление по  чл.130 ал.2 от НК.

      Към момента на деянията всички присъстващи лица на място  са единствено горепосочените две страни, като допълнително визуално от апартамента си, е възприела факти и обстоятелства съпругата на частния тъжител-св.Т.К..       

      Като последица във времето от горепосочения инцидент, и подадения заявителски материал от страна на пострадалия в РУ-МВР-Перник е последвала случайна инцидентна среща на 08.ІІІ.2017г./ДП № 194/2017г. по описа на 01-РУ-МВР-Перник/ между двете страни в района на център Перник зад банка ОББ, където е направен вербален опит двамата да се спогодят, но неуспешен такъв, прераснал в негативна реакция от страна на подсъдимия Я.  Б.Й. изразена в съответен ответен заявителски материал до 01-РУ-МВР-Перник с твърдения за упражнено  психическо и физическо насилие, спрямо автомобила му от страна на частния тъжител, ескалирало до твърдение за отнемане на вещи от последния,което било съобщено от подсъдимия Я.  Б.Й. и на тел: 112, поради което са предприети сериозни мерки от органите на МВР, в развоя на които е открит ВИДЕОЗАПИС от срещата, от камера на ОББ-Банка, при което въпросния инцидент е установено,че НЕ се развил съобразно така съобщеното от подсъдимия Я.  Б.Й.-ЕГН ********** респ. въпросното дело е прекратено и НЕ обжалвано от подсъдимия,като е влязло в сила решението на РП-Перник за прекратяване.

      Съда възприе именно горната фактическа обстановка, като взе предвид отчасти обясненията на подсъдимия  Я.  Б.Й., показанията на разпитаните по делото свидетели: св.Т.К.К., св.Т.Р.В., св.М.В.Р., св.А.Р.А.и св. Р.Д.Ц.,както и въз основа писмените доказателства, Съдебно Медицинско удостоверение № 19/17.ІІ.2017г. от д-р Р.С.-л.5,ДП № 194/201г. и Преписка на 01-РУ-МВР-Перник, Писмо рег. № 21158/26.ІХ.2017г. от Нач.ПП-МВР-Перник, веществено доказателство-„СД-Диск от Дирекция “Национална система 112-София ведно с СД-Диск,изпратено с Писмо рег. № 23972/27.Х.2017г. и СД-Диск от Дирекция “Национална система 112-София ведно с СД-Диск,изпратено с Писмо рег. № 27960/07.ХІІ.2017г. от  Дирекция “Национална система 112-София ведно с СД-Диск  приети по делото  тъй като същата единствено в последователност се подкрепя от доказателствения материал по делото в неговата цялост, и е логически обоснована в ситуация където приоритетно свидетелите са силно ангажирани и заентересовани и обективните находки позволяващи да пречупят и проверят  показанията на свидетелите са относително ограничени предвид:     

      Безспорно са налице влошени/след процесния инцидент/ взаимоотношения  между двамата познати-страни по делото, довели до конфликт между двамата,като до момента на инцидента липсват данни за негативни отношения.

      Безспорно се установи наличие на конфликт между частния тъжител и подсъдимия на въпросната дата и място.

      Безспорно се установиха реално присъстващите лица по време на инцидента, по време не целия такъв,както и констатираните увреждания-техния характер и последици.

 

        От правна страна:

     По отношение обвинението в Тъжбата на частния тъжител по чл.130 ал.1 от НК, срещу подсъдимия Я.  Б.Й.-ЕГН **********.       

   Същината на настоящия казус, относно това престъпление е установяване на обстоятелствата нанесени ли са удари от подсъдимия Я.  Б.Й.-ЕГН **********,спрямо тъжителя К.П.К.-ЕГН **********  в областта на главата/лицето  от  които да са и причинени твърдените наранявания в тъжбата на процесната дата и място.

    За решаването на този въпрос, годно доказателствено средство съставляват показанията на свидетелите по-горе, допуснати по искане на двете страни, както и обясненията на самия подсъдим, при съобразяване на обстоятелството, че същите са преди всичко средство за защита, ведно с приложената медицинска документация.

    Именно въз основа на техните възприятия и интерпретацията на фактите и обстоятелствата, съставляващи предмет на доказване, следва да се формират изводите от фактическа и правна страна, тъй като твърденията в тъжбата не са доказателствено средство, а само очертават предмета на доказване.

   Въз основа на доказателствените материали по делото, събрани и проверени непосредствено от съда, преценени в тяхната взаимовръзка и логическа последователност, съдът прие за доказано по несъмнен начин, извършването на  това деяние от  подсъдимия Я.  Б.Й.-ЕГН **********.

   Част от фактическите обстоятелства субсумиращи се в признаците на престъпния състав, са безспорни по делото и следва да бъдат отграничени като такива.  Свеждат се до следното:

   Доказателствения материал по делото дава основание без съмнение да се приеме, че към инкриминираната дата и периода около нея частния тъжител и подсъдимия са били във НЕ влошени взаимоотношения,което е станало инцидентно на процесната дата, поради претенции от страна на подсъдимия за авансово плащане,което не е било договорено.

        Не се спори, че тъжителя е получил телесни увреждания, като се оспорва от страна на защитата естеството на телесните повреди, застъпвайки становище за  не съставомерност на чл.130 ал.1 от НК, както и авторството.

   Доказателствените източници в тази насока са непротиворечиви-свидетелските показания са затвърдени от обективните данни отразени в Медицинско удостоверение изготвено по отношение на пострадалия при извършения  преглед в съответното здравно заведение.

      Спорните въпроси в случая са получени ли са тези увреждания при обстоятелствата описани в тъжбата/като  време, място и начин/ и  характера им, резултат ли са от действия именно на подсъдимия при осъществено физическо съприкосновение, между частния тъжител и подсъдимия.

       Защитникът изтъква теза с доводи, че изложения  в обвинението механизъм на извършване на деянието не се подкрепя  изцяло от доказателствената съвкупност, а още по-малко дава основание за извод, че е налице действие и поведение на подзащитния му, осъществено с умисъл за причиняване на телесна повреда  по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, както и се оспорва авторството на деянието.

   Защитата навежда доводи и за това, че в действителност уврежданията е възможно да са получени при други обстоятелства, както и да са следствие от собственото поведение на тъжителя  но не и от действия на подзащитният му.

    В контекста на събрания доказателствена материал, съдът счита, че обясненията на подсъдимия относно конфликтната ситуация имат своето доказателствено значение, макар и в определени аспекти интерпретацията им да не може да се възприеме в цялост, предвид това, че не е подкрепена с други доказателства и доказателствени средства.

    Съображенията са следните:

    Изложените в тъжбата фактически твърдения съдът намира за доказани, а именно, че по времето и мястото, сочени в тъжбата, подсъдимия  използвайки предната част на главата си /от пред челно/, чрез еднократен удар с глава, действие което  е в пряка причинна връзка с полученото телесно увреждани е нанесъл процесното увреждание.

    Този механизъм на извършване на деянието съдът приема за доказан по убедителен начин, тъй като се установява от показанията на свидетелите посочени от “обвинението” от показанията на св.Т.К.К./”Съпруга съм на частният тъжител. Познавам подсъдимия Я. от преди около  година и половина във връзка с извършвани от негова страна ремонтни дейности в нашия дом. ……. На другия ден 16.02.2017г. отново дойде и започна да работи, но се държеше много странно и неадекватно…………На 17.02.2017г. около 08.45часа звънна мобилния телефон на съпруга ми. Съпругът ми разговаря, а след това ми каза, че Я. му се е обадил. Ремонта към този момент не беше приключил. В телефонния разговор Я. казал на съпруга ми да му даде предавансово 50лв., както  и че ще дойде пред блока за да ги вземе след десетина минути. Не мога да кажа за каква сума за ремонта се бяха договорили съпруга ми и Я.. Съпругът ми сподели, че с Я. не са имали уговорка за предварително предплащане на суми относно ремонта /други суми към този момент не сме дължали на Я./. ……..Видях, че съпругът ми се качи в колата на Я.. Автомобила на Я. беше спрял пред входа, на около 20 м. от входа. Не мога да преценя дължината на съдебната зала. В автомобила на Я. бяха само двамата, съпругът ми и Я.. Съпруга ми седна на предната седалка до Я.. Автомобила на Я. беше малък миниван, но марката не мога да посоча. Видях само, че колата е зелена на цвят. Колата беше паркирана с предната част към блока.      Видях съпруга ми как влезе в колата и седна на мястото до Я.. Съпругът ми извади 50лв., които беше приготвил за да ги даде на Я., като Я. се опита да ги издърпа от ръката му, но не успя. Съпругът ми си прибра парите в джоба. ………След това видях Я. да удря с глава съпруга ми в областта на лицето.…… След като Я. удари съпругът ми той слезе от  колата, а Я. веднага потегли. Я. потегли бързо с автомобила си.  Точно в този момент мисля, че нямаше хора около колата или пред блока. След това видях, че съпругът ми започна да разговаря по телефона докато още беше на паркинга. ………. Когато съпругът ми се прибра ми направи впечатление, че лицето му в областта на носа е подуто. Нямаше кръв по лицето. След като си прибра съпругът ми сподели, че Я. го е ударил и каза, че ще ходи в Първо РУП, след което излезе. Аз и детето останахме вкъщи. Съпругът ми се върна след около един час. Каза ми, че е ходил в Първо РУП и до болницата. В болницата са му направили преглед заради удара. Това ми го каза след като се върна. Показа ми медицинско. Аз видях медицинското. ………………. До случилото се не сме имали влошени взаимоотношения с Я.. Поведението на Я. ни влияе върху здравето, тъй като не сме спокойни. Всичко което казах по-горе отговаря на истината. ……След случая съпругът ми беше разтревожен, притеснен. Има промяна и в него и в мен определено…….. Изразява се в страх, притеснение и влошаване на здравето. Вследствие на този инцидент съпруга ми започна да вдига кръвно. Често говорим за този случай, не можем да се освободим психически……..По-горе посочих, че познавам Я. от година и половина, като имах предвид случая към момента на инцидента - 17.02.2017 г. ……До този случай при всички посещения в дома ни от страна на Я. и извършване на каквито  и да било ремонти не сме имали проблеми с него нито аз, нито съпруга ми…. Я. е слаб, не много висок. По-висок е от мен /аз съм висока 160 см./, с черна коса средна дължина, с брада, с тъмни очи. Не е плешив. Не съм забелязала да има белези по лицето…………...”/,  св.Т.В./”Познавам  частния тъжител К.К. над 10години. Били сме съученици. Често се чуваме по повод здравословни проблеми с дъщеря му, когато се разболее. Аз съм детски лекар. През месец февруари 2017 г., когато бях дежурен в отделението, получих обаждане от К. около обяд, точно време не мога да кажа. По телефона ми се стори притеснен. Попита ме къде се намирам в момента. Казах му че съм на робата в отделението. К. каза, че ще дойде след определено време на входа на болницата и се разбрахме когато пристигне да ми звънне. …… К. беше блед, притеснен, имаше зачервяване на носа, но не мога да кажа от коя страна и ми каза, че имал инцидент. Не ми уточни подробности, искаше от мен медицинска помощ и аз го насочих към спешното отделение, за да може да му се окаже необходимата медицинска помощ. След това се разделихме………...”/ и св.М.В.Р./”Познавам К./частния тъжител/ когато беше на около 10-12 години. Съседи сме с него. Той живее на третия етаж. Отношенията ни са и приятелски, и съседски и като познати.…….К. живее над мен, но не над моя апартамент.Моя апартамент се намира до асансьора, а неговия апартамент е срещу моя. …. Отвсякъде се паркира покрай блока. Автомобилите се паркират по улицата. … Тук съм за да кажа, че Кирчо имаше майстори в апартамента си. Беше тази година през м.февруари. Първо се чуваше шума отгоре от ремонта. ……….. Втория път влизах на входната врата на блока, а Кирчо и момчето изнасяха строителни отпадъци в пликове. Бяха двамата, даже имаше по стълбите малко напрашено. Поздравихме се и аз го попитах: “как с майсторе, работите ли“ и той ми отговори “работим, работим”. Втория път когато ги видях беше два-три дни след първия път. Втория път като ги видях пак изнасяха строителни отпадъци. Не съм видяла и не мога да кажа дали майстора е идвал с автомобил. Най-близко на около метър до блока хората си паркират колите. Вратата на входа ни е плътна. Няма видимост отвън. …… Не си спомням какво беше времето когато видях Кирчо и майстора му. .…..Нямам спомен К. да ми е казвал как се  казва майстора му………. Може да се спре автомобил и пред тях и зад тях…...”/, както и  от писмените доказателства по делото:  Съдебно Медицинско удостоверение № 19/17.ІІ.2017г. от д-р Р.С.-л.5 и изисканите в с.з за послужване: Досъдебно производство № 194/2017г. и Преписка № 906 от 2017г.,   образувана по жалба на тъжителя К.П.К.-ЕГН **********, срещу Я.Б.Й.-ЕГН ********** образувана на 17.02.2017г. ведно с изисканите веществени доказателства от Национална система 112, а същевременно и защото се явява логично възможният съобразно установената в казуса фактическа обстановка.

                 Свидетеля св.Т.К.К. установява, самия конфликт, действията на подсъдимия по отношение частния тъжител, като е категорична, че е видяла наличните увреждания и техните визуални характеристики и механизъм на получаване и то към момента на инцидента,лицето което ги е причинило на пострадалия, показания подкрепени и от представените Съдебно Медицинско удостоверение № 19/17.ІІ.2017г. от д-р Р.С.-л.5 на частния тъжител.

Свидетеля посочва, че именно подсъдимия  е ударил тъжителя в областта на главата, като посочва мястото и визуално го описва.Конкретните и твърдения същата обяснява в целенасоченото им възприемане породено и инициирано от предходното поведение на обвиняемия и изричното искане на съпруга и с оглед възникналото му притеснение. Тези обстоятелства/относно нанесените увреждания/ се потвърждават и от свидетеля-лекар св.Т.В., също възприел последиците от еднократния удар в областта на лицето на пострадалия,чието становище състава възприема в професионален аспект с оглед квалификацията на свидетеля.

Ако са налице някакви разлики, то състава го отдава на характера на процесните увреждания, тяхната специфика и възможността им визуално да се променят и проявяват във времено  зачервявания, насинявания т.е  индивизуалната им специфика не се проявява на момента  в окончателен визуален вид, а се развива във времето.Пълната идентичност между показанията на свидетели/според състава/ е рядко срещано явление и основание за резервираност с оглед индивидуалната специфика на отделния индивид.

Поради това, версията изложена от тъжителя в тази насока  по същество се подкрепя  от  разпитаната свидетелка /макар и съпруга с известна заинтересованост/ и свидетеля–лекар/специалист по силата на трудовия си статус/,както и приложените писмени доказателства Съдебно Медицинско удостоверение № 19/17.ІІ.2017г. от д-р Р.С.-л.5. от гледна точка  характер и механизъм.

Видно обаче от изложеното в горепосоченото медицинско удостоверение  „Кръвонасядане по гръбната повърхност на носа с бледо червен цвят”,  довели  до  причиняване  на “Болка”,като последици, състава възприема становището на защитата на  подсъдимия, че деянието НЕ е съставомерно по чл.130 ал.1 от НК, предвид,че се касае до причиняване на “Болка” извън обхвата на ал.1-ва и НЕ се касае до “разстройство на здравето”, въпреки че принципно увреждане “кръвонасядане”, може да бъде и ал.1 в зависимост от интензивността му и дълбочината на засягане /не ограничаване на функции, зачервяване, лека форма на кръвонасядане,респ. мораво-синьо до нарушаване цялостта на кожата/рана по възходяща градация/, какъвто е изискуемия признак по ал. 1-ва и което в настоящия случай НЕ е така предвид,че е констатирано „Кръвонасядане по гръбната повърхност на носа с бледо червен цвят”  в който смисъл подсъдимия съобразно застъпеното от защитата по това по тежко обвинение, следва да бъде оправдан.

  Що се касае до изложеното от свидетеля Р.Д.Ц./”Познавам частния тъжител може би от около две години. С него бяхме за известно време съседи. Определям отношенията си с него като на познати. Беше студено, не мога да кажа кой сезон. Предполагам зимата. Мисля зимата на 2015-2016година или 2016-2017година, не мога да кажа точно. Не си спомням, но беше през деня, може би около обяд. Не съм сигурен. Видях частният тъжител да разговаря с въпросния човек, с когото имат спор. Познавам другия човек само по физиономия, нищо повече. На средна възраст е, предполагам, че не е на повече от 45години. Те разговаряха до блока. Имаше спряна кола. Не си спомням какъв беше автомобила. Не мога да кажа как беше облечен другият човек. Разговаряха не на висок тон. Аз ги видях и поздравих частния тъжител. Те стояха от двете страни на автомобила. Откъм водача на автомобила не си спомням кой стоеше. Бяха извън колата. Само поздравих. Те бяха отстрани на блока. Аз не се прибирах, а от вкъщи излизах навън и минавах оттам. Не съм видял никой да вика, да се псуват, да се удрят, да се блъскат. Просто разговаряха. Това е, което мога да кажа…………Да, правеше ремонт тогава. Частният тъжител ме вика тогава в тях да работя. Но аз не отидох да видя в какво се изразява ремонта. Видях, че носеше сторителни материали към дома си, но това беше друг ден. Не става въпрос за времето, за което разказах по-горе…….. Аз живея в същия блок на първия етаж. Мисля, че частният тъжител живее на третия етаж, срещу асансьора………...”/ същите предвид,че са прекалено общи и неконкретни по отношение съществени реквизити, време, субекти и др. състава се отнася резервирано, макар и в общи линии да не противоречат на изложеното от частния тъжител, а да подкрепят линията на твърдяното от пострадалия.

  Въз основа на изложеното, съдът приема посоченото в тъжбата,  относно това деяние фактически твърдения за доказани в същинската им част, а именно, че по времето, мястото и при обстоятелствата сочени в тъжбата,  подсъдимия е осъществил насилие по отношение на частния тъжител, изразило се в удар  в областта на главата и лицето.

  Вида на тези увреждания, локализацията им и броя на травмите, съответстват на приетото по-горе и мотивират съда да приеме, че  именно такъв е бил механизмът на получаването им. Той е единствено възможен и логичен при установените факти – чрез еднократен удар с чело-глава.

  Такъв именно механизъм е посочен от пострадалия и при освидетелстването му в СМО при МБАЛ-Перник, видно от приетото съдебно-медицинско удостоверение, като въз основа на конкретните характеристики на увреждането, вещото лице е  дало заключение,че същото е получено по съобщените начин  и  време.

  Всички обсъдени по-горе доказателствени източници логически и фактически се допълват и изграждат картина на конфликта, съответстваща на фактите на които се основава обвинението в разглежданата част.

  Съдът намира същите за достатъчни за формиране на обоснован извод, че действията на подсъдимия описани по-горе са в пряка причинна връзка с инкриминираните обществено опасни последици, поради което и обвинението в същинската му част се явява доказано.

    Въз основа на приетата фактическа обстановка, установена чрез събраните гласни и писмени доказателства, съдът счита, че подсъдимия следва да понесе отговорност, съответстваща на очертаната в състава на чл.130 ал.2 от НК.

   Телесните повреди по чл.130 ал.1 изискват да е налице “разстройство на здравето”, извън случаите на тежка и средна телесна повреда, представляващо увреждане на организма довело до болестно състояние, но с кратковременен характер. При това е необходимо да е довело до увреждане на анатомическата цялост на организма или тъканите, както и до изменения във физиологическите функции, макар и в лека форма.

   Подобни последици в конкретния случай експертът извършил съдебно-медицинското свидетелство НЕ е констатирал и  приел, поради което съда счита,че НЕ е налице “разстройство на здравето му” респ. приема становището на защитата в тази насока.

   Съдебната практика е константна в разбирането, че само големите и дълбоки кръвонасядания, резултат на разкъсване на кръвоносни съдове и подкожни кръвоизливи, можещи да внесат смущения в засегнатите органи, както и отоци, свързани с посиняване на засегнатото място, изменило нормалното му състояние поне за известен период от време, могат и следва да се оценяват като разстройство на здравето по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.

   Уврежданията –предмет на обвинението в случая НЕ са с подобен характер и се обхваща от състава на престъплението по чл.130 ал.2 от НК.

   Поради това, съдът окончателно прие, че са осъществени всички обективни признаци от състава на престъплението по чл.130 ал.2 от НК .   

    Горния извод на състава, НЕ може да бъде променен с оглед изложеното от подсъдимия  Я.  Б.Й. /”Познавам частния тъжител от района на склада „Снабстой“ от около година, не повече. Беше разговарял с мен и ме попита дали мога да му намеря майстори за малък домашен ремонт.Запознахме се с него съвсем случайно в склада на „Снабстой“, където се видяхме случайно. Бях му обещал да го свържа с едни момчета - познавам няколко човека, които се занимават с малки домашни ремонти, но те в последствие се отказаха, след като разговарях с тях. Тогава на 17 февруари сутринта същото лице дойде пред нас да се разправя с мене. Аз не исках да влизам в конфликти.До този момент не съм ходил, не съм работил в дома му, от пред нас се обадих на тел.112, мисля грубо около 09,00 часа сутринта на 17.02.17г. от телефон **********. Лицето беше с някакъв сив автомобил. Представих се когато се обадих на тел.112, мисля че съм казал и номера на автомобила. Но докато разговарях с тел. 112, той си тръгна. Оттам ми казаха, че ако дойде повторно на адреса, да се обадя отново, за да изпратят патрулка. Патрул не е идвал. Обадих се от улица „***“. Имаше един съсед Атанас. Няколко дни по-късно от полицията ме извикаха на разпит по повод подадена жалба срещу мен. Дал съм показания. Съседа Атанас също. Около 2 седмици по-късно - на 08.03.17 г. в центъра на Перник, въпросното лице тръгна да се саморазправя с мен. Тогава съм пуснал жалба в полицията, защото не искам никакви конфликти. …Изобщо не съм правил ремонт в жилището на частния тъжител………От там минавам всеки ден, но в жилището не съм ходил……….………..От разпита в МВР разбрах, когато ме викаха по повод жалбата ми обясниха мястото, където живеело въпросното лице и бил станал инцидента.”/ и поискания от същия и допуснат св.А.Р.А./”Не си спомням добре нещата защото беше отдавна, беше в началото на тази година, някъде през пролетта. Не си спомням на коя дата беше, но знам, че си вкарах колата в нас в двора, като аз живея в къща.Беше някъде сутринта. Нямам спомен тогава да е имало сняг или да е валяло дъжд. След като си вкарах колата в двора, чух че хора се разправят на улицата. Батко Я./подсъдимия/ се разправяше с едно момче. Батко  Я.  го познавам от много време, като отношенията ми с него са, за това че сме съседи. Частния тъжител го познавам  визуално, тъй като съм го виждал по центъра. Имаше разправия на улицата. Не си спомням човека, с когото се разправяше батко Я., но знам че беше младо момче. Те двамата бяха на улицата, на разстояние около 20-30м. от нас. Моята ограда е изкована от дъски, като отстрани има мрежа и се вижда.Но аз първоначално чувах хората на улицата, а след това като излязох на улицата, тогава видях батко Я. и другия мъж. Те викаха на висок глас. Не чух реплика от тяхната разправия и не мога да установя за какво се разправяха. Те бяха само двамата, нямаше други хора около тях. След това момчето се качи в една кола и си тръгна, но нямам спомен в каква кола се качи момчето. Колата беше паркирана на улицата. … Той ми спомена, че с това момче са работили заедно. Батко Я. работи по „В и К“ инсталации по строителството и спомена, че са имали някакви вземания-давания с това момче, но не конкретизира нищо……..Относно конкретната дата, както казах не си я спомням точно, но мисля че беше м.февруари на тази година. В полицията, когато давах показания писах датата, но сега в момента съм я забравил, може би беше 16,17 или 18 февруари………Не съм сигурен дали момчето за което споменах по-горе в настоящия момент е в залата. Я. нищо не ми е казал за момчето…… Както вече казах, не мога да кажа какъв е автомобила, но ми мисля “че е сив на цвят”. Не си спомням дали беше автомобила малък или голям……….Относно  разговора нямам спомен да съм чул нещо, но мисля че се чуха две - три псувни  и нищо повече. ……..”/ поради следните съображения:

 На първо място изложеното от подсъдимия Я.  Б.Й. е в категорично противоречие, както с показанията на частния тъжител и св.Т.К. и установеното от свидетеля-лекар д-р. Т.В., така и с констатираните обективни находки /Медицинско удостоверение/, поради  което  състава го приема, като  защитна позиция но не и като обективна реалност  с оглед,че от една страна противоречи на събраните доказателства по делото, а от друга страна си противоречи житейски и логически предвид следното:

-подсъдимия казва”……………… дойде пред нас да се разправя с мене ……………….”- но защо до тази дата няма причина за “саморзправа”,няма мотив за това-няма логика,след тази дата би имало основание за “саморазправа” но не до тогава.

-изложената теза от страна на подсъдимия,същия се опитва да подкрепи единствено и само с показанията на св. св.А.Р.А.,който от своя страна видно по горе не посочва каквото и да е конкретно обстоятелство  оборващо изложеното от частния тъжител,че на конкретната дата 17.ІІ.2017г. именно подсъдимия му е нанесъл удар с глава довело до констатираното увреждане.

       Въпросния свидетел,нито посочва частния тъжител персонално, като субект да е присъствал на конкретна дата на друго място и да прави нещо различно от посоченото в обвинението в процесната тъжба: свидетеля не конкретизира дата, не конкретизира субект,посочва размяна на реплика но всичко това на друго място незнайно кога. В показанията си същия посочва,че в с.з/близо година след случая/ не помни датата на това за което разказва но казва,че когато в полицията са го разпитвали след случая бил посочил дата, което видно от Сведението което собственоръчно е написал-л.7 на дата 09.ІІІ.2017г. също е посочил  ” … не помня конкретната дата……………..но беше преди около седмица” т.е разказаното от него касае началото на м.Март.2017г., а не средата на м.Февруари.2017г. когато е процесния инцидент.  Нещо повече в с.з посочва “……………Частния тъжител го познавам  визуално, тъй като съм го виждал по центъра………….”,като същевременно не го посочва персонално/ и в с.з/, като човека с когото “…………Не си спомням човека, с когото се разправяше батко Я.,………………” подсъдимия е имал конфликт и за който разказва към момента.  Това са необясними и алогични обстоятелства, които не могат  да бъдат приети като обективни, логични и правдиви, поради което състава не ги приема.

  Що се касае до изложеното от подсъдимия, обясненията му предвид, че категорично не се подкрепят от горния свидетел, остават изолирани и противоречащи на наличния доказателствен материал,поради което състава ги приема,като  единствено и само като защитна теза.

  В подкрепа на този си извод, състава намира основание, че НЕ следва да се приема изложеното от подсъдимия, като обективно и  фактите и обстоятелствата  изложени от подсъдимия Я.  Б.Й. в Досъдебно производство № 194/2017г.  /дава такова основание/ лично документирал ги в Национална система 112 и в последствие установеното в хода на разследване посредством  установен  ВИДЕОЗАПИС на мястото/от камера в района/ за което е депозирал съответния заявителски материал, като видно от приложените по ДП свидетелски показания:И.С.С.-л.19-служител МВР,Докладни записки-л.28,л.39 и Протокол за оглед на веществени доказателства-л.31, установената обективна истина е коренно различна от изложеното от подсъдимия и обслужваща единствено и само интереса му, което е потвърдено и от постановения от РП-Перник заключителен акт/Постановление за прекратяване-НЕ обжалвано/, макар това противоречие, предизвикало необоснован  разход  на ресурси и разходи, иницииран от подсъдимия да е имал основа и за допълнително развитие.

  Основание на състава да НЕ приеме твърдяното от подсъдимия, като обективно и меродавно, дават и изслушаните веществени доказателства от Национална система 112/тел: № 0895/780 505 на 17.ІІ.2017г. в 09,21ч с подател Я.  Б.Й. от който е видно,че единственото конкретно съобщено от него по същество е”………………нищо нека обаждането да се регистрира…………………..”,”……притеснява ме…….”, няма по какъв начин  в какво се изразяват, детайли.   Самото обаждане е 16 минути, след обаждането на частния тъжител респ. след разделянето им на адреса на частния тъжител/гр.Перник ул.”***” Бл.6, Ап.10, Ет.3-пред МБАЛ”Рахила Ангелова”-гр.Перник/, което е на около 3-6минути с МПС до адреса на подсъдимия/гр.Перник ул.”***” № 7/, поради което /според състава/ съдържанието на посоченото обаждане  има за основна функция не съдействие от съответната система с каквато цел е създадена, а регистриране на обаждането т.е неприсъща цел, да създаде някаква илюзорна представа за обективност на нещо, което  времево и по  предмет НЕ доказва и не опровергава разказаното от свидетелите за случило се на същата дата около 08,45ч-09,05часа. половин час преди това.  Дори и да е вярно посоченото от подсъдимия в 09,21ч. то същото НЕ игнорира доказателствата за инцидента  настъпил за времето 08,45ч-09,05часа, както от към съдържание,така и от към време и разстояние.

  Не на последно място НЯМА заявителски материал за това “притесняване” в 09,21ч на 17.ІІ.2017г. в системата на МВР,налице е Обяснение–сведение от 28.ІІ.2017г. и Протокол за предупреждение от 28.ІІ.2017г. но оплакване, жалба, тъжба-НЯМА, само регистриран разговор в Национална система 112, което подкрепя извода,че единствената цел е “регистриране” на обаждане със всички произтичащи от това изводи.

       Относно възражението на защитата на подсъдимия,че се касае евентуално до хипотезата на чл.9 ал.2 от НК/”чл. 9. (1) Престъпление е това общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо.  (2) Не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна”/, а не следва да се прилага разпоредбата и реда по чл.78аНК, състава категорично не го приема,тъй като обратното би игнорирало последици по състав като чл.130 ал.2 НК,именно за каквито последици при наличие на предпоставки за това се освобождава лице от наказателна отговорност, като му се налагат административни санкции в противен случай би означавало да дадем “зелена улица” на саморазправи /нанасяне на шамари, удари с глави по лицето/ и дори не “саморазправи” ами в дадения случай “своебразно налагане на довод, искане,желание”, което е недопустимо.

  По изложените съображения и с оглед установеното от фактическа страна, съдът прие, че с деянието си Я.  Б.Й.-ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на чл.130 ал.2 от НК, тъй като на  17.ІІ.2017год. в гр.Перник/ул.”***” пред Бл.6/, причинил Лека телесна повреда извън случаите на чл.128 и чл.129 на К.П.К.-ЕГН **********/***/, изразяваща се в „Кръвонасядане по гръбната повърхност на носа с бледо червен цвят”, довели  до  причиняване  на “Болка” – престъпление по чл.130 ал.2 от НК.

    От обективна страна деянието е извършено чрез действие – еднократен удар по пострадалия в областта на лицето с глава/предната черепна кост на човека е една от най-здравите ведно с тазобедрената/, вследствие на което му е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в описаните по горе увреждания, довели до причиняване на “Болка”.

  От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк  умисъл като форма на вината, тъй като макар подсъдимия да е съзнавал обществено опасния характер на деянието си и да е предвиждал неговите обществено опасни последици, ги е целяла пряко, и е искал настъпването им като резултат с оглед постигане на целите си.

   Причина за извършване на деянието е незачитане телесната неприкосновеност на личността и внезапно необосновано влошените междуличностни отношения, между частния тъжител и подсъдимия.

       Съдът прие като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на Я.  Б.Й.-ЕГН **********, трудовата му ангажираност и липсата  на  негативни  характеристични данни.

   За отегчаващи отговорността обстоятелства възприе липсата на респект към държавни институции, несъобразяване с принципите на правото и морала, както и на  етиката  в  отношенията стигащи до злоупотреба с права от една страна,както и необоснованото нападение по отношение пострадалия.

Съдът, след като призна Я.  Б.Й.-ЕГН ********** за  виновен по чл.130 ал.2 от НК и като взе предвид, че за това умишлено престъпление се предвижда наказание “Лишаване  от свобода” до 6/шест/месеца, ”ПРОБАЦИЯ” или “ГЛОБА”, деецът е пълнолетен и НЕ е осъждан за престъпление от общ характер, НЕ е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, както и от  престъплението  НЕ са причинени  имуществени  вреди на основание чл.78А от НК, го освободи  от наказателна  отговорност, като на осн. чл.78а ал.1  НК  вр. чл.27 ал.2 и ал.3 от ЗАНН, като и наложи административно наказание “ГЛОБА” в размер  на   минимума   от   1 000/хиляда    /лева.

  Съобразявайки тежестта и естеството на конкретното престъпление  от една страна, а от друга обстоятелствата, при които същото е осъществено, приетите смекчаващи отговорността обстоятелства и събраните данни за личността на подсъдимата, съдът намери,че наложеното в минималния размер административно наказание се явява съответно на извършеното  и е достатъчно за постигане целите по чл.12 от ЗАНН,както и да има необходимия възпиращ и превантивен ефект за евентуални подобни действия в бъдеще .

 

  По основателността и размера на предявения граждански иск:

 От страна на частния тъжител и гражданския ищец на основание чл.45 от ЗЗД, срещу подсъдимия се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди/болки и страдания/,вследствие причинената му лека телесна повреда в размер 2 000лв.

 В съответствие с правните изводи по-горе, съдът приема, че причиненото на пострадалия телесно увреждане е пряка и непосредствена последица от извършеното от подсъдимия престъпление по чл.130 ал.2 от НК, поради което и претенцията му за обезщетение се явява основателна.

 Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Същото възмездява само онези болки и страдания, които реално е претърпял ищецът вследствие на противоправното поведение на ответника.

 За определянето на този вид обезщетение липсват формални критерии, а такива и няма как да съществуват предвид характера на накърнените блага - човешкото здраве и телесна неприкосновеност. Затова законът предписва съблюдаване единствено на принципа на справедливостта при репариране на вредите, визиран в чл.52 от ЗЗД, което означава съдът да определи такова обезщетение, което в най-пълна степен компенсира обективно доказаните по делото болки и страдания на ищеца, претърпени в резултат на получените увреждания, като се изходи и от тяхната интензивност, продължителност, възрастта на пострадалия, прогнозите за пълно оздравяване и т.н.

  В тази насока, по отношение на  пострадалия, съдът съобразява следното:

  От заключението на приетите Съдебно Медицинско удостоверение № 19/17.ІІ.2017г. от д-р Р.С.-л.5, се установява, че след деянието същия  е получил контузии „Кръвонасядане по гръбната повърхност на носа с бледо червен цвят”, довели  до  причиняване  на “Болка”.

  Според заключението на медицинския експерт, при причиняване на посочените травматични увреждания и по време на оздравителния период, пострадалия е търпял “Болка”.

   Несъмнено естеството на травмата и локализациятата и/лицевата част на главата/ са му причинили и допълнителен дискомфорт в ежедневието /козметично, болко-чувствително/.  Същевременно, житейски оправдано е да се приеме, че телесните увреждания са причинили не само болки и страдания във физически аспект, но са оказали въздействие и върху психиката на пострадалия, давайки отражение върху поведението, самочувствието и работоспособността и.

  Наличните медицински документи убедително потвърждават отражението, което инцидентът е оказал върху емоционалното и психичното състояние на пострадалия.

  Тези обстоятелства  мотивират съдебният състав да приеме, че в резултат на престъплението по-горе последиците подлежат на обезщетяване.

  Предвид изложеното, съдът приема, че гражданският ищец действително е претърпял неимуществени вреди вследствие причинената му телесна повреда, които подлежат на обезщетяване.

  От това следва, че предявеният граждански иск е доказан по основание, тъй като е налице противоправно поведение на подсъдимия, претърпяна щета и  причинна връзка между тях.

  Поради това, съобразявайки се с принципите на справедливостта с утвърдената съдебна практика, преценявайки последиците върху здравето на пострадалия, съдът прие, че сумата от 800лева ще е достатъчна да го обезщети за претърпените неимуществени вреди.

   С оглед решението по главния иск срещу подсъдимия, следва да бъде разгледана и акцесорната претенция за осъждането и за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната  главница, считано от 17.ІІ.2017год. (осъществяването на деянието), до окончателното изплащане на задължението.

   При задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на увреждането (чл.86 и чл.84, ал. 3 от ЗЗД), поради което искът е доказан по основание и следва да бъде уважен. Затова, съдът осъди подсъдимия да заплати на гражданския ищец и обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху уважената част от предявения иск, считано от датата на увреждането–17.ІІ.2017год. до окончателното изплащане на задължението.

       С оглед разпоредбата на  чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати на частния тъжител и граждански ищец сумата от 612,00/шестстотин  и дванадесет/лева за направени от него разноски по делото/Държавна такса и Адвокатско възнаграждение/, а по  сметка  на  Районен съд-гр.Перник сума от 4%представляваща Държавна такса,върху   уважения  размер  на  иска, но  НЕ  по малко  от  50/петдесет/лева.

   Водим от гореизложеното, съдът постанови диспозитива на присъдата си.

 

05.І.2018г.

гр.Перник                                                    СЪДИЯ:…………………………

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА

ВС