№ 7743
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Йоанна Н. Станева
при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Гражданско дело №
20241110124027 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу А.
Б. К. за признаване за установено, че дължи следните суми: сумата 1804,95 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2020г. до 30.04.2022г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб.№ 66861,
ведно със законна лихва за период от 31.07.2023г. до изплащане на вземането, сумата 271,98
лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021г. до 19.07.2023г., сумата 28,11
лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.06.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за период от 31.07.2023г. до изплащане
на вземането, сумата 6,01 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за
дялово разпределение за период от 15.08.2020г. до 19.07.2023г., за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.08.2023г. по ч.гр.д. №
43084/2023г. по описа на СРС, 25 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди за
процесния период и имот в качеството му на собственик на процесния имот. Твърди, че
съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не бил упражнил правата си по
чл.150, ал.3 от ЗЕ и спрямо него били влезли в сила ОУ. Поддържа, че за процесния период в
сила били ОУ, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016г., съгласно
които ответникът бил задължен да заплаща сумите по фактурите в 45-дневен срок, като
лихва се начислявала само върху вземанията по общи фактури. Сочи, че в сградата се
извършвала услугата дялово разпределение съгласно чл. 139 ЗЕ. Твърди, че ответникът бил
1
използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и
дялово разпределение и не бил погасил задълженията си. Искането към съда е да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника А. Б.
К. чрез назначения от съда особен представител- адв. Д. К.. Изложени са съображения, че
следва да бъде направена справка дали ответницата не е починала преди 31.07.2023г.
Оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че ответницата не е потребител на топлинна
енергия като по делото не бил представен документ за собственост доказващ, че е
собственик на топлоснабдения имот. Поддържа, че следва да се установи дали имотът не
бил придобит в режим на СИО. Твърди, че ОУ не били влезли в сила и не били приложими в
отношенията между дружеството и ответницата. Счита, че претендираните суми не се
дължат, тъй като били начислени неправилно и не били съобразени с реално потребеното
количество топлинна енергия. Оспорва техническата годност и изправност на
измервателните уреди- абонатна станция, общ топломер и останалите монтирани
разпределители в сградата, в която се намира процесния имот. Оспорва правоспособността
на лицето, извършило метрологична проверка. Оспорва стойността на технологичните
разходи в абонатната станция. Оспорва фактурираната стойност за доставена до процесния
имот топла вода. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Искането към съда е
да отхвърли предявените искове.
Третото лице- помагач на страната на ищеца- „Далсия“ ООД, не е взело становище по
основателността на предявените искове.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на ответника в забава и
размера на обезщетението за забава.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е
да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
2
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В конкретния случай е приет препис от Договор за продажба на държавен недвижим
имот от 25.01.1971г., сключен съгласно Наредба за продажба на жилища от държавния
жилищен фонд, от който се установява, че въз основа на решение на председателя на К. РНС
от 30.12.1970г., утвърдено от председателя на ИК на СГС от 15.01.1971г., е продаден на А. Б.
К. следния държавен недвижим имот- апартамент № 2, находящ се в ***., представляващ
апартамент от три стаи, кухня и сервизни помещения с мазе № 2, застроен на 77,76 кв.м. от
316,08 куб. м., заедно с припадащите се 1,178 % идеални части от общите части на сградата
и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото.
От справка от Столична община, район „Красно село“ от 18.03.2025г. се установява, че
по данни от личния регистрационен картон на А. Б. К. същата е сключила брак № 725 от
25.07.1978г., който е прекратен с бракоразводно решение № 1505 от 04.08.1982г. на СГС.
По делото е приет и препис от Протокол от 07.08.2002г. от проведено Общо събрание на
етажните собственици на адрес: ***, към който е приложен списък на собствениците като
срещу ап. 2 са посочени имената на ответника, ЕГН и е положен подпис- л. 21 от делото.
По делото не се твърди и не се установява да е било налице разпореждане с процесния
имот за процесния период.
При така събрания доказателствен материал съдът намира, че се установява, че
ответникът е собственик на процесния имот като е придобила същия по силата на описания
Договор за продажба на държавен недвижим имот от 25.01.1971г., като не се установява към
датата на покупко-продажбата ответникът да е била в брак. Видно от приетия Акт за брак №
725 от 25.07.1978г. същият е последващ придобиването на процесния имот /през 1971г./. С
оглед на което ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове за
заплащане на топлинна енергия в качеството си на собственик на процесния имот, респ.
страна в облигационното правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия за
битови нужди за процесния период.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от
събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност от приетата съдебно-
техническа експертиза и от документите, представени от третото лице-помагач. От
заключението се установява, че исковият период съвпада напълно с двата отчетни периода от
м.05.2020г. до 04.2021г. и от м.05.2021г. до 04.2022г., за които фирмата за дялово
разпределение е изготвила две индивидуални справки за потребената топлинна енергия в
3
процесния апартамент № 2 като за отопление на имота била разпределяна топлинна енергия
само за една щранг- лира и за сградна инсталация.
Поради липса на узаконен водомер за топла вода и неосигуряван достъп в имота била
разпределяна топлинна енергия по норма за разход за един обитател. Вещото лице е
посочило, че констативните протоколи за неосигурен достъп били подписани от живущ на
адреса. От потребителя на топлинна енергия за ап. 2 не били представени
възражения/рекламации пред фирмата за дялово разпределение. Експертът е уточнил, че
топломерът, монтиран в абонатната станция на процесния адрес, бил преминавал
метрологични проверки през две години, относими към исковия период като от
ежемесечните му отчети били приспадани технологичните радходи на абонатната станция.
От заключението се установява, че радиаторите в ап. 2 са изключени, както и че сградната
инсталация била начислявана при 206 куб.м. отопляем обем на имота, а БГВ по норма за
разход за един обитател в имота. Вещото лице е посочило, че стойността на доставената
топлинна енергия за процесния имот и период била 1826,10 лева /1869,03 лева, начислена
сума по фактури по прогнозно потребление на топлинна енергия – 42,93 лева, сума от
изравнения за получаване от абоната/. В тази сума не били включени лихви за просрочено
плащане и стари задължения, ако имало такива, междинни погасявания /прихващания/ и
суми за дялово разпределение на топлинна енергия, т.н. „топлинно счетоводство“. От
заключението се установява, че топломерът, монтиран в абонатната станция на процесния
блок, бил преминавал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период.
По делото са приети Констативен протокол за извършен отчет за процесния адрес: *** за
периода от 05.2020г. до 04.2021г., видно от който на 10.05.2021г. и на 22.05.2021г. за ап. 2 не
е осигурен достъп и Констативен протокол за извършен отчет за процесния адрес: *** за
периода от 05.2021г. до 04.2022г., видно от който на 04.05.2022г. и на 14.05.2022г. за ап. 2 не
е осигурен достъп /л. 88- 89 от делото/.
От гореизложеното следва, че се претендира начислена служебно топлинна енергия.
Начисляването служебно на количество топлинна енергия представлява изключение от
общото правило, че количеството на потребената от потребителите в сграда в режим на
етажна собственост топлинна енергия се определя въз основа на отчет на уредите за дялово
разпределение и водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от фактическата
невъзможност посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за които отговаря
съответният клиент на топлинна енергия.
Според разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за
топлоснабдяването количеството топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда –
етажна собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово
разпределение и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по правилата
съгласно приложението. В ал. 2 е регламентирано задължението на клиентите да осигурят
достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите на
топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане на показанията на
уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед на
4
контролните приспособления към тях. Един път годишно се осигурява достъп за контрол и в
имотите на клиентите с монтирани уреди за дистанционен отчет. Съгласно ал. 3 редът за
отчитане на показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се
урежда в общите условия на договорите по чл. 149, 149б и в публично известните общи
условия по чл. 150 ЗЕ. На клиентите, неосигурили достъп за отчет на индивидуалните уреди
за дялово разпределение, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда
на т. 6.5 от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, а топлинната
енергия за битово горещо водоснабдяване се начислява по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2.
Изречение първо не се прилага, когато клиентите са монтирали уреди с дистанционен отчет.
Съгласно чл. 12 от ОУ на ищцовото дружество клиентът е длъжен да заплаща
дължимите суми за топлинна енергия и дялово разпределение в сроковете и по начина,
определени в тези Общи условия; да осигурява на продавача постоянен достъп до сградата и
до помещението на абонатната станция; да осигурява на продавача при необходимост,
свързана с изпълнение на задълженията му, достъп до помещенията, отоплителните тела и
средствата за дялово разпределение в своя имот.
В чл. 41, ал. 1 от ОУ е посочено, че неосигуряването на достъп се констатира с протокол.
Съгласно чл. 69, ал. 2 Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването
изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за
разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие – когато не са
монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода
са повредени или не са изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т. 4, липсва или има
нарушена оловна и/или холендрова пломба, или не е осигурен достъп за отчитане.
В конкретния случай са приети по делото констативните протоколи за неосигурен
достъп до процесния имот през двата отчетни периода като не се твърди, респ. не се
установява да е поискан допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка по
реда на чл. 29, ал. 2 от ОУ. Предвид гореизложеното, доколкото ответникът не е осигурил
достъп до процесния имот за отчет през двата процесни отоплителни сезона, за ищеца е
възникнало правото да определи служебно количеството на топлинна енергия. С оглед на
което е без значение дали реално начислената топлинна енергия е била потребена.
От приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че няма данни за извършени
от абоната плащания на суми за топлинна енергия, касаещи процесната сума. Вещото лице е
посочило, че за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. вкл. прогнозно изчислените от фирмата
за дялово разпределение суми са в размер на 1869,02 лева, както и че по партидата на
абоната изравнителните сметки за двата отоплителни периода по стойност с ДДС за
абонатен № 66861 са сума за възстановяване в общ размер от 42,86 лева, осчетоводени в м.
07.2021г.; м. 07.2022г. и м. 10.2022г. Експертът е посочил, че с изравнителните сметки за
възстановяване, съобразно месеците на осчетоводяване, не били погасявани задължения
извън процесния период. Общо начислените и незаплатени суми за топлинна енергия
възлизали на сумата от 1804,95 лева и 28,11 лева, цена на услугата дялово разпределение.
Относно стойността на топлинна енергия съдът намира, че следва да кредитира
5
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което е взело предвид
резултатът от изравнителните сметки и представените от третото лице-помагач документи.
С оглед на което приема, че стойността на доставената топлинна енергия за процесния имот
и период възлиза на сумата от 1826,10 лева. С оглед принципа за диспозитивно начало,
регламентиран в чл. 6, ал. 2 ГПК – на сумата, посочена от ищеца- 1804,95 лева.
Така по делото е безспорно установено, че между страните е било налице облигационно
правоотношение за процесния период и имот, както и че ищецът е доставил топлинна
енергия на стойността, посочена в исковата молба, а именно 1804,95 лева, като не се
установява сумата да е била погасена чрез плащане.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма
за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
разпределение, се установява че услуга дялово разпределение е била предоставяна през
процесния период от „Бруната“ ООД /със сегашно наименование „Далсия“ ООД/. В чл. 36,
ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да
заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие. Видно от
представените общи условия, същите са публикувани. От заключението по съдебно-
счетоводната експертиза се установява, че за процесния период стойността на услугата
дялово разпределение е в общ размер на 28,11 лева, какъвто е и претендираният от ищеца
размер.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. От експертното заключение по приетата съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено се установява, че лихвата
за забава върху главницата за цена на топлинна енергия е в размер на 271,98 лева.
Според чл. 32, ал. 3 ОУ от общите условия на ищеца от 2016г., след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки, а съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на
задължението в определения срок. Следователно при действието на общите условия от
2016г., задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж и
вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния
срок за плащане, без да е необходима покана. Следователно ответникът е изпаднал в забава
за плащане на главницата по двете общи фактури, поради което дължи мораторна лихва за
процесния период. Поради което е основателна и претенцията за мораторна лихва в
претендирания размер от 271,98 лева.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
6
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
“дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният иск за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2020г. до 19.07.2023г. следва да бъде
отхвърлен изцяло.
На последно място по отношение на релевираното от ответника своевременно
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията съдът намира
следното:
При действието на общите условия от 27.06.2016г., давността започва да тече от падежа
на вземанията - в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията
за цена на доставена топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК /31.07.2023г./ е погасено по давност вземането за месец май 2020г. Това е
така, тъй като вземането за м.05.2020г. е станало изискуемо на 14.07.2020г. с изтичане на 45-
дневния срок, считано от 01.06.2020г. и тригодишната давност за него е изтекла на
14.07.2023г. – преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Всички останали вземания за
топлинна енергия не са погасени по давност. От приетата ССчЕ /Таблица № 4/ се установява,
че за м. май 2020г. цената на топлинна енергия е в размер от 26,04 лева.
Поради което предявеният иск за цена на доставена топлинна енергия е основателен за
сумата от 1778,91 лева /1804,95 -26,04/ и за периода от 01.06.2020г. до 30.04.2022г. За
разликата над този размер до пълния предявен размер от 1804,95 лева и за месец май 2020г.
искът следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
По отношение на мораторната лихва върху тази главница за периода от 15.09.2021г. до
19.07.2023г. тригодишната погасителна давност не е изтекла. На основание чл. 119 ЗЗД,
обаче, акцесорното вземане за лихва върху погасената по давност главница също се погасява,
независимо дали давността за него е изтекла. Съдът изчисли на основание чл. 162 ГПК
мораторната лихва върху остатъка от главницата /необхванат от давността/ на сумата от
общо 268,06 лева.
Поради което предявеният иск за мораторна лихва върху цената на топлинна енергия е
основателен до сумата от 268,06 лева и следва да бъде отхвърлен за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 271,98 лева.
По отношение на погасителната давност върху вземането за цена на услугата дялово
разпределение, съдът намира следното. Както беше посочено по-горе, в общите условия на
ищцовото дружество не е уреден падеж на това задължение, поради което давността за
7
месечните вземания започва да тече от тяхното възникване. Най-старото процесно вземане
за м.06.2020г. е възникнало на 01.07.2020г. и давността за него е изтекла на 01.07.2023г.
/преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/. Останалите дължими услуги след този
период не са обхванати от давността. От експертното заключение по ССчЕ се установява, че
за м.06.2020г. дължимата главница за дялово разпределение е 1,22 лева. Т.е. предявените
искове за цена на услуга за дялово разпределение за основателни за сумата от 26,89 лева
/28,11 – 1,22/ и за периода от 07.2020г. до 04.2022г. и следва да бъде отхвърлен за разликата
над уважения размер до пълния предявен размер от 28,11 лева и за м.06.2020г.
Следва да бъде отхвърлен и предявеният иск за мораторна лихва върху цената на
услугата за дялово разпределение в размер от 6,01 лева за периода от 15.08.2020г. до
19.07.2023г.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни, но ответникът не е
сторил разноски, тъй като е бил представляван от особен представител в исковото
производство, а заповедта за изпълнение е била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
В заповедното производство заявителят /сега ищец/ е сторил разноски за държавна
такса в размер от 42,22 лева и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лева, тоест общо 92,22 лева. С оглед уважената част от исковете на ищеца следва да се
присъдят разноски в заповедното производство в размер от 90,59 лева.
В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 81,10
лева, депозит за експертизи в общ размер от 600 лева, депозит за особен представител в
размер на 400 лева и претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП на сумата от 100 лева, тоест общо 1181,10
лева. С оглед уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят разноски в
исковото производство размер от 1160,29 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че А. Б. К., ЕГН
**********, с адрес: ***, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от 1778,91 лева, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.06.2020г. до 30.04.2022г.
в топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб.№ 66861, ведно със законна лихва за
период от 31.07.2023г. до изплащане на вземането, сумата 268,06 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2021г. до 19.07.2023г., сумата 26,89 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2020г.
до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за период от 31.07.2023г. до изплащане на
8
вземането, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 27.08.2023г. по ч.гр.д. № 43084/2023г. по описа на СРС, 25 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер
до пълния предявен размер от 1804,95 лева и за периода от 01.05.2020г. до 31.05.2020г.,
предявения иск за мораторна лихва за разликата над уважения размер до пълния предявен
размер от 271,98 лева, предявения иск за цена на услуга дялово разпределение за разликата
над уважения размер до пълния предявен размер от 28,11 лева и за периода от 01.06.2020г.
до 30.06.2020г., предявения иск за сумата от 6,01 лева, мораторна лихва върху цената на
услугата за дялово разпределение за период от 15.08.2020г. до 19.07.2023г.
ОСЪЖДА А. Б. К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 90,59 лева, представляваща разноски в заповедното
производство съразмерно уважената част от исковете и сумата от 1160,29 лева,
представляваща разноски в исковото производство съразмерно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач- „Далсия“ ООД,
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9