Р Е
Ш Е Н И Е
№ 2565 16.10.2019 г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Моника
Яханаджиян
при секретаря Ж.С., като
разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян гр.д.№260/2019 г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
е образувано по повод исковата молба на „Пейнетикс“ АД, ЕИК .................,
седалище и адрес на управление в .......................,
предсатвлявано от Управителя А.И.М., подадена чрез пълномощник – адв.С.С.,
адрес за получаване на съобщения в .................., против Д.А.Т., ЕГН **********,
с адрес ***, с която се претендира установяване в отношенията между страните съществуването
на вземания в полза на ищеца за сумата от 779,84 лева, представляваща главница
по Договор за издаване и ползване на кредитна карта „.............................
г. и сумата от 152,28 лева, предсатвляваща договорна лихва, влючително и
лихвите до пълното изплащане на вземането, за които суми има издадена по
ч.гр.д.№7198/2018 г. по описа на БРС Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №3639 от 09.10.2018 г.
Твърди
се в исковата молба, че между страните има сключен на 18.02.2016 г. договор за
издаване и ползване на кредитна карта „........................... г., по
силата на който „Кредибул“ ЕАД (предишно наименование на „Пейнетикс“ АД) е
предоставило на ответника в качеството на кредитополучател, револвиращ кредит в
общ размер на 1000 лева, която сума ответникът е следвало да погаси на 12
месечни вноски, представляваща 10 % от усвоения кредитен лимит, лихви и такси,
и при годишна лихва при плащане на ПОС: 35,08 % и годишна лихва при теглена в
брой АТМ/ПОС:35,08 %. Ищецът твърди, че
срокът за погасяване на усвоените суми е бил 12 месеча, считано от подписване
на договора, както и че е бил договорът е бил двукратно подновяван за нови
едногодишни периода – на 18.02.2017 г. и на 18.02.2018 г. Според изложените в
исковата молба твърдения, до м.април 2018 г., ответницата редвно е заплащала
минималните погасителни вноски по картата и считано от 15.05.2018 г. е
преустановила плащанията, поради което и на 26.09.2018 г. задълженията по
договора са обявени за предсрочно изискуеми. Сочи се още, че за дължимите суми
ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК.
От
съда се иска да уважи предявения установителен иск, в подкрепа на който са
ангажирани доказателства, претендират се разноски от заповедното и исковото
производство.
В
съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, подава становище,
рег.№41680/25.09.2019 г.
В
срока по чл.131 от ГПК, ответната страна чрез назначения от съда особен
представител – адв.С. депозира писмен отговор, в който исковете се оспорват
като неоснователни и недоказани, тъй като липсват доказателства за обявена на
дължника предсрочна изискуемост на задълженията му към кредитора от една
страна, а от друга поради недоказаност на задълженията в претендираните размери.
В
съдебно заседание отвоговорът се поддържа от назначения от съда особен
представител на ответника, който моли за отхвърляне на иска.
Правното
основание на предявения иск е по чл. 422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК.
Съдът,
след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази
приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
Приет
като доказателство по делото е Договор за издаване и ползване на кредитна карта
.................................. г. и Рамков договор във връзка с издаването,
предоставянето и ползването на кредитна карта ..................................,
от съдържанието на които се установява, че договорът е сключен между страните по
делото и има за предмет предоставяне на кредит в размер на 1000 лева, която сума
кредитополучателят се е задължил да върне на 12 месечни вноски, представляващи
10 % от усвоения кредитен лимит, лихви и такси, ГПР в размер на 41,30 %.
Съгласно чл.2.2 от рамковия договор, до 15-то число на всеки месец ползвателят
се задължава да погаси минимална сума за револвиране на кредита, изчислена въз
основа на усвоената сума по отпуснатия кредитен лимит, а в чл.2.6 от същия е
посочена и последователността, в която се извършва погасяването. Чл.6, ал.2 от
рамковия договор, вр.чл.20 от ОУ регламентират предсрочната изискуемост на
вземанията, като е посочено, че при неспазване на срока за погасяване на която
и да е усвоена част от кредита, кредиторът има право да блокира картата и да
обяви кредита за предсрочно изискуем, а след като длъжникът бъде уведомен за нея
дължи незабавно заплащането на всички свои предсрочно изискуеми задължения. В
чл.16 от ОУ е посочено и това, че срокът на сключения договор е 12 месеца, а
действието му се продължава за нов 12 месечен срок, в случай, че никоя от странтие
не заяви писмено, че желае действието му да бъде прекратено.
Между
страните не се спори, че кредиторът „Пейнетикс“ АД с предишно наименование
„Кредибул“ АД, е изправна страна по договора - кредитният лимит е усвоен, който
факт се установява и от заключението на в.л.Т.Д. по изготвената от нея
съдебно-икономическа експретиза, видно от което общо начислените по картата суми
са в размер на 5105,62 лева, от които 4314,59 лева са платени от страна на
ответника в периода 15.03.2016 г. – 24.04.2018 г., като с тях са погасени
изцяло начислените лихви, такси и SMS в общ
размер на 791,03 лева и е налице неизплатена главница в размер на 779,84 лева.
Видно от заключението, за периода 30.04.2018 г. – 08.10.2018 г. лихвата за
забава възлиза на сумата от 156,03 лева, като начислените лихви до 31.03.2018
г. са изцяло погасени от ответника с платените суми.
Страните
не спорят и по това, че кредитната карта е закрита, считано от 01.03.2018 г.
По
делото е приложено ч.гр.д.№7198/2018 г. по описа на РС-Бургас, от съдържанието
на което се установява, че по заявление на ищеца има издадена по делото Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №3639/09.10.2018 г., с
която е разпоредено длъжникът Д.А.Т. да заплати на заявителя следните суми: 779,84
лева, представляваща главница и 152,28 лева – договорна лихва за периода
16.10.2017 г. – 07.10.2018 г., ведно със законната лихва, считано от подаване
на заявлението на 08.10.2018 г. до окончателонто изплащане на задължението.
При
така изложеното от фактическа страна, съдът намира следното:
Съдът
констатира, че исковата молба, по повод на която е образувано производството по
гражданско дело №260 по описа на Бургаски районен съд за 2019 г., против
длъжника в заповедното производство по ч.гр.д.№7198/2018 г. по описа на РС-Бургас
е подадена в едномесечния срок от уведомяването, съгласно чл.415 от ГПК и
указанията, дадени с разпореждане от 28.11.2018 г., от лице легитимирано да
предяви иск, поради което и същият се явява допустим.
Възражението
на назначения от съда особен представител, че ответникът не е бил надлежно уведомен
за обявяването на
предсрочната изискуемост на кредита, съдът намира за основателно. Действително,
такова изявление не се съдържа в приложената на л.34 отделото покана за доброволно
изпълнение, а и няма данни същата да е получена от длъжника. Такова изявление
обаче се съдържа в приложеното на л.99 от делото уведомление за прекратяване на
договора, за което също няма данни да е получено от ответника и в исковата
молба, а според практика на ВКС, обективирана в Решение №139/05.11.2014 г. по
т.д.№57/2012 г. на ВКС, I т.о., Решение №114/07.09.2016 г. по т.д.№362/2015 г.
на ВКС, II т.о. и др., съобщаването на длъжника от страна на кредитора на неговото
изявление за упражняване на правото да обяви кредита за предсрочно изискуем,
може да се обективира в самата искова молба и поражда правни последици с
връчването на препис от нея на ответника по иска. В настоящия казус връчването
на препис от исковата молба на назначения от съда особен представител на
ответника представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник за
настъпването на предсрочната изискуемост на кредита (Решение № 198 от
18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, I т.о.).
Според задължителните тълкувателни разяснения, дадени
в т.1 на Тълкувателно решение №8/02.04.2019 г. по тълк.д.№8/2017 г. на ОСГТК на
ВКС, допустимо е предявеният по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост
да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост
не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ. Преценката на съда за
основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното
положение в деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция
(първа или въззивна), а не в деня на предявяване на иска. Поради това съдът
следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както
го задължава разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК. Следователно, доколкото към
датата на приключване на съдебното дирене в настоящото производство е настъпил
падежа на последната вноска за главница в размер на 779,84 лева, то изводът
който се налага е, че предявеният установителен иск основателен и доказан за
сума в размер на 779,84 лева, представляваща незаплатена главница по Договор за издаване и ползване на кредитна карта ..........................................
г. и в претендирания размер договорна лихва от 152,28 лева за периода 30.04.2018 г. –
07.10.2018 г., съобразно заключението на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза. За периода 16.10.2017 г. – 29.04.2019 г., искът
за договорна лихва следва да се отхвърли.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в исковото
производство, които са в общ размер на 855,00 лева, съгласно приложения на л.93
списък по чл.80 от ГПК.
Съдът
съобразява тълкувателната практика на ВКС, че дължи осъдителен диспозитив и за
разноските по заповедното производство, които са в общ размер на 385,00 лева.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК в отношенията между ищеца
„Пейнетикс“ АД, ЕИК ......................, седалище и адрес на управление в ........................., предсатвлявано
от Управителя А.И.М. и ответника Д.А.Т., ЕГН **********, с адрес ***,
съществуването на вземания в полза на ищеца в размер на 779,84 лева
(седемстотин седемдесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки),
представляваща главница по Договор за издаване и ползване на кредитна карта „..................................
г. и в размер на 152,28 лева (сто петдесет и два лева и двадесет и осем
стотинки), представляваща договорна лихва за периода 30.04.2018 г. – 07.10.2018
г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 08.10.2018 г., за които суми има издадена по ч.гр.д.№7198/2018 г. по
описа на БРС Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №3639
от 09.10.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска
за договорна лихва за периода от 16.10.2017 г. до 29.04.2018 г.
ОСЪЖДА Д.А.Т., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ищеца „Пейнетикс“
АД, ЕИК ........................., седалище и адрес на управление в ............................, представлявано
от Управителя А.И.М., сумата от 855,00 лева (осемстотин петдесет и пет лева), представляваща направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА Д.А.Т., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ищеца „Пейнетикс“
АД, ЕИК ........................., седалище и адрес на управление в ........................, представлявано от
Управителя А.И.М., сумата от 385,00 лева (триста осемдесет и пет лева), представляваща
направени в заповедното производство разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж.
С.