№ 89
гр. Враца, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Вероника Ант. Бозова
при участието на секретаря Румяна Огн. Маркова
като разгледа докладваното от Вероника Ант. Бозова Административно
наказателно дело № 20221420201218 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б. И. А., гр. Симитли, против НП
№BG16032022/5800/Р8-370/31.08.2022 г., издадено от директор на НТУ към
АПИ, гр. София, с което за нарушение по чл.179, ал.3а ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на
1800,00 лв.
В жалбата се твърди, че атакуваното НП следва да се отмени, тъй като са
допуснати редица процесуални нарушения, сред които неясно обвинение и
неправилно приложение на материалния закон. Твърди се и несъставомерност
на нарушението от субективна страна. При това и при излагането на
подробни съображения в подкрепа на всяко от възраженията срещу НП, се
прави искане за отмяна на санкционния акт.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Тодоров, който оспорва
жалбата, изразява становище за неоснователност на същата и формулира
искане за потвърждаване на атакуваното НП.
Като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи,
Врачански районен съд приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
следното:
На 16.03.2022 г., в 13:26 часа, в направление излизане от територията на
р България на ГКПП Кулата, старши инспектор в отдел ПТРР ТД на АМ
Митница София – А. М., установила, че пристигналото ППС влекач, марка
1
Волво ФМ с рег. №****, управлявано от жалбоподателя, е установено чрез
електронна система по чл.167а, ал.3 ЗДвП на 01.03.2022 г. в 12:32 часа, на
Обходен път Враца, път I-1, отсечка км.8-130, без заплатена такса по чл.10,
ал.1, т.2 ЗП. С оглед на това на жалбоподателя бил съставен АУАН
№BG16032022/5800/Р8-370, с който е обвинен в извършването на 01.03.2022
г. в 12:32 часа, на обходен път Враца, път I-1, отсечка км. 8-130 на нарушение
по чл.179, ал.3а ЗДвП. АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и
му е връчен лично, като същият не е вписал възражения.
На 31.08.2022 г., въз основа на съставения АУАН, при идентично
словесно описание на нарушението и посочване, че същото е извършено на
път I-1, км.8-130, на основание чл.179, ал.3а ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 1800 лв.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства. Съдът кредитира доказателствената съвкупност в цялост, като
намира, че същата безпротиворечиво установява кога и къде е извършено
деянието, възприето като нарушение, кога и къде е установено същото, както
и при какви обстоятелства е съставен АУАН. Доколкото, обаче
доказателствата не съдържат съществени противоречия по отношение на
подлежащите за доказване факти, излагането на по-подробен анализ е
ненеобходимо и обременяващо съдебния акт.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от
законодателя преклузивен срок и срещу акт от категорията на обжалваемите,
поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да се
разгледа по същество.
Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр.
чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът
изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон. При
тази проверка настоящата инстанция констатира, че и АУАН и НП са
издадени от компетентни органи и са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и
ал.3 ЗАНН. Установи обаче, че между вмененото в АУАН и НП обвинение се
съдържа противоречие, което съдът приема за съществено, а именно:
Видно е, че в НП е отразено, че нарушението е извършено на път I-1,
км.8-130. В АУАН обаче е отразено, че то е извършено на Обход Враца, път I-
1, отсечка 8-130. На пръв поглед така посоченото място изглежда идентично,
но в действителност не е така. Републикански път I-1 е първокласен път от
републиканската пътна мрежа на България с общо направление север-юг и
свързващ град Видин с граничния пункт ГКПП Кулата-Промохан. Общата му
дължина е 453,8 км и неговата километрично измерване започва от гр. Видин
към ГКПП Кулата-Промахон. Същият, предвид дължината си, се свързва и
отклонява в редица първокласни, второкласни и третокласни пътища, като
при около км.144+300 преминава в „Обходен път гр. Враца“, представляващ
2
отсечка от първокласен път І-1 /Е-79/. При тази конкретизация става ясно, че
в АУАН жалбоподателят е обвинен, че е извършил нарушението на отсечка 8-
130 на Обходен път Враца, част от път I-1, което чисто километрично се явява
в участъка след км.144 от път I-1. В НП обаче жалбоподателят е обвинен, че
нарушението е извършено на км. 8-130 от път I-1, което предвид
километричното измерване е в районна на гр. Видин. При това съдът намира,
че между мястото в АУАН и в НП е налице пълно разминаване на мястото на
нарушението. А мястото на нарушението е от изключително значение и не
случайно е сред задължителните реквизити на АУАН и НП. И именно по тази
причина съдебната практика еднопосочно приема, че неправилното посочване
на мястото на нарушението и/или посочването на различни места на
нарушението, е съществено процесуално нарушение, обуславящо на
самостоятелно основание отмяна на санкционния акт в цялост.
Извън посоченото, съдът намира за необходимо да изложи и доводи по
съществото на спора. При тази си проверка съдът прие за основателни
оплакванията в жалбата, че предвид сключения договор с „А1 България“ ЕАД
здоговор а заплащане на такса по чл.10, ал.1 ЗП, не може да се вмени
виновното извършване на нарушението от страна на жалбоподателя в която и
да е от формите й. А тъй като е ангажирана отговорността на физическо лице,
то следва нарушението да е извършено умишлено или непредпазливо –
водачът да е бил длъжен и да е могъл да предвиди общественоопасните
последици от извършеното от него. Ето защо НП подлежи на отмяна и на това
основание.
Трябва да се посочи също, че по делото не се доказва, че на 01.03.2022 г.
именно жалбоподателят е управлявал превозното средство. Действително, на
16.03.2022 г., когато му е извършена проверка, той е бил водач на превозното
средство. Но на 01.03.2022 г., когато нарушението е отчетено с електронна
система, проверка за това кой е бил водач на превозното средство не е
извършена. И при условие, че същото не е собственост на жалбоподателя, за
съда остава недоказано твърдението на наказващия орган, че именно
жалбоподателя е нарушител и съответно неясно защо санкцията е наложена
на жалбоподателя, а не на собственика на превозното средство, каквато
възможност законодателя е предвидил.
Останалите наведени в жалбата доводи не се възприемат като
основателни и обуславящи отмяната на санкцинния акт. Но предвид
изложеното по-горе, приемайки, че в хода на АНП е допуснато съществено
процесуално нарушение, както и че не е доказано авторството на
нарушението и неговата субективна съставомерност, настоящата инстанция
счита, че атакуваното НП следва да се отмени, а жалбата да се приеме за
основателна.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №BG16032022/5800/Р8-370/31-
08-2022 г., издадено от директор на НТУ към АПИ, гр. София, с което за
нарушение по чл.179, ал.3а ЗДвП, на жа Б. И. А., гр. Симитли, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1800,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Враца
в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4