РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. Плевен, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря И. П. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА
Въззивно гражданско дело № 20224400500099 по описа за 2022 година
Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано на основание въззивна жалба, регистрирана с Вх.
№22930/29.11.2021г. по регистъра на РС-Плевен,подадена от КР. П. Д., ЕГН-**********, с
адрес в гр.П., ул.“С.М.“№* – ответник в първоинстанционното производство по гр.д.
№4725/2021г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, срещу
постановеното по делото от ІV-ти гр.с-в съдебно Решение №1258/08.11.2021г., в частта, с
която на основание чл.422 от ГПК във вр. чл. 38 от ЗУЕС, е признато за установено, че
същият дължи на „НМГ КОНСУЛТ“-ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.П.,
ул.“В.“№11, ет.1,ап.3, ЕИК-*** като представляващ Етажна собственост с адрес в гр.П.,
ул.“С.М.“№*, сумата от 247,10 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, която сума представлява част от
вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 11.05.2021 г. по
ч. гр. д. №2916/2021г. по описа на ПлРС, и в частта, в която е осъден да заплати разноски.
Във въззивната жалба се твърди, че в обжалваната част решението е
неправилно и се прави искане да бъде отменено и вместо него въззивнят съд да постанови
друго, с което да отхвърли предявеният от него иск като неоснователен. Излага подробни
1
съображения за неправилност на решението и за недължимост на сумата, претендирана от
ищеца.
Към молбата е приложен НАСРЕЩЕН ИСК, подаден от въззивния
жалбоподател до Окръжен съд, с искане да бъде осъден ищеца( ответник по въззивната
жалба) да му заплати сумата от 648.15лв.,съставляваща направени от въззивния
жалбоподател разходи за ремонт на покрпива на сградата.
Подал е и допълнение към въззивната жалба, регистрирано с Вх.
№23500/03.12.20231г. по регистъра на ПлРС, с искане „ да се възстанови протокола от о.с.з.
във вида, в който е протекло съдебното заседание.
Ответникът по въззивната жалба, който е ищец в първоинстанционното
производство – “НМГ КОНСУЛТ“- ЕООД, ЕИК-***, със седалище и адрес на
управление в гр.П., ул.“В.“№11,ет.1,ап3, чрез пълномощника адв. О.Л. от АК-Плевен е
подал писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователност на въззивната жалба
и недопустимост на предявения насрещен иск.
Страните не са заявили доказателствени искания.
С влязло в сила Определение №212/15.02.2022г., настоящият въззивен
състав е оставил без уважение като хнедопустимо искането на въззивния жалбопходател за
предявяване на насрещен иск във въззивната инстанция.
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти възз.гр.с-в,
като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба ,
обсъди събраните доказателства, съобрази закона и относимата съдебна практика, приема
следното:
Въззивната жалба, регистрирана с Вх.№22930/29.11.2021г. по
регистъра на РС-Плевен,подадена от КР. П. Д., ЕГН-**********, с адрес в гр.П.,
ул.“С.М.“№* – ответник в първоинстанционното производство по гр.д.№4725/2021г. по
описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, срещу постановеното по
делото от ІV-ти гр.с-в съдебно Решение №1258/08.11.2021г.,в частта, с която на
основание чл.422 от ГПК във вр. чл. 38 от ЗУЕС, е признато за установено, че същият
дължи на „НМГ КОНСУЛТ“-ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.П.,
ул.“В.“№11, ет.1,ап.3, ЕИК-*** като представляващ Етажна собственост с адрес в
гр.П., ул.“С.М.“№*, сумата от 247,10 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 10.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и е осъден да
заплати разноски, е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от
надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното производство по гр.д. № 4725/2021г.по описа на
Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е образувано на основание иск за
изпълнение на решение на Общо събрание на етажната собственост с правно основание по
2
чл.38 от ЗУЕС, предявен по реда на чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1,тот ГПК, от ищеца „НМГ
КОНСУЛТ“-ЕООД, ЕИК-***, със седалище и адрес на управление в гр.П., ул. „В.“№*, ет.*,
ап.* ( понастоящеим ответник по въззивната жалба), чрез пълномощника адв. О.Л. от АК-
Плевен против ответника( понастоящем въззивен жалбоподател) КР. П. Д. с адрес в гр.П.,
ул.“С.М.“№*,ап.14.
В исковата молба се твърди следното:
Ответникът притежавал два обекта в етажна собственост в гр.П.,
ул.“С.М.“№* – апартамент * и апартамент *. С решение на общото събрание на етажната
собственост, обективирано в протокол от 03.01.2020г. управлението на сградата е възложено
на ищеца „НМГ КОНСУЛТ“-ЕООД и е определена ежемесечна такса от 8.40 лв. на
апартамент, а отделно е решено разходите за електричество на общите части да се
разпределят на брой живущи. По възлагане на общото събрание е подписан и договор за
извършване на услуга „Професионален домоуправител“. Съгласно договор за услуга
№006/01.02.2020г.,всеки собственик заплаща за всеки обект (апартамент) месечна такса от
8,40 лв., както и съответна част от разноските за общите части на ЕС. За периода от
м.февруари 2020 г. до м. април 2021 г. са натрупани задължения в размер на по 152,67лв. за
всеки от притежаваните от ответника обекти, в това число 117,60 лв. - месечна такса за
период м. 02.2020г.- до м.04.2021 г. вкл.;3,35 лв. -припадаща се част от разходи за ел.енергия
за стълбища за същия период; 22,14 лв. - припадаща се част за консумирана и платена
ел.енергия за асансьор за същия период; 5,95 лв. - съответна част от разхода за поставяне на
автомат на входна врата; 3,63 лева - съответна част от вложени консумативи за същия
период м. 02.20 г.- до м.04.21 г. вкл., в т.ч. за крушки, ключове и розетки за общите части.
Или общият сбор на сумите възлизал на 305,34 лева.
Ответникът Д. отказал да заплати сочените по-горе суми,поради което
ищецът предприел реализиране на правата си по съдебен ред,депозирайки заявление по реда
на чл.410 от ГПК и в производството по образуваното ч.гр.д.№2916/2021г по описа на
ПлРС е издадена съответна заповед за изпълнение, срещу която постъпило писмено
възражение от длъжника.
Петитумът на исковата молба е съдът да постанови решение, с което
да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер на
305,34лв., за която е издадена заповедта за изпълнение в производството по ч.гр.д.
№2916/2021г. по описа на ПлРС и съставляваща сбор от посочените по-горе суми, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението до
окончателното изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства.
Ответникът К.Д. е подал в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор
на исковата молба, в който оспорва предявения иск.Възрадил е,че е извършил плащания
на общи разходи за ел.енергия; асансьор, в това число ремонт на същия, ремонт на улучна
система поради теч. След приспадане от плащанията на полагащата се на ответника част
оставала дължима към него сума от етажната собственост в размер на 1 969лв. Твърди,че
3
незаконосъобразно се разпределяли между отделните обекти на собственост разходите за
общи части, от които се търси припадаща се част от него.
Със заявление от 03.09.2021г. ищецът е уточнил, че разходите за
ел.енергия на общите части и на асансьор се разпределят на брой живущи, като изключение
правели апартаменти от №1 до №5, както и ателие 1 и 2,които не заплащали ел.енергия за
асансьор и причина за е, че се намират на партерен и първи жилищен етаж и живущите в тях
не ползвали асансьор. Общите други разходи се заплащат на брой обекти в етажната
собственост, като за процесния период в тези разходи влизат такива за ревизионни розетки
на всеки етаж, подмяна на крушки в общите части, ремонт на домофонната система. За
покупката и монтажа на автомат на входната врата не е сключван писмен договор , но за
продажбата е издадена фактура №********** от 25.03.2021г. и касов бон,удостоверяващ
плащането. За извършения монтаж и настройка е платено в брой и съставен разходен касов
орден. Ответникът изпълнява услугата „Професионален домоуправител на повече от 40
различни обекта в Плевен и поради това различните електрически материали (розетки,
крушки и други) се закупували общо, а не за всеки отделен обект, като при нужда се
подменяли без съставянето на подробен протокол за време и място на поставяне.
В о.с.з. на 18.10.2021г. ищецът, чрез пълномощника си уточнява, че
броят на обектите в етажната собственост е 27, но в разпределението участват 26 обекта,
като е изключен един, достъпът до който е откъм улицата и по никакъв начин на ползва
останалите общи части. Уточнява се,, че разходите за ел.енергия за общи части, в това число
и за асансьор се разпределят на брой живущи, като от разходите за ел.енергия за асансьор са
изключени живущите в жилища на първи етаж.Всички останали разходи се разпределяли
между 26 обекта.Не се води книга на етажната собственост(ЕС).
По делото са събрани писмени доказателства.
Плевенският районен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. с-в, се е
произнесъл с обжалваното Решение №1258/08.11.2021г., с което частично е уважил
иска, като е постановил следното:
Признал е за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,във вр. с чл.
38 от ЗУЕС, че ответникът КР. П. Д. ДЪЛЖИ на ищеца „НМГ КОНСУЛТ“-ЕООД, като
представляващ Етажна собственост с адрес в гр.П., ул.“С.М.“№*, сумата от 247,10 лв., от
която 235,20 лв., представляваща месечна такса за ап.14 и ап.18 за периода м.февруари
2020г. – м.април 2021г.,включително и 11,90 лв., представляваща съответна част от разход
за поставяне на автомат на входна врата, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 10.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, която сума представлява
част от вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от
11.05.2021 г. по ч. гр. д. №2916/2021г. по описа на ПлРС;
Отхвърлил и като неоснователен иска в останалата част до пълния
претендиран размер от 305,34лв., в това число 6,70лв. за разходи за ел.енергия за стълбище,
44,28лв. за ел.енергия за асансьор и 7.26лв. за вложени консумативи.
4
Осъдил е ответника да заплати на ищеца разноски в размер на 263.25лв.
за заповедното производство и същата сума -263.25лв. – за исковото.
За да постанови горния резултат, съдът е приел, че присъдените суми
са изразходвани на основание влязло в сила решение на общото събрание на етажната
собственост, представени са надлежни доказателства за извършените разходи и ответникът
дължи заплащане на част от тях, съответстваща на притежаваните от него два обекта.
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр.
въззивен състав приема, че в ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ постановеното РЕШЕНИЕ е
ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и ПРАВИЛНО.
Във въззивната жалба не се излагат оплаквания за нищожност и/или
недопустимост на обжалваното решение, а въззивният съд съгласно правомощията по
чл.269 от ГПК, не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или
недопустимост на съдебния акт.
Въззивният съд посочва, че обжалваното решение е допустимо, тъй
като е постановено по допустим установителен иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК
между надлежни страни, в указания срок от заповедния съд, за установяване съществуване
на вземане по заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът е подал
възражение по чл.414 от ГПК.
За да се произнесе относно правилността на обжалваното решение,
съдът съобрази следното:
Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, съдържащи
правилни фактически и законосъобразни правни изводи, които се споделят напълно от
настоящата инстанция.Затова въззивният съд, при условията на чл.272 от ГПК препраща
към тях, без да счита за необходимо да ги преповтаря в същия вид.
Между страните не съществува спор, че ответникът К.П. Д.. е
собственик на два жилищни имота ( апартаменти) в сграда с режим на етажна собственост с
административен адрес в гр.П., ул.“С.М.“№* – апартамент №* и апартамент №*. В сградата
има общо 27 обекта –апартаменти и ателиета, един от които е с достъп откъм улицата,
поради което разходите за общия вход се разпределят между собствениците на 26 обекта.В
предмета на дейност на дружеството ищец “НМГ Консулт“-ЕООД е включена дейността по
извършване на услугата „професионален домоуправител“.
На 03.01.2020г. е проведено Общо събрание на собствениците на
имоти в сградата на етажната собственост, което е взело редица решения, между които и
следните: Ищецът ( понастоящем ответник по въззивната жалба) „НМГ Консулт“-ЕООД е
избран за домоуправител на етажната собственост, с когото е подписан договор;
Определена е месечна такса в размер на 8.40лв. на апартамент, представляваща разход по
договора с професионалния домоуправител.
На следващо общо събрание на етажната собственост, проведено на
31.01.2021 г. е взето решение да се извърши ремонт на домофонната система и да се постави
5
автомат на входната врата, а от представените фактура от 25.03.2021г. и РКО от
14.05.2021г. се установи, че за извършване на дейностите по приетото решение е заплатена
сума в размер на 154,70лв.
За общите събрания, въззивният жалбоподател в качеството му на
собственик на обекти в етажната собственост, е уведомен по реда на чл.16, ал.7 от ЗУЕС.
Взетите решения са влезли в сила и са задължителни за етажните собственици. Настоящият
въззивник К.Д. не е оспорил решенията на общото събрание по реда на чл.40 от ЗУЕС,
поради което възраженията му за тяхната незаконосъобразност се явяват недопустими в
настоящето съдебно производство и не подлежат на разглеждане.
Въззивнят съд споделя становището на първоинстанционния, че на
основание двете посочени решения на собствениците на обекти в етажната собственост,
въззивният жалбоподател дължи следните суми:
В изпълнение на решението на ОС от 03.01.2020 г. за заплащане на
определените ежемесечни такси в размер по 8,40лв. на обект за извършваната дейност от
ответника по въззивната жалба като избран домоуправител, за 15 месеца от м.февруари
2020г. до м.април 2021г., вкл. – сумата от 126.00лв. за един апартамент (15 месеца по
8,40лв.) или общо за двата апартамента – 252.00лв. Тъй като искът е предявен за по-малка
сума -235.20лв., първоинстанцонният съд правилно е уважил иска в заявения размер,
поради забраната за произнасяне“плюс петитум“.;
В изпълнение на решението на ОС от 31.01.2021г., въззивният
жалбоподател дължи претендираната от насрещната страна сума от 11,90лв. за направени
разходи за ремонт на домофонната система и поставяне автомат на входната врата,
съответстваща на частта от разпределения разход според броя на обектите в етажната
собственост.
В резултат на изложеното, следва да се признае за установено,че
ищецът (понастоящем въззивник) дължи на ответника ( понастоящем въззиваем) сумата от
235,20лв., представляваща месечни такси за домоуправител за периода от м.февруари 2020г.
до м.април 2021г.,включително, както и сумата от 11,90лв., представляваща съответна част
от разход за поставяне на автомат на входната врата, или общо 247.10лв., както правилно е
приел РС-Плевен в обжалваната част от решението.
Въз основа на горното, споделяйки изцяло мотивите на
първоинстанцонния съд, настоящият въззивен състав намира, че в обжалваната част
решението е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде потвърдено.
Оплакванията, изложени във въззивната жалба и поддържани в
съдебно заседание на въззивната инстанция, са неоснователни по съображенията, изложени
в настоящето решение. Същите оплаквания са били направени и в първата инстанция,
обсъдени са в мотивите на решението и изводите се споделят от въззивния съд. – Ищецът е
доказал предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.38 от ЗУЕС: Влязло в сила решение
на Общо събрание на етажната собственост и доказани по вид и размер разходи за
6
поддържане на общите части на сградата на етажната собственост, извършени въз основа на
взетото решение. Ответникът не е оборил с доказателства по ГПК твърденията на ищеца.
Въззивният жалбоподател не е заявил по надлежен процесуален ред
претенцията си към етажната собственост за твърдени от него разходи за ремонтни
дейности.
С оглед изхода на делото, ответникът по въззивната жалба има право
на разноски за въззивна инстанция, но неговият процесуален представител изрично заявява,
че не претендира заплащане на такива.
Съгласно чл.280,ал.3 от ГПК въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване.
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд,
Гражданско отделение, ІV-ти въззивен граждански състав, на основание чл.272 във
вр.чл.271 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно РЕШЕНИЕ №1258/08.11.2021г. на
Плевенски районен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр.с-в, постановено по гр.д.
№4725/2021г. по описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7