Р Е Ш Е Н И Е
№ 260034
гр. Н., 05.10.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Н. в публичното заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №222 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявена е искова молба с правно основание по чл.114, ал.1, т.1 от ЗЗП, с цена на иска от 482,77 лв. от страна на ищеца М.С.С. *** против ответната страна „Теленор България“ – ЕАД – гр. София, представлявано от Я.Х., М.С. и Д.К.К..
В исковата молба се твърди, че на ***г. ищецът М.С. закупил на лизинг мобилен апарат марка „***“, модел „***“, с ИМЕЙ ***. Покупката била осъществена в магазин „Теленор“ в гр. Н., обл. Ш., като апаратът имал гаранционно обслужване 24 месеца. На 15.04.2018 г. апаратът отказал да се включи. Ищецът го отнесъл в същия магазин и там бил оформен сервизен протокол №***, като била посочена като повреда проблем с включването и проблем с дисплея. Телефонът бил изпратен в централен сервиз, където бил приет на ***г. Било отказано гаранционно обслужване с мотив, че е механично повреден и неотремонтиран бил върнат на ищеца. По повод на това ищецът подал жалба в Комисията за защита на потребителите. След извършена проверка ответното дружество било санкционирано с имуществена санкция от 3000 лв., защото отказало да приведе апарата в съответствие с договора за продажба. С решение №***г. по АНХД №*** г. на РС - Н. наложеното административно наказание на ответното дружество било потвърдено, като решението влязло в законна сила на ***г. Въпреки санкцията ответникът не предприел действия да ремонтира апарата. Същевременно ищецът трябвало и продължил да заплаща лизинговите вноски за апарата, като ги изплатил изцяло до януари 2020 г., съгласно погасителния план. Общо сумата, която заплатил за апарата по лизинга възлязла на 482,77 лв., 23 месечни вноски по 20,99 лв. за всеки от месеците от февруари 2018 г. до декември 2019 г. включително. Фактически ищецът от 15.04.2018 г. не могъл да ползва апарата, поради повредата му и отказът на ответното дружество да го приведе в съответствие с договора им. Твърдейки, че ответното дружество не изпълнило задължението си да приведе мобилния телефон в съответствие с договора, ищецът в исковата молба прави изявление за едностранно разваляне на договора за лизинг от ***г. Предвид изложеното ищецът моли, съдът да постанови решение, с което да осъди ответната страна да му заплати общата сума в размер на 482,77 лв. представляваща платените лизингови вноски, както и направените разноски по настоящото дело.
На ответното дружество са връчени съдебните книжа. В срока за отговор такъв не е депозиран. Не са посочени доказателства или направени доказателствени искания.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: Установява се от съдържанието на договор за лизинг от ***г., както и от приложената фактура №*** от същата дата, че тогава ищецът М.С.С. е получил за временно и възмездно ползване от ответното дружество мобилен апарат марка „***“, модел „***“, с ИМЕЙ ***. Ищецът се задължил да изплати обща лизингова цена в размер на 482,77 лв., изплащана на месечни лизингови вноски. Всяка лизингова вноска е на стойност 20,99 лв., общо 23 броя. Мобилният апарат е с гаранционен срок от 24 месеца. При предоставянето апаратът бил в изправно състояние, но три месеца по-късно се повредил и ищецът предявил рекламация в офиса на закупуване. Апаратът бил приет и изпратен в сервиз за отстраняване на неизправността, представляваща отказ на апарата да се включи. Видно от съдържанието на сервизен протокол №*** от ***г., за апарата е отказано гаранционно обслужване, поради следи от механична повреда. Посочена е и цена на евентуален ремонт - 230 лв. Отказаното гаранционно обслужване е отразено и в гаранционната карта на апарата, с дата ***г. Несъгласен с направените констатации и отказът на ответника да преведе стоката в съответствие с договора им, ищецът сезирал Комисията за защита на потребителите, като след проверка от страна на служители на комисията, против ответното дружество било издадено наказателно постановление №***от ***г. на Директора на Регионална дирекция за областите В., Д., Ш., Т., Р.и С. при Агенция за защита на потребителите, с което на ответната страна на основание чл.222а от ЗЗП е наложена имуществена санкция за нарушение на разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП. Ответното дружество обжалвало наложената административна санкция, но с решение №**от ***г. по образуваното АНХД №*** г. на НПРС наказателното постановление било потвърдено. С решение №**от ***г. на *АС по КАНД №***г.решението на НПРС е оставено в сила, като това решение е окончателно.
Междувременно ищецът изпълнил задълженията си по договора за лизинг, като, видно от писмена справка от ответното дружество от ***г., е заплатил всички 23 лизингови вноски за мобилен апарат марка „***“, модел „***“, с ИМЕЙ ***, на обща стойност 482,77 лв.
Горепосочените факти са установени безспорно по делото от отбелязаните по-горе писмени доказателства, както и от материалите на приложеното към настоящото дело АНД №*** г. по описа на РС – Н..
Предвид така установените факти на база събраните доказателства съдът счита, че се налагат следните плавни изводи: Съгласно разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба, а съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1, т.1 от ЗЗП при несъответствие на потребителската стока с договора за продажба, както и когато потребителят не е удовлетворен от решаването на рекламацията, той има право да развали договора и да иска възстановяване на заплатената от него сума. В настоящия случай е установено с категоричност, че ответната страна в гаранционния срок за телефонния апарат е отказала да приведе апарата в съответствие с договора за продажба и това обстоятелство е безспорно предвид горепосоченото влязло в сила наказателно постановление. Отказът следва да се приеме за неоснователен, защото никъде в документацията, издадена при приемане на апарата за рекламация не е отразено, че същият има някаква повреда, допусната по вина на ищеца и то конкретно посочените „следи от механично повреден“, което да е било налично при приемането на телефона. При приемането е отразено единствено наличието на драскотини. При това положение за ишеца е налице правната възможност да развали договора и да иска да му бъдат върнати платените лизингови вноски, общо 482, 77 лв. Видно е от данните по делото, че до завеждането на исковата молба ищецът не е отправил до ответната страна изявление за разваляне на договора. Такова изявление той е отправил в самата искова молба, с която претендира последиците от развалянето. В случая развалянето следва да се счита реализирано, тъй като от подаването на исковата молба и до изтичане на срока за отговор на исковата молба е изтекъл срок, в който ответната страна не е изпълнила задължението си, а този срок може да се счита за обективно подходящ по смисъла на разпоредбата на чл.87, ал.1 от ЗЗД. Ето защо договорът следва да се счита развален.
Предвид гореизложеното съдът счита, че предявената искова претенция на основание чл.114, ал.1, т.1 от ЗЗП е основателна и доказана и като такава следва да се уважи, като ответната страна бъде осъдена да заплати на ищеца заплатените от него лизингови вноски за телефонния апарат, с обща стойност 482, 77 лв.
При този изход на процеса ответната страна следва да заплати на ищеца направените разноски, като те възлизат на 350 лева, от които 50 лв. – държавна такса и 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, район „Младост“, ж.к. “Младост 4“, бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Я.Х., М.С. и Д.К.К., ДА ЗАПЛАТИ на М.С.С. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, сумата от 482,77 лв. (четиристотин осемдесет и два лева и седемдесет и седем стотинки).
ОСЪЖДА “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, район „Младост“, ж.к. “Младост 4“, бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Я.Х., М.С. и Д.К.К., ДА ЗАПЛАТИ на М.С.С. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, направените по делото разноски в размер на 350 лева (триста петдесет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: