М О
Т И В И
към Присъда № 260069 по НЧХД №
1218/2020г.на КРС
Производството е по реда на Глава
осма,Раздел III от НПК.
Образувано е по тъжба на Г.Д.К. срещу
К.Д.П. с обвинения за престъпления по чл.148,ал.1,т.1 и т.2,във вр.с чл.146,ал.1 от НК и по чл.148,ал.2,във вр.с ал.1,т.1 и т.2,във вр.с
чл.147,ал.1 от НК.
Тъжителят твърди в тъжбата,че на
13.09.2018г.подсъдимият К.Д.П. публикувал в Интернет,в своя facebook профил
изявление,адресирано до неопределен кръг от хора,в рамките на което направил
обидни квалификации спрямо четири лица,като цитирал и името на
тъжителя.Изявлението било следното“ „От три години два корумпирани помияра водят война,за моето унищожение като човек и фирма!
Три години само отстъпвам,за да не нараня някой служител в управляваното от тях
горско стопанство!Война за пари!Някои наричат искането на пари под масата
комисионна!Но всъщност истинската дума е корупция! На 23 август се опитаха да
ме убият в гората! Конкуренция кво да правиш? Днес е
13 септември,20 дни след покушението срещу мен,нито полиция нито прокуратура са
ме извикали на разпит,въпреки,че са сезирани! Знаят се кои са извършителите! Укриват
ги!България кво да правиш? Но са близки до директора!
Всъщност си плащат за да съществуват и забогатяват.Нещастни пеперуди! Днес
спирам да отстъпвам! Време е за атака! Приемам тази битка! И ако не излеза жив от нея оставям имената им! Да се знаят! С малки
букви ги изографисвам.ЩОТ дребни душици са! Ма засега със власт! т.п.,пламен кърлешев,г.к.,и. калашника!“.Тъжителят твърди,че подсъдимият К.Д.П. нарекъл
посочените от него лица /включително и него-тъжителя/ „корумпирани помияри“,“нещастни пеперуди“,“дребни душици“.Отправил
обвинения за корупция и опит за убийство.След публикацията тъжителят получил
обаждания от свои приятели,изумени от думите,които подсъдимият използвал,и от
обидите,които отправил към него.Приятели и бивши колеги на тъжителя го
уведомили,че са чели и обсъждали публикацията,били възмутени и недоумявали как
е възможно такова поведение и такива обиди от страна на подсъдимия П..На
тъжителя се наложило да обяснява на близките си,че няма нищо общо с подсъдимия П.,че
не е участвал в атентат срещу него,нито в каквито и да е други действия,които
по някакъв начин го засягат.Тъжителят твърди,че се почувствал доста зле от
публикацията-няколко дни не бил на себе си от възмущение,обида и гняв.В
продължение на няколко месеца изпитвал обида,срам и унижение,затворил се в себе
си,бил раздразнителен,нервен,необщителен към околните.Твърди,че не е провокирал
подсъдимия К.П. с действия или с думи,и не съществуват факти или
обстоятелства,които да оправдаят поведението на подсъдимия спрямо него.Счита,че
с публикацията си в Интернет подс.П. му е нанесъл
обида по смисъла на чл.146 от НК и клевета по смисъла на чл.148,във вр.с чл.147 от НК.
Предвид изложеното тъжителят моли
съда да образува наказателно производство срещу подсъдимия К.Д.П.,да разгледа
тъжбата и след като се увери в основателността и да осъди виновното лице за
извършеното от него спрямо тъжителя престъпление и му наложи справедливо
наказание.
С тъжбата е предявен и граждански
иск за сумата от 5000 лева обезщетение за неимуществени вреди,но същият не е
приет от съда за съвместно разглеждане в наказателното производство с
мотиви,изложени в определението на съда от съдебното заседание на 28.04.2021г.
С писмена молба тъжителят е отстранил
недостатъците на тъжбата,които първоначално са съществували в нея,като е
посочил мястото на извършване на престъпленията-виртуалната среда „Фейсбук“ и наименованието на профила на подсъдимия във Facebook,в който подсъдимият е публикувал
посочените в тъжбата обидни думи и клеветнически твърдения,а именно-профил с
наименование „К.П.“.
Тъжителят чрез пълномощника си
поддържа тъжбата.
Делото е разгледано в отсъствието на
подсъдимия П. на основание чл.269,ал.3,т.4,б.“а“ от НПК.Назначен му е служебен
защитник,който взема становище,че в хода на съдебното следствие не са се
събрали достатъчно убедителни доказателства,които да обосноват обвинителната
теза и тъй като частният тъжител не е доказал категорично както извършеното
престъпление,така и участието на подсъдимия в него,моли съда да признае
подсъдимия П. за невинен и да го оправдае.
От събраните по делото
доказателства-показанията на свидетелите А.С.А.,Т.М.П.,И.З.И.,Н.П.Т.,експертни
заключения на съдебно-компютърно-техническа и съдебно-психолого-психиатрична
експертизи,писмени доказателства-разпечатки от Фейсбук
с дата 13.12.2019г.и 24.02.2020г.от профил K. P.,преценени поотделно и в тяхната
съвкупност,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 13.09.2018г.вечерта тъжителят Г.К.
*** и празнувал заедно със св.Н.Т.,с която живее на семейни начала,рождения и
ден,когато му се обадили по телефона негови колеги и му казали,че в профила на
подсъдимия К.П. във Фейсбук били публикувани обидни
думи по адрес на тъжителя.Текстът,който бил публикуван в профил с наименование
„К.П.“ бил следният:„От три години два корумпирани помияра
водят война,за моето унищожение като човек и фирма! Три години само
отстъпвам,за да не нараня някой служител в управляваното от тях горско
стопанство!Война за пари!Някои наричат искането на пари под масата
комисионна!Но всъщност истинската дума е корупция! На 23 август се опитаха да
ме убият в гората! Конкуренция кво да правиш? Днес е
13 септември,20 дни след покушението срещу мен,нито полиция нито прокуратура са
ме извикали на разпит,въпреки,че са сезирани! Знаят се кои са извършителите!
Укриват ги!България кво да правиш? Но са близки до
директора! Всъщност си плащат за да съществуват и забогатяват.Нещастни
пеперуди! Днес спирам да отстъпвам! Време е за атака! Приемам тази битка! И ако
не излеза жив от нея оставям имената им! Да се знаят!
С малки букви ги изографисвам.ЩОТ дребни душици са! Ма засега със власт! т.п.,пламен кърлешев,г.к.,и. калашника!“ Тъжителят силно се разстроил от публикацията и
изпитал възмущение,обида,гняв,срам,унижение.Публикацията се отразила зле на
здравословното състояние на тъжителя и на нервната му система.Наложило му се да
дава обяснения на близките си във връзка с публикацията.Няколко дни след това
св.А.А.,работещ като лицензиран лесовъд при подс.П.,организирал по молба на подс.П.
среща между него и началника на горското стопанство К.-св.Т.П. в ресторант „***“ в гр.К. Поводът за провеждането на срещата бил фактът,че подс.П. извършвал около 70 % от износа на дървесина за
местното население и поради това искал
да се намали малко този процент.На срещата освен разговора за дърводобив св.П.
показал на св.А. и на подс.П. монитора на телефона си
с написани на него обидни квалификации.Категорично подс.П.
не е потвърдил да е написал тази публикация във Фейсбук.
От заключението на назначената по
делото съдебно-компютърно-техническа експертиза се установява,че IP адресът,от който е създадена процесната
публикация,към момента на изготвяне на експертизата не е възможно да бъде
установен,тъй като съгласно Глава IV,точка 4.3
от ЗЕС предприятията,предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или
услуги,предприемат технически и организационни мерки за унищожаване на
съхраняваните данни след изтичането на 6-месечния срок на тяхното
съхранение,т.е.когато е създадена процесната
публикация от фейсбук профил „К.П.“,от персонален
компютър или мобилно устройство,мрежата която той или то е използвало в
момента,доставчикът на същата не съхранява информация за „логове-те“
от IP адреса на съответното
устройство в архива си /архива на интернет доставчика/.Видно от предоставените
по делото документи,процесната публикация е създадена
от Фейсбук профил „К.П.“,като е била достъпна
единствено за лица,които са в „Приятели“ на въпросния профил.От предоставената
в тъжбата на Г.Д.К. информация се твърди,че процесната
публикация е създадена на 13.09.2018г.На хартиен носител,прикрепен към
тъжбата,има снимка на процесната публикация,на която
няма информация за дата,месец и година на създаване на същата.Към момента на
извършване на проверката технически не е възможно да бъде установено какви IP адреси е използвало във Фейсбук
лице с профили „К.П.“ или „K. P.“.Към момента на извършване на проверката,на хартиен
носител,прикрепен към тъжбата на Г.Д.К.,има снимка на процесната
публикация,на която няма информация за дата,месец и година на създаване на
същата.От същата снимка личи,че процесната публикация
не е коментирана от други потребители,но е споделена веднъж /няма информация от
кой фейсбук профил/.Лицето,което създава
публикацията,може да получава известие в случай на споделяне/коментиране на
материала от други потребители,но може и да не получава известия.Това зависи от
настройките на съответния фейсбук профил.Към момента
на извършване на проверката,във Фейсбук не съществува
профил „К.П.“ и съответно няма и данни за списък с „Приятели“.Към момента на
проверката,във Фейсбук съществува профил „K. P.“.В профил „K. P.“ има самостоятелни и
групови снимки на очевидно реални хора,както и снимки,които са „качени“ в
профила,като някои от тях съдържат,а други-не,текст към себе си.В профил с
наименование„K. P.“
има допуснати 416 профила в „Приятели“,за които вещото лице е приложило списък
към експертното заключение.Отговор на въпроса дали профилът „K. P.“ има или няма защита може
да даде само и единствено лицето,което има достъп до същия.В настройките на
всеки Фейсбук профил съществуват реални възможности
за защита,които се достъпват от лицето,което притежава Име и Парола за
съответния профил.Създаване и разпространяване на публикации във Фейсбук може да осъществи всяко лице,което има профил или
има информация за Име и Парола на друг профил.Промяната в името на даден профил
се осъществява след като се достъпи същият с Име и Парола,след което се
коригира информацията в него.
От заключението на назначената по
делото съдебна психолого-психиатрична експертиза се
установява,че личностовата структура на подсъдимия К.П.
може да се охарактеризира със следните особености: Вътрешно спокойствие и
увереност,с добро здравно самочувствие.Податливост към агресивни прояви и
прояви на злорадство.Повишено равнище на импулсивност в поведението.Липса на
емпатия.Проявява недружелюбие.Лесно избухва в злобни и трудно мотивирани
нападки срещу околните.Не се учи от грешките си.Неустойчиви емоционални
процеси,склонност към обвиняване на външни фактори за възникващите трудности,с
нисък праг на толерантност към фрустрация.Лесно се
дразни по сравнително незначителни поводи,склонност да нагрубява
околните,агресивно налагане на собствената гледна точка и използване на сила и
заплахи,когато другите хора пречат на достигане на собствените цели.Има „остър
език“.Способност за свободно общуване и лекота в установяване на междуличностни
отношения.Положително възприемане на себе си.Мъжки тип поведение със следните
особености: настойчивост в преследване на целите,емоционална студенина,склонност
към използване на сила,професионална увлеченост.Склонен
е да използва обидни думи по отношение на околните.
При преценката на доказателствата
по делото поотделно и в тяхната съвкупност се установява,че св.Т. не е очевидец
на написването на обидните думи,а тя пресъздава единствено това,че колегите на
тъжителя му се обадили по телефона и го уведомили,че въпросната публикация е
публикувана във Фейсбук профила на К.П.,и че
тъжителят бил много разстроен от публикацията.
В показанията си по
настоящото дело пред настоящия съдебен състав /включително и след прочитане на
показанията му,дадени пред други състави на съда по НЧХД № 66/2019г.по описа на
КРС и по НЧХД № 292/2019г.по описа на КРС/ св.А. категорично твърди,че при
срещата им в Бозуковото кафене,след като св.П. показал на подс.П.
публикацията и го попитал „Това твое дело ли е?“,подс.П.
категорично казал „Не! Това не е моя работа!“,след което казал на св.П. „Остави
ме да работя“,станал и си тръгнал.
В показанията си св.П. твърди,че на
срещата в Бозуковото кафене на въпроса му към подс.П.
дали той е написал публикацията подс.П. му отговорил
:“Аз го писах и кво?“,но това се твърди единствено и
само от св.П..Няма никакви други доказателства подс.П.
да е правил изявления пред други лица,че той е писал публикацията.
В проведената очна ставка между
свидетелите А. и П. това противоречие в техните показания не беше
преодоляно,като всеки един от двамата свидетели държеше твърдо на показанията
си и съответно-св.А. категорично твърдеше и при очната ставка,че подс.П. е отговорил:“Не.Това не е моя работа.“,а св.П.
твърдеше,че подс.П. е отговорил :“Аз го писах и кво?“.
Предвид изложеното съдът намира,че
от свидетелските показания не може да се установи по безспорен и несъмнен
начин,че подс.П. е автор на процесната
публикация.Не е достатъчно само на база на показанията на св.П.,че подс.П. му е казал:“Аз го писах и кво?“
подс.П. да бъде признат за автор на процесната публикация,и съответно-да бъде признат за
виновен за извършване на повдигнатите му с тъжбата обвинения за извършени
престъпления,без да са налице други доказателства,а такива в случая не са
налице.Съгласно разпоредбата на чл.303,ал.2 от НПК съдът признава подсъдимия за
виновен,когато обвинението е доказано по несъмнен начин.В случая обвинението не
е доказано по несъмнен начин.
Заключението на съдебната психолого-психиатрична експертиза,съгласно което подс.П. е склонен да използва обидни думи по отношение на
околните,не следва да се кредитира,тъй като първо-заключението е изготвено само
по писмени данни,без да е извършен преглед,интервю,наблюдение и освидетелстване
на лицето обект на експертизата,както следва да се процедира при изготвянето на
една СППЕ; и второ-видно от експертното заключение,то е изготвено на базата на
писмени материали /тъжби,отговори на тъжби,свидетелски показания/ от други
съдебни производства,водени в КРС срещу подсъдимия П.,а не на базата на
доказателствата,събрани по настоящото дело,поради което няма как това експертно
заключение да се третира като меродавно и обосновано.
От заключението на назначената по
делото съдебно-компютърно-техническа експертиза се установи,че не е възможно да
се установи IP адреса,от който е създадена процесната публикация; не може да се установи
датата,месецът и годината на създаване на публикацията; не може да се установи
кой е авторът на публикацията,тъй като и друго лице,освен притежателят на
профила,може да публикува в този профил,ако има Име и Парола за профила.Освен
това в тъжбата се твърди,че процесната публикация е
публикувана във Фейсбук профил с наименование „К.П.“,а
такъв профил към момента на изготвяне на експертизата не съществува.Самият
тъжител е представил в производството по
НЧХД № 66/2019г.по описа на КРС /приети като писмени доказателства/ снимков
материал от профил с наименование,написано на латиница-„K. P.“,от който липсват данни за
идентификация,че този профил се ползва именно от подсъдимия П..
Предвид изложеното съдът намира,че
не се доказа по безспорен и категоричен начин подс.П.
на 13.09.2018г.публично и по друг начин-чрез разпространение по интернет и
социалната мрежа „Фейсбук“ да е нанесъл публично обида на тъжителя Г.Д.К.
чрез публикуване в Интернет-във Facebook профил,наименован „К.П.“,наричайки го „корумпиран помияр“,“нещастна пеперуда“,“дребна душица“,с което да е
извършил престъпление по чл.148,ал.1,т.1 и т.2,във вр.с
чл.146,ал.1 от НК; както и чрез същата публикация да е нанесъл публично клевета
за тъжителя Г.Д.К.-да му е приписал престъпление опит за убийство,с което да е
извършил престъпление по чл.148,ал.2,във вр.с ал.1,т.1
и т.2,във вр.с чл.147,ал.1 от НК. Поради това на
основание чл.304,предл.второ от НПК подс.П. следва да бъде признат за невинен и оправдан по
двете,повдигнати му с тъжбата обвинения.
На осн.чл.190,ал.1
от НПК тъжителят Г.Д.К. следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на КРС направените по делото разноски от бюджета на съда за
съдебно-компютърно-техническа експертиза и за съдебна психолого-психиатрична
експертиза в размер общо на 1088 лева.
Водим от горните мотиви съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: