Р
Е Ш Е Н И Е
№
град
Р у с е, 16. 03.
2020год.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Русенският
районен съд, втори наказателен състав, в публично
заседание на 10.02.2020 год, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА
НЕЙЧЕВА
при секретаря ВИОЛЕТА ЦВЕТКОВА,
разгледа докладваното от съдията АНД N 1484
по описа за 2019
год. на Русенски
районен съд
и
за да се
произнесе съобрази:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е
жалба от „БЕНИТА ОЙЛ“
ООД, ЕИК ********* / с предходно наименование „БЕТА ОЙЛ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД
/, представлявано от В. Е. С., против
НП № 420515-F444904/19.03.2019год на
Н-к на отдел „Оперативни дейности-Варна в ЦУ на НАП,
с което за нарушение на чл.33 ал.1 от НАРЕДБА № Н-18
от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства, на основание чл.
185 ал.2, вр.ал.1 от ЗДДС, било санкционирано с
административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 1000лв. Моли
за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.
Русенска районна
прокуратура не взема становище по жалбата.
Представителят на
Наказващия орган поддържа наказателното постановление
като правилно и законосъобразно.
След преценка на събраните
по делото доказателства, съдът приема за установено
от фактическа страна:
„Бенита ойл“
ООД е правоприемник на „Бета ойл трейдинг“ ЕООД.
На 13.11.2018г. св.Ч. –
инспектор в ЦУ на НАП-Варна, съвместно с колеги извършили проверка на търговски
обект – бензиностанция „Бенита 8“, находяща се в гр.
Русе, бул. „Липник“ №126, в гр.Русе и стопанисван от „БЕНИТА ОЙЛ“ ООД. В
хода на проверката, проверяващите установили, че в обекта функционирало фискално
касово устройство за дейността на търговеца. При проверка на касовата наличност
било установено, че дневния оборот съгласно междинен отчет е в размер на
4409.32лв. След това, в св.Д. А., касиер в дружеството изброила фактическата касова
наличност, която възлизала на 3709.68лв., за което съставила опис. Междинният
отчет, изведен от фискално касово устройство на дата 13.11.2018год. установил,
че на дата 13.11.2018год. имало въведени пари в касата на обекта в размер на
300.00лв., изведени – в размер на 1022.83лв. и отрадени
получени плащания по договор в размер на 222.68лв. При така констатираните суми
проверяващите установили разлика между фактическата наличност в касата и тази,
разпечатана от паметта на фискалното устройство в размер на +245.87лв. За
резултатите от проверката свид.Ч. съставил Протокол, сер. АА бл.№ 0305939/13.11.2018 в присъствието на св.А. и
още 4 служители на проверявания обект, които го подписали без забележки. При
така установеното бил съставен срещу дружеството АУАН, обвиняващ го за нарушение
на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ, подписан с бланкетно
възражения. Постъпило такова от св.И И. пълномощник
на дружеството, в което сочи, че нарушението се дължало на грешно направен опис
от св.Д. А.. Въз основа на този акт, Наказващият
орган, след като приел, че нарушението не води до неотразяване на приходи,
издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.185, ал.2,
вр.ал.1 от ЗДДС наложил на търговеца наказание
“Имуществена санкция” в размер на 1000.00лв.
Тази фактическа обстановка
Съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство гласни и писмени доказателства.
Жалбата е подадена в
предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и
при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана
по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
По делото се събраха две
групи гласни доказателства. В първата са тези, съдържащи се в показанията на
свидетелите: Д. А., касиер в дружеството; К. С., обслужващ бензиностанцията. С
показанията на първата се доказва, че тя съставила описа на касовата наличност,
след като изброила монетите съдържащи се в нея. Заявява, че разликата между
фактическата и касова наличност се дължала на нейна техническа грешка, открита
след приключване на проверката – грешно преброила монетите от 0.50лв.,
съдържащи се в отделните пликчета, като ги отчела и записала в описа 1096бр.,
вместо 596бр. Св.Кр.
С. потвърждава показанията на предходната, като заявява, че не е присъствала
при броенето на монетите от св.А.., а впоследствие разбрала от нея за вида
допусната грешка. Посочените гласни
доказателства изграждат версия, според която констатираното от дл. лица нарушение не било извършено, дължало се на тех. грешка на св.А..
Съдът изключва от доказателствения материал по делото показанията на св.И. И..
Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал.
1 от НПК приложима в производството по обжалване на НП пред съда на
основание чл. 84 от ЗАНН "не могат да бъдат свидетели лицата, които са участвали в
същото наказателно производство в друго процесуално качество". В
конкретния случай св.И. И.е пълномощник на наказаното дружество, като такъв
подписал акта, депозирал възражения по него и се явява страна в производството.
И като такава оспорва, излага аргументи срещу административнонаказателното
обвинение, които подлежат на доказване, но самият той в това си процесуално
качество не може да бъде източник на доказателства, какъвто се явява един свидетел.
Втората група доказателства
се съдържат в показанията на свидетелите Б. Ч. и А. К., длъжностни лица от НАП
извършили проверката на бензиностанцията. И двамата заявяват, че нарушението
установили в резултат на описа предоставен от св.А.. Сочат, че установената от
тях практика е служителите на проверявания обект да броят парите от касовата
наличност, практика която е в полза на проверявания. Няма нормативно установена
норма колко пъти съответното лице следва да брои парите или време за което
трябва да извърши това действие. Безспорно се установява с техните показания,
че двамата констатирали нарушението, след като св.Атанасова предала изготвения
от нея опис, съставили Протокол, сер. АА бл.№
0305939/13.11.2018год., който бил подписан от последната и още 4 служители на
проверявания обект без забележки.
Св.Атанасова сочи, че
грешката в броенето открила след като проверяващите си били тръгнали.
И тук стои въпросът на коя
от двете версии съдът следва да даде вяра, след като всяка от тях се изгражда
от показанията на лица, заинтересовани от изхода на делото. В тази връзка съдът
допусна техническа експертиза на оптичен носител DVD+R
върху който е записан файл, съдържащ видеозапис от камерата за видеонаблюдение на вътрешното пространство на проверявания
обект, отразяващ действията /броенето/ на парите от св.Атанасова. Експертът
заключава, че „…не може с категоричност да твърди, че записът отразява кадри от
13.11.2018год…..”, т.е. деня на проверката, както и че „…..не може да си каже
категорично служителката каква сума е изброила от монети от 50ст., намиращи се
в полиетиленови пликове и в монетника”,
факт който не може да подкрепи изградената защитна версия. В разпита си в.л.Д. потвърждава,
че „броенето на монетите е веднъж и …….след приключване се записват някакви данни на лист…..”.
Експертът заявява, че „не
може да твърди със сигурност, че монетникът е пълен,
тъй като резолюцията на записа не позволявала да се определи с точност до 1 бр. монета в него”,
с оглед изградената защитна версия.
При така събраните
доказателства съдът дава вяра на тези, обслужващи обвинителната теза, по
следните съображения: Безспорно се установява, че преди приключване на
проверката св.А. изброила и посочила в описа касовата наличност, която
съпоставена с касовата обективира нрушението,
поради което съставения Протокол, сер. АА бл.№
0305939/13.11.2018год., подписан от служители на проверявания обект без
забележки е скрепен с доказателствена сила. Заключението
на техническата експертиза и разпита на в.л.Д. са от естество, което не може да
разколебае и внесе съмнение в констатираното нарушение. Твърдяната техническа
грешка на св.А., не е между основанията, изключващи отговорността по смисъла на
чл.11 от ЗАНН, към който препраща чл.84 от ЗАНН, още повече че такава била
„констатирана” след приключване на проверката, при това от лица, в
трудово-правни отношения с наказаното дружество. Предвид предходното, съобразявайки
представените други наказателни постановления, с които наказаното дружество е
санкционирано за същото нарушение нееднократно съдът намира, че последното е
доказано по безспорен и несъмнен начин, при правилно приложение на материалния
и процесуален закон.
Съгласно чл.33,ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ, извън
случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ
чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми, а за фискалните устройства, които не притежават операциите по ал. 1, в
книгата за дневните финансови отчети се отбелязва всяка промяна на касовата
наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) в момента
на извършването й с точност до минута. Целта на закона е спазването на строга
финансова отчетност в търговския обект, отразяване на сумите от оборота по
фискално устройство и на касовата наличност, съгласно този оборот. От коментираните
по-горе доказателства се установява, че задълженото лице не изпълнило вменените
му с чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г
на МФ задължения: констатираната разлика между междинния отчет – 4409.32лв.
и касовата наличност – 3709.68лв. сочи на това. Показанията на свидетелите,
извършили проверката кореспондират с приложените касови бонове, установяващи
че ФУ притежава операции "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми, които явно не били
използвани, което се потвърждава и от установеното в изготвения протокол, подписан без възражение
и описа на касовата наличност, изготвен и подписан от служители на наказаното
дружество. Поради изложеното съдът намира, че правилно „БЕНИТА ОЙЛ“ ООД е санкционирано на основание чл.185 ал.2, вр.ал.1 от ЗДДС.
Не могат да се споделят аргументите, че наложената санкция не е съобразена с
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Не малкият размер на контатираната
разлика, обстоятелството че дружеството е санкционирано за същия по вид
нарушение обуславя санкция над минимума, а именно 1000лв / при законов диапазон
от 500лв. до 2000лв./, поради което искането за намаляването й се явява
необосновано.
Предвид направеното искане от страна на представителя на
АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази, че с ДВ бр. № 94 от 29.11.2019г., ЗИДЗОДОВ, е изменен ЗАНН,
като с § 9, ал. 5 е прието, че в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ.
В горния смисъл и съгласно чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ Национална Агенция
за Приходите по делото, в размер на 100,00лв., която сума следва да се заплати
от жалбоподателя по сметка на НАП.
Така
мотивиран и на основание чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 420515-F444904/19.03.2019год
на
Н-к на отдел „Оперативни дейности-Варна в ЦУ на НАП,
с което за нарушение на чл.33 ал.1 от НАРЕДБА № Н-18
от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби
в търговските обекти чрез фискални устройства, на основание чл.
185 ал.2, вр.ал.1 от
ЗДДС, на „БЕНИТА ОЙЛ“ ООД, ЕИК
********* / с предходно наименование „БЕТА ОЙЛ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД /, представлявано
от В. Е.С., е
наложено административно наказание “имуществена санкция”
в размер на 1000лв.
ОСЪЖДА „БЕНИТА ОЙЛ“ ООД, ЕИК ********* / с предходно
наименование „БЕТА ОЙЛ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД / да заплати в полза на Национална Агенция по
Приходите юрисконсултско възнагражденвие, в размер на 100лв.
Решението подлежи
на касационно обжалване в 14дневен срок от съобщаването му пред Русенски
административен съд, по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................