№ 246
гр. Бургас, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20212120204437 по описа за 2021
година
Производството пред БРС е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „***“ ЕООД, ЕИК: 1***, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „***“ № 159, представлявано
от управителя *** с ЕГН: ********** против Наказателно постановление №
591618-F612417/17.08.2021 г., издадено от Началник Отдел „Оперативни
дейности – Бургас“ в ЦУ на НАП гр. Бургас, с което на дружеството -
жалбоподател за нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на
МФ, на основание чл. 185 ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление,
поради неправилност, противоречие с материалния закон и нарушения на
административнонаказателната процедура.
В съдебно заседание, за жалбоподателя не се явява представител. Не
изразяват становище. Не сочат доказателства. Няма направено искане за
разноски.
За административнонаказващия орган, се явява надлежно упълномощен
представител. Оспорват жалбата, не сочат доказателства. Молят
1
наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Правят искане за разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок
за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Съдът като взе предвид представените по делото доказателства и
съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
При извършена проверка на на 30.04.2021г. в 13:50 ч., на търговски
обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - пекарна „Зиа“, находяща в гр.
Бургас, ул. Демокрация №68, стопанисвана от „***“ ЕООД с ЕИК: 1***, било
установено, че дружеството в качеството му на задължено лице по чл. 3 от
Наредба № Н-18 от 13 декември 2008г. на МФ, не регистрира всяка
извършвана продажба на стоки според вида на същата в данъчната група,
която изисква закона - в случая в данъчна група „Б“ на ФУ, с което е
допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба. При проверката
било установено следното: от изведения от фискалното устройство дневен
отчет х № 0138905/30.04.21г. в 12:53ч. от регистрираното в обекта ФУ с peг.
№ 4210601, ИН на ФУ № DT509440 и ИН на ФП № 02509440 се установили
извършвани продажби на стойност 778.21лв в данъчна група „Г“ с 9% ДДС.
На 19.05.2021г., след представено обяснение от *** - упълномощено лице и
контролна лента за извършваните продажби за 30.04.21г. се установило, че
има регистрирана продажба на баничка със сирене с ФБ №
01389520239/30.04.21г. за сумата от 1.09лв в група „Г“, които се облагат с 9
%ДДС, а същата трябва да е в група „Б“ - 20% ДДС.
За извършената проверка и направените констатации бил съставен ПИП
cep. АА №0015995/30.04.2021г.
АУАН бил съставен на 19.05.2021 г, като за нарушена била вписана
разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ. Въз
основа на АУАН, било издадено атакуваното НП. С последното,
административно наказващият орган приел изцяло констатациите изложени в
АУАН, като заключил, че търговецът е нарушил разпоредбите на чл. 27, ал.1,
2
т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, на основание чл. 185 ал. 2, вр. чл. 185,
ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в
писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи
се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена
проверка за законност констатира, че при издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния
закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34, ал. 3
ЗАНН. От датата на извършване на нарушението до датата на подаване на
жалбата до съда, е изминал период от няколко месеца, като за допуснатото
нарушение, относителната преследвателна погасителна давност е три години.
При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени
императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В наказателното
постановление, както и в предхождащият го АУАН, правилно е описано
нарушението с всички елементи от неговия състав, поради което съдът
намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН и
съдържа посочените задължителни реквизити.
Материално - правната норма от тази наредба, посочена като нарушена
правна норма и очертаваща състава на посоченото по - горе нарушение е
чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ и предвижда, че «Лицата
по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са
длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи
според вида на продажбите: …… група «Б» - за стоки и услуги, продажбите
на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност.
По делото е установено и не се оспорва от страните, че фирмата –
жалбоподател е задължено лице по чл. 3 от Наредбата, което я задължава да
регистрира всяка извършвана продажба на стока, според вида на същата в
данъчната група, която изисква закона - в случая в данъчна група „Б» на ФУ.
3
Констатираната с акта фактическа обстановка се оспорва от
жалбоподателя в депозираната жалба, но с оглед липсата на доказателства в
обратен смисъл, съдът намира твърденията на жалбоподателя като защитна
теза, с цел избягване на административно наказателна отговорност.
Изложеното в АУАН и НП кореспондира по безспорен начин със събраните
по делото доказателства, в това число протокола за извършена проверка,
които съдът кредитира като последователни и непротиворечиви.
Нарушението е безспорно установено и е наказуемо по чл. 185, ал. 1
ЗДДС.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира че
санкционираното лице действително не е изпълнило задължението си по
чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ и с това бездействие е
осъществило състава на административно нарушение по чл. 185, ал. 2 от
ЗДДС, съгласно който «Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или
допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по
неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв.
Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, както е в настоящия
случай, се налагат санкциите по ал. 1, а именно по чл. 118, ал. 1 ЗДДС - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв. или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 500 до 2000 лв. В настоящия случай, наложената санкция е в
минимален размер и не може да бъде изменяна от съда.
В конкретния случай, не е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН.
Легалната дефиниция на понятието «маловажен случай» се съдържа в чл. 93,
т. 9 от НК, чиито разпоредби съгласно чл. 11 от ЗАНН са субсидиарно
приложими в производството по налагане на административни наказания по
въпросите за отговорността. Съгласно цитираната норма, «маловажен
случай» е този при който извършеното престъпление, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, в
случая на административно нарушение от съответния вид. Преценката за
4
маловажност, следва да се прави на базата на фактически данни за всеки
конкретен случай. Настоящият състав приема, че конкретно извършеното
деяние, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, не е маловажен случай.
Предвид гореизложеното, съдът намери обжалваното постановление за
законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски. Извършеното нарушение е
безспорно доказано и НП е потвърдено, поради което, в полза на АНО, следва
да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, което
Съдът определи в размер на 100 /сто/ лева, които следва да бъдат заплатени
от жалбоподателя на Началник Отдел „Оперативни дейности – Бургас“ в ЦУ
на НАП гр. Бургас.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1 предложение второ от ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 591618-
F612417/17.08.2021 г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности –
Бургас“ в ЦУ на НАП гр. Бургас против „***“ ЕООД, ЕИК: 1***, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „***“ № 159, представлявано
от управителя *** с ЕГН: **********, с което на дружеството - жалбоподател
за нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, на
основание чл. 185 ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК: 1***, да заплати на Началник Отдел
„Оперативни дейности – Бургас“ в ЦУ на НАП гр. Бургас, сумата от 100 /сто/
лева за юрисконсултско възнаграждение
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
5
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6