Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Нова Загора, 13.07.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
НОВОЗАГОРСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ
при секретаря Радка Чолакова, като разгледа докладваното от съдия
Георги Йорданов АНД № 91 по описа за
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №
НЯСС-131/02.04.2018г. издадено от Заместник председателя на Държавната агенция
за метрологичен и технически надзор гр.София, с което е наложено на Сдружение
за напояване „Младово – Нова Загора ”административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 1 000.00 /хиляда/ лева.
Издаденото наказателно постановление било неправилно и незаконосъобразно и като такова жалбоподателят
моли съда да го отмени.
Счита, че в административно - наказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения , достатъчни за
цялостната отмяна на атакуваното от НП , без да се разглежда спорът по
същество.
Съображения за наличие на съществени процесуални
нарушения били следните:
I. По отношение на процесуалните срокове определени в
ЗАНН:
1. Жалбоподателят получил съобщение за доброволно
изпълнение от НАП офис Сливен, че има образувано изп.дело № ********* от 2020г,
и че има задължение в размер на 1000 лв. по цитирано и обжалвано с настоящото
НП. Поискал от НАП офис Сливен и на 11.02.2020г. получил препис от обжалваното
НП, и с приложено съобщение за доброволно изпълнение и получено от НАП НП,
счита, че в срок обжалва настоящото, защото счита, че не му е връчено по
надлежния ред съобразно ЗАНН.
2. Видно било, че Наказателното постановление № НЯСС
-131 от 02.04.2018г г. на заместник председателя на ДАМТН, било издадено след 6
месечния срок съобразно чл.34, ал.З от ЗАНН, АУАН е съставен 22.08.2017г., и
админстративното производство би следвало да се прекрати .
"Чл.34 ЗАНН ал.З (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 12
от 1996 г.)гласял:“ Образуваното административнонаказателно производство се
прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от
съставянето на акта".
II. С наказателното постановление № НЯСС -131 от
02.04.2018г г. на заместник председателя на ДАМТН, сдружението било
санкционирано за това, че при извършена на 13.07.2017г. проверка на язовир
„Сечето", находящ се в поземлен имот № 000009, в землището на с. Коньово,
община Нова Загора, собственост на СДРУЖЕНИЕ ЗА НАПОЯВАНЕ " МААДОВО - НОВА
ЗАГОРА" ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.Нова
Загора, Стопански двор бивше ДСЗ, представлявано от Н.П.К., съгласно Нотариален
акт №120, том II,рг.№ 1037, дело №155 от 19.02.2013г. на нотариус Я. В. с рег. №
183 на НК, и вписан в СВ с вх.№ 564/19.02.2013г, е установено с КП №
06-03-126/13.07.2017г, наличие на воден откос - дървесна растителност и че не е
изпълнено от собственика на язовира задължително предписание, дадено в констативен
протокол № 06-03-089/22.11.2016 г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните
стени и съоръжения при тях", а именно: "Да се премахне дървесна растителност
от воден откос " със срок на изпълнение 31.03.2017 г. и вследствие на това
в обжалваното НП е визирано, че с така описаното в акта деяние на 01.04.2017г. е
бил осъществен фактическия състав на нарушение на разпоредбата на чл.190а,
ал.1, т.З от ЗВ .
Твърди се още в жалбата, че в разпоредбата на
цитираната норма относима към момента на издаване на Наказателното
постановление 02.04.2018г - редакцията на чл.190а, ал.1, т.З е:«Редакция към
ДВ, бр. 58 от 31.07.2015 г.:3. да дават задължителни предписания на
собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията
си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване
на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните
обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение;»
Административнонаказващият орган е приел, че на
01.04.2017г. Сдружението е осъществило състава на нарушение на разпоредбата на
чл.190а, ал.1, т.З от ЗВ и на основание чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от
ЗВ е наложил имуществена санкция в размер на 1 000 лв.
Нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП
не била посочена законовата разпоредба, която е била нарушена от жалбоподателя.
Посочената като такава разпоредба на чл. 190а, ал.1, т.З от ЗВ уреждала
правомощия на председателя на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица
по чл. 190, ал. 4 - да дават задължителни предписания на собствениците на
язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този
закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на
техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти,
както и да определят срок за тяхното изпълнение. От така определената норма
обаче, не можело да се изведе конкретното правило за поведение, което да е било
нарушено. Същата не създавала задължение за адресата на НП, което съобразно
фактическото описание на нарушението да не е било изпълнено. Посоченото в
обстоятелствената част на издаденото наказателното постановление нарушение не
съответства на сочената за нарушена правна норма на чл. 190а, ал.1, т.З от ЗВ,
т.е. в нея не се съдържа състав на нарушението, което е вменено на лицето,
посочено за нарушител.
Допуснатите нарушения при съставяне на акта и
наказателното постановление водели до нарушаване правото на защита на
санкционираното лице и влечали процесуалната му незаконосъобразност.
В допълнение, се намира за необходимо да отбележи и че
е налице нарушение на чл. 34, ал.1, изр.2, пр.1 ЗАНН, тъй като нарушителят бил известен още от 22.11.2016 г. /датата на
Констативния протокол № 06-03.089/22.11.2016г, нарушението е извършено на
01.04.2017г г., както се посочва и в АУАН, а самия акт е издаден на 22.08.2017
г. т.е. след изтичане на предвидения в горепосочената разпоредба тримесечен
срок. В тази връзка би могло да се посочи, че след като с констативен протокол
№ 06-03-089/22.11.2016 г. са дадени задължителни за изпълнение предписания на
жалбоподателя със срок за изпълнение 31.03.2017 г. контролния орган е следвало
да извърши непосредствено проверката именно след изтичане срока на
предписанията, а не след повече от пет месеца.
Жалбоподателят счита, че процесуалните нарушения
изключват основанията за материална
незаконосъобразност, но за цялостен правен анализ следва , че констатациите на
наказващият орган във фактическото описание на нарушението не отговарят на
обективната истина.
В жалбата жалбоподателят Сдружение за
напояване „Младово – Нова Загора” моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание пълномощника на
жалбоподателя - адв.Г.Д. заяви, че поддържа жалбата си подадена с подробни съображения
и моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Моли за присъждане на
разноските по делото.
Въззиваемата страна редовно призована,
не изпраща представител в съдебно заседание. Преди провеждането на откритото
с.з. бе депозирано писмено становище с
вх. № 1677/21.05.2020г. В него се твърди, че жалбата била допустима, но изцяло
неоснователна. Производството е било спряно с изричен акт и след това
възобновено, така, че всички процесуални срокове били спазени и нямало
нарушение на чл.34 ал.3 от ЗАНН. Твърди се, че административното нарушение било
правилно установено, както и неговото авторство, била налице правилна
квалификация на нарушения административнонаказателен състав. Молят да се
потвърди обжалваното НП.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
С атакуваното
НП № НЯСС-131/ 02.04.2018 г. издадено от заместник - председател на ДАМТН,
оправомощен със заповед № А-5/02.01.2018 г. на Председателя на Държавна агенция
за метрологичен и технически надзор, жалбоподателят е санкциониран за това, че
е осъществил състава на нарушение на разпоредбата на чл.190а ал.1 т.3 от ЗВ и
на осн. чл.201 ал.12 и чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите и въз основа на
това административно наказващия орган му е наложил имуществена санкция в размер
на 1000 лева за неизпълнение на предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за
водите.
НП е
издадено въз основа на Акт № 06-054/22.08.2017г. за установяване на
административно нарушение (АУАН), съставен от Ж.П.М., на длъжност инспектор в регионален
отдел „Надзор на язовирните стенни съоръженията към тях” - Югоизточна България,
с адрес по месторабота гр. Сливен, кв.Индустриален, ул.”Родопи” № 6 оправомощен
със заповед № А-394/31.05.2017г. на председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор.
На 13.07.2017 г. на основание чл.190,
ал.4, т.2 от Закона за водите Ж.М. и св.Е.М.
са извършили проверка на язовир „Сечето”, находящ се в поземлен имот № 000009 землище
с. Коньово в Община Нова Загора, обл. Сливен, нотариален акт № 120, том II, дело № 155 от 19.02.2013 г., собственост на Сдружение
за напояване „Младово – Нова Загора”, за което е съставен констативен протокол
№ 06-03-126/13.07.2017г.
Вследствие на проверката, чрез обход и
оглед е установено,че не е изпълнено от собственика на язовир „Сечето”
задължителното предписание, дадено в констативен протокол №
06-03-089/22.11.2016год. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и
съоръженията към тях”, а именно: Да се премахне дървесната растителност от
водния откос със срок на изпълнение 31.03.2017г.
За констатираното актосъставителя М. е съставил
на жалбоподателя акт за административно нарушение, въз основа на който е
издадено процесното НП. В АУАН Председателя на сдружението е възразил, че
дървесната растителност е била премахната с изключение на дебелите дървета, което
било съгласувано с оператора на язовира. Председателят е депозирал писмено
възражение с вх. №85-02-260-12/12.03.2018г. ,в което отново заявява, че ще се отстрани
растителността от стената на язовира и съоръженията с изключение на единични
дървета, които са на възраст повече от 30 години, чието премахване може да
предизвика сериозни проблеми на инженерната сигурност на стената. Отстраняването
на дърветата би могло да предизвика гниене на огромната коренова система, което
би могло да образува каверни в язовирната стена и би предизвикало…на
съпротивлението на стената срещу филтрация. Възражението е било подадено след
съгласуване с оператора на язовира.
Наказващият орган е приел, че с така
описаното в акта деяние, Сдружение за
напояване „Младово – Нова Загора” е осъществило фактическия състав на нарушение
на чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите за неизпълнение на предписание,
дадено на основание чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите. Разпитаната в
качеството на свидетел Е.М. потвърди констатациите от проверката, като пряк
участник в същата.
От така приетото за установено съдът
прави следните правни изводи:
Съдът намира жалбата за допустима, тъй
като е подадена от надлежна страна – наказано лице, което единствено чрез право
на жалба може да си гарантира правото да оспори административното обвинение и
съответната административно – наказателна санкция и в законовия срок, но
считано от момента на узнаването. По този въпрос АНО не спори.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
Съгласно чл.190а ал.1 т.3 от Закона за водите,
Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или
оправомощените от него длъжностни лица по чл.190, ал.4 от ЗВ имат право да
дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на
съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон, включително за
извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на
условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок
за тяхното изпълнение. При анализ на текста на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ,
действащ към м. април 2018 година, се установява, че последният не съдържа
правило за поведение, към всички трети лица - адресати на закона и следователно
няма как да бъде нарушен от тях. Цитираната законова разпоредба урежда правомощията
на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
относно проверката и контрола на язовирни стени и/или на съоръженията към тях.
Допуснато е нарушение на чл.42, т.5 и
чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, тъй като актосъставителят и наказващият орган са
посочили като нарушена разпоредбата на чл.190а ал.1 т.3 от Закона за водите,
която към момента на съставяне както на АУАН така и на обжалваното НП, не
предвижда конкретно правило за поведение, с което собствениците на язовирни
стени и/или съоръженията към тях да са длъжни да се съобразят.
Съгласно посочената разпоредба
„Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или
оправомощените от него длъжностни лица по чл.190, ал.4 имат право: … т. 3 да
дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към
тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата по чл.141 ал.2,
включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото
състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение
на язовирите по приложение № 1 към чл.13 т.1, за намаляване на водните обеми,
за което уведомява съответната басейнова дирекция, както и да определят срок за
тяхното изпълнение.“
Едва с приемането на чл.190а ал.2 от
Закона за водите - ДВ, бр. 55/2018 г. - в сила от 06.07.2018 г. - е предвидено
изрично, че „собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да
изпълняват предписанията по ал.1 т.3 и по чл.138а, ал.3, т.5.“ Изменението на
закона е направено след констатиране на настоящото нарушение и образуване на
административнонаказателното производство и затова съдът счита,че е била налице
законова празнота,която самият законодател е констатирал и преодолял чрез
допълнението с ал. 2 на чл. 190а от ЗВ. Но тогава и към настоящия момент е била
в действие друга законова норма посочваща състава на административното
нарушение/в нея ал. 2 също е допълнена през 2018г./,а именно нормата на чл.
144. (1) (Предишен текст на чл. 144 – ДВ, бр. 55 от 2018 г.) По дигите се
забранява:
1. преминаването с превозни средства
извън определените за това места;
2. обработването и нарушаването на
повърхността им;
3. поставянето на стълбове или знаци;
4. засаждането на дървета и храсти;
5. преминаването на домашни животни
извън определените за това места;
6. строеж на кладенци или рибарници;
7. изхвърляне на отпадъци и други
материали и предмети.
(2) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2018 г.) По
насипните язовирни стени се забранява извършване на дейностите по ал. 1, т. 2,
3, 4, 6 и 7. Тази разпоредба е следвало да се посочи, като нарушена при
осъществяване на състава на административното нарушение.
Следователно, от текста на АУАН и НП е
видно, че нарушената законова разпоредба е посочена грешно.
Неправилната
правна квалификация на деянието е процесуално нарушение, което ограничава
правото на защита и е основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление на това основание.
Освен това, при посочване на нарушената
разпоредба - чл. 190а, ал.1, т.3 от Закона за водите същата не кореспондира с характера на дадените в конкретния случай
предписания - дали те са дадени съобразно правомощията на лицата по Закона за
водите или по Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и
безопасна експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и
на контрол на техническото им състояние /наредбата по чл.141 ал.2 от Закона за
водите/.
Разпоредбата на чл.190а ал.1 т.3 от
Закона за водите предполага, че не всички предписания, давани от органите по
чл.190а ал.1 от Закона за водите имат задължителен характер и неизпълнението им
води до ангажиране на административнонаказателна отговорност.
В подкрепа на този извод е и самата
санкционна разпоредба - чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите, която препраща
директно към чл.190а, ал.2 от Закона за водите, а той от своя страна препраща
към ал.1, т.3.
По изложените съображения, съдът приема,
че са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на
наказателното постановление без да се разглежда спора по същество.
В пълнота на изложението съдът намира за
необходимо да добави,че видно от АУАН и подаденото горецитирано писмено
възражение от Председателя на обжалващото сдружение, приложено към преписката,
са изложени възражения относно невъзможността за отстраняване на всички дървета
намиращи се върху стената. Не било възможно отстраняването на големите такива, като
всички останали са били премахнати. Настоящият съд счита, че би следвало в този
случай АНО преди да състави АУАН, респ. да издаде обжалваното НП да проведе
разследване на спорните обстоятелства. Въпреки, че в становището на АНО се
твърди, че бил приложен чл. 52 ал. 4 от ЗАНН, такова разследване не е било
проведено, за да се установи верността на твърдяното от нарушителя, а е било
необходимо, за да се установи правотата или не в твърденията на жалбоподателя. Не
прилагането на чл.52 ал.4 от ЗАНН води до непълнота при изясняването на
фактическата обстановка по делото,което също е основание за отмяна на НП. Съдът
счете, че назначаването на експертиза по този въпрос не е необходимо в
настоящото производство, а това е следвало да бъде сторено от АНО.
Жалбоподателят претендира разноски и с
оглед изхода на делото и на осн.чл.143 от АПК такива следва да му бъдат
заплатени от въззиваемата страна в размер на 500 лева, така както са направени,
представляващи адвокатски хонорар.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно
постановление № НЯСС- 131 от 02.04.2018г., на заместник - председател на ДАМТН,
с което е наложено на Сдружение за напояване „Младово – Нова Загора” гр. Нова
Загора административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 000 лв. за
неизпълнение на предписание по чл.190а ал.1 т.3 от Закона за водите.
ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен
технически надзор с адрес гр.София 1797,бул.“Г.М.Димитров“№52А ДА ЗАПЛАТИ на
СН“Младово-Нова Загора“гр.Нова Загора деловодни разноски в размер на
500/петстотин/лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд Сливен в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: