Определение по дело №1305/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2975
Дата: 15 август 2019 г.
Съдия: Никола Дойчинов Дойчев
Дело: 20193101001305
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 9 август 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./……………..2019 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИН ПЕТРОВ  

                                                            мл. с. НИКОЛА ДОЙЧЕВ

 

като разгледа докладваното от мл.съдия Дойчев

въззивно частно търговско дело1305 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по частна жалба вх. №44054/18.06.2019 г., подадена от „Първа инвестиционна банка“ АД срещу разпореждане № 25369/11.06.2019г. по гр.д. № 18929/2018 г. , с което е оставена без разглеждане молбата  жалбоподателя за допълване  на разпореждането, с което е постановено издаване заповед за незабавно изпълнение и съответно заповедта за незабавно изпълнение и издадения въз основа на нея изп.лист, чрез присъждане на разноски, изразяващи се в държавна такса от 2 750.03лв. и юк.възнаграждение в размер от 150лв.  

В частната жалба се излагат подробни съображения, свързани с незаконосъобразността на постановеното определение. Моли се за неговата отмяна и да се разпореди присъждането на претендираните разноски в размер на 2 750.03 лева – държавна такса и 150.00 лева разноски по чл. 78, ал. 8 от ГПК за юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът намира, че подадената частна жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

В т. 7 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че разпоредбите на чл.247, чл.250 и чл.251 ГПК намират на общо основание приложение в заповедното производство.

Съгласно чл. 250, ал. 1, изр. 2 от ГПК молбата за  допълване се подава в едномесечен от срок от връчване на акта или от влизането му в сила. Началото на срока е поставен в зависимост дали решението е обжалваемо или не. Когато решението е необжалваемо, то влиза в сила от момента на  постановяването му, като от този момент започва да тече едномесечния срок за допълване по чл. 250 от ГПК. Препис от решението, когато същото влезе в сила, не се връчва на страните – арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК. Едномесечният срок, предвиден в чл. 250, ал. 2, изр. 2 от ГПК е преклузивен по своя характер, като с изтичането му, се погася правото на допълване.

В настоящия случай, издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е получена от заявителя на 07.02.2013 г., а молбата по чл. 250 от ГПК е подадена на 15.05.2019 г., което е след преклузивния срок. Молбата за допълване е просрочена, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. В тази връзка разпореждането на заповедния съд следва да бъде потвърдено.

По тези съображения, съставът на Варненски окръжен съд 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

          ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 25368/11.06.2019г. по гр.д. № 18929/2018 г. , с което е оставена без разпореждане № 25369/11.06.2019г. по гр.д. № 18929/2018 г. , с което е оставена без разглеждане молбата  жалбоподателя за допълване  на разпореждането, с което е постановено издаване заповед за незабавно изпълнение и съответно заповедта за незабавно изпълнение и издадения въз основа на нея изп.лист, чрез присъждане на разноски, изразяващи се в държавна такса от 2 750.03лв. и юк.възнаграждение в размер от 150лв.  

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

         

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: