РЕШЕНИЕ
№ 1006
гр. Благоевград, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20231210102459 по
описа за 2023 година
Производството по настоящото гр.д.№2459/2023г. по описа на Районен съд Благоевград е
образувано по искова молба вх.№23490/17.11.2023г., подадена от Р. С. М., с ЕГН
**********, гр.****, срещу Е. С. К., с ЕГН **********, гр.***, с която е предявен иск с
правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответницата да премахне изградената баня и
тоалетна със застроена жилищна площ от 7.60 кв.м. в северозападната част на втори
жилищен етаж на сграда, разположена в УПИ X, пл. сн. №341, кв.53 по плана на
гр.Симитли, съгласно РП, одобрен със Заповед №142, 143/12.01.1951г., изменение на
регулацията със Заповед №85/14.06.1955г. на Кмета на община Симитли, целия с площ от
465 кв. м., при граници /съседи/: УПИ VII-350, УПИ XI-342, УПИ XVIII - 341 и улица.
В исковата молба се твърди, че на 21.09.2019г. по силата на Договор за дарение ищцата е
придобила собствеността върху 1/2 идеална част от УПИ X, пл. сн. №341, кв.53 по плана на
гр.Симитли, съгласно РП, одобрен със Заповед №142, 143/12.01.1951г., изменение на
регулацията със Заповед №85/14.06.1955г. на Кмета на община Симитли, целия с площ от
465 кв. м., при граници /съседи/: УПИ VII-350, УПИ XI-342, УПИ XVIII - 341 и улица, както
и първи жилищен етаж, представляващ самостоятелно жилище от 80 кв. м. от двуетажната
масивна жилищна сграда, изградена в западната част на гореописания недвижим имот, както
и 1/2 идеална част от мазето и 1/2 идеална част от тавана, както и 1/2 идеална част от
общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.
Твърди се, че ответницата Е. С. К. по наследство е придобила собствеността върху
останалата 1/2 идеална част от дворното място, мазето, тавана и общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото, както и върху втория жилищен етаж, обособен като
самостоятелно жилище. Сочи се, че сградата е построена в периода 1960-1962г. без
архитектурни проекти и строителни книжа. Впоследствие към така съществуващата
двуетажна жилищна сграда в северозападната част на втория жилищен етаж била изградена
баня и тоалетна със застроена площ от 7.60 кв. м. Сочи се, че осъществяването на този
строеж е станало без одобрени проекти, разрешение за строеж и строителни книжа, като по
време на строителството в нарушение на противосеизмичните норми, действащи към
момента на изграждането, тоалетната и банята са захванати еркерно към конструкцията на
жилищната сграда. Навежда се, че еркерът е с дължина повече от 30 см. и към момента на
изграждането на банята и тоалетната еркерно издаване с дължина повече от 30 см. е
недопустимо. Твърди се, че самият еркер е с по-голяма дължина и ширина, отколкото са
допустими по действащите норми. Сочи се, че начинът на захващане на този еркер нарушава
противосеизмичната устойчивост на жилищната сграда, като сградата по този начин ставала
по-уязвима, тъй като тази еркерно издадена конструкция е с по-голям размер и самото
1
конструктивно решение е по-сложно за връзката със съществуващата сграда. Твърди се, че
не са предвидени конструктивни елементи и армировка, адекватни на тези размери на
пристройката и в случая изобщо не се е занимавало техническо лице, за да търси техническо
решение.
Навежда се, че в същото време районът на гр.Симитли е известен като един от най-
уязвимите от земетръсна гледна точка. Твърди се, че ищцата и семейството й живеят в
постоянен страх за живота си. Това състояние заставяло ищцата през значителни периоди да
не живее в жилището си и да работи извън страната.
Твърди се, че въпреки, че живота и здравето на ищцата и семейството й са поставени в
опасност от това незаконно строителство, същите били длъжни с риск за здравето и живота
си да живеят на първия етаж на жилищната сграда, поради липса на достатъчно доходи за
закупуване на друго жилище, като това състояние следвало да бъде прекратено, тъй като
същото пречи на ищцата спокойно да упражнява правото си на собственост върху
жилището, което се намира на първия жилищен етаж. Освен това се посочва, че
строителството е извършено без знанието и съгласието на ищцата и нейните праводатели.
Твърди се, че многократно ищцата правила опити с ответницата да се разберат относно
така създаденото положение, за да може да има повече сигурност, тъй като ищцата и
нейните близки са застрашени и ответницата поставяла в риск техния живот и здраве, но
ответницата отказвала да разговаря. Сочи се, че ответницата преимуществено живее в
гр.Кресна и нейният живот и живота на нейните близки не са застрашени. Нещо повече,
ответницата предприела действия за събаряне на обекти, собственост на ищцата, които по
никакъв начин не й пречили да упражнява правото си на собственост.
Твърди се, че с така изградената незаконна пристройка към съществуващата двуетажна
жилищна сграда в северозападната част на втория жилищен етаж, представляваща баня и
тоалетна със застроена площ от 7.60 кв. м., ответницата пречи на ищцата да упражнява
спокойно своето право на собственост върху първия жилищен етаж. Твърди се, че
премахването на незаконно изградената баня и тоалетна ще стабилизират конструкцията на
двуетажната жилищна сграда и ще отстранят опасността за живота на ищцата и на нейните
близки.
В отговора на исковата молба ответницата Е. С. К. оспорва предявения иск като
неоснователен.
Твърди се, че по силата на сключен на 28.12.2001г. Договор за дарение, **** е дарил на
своята дъщеря Е. К. ½ ид.ч. от правото на собственост върху урегулиран поземлен имот X
/десети/, пл. №341, квартал 53 по плана на гр.Симитли, целият с площ от 465 кв.м., при
съседи: улица; парцел XVIII, планоснимачен №341; парцел VII, планоснимачен № 350;
парцел VI, планоснимачен №340 и парцел XI, планоснимачен №342, ведно с втори жилищен
етаж от изградената в имота двуетажна масивна жилищна сграда и припадащите му се по 1/2
ид.ч. от мазето и тавана на сградата. Твърди се, че **** са дарили на дъщеря си следния
недвижим имот, представляващ съпружеска имуществена общност, а именно: пристройка,
представляваща баня, изградена откъм северната страна на двуетажната жилищна сграда,
построена в описания по-горе поземлен имот, като посочените договори са обективирани в
Нотариален акт за дарение на недвижим имот №4, том III, peг.№7257, дело №390 от 2001г.
на нотариус ****, вписан в СлВп към PC-Благоевград с вх.рег.№2517 от 28.12.2001г., акт
№124, том IX.
Оспорва се твърдението, че строежът е незаконен. В тази връзка се твърди, че през 2020г.
от Община Симитли е издадено Удостоверение №2/29.01.2020г. за търпим строеж по §127 от
Преходните и заключителни разпоредби на ЗУТ, съгласно което строежът, представляващ
баня и тоалетна, разположен в северозападната част на втори етаж, със застроена площ от
7.60 кв.м. е изграден през 1997г. и е допустим по правилата и нормативите, действали по
време на изграждането му и може да бъде считан за „Търпим строеж“ по смисъла на ЗУТ и
не подлежи на премахване или забрана за ползване.
Настоява се, че дори строежът да е незаконен, то изградената баня и тоалетна не пречат
на ищцата да упражнява правото си на собственост, поради което не подлежи на
премахване.
Твърди се, че не отговарят на действителното фактическо положение твърденията,
изложени в исковата молба, че строежът е опА., че създава страхове за Р. М. да използва своя
имот и я заставя през значителни периоди да не живее в жилището си и да работи извън
2
страната. Твърди се, че действително ищцата през значителни периоди от годината не
обитава жилището и живее и работи приоритетно в чужбина, но се излага, че това няма
връзка с процесната постройка.
В съдебно заседание ищцата Р. М. се явява лично и с адв.К. Д., който поддържа
предявения иск и пледира за уважаването му.
В съдебно заседание ответницата Е. К. не се явява. Представлява се от адв.П. З., която
оспора иска като неоснователен и недоказан.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
По делото се установява, че по силата на Нотариален акт №104/25.04.1975г., том VI, дело
№1109/1975г. **** със съгласието на съпругата си **** М. дарява на сина си **** целия
втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в парцел X, пл. №341, кв.53
по плана на гр.Симитли.
С Нотариален акт №118 от 20.11.1991г., т.IV, дело №1126/1991г. **** и **** М. даряват на
синовете си: - на **** – ½ ид.ч. от собствените си 316/948 ид.ч. от парцел X, пл. №341, кв.53
по плана на гр.Симитли, ведно с ½ ид.ч. от тавана и ½ ид.ч. от мазето на жилищната сграда,
откъм североизточната й страна; - на сина си **** - ½ ид.ч. от собствените си 316/948 ид.ч.
от парцел X, пл. №341, кв.53 по плана на гр.Симитли, ведно с ½ ид.ч. от тавана и ½ ид.ч. от
мазето на жилищната сграда, откъм североизточната й страна, ведно с първия етаж от
жилищната сграда.
С Договор за дарение на недвижим имот №4, том III, рег.№7257, дело №390 от
21.12.2001г. **** е дарил на дъщеря си Е. С. К. следния свой недвижим имот, придобит по
дарение: 1/2 идеална част от УПИ X, пл. сн. №341, кв.53 по плана на гр.Симитли, съгласно
РП, одобрен със Заповед №142, 143/12.01.1951г., изменение на регулацията със Заповед
№85/14.06.1955г. на Кмета на община Симитли, целия с площ от 465 кв. м., при граници
/съседи/: УПИ VII-350, УПИ XI-342, УПИ XVIII - 341 и улица, ведно с втория етаж от
изградената в парцела двуетажна жилищна сграда и припадащите му се по ½ ид.ч. от мазето
и тавана на сградата. Със същия договор **** и **** М. даряват на дъщеря си Е. С. К.
следния свой недвижим имот, представляващ съпружеска имуществена общност, а именно –
пристройка, представляваща баня, изградена откъм северната страна на двуетажна жилищна
сграда, построена в описания по-горе поземлен имот.
С Договор за дарение на недвижими имоти №197, том I, рег.№7236, дело №165 от
21.05.2019г. **** е дарил на съпругата си Р. С. М., ЕГН **********, следните свои
собствени недвижими имоти, находящи се в гр.Симитли, ул.“Родопи“ №35: 1/2 идеална част
от УПИ X, пл. сн. №341, кв.53 по плана на гр.Симитли, съгласно РП, одобрен със Заповед
№142, 143/12.01.1951г., изменение на регулацията със Заповед №85/14.06.1955г. на Кмета на
община Симитли, целия с площ от 465 кв. м., при граници /съседи/: УПИ VII-350, УПИ XI-
342, УПИ XVIII - 341 и улица, както и първи жилищен етаж, представляващ самостоятелно
жилище от 80 кв. м. от двуетажната масивна жилищна сграда, изградена в западната част на
гореописания недвижим имот, както и 1/2 идеална част от мазето и 1/2 идеална част от
тавана, както и 1/2 идеална част от общите части на сградата и правото на строеж върху
мястото, като дарителят **** си е запазил правото на ползване върху дарените имоти до
края на живота си.
По искане на Е. С. К. е издадено Удостоверение №2/29.01.2020г. за търпим строеж по
пар.127 от ПЗР на ЗУТ, издадено от главния архитект на Община Симитли – арх.*****, за:
1.Баня и тоалетна, разположена в северозападната част на втория етаж, със застроена площ
от 7.60 кв.м.; 2.Мазе, разположено в южната част на сутерена, със застроена площ от 39.12
кв.м. Съгласно издаденото Удостоверение №2/29.01.2020г., строежът е изграден през 1997г. и
е допустим по правилата и нормативите, действали по време на изграждането му, може да
бъде считан за „търпим строеж“ по смисъла на пар.127 от ПЗР на ЗУТ и не подлежи на
премахване или забрана за ползване.
На основание чл.193 от ГПК е открито производство по оспорване истинността на
Удостоверение №2/29.01.2020г. за търпим строеж в частта относно автентичността на
положения подпис на главния архитект на Община Симитли – арх.*****. От заключението
на приетата съдебно-почеркова експертиза, изготвена от в.л.В. С., се установява, че
подписът положен под Удостоверението за търпимост е на главния архитект на Община
Симитли - арх.*****.
3
По делото е представена Декларация от ****, с нотариална заверка на подписа от
23.07.1997г., с която декларира, че е съглА. и дава правото на съсобственика си **** да
построи пристройка, мазе със собствени средства и за собствени нужди, в югозападната част
на парцела.
На основание чл.193 от ГПК е открито производство по оспорване истинността на
Декларацията на **** в частта относно автентичността на положения подпис на
декларатора. От заключението на приетата съдебно-почеркова експертиза, изготвена от
в.л.В. С., се установява, че подписът положен под Декларацията е на ****.
От заключението на вещото лице инж.И. М. по изготвената съдебно-техническа
експертиза се установява следното:
Жилищната сграда е двуетажна с мазе и таван, разположена в северозападната част на
УПИ X. От север на сградата е изпълнено допълнително мазе, свързано застрояване със
сградата, на границата с УПИ XI-342. Мазето е изпълнено монолитно. Над югоизточната
част от пристроеното мазе е изпълнена пристройка – стоманобетонова носеща конструкция,
върху която е монтиран дървен навес.
Вторият жилищен етаж е пристроен от северозапад, като пристройката е монолитна,
изпълнена както следва: три стоманобетонови колони, изпълнени върху оградните стени на
пристроеното мазе, стоманобетонови греди и плоча. Не се установява наличие на
дилатационни фуги между конструкцията на двуетажната жилищна сграда и изпълнените
пристройки към мазето, първи и втори жилищен етаж. При извършения оглед не се установи
наличие и на фиктивни фуги на границата между жилищната сграда и пристройките.
Достъпът до пристройката на втория етаж се осъществява от площадката на вътрешното
стълбище на сградата. В пристройката са обособени две самостоятелни помещения – всяко
със самостоятелен подход от стълбищната площадка, помещаващи съответно банята и
тоалетната. Върху сградата, в т.ч. и пристройките са положени външна топлоизолация и
мазилка, поради което измерените на място размери на конструкцията са приблизително,
както следва: - размери на пристройката на втория етаж – 1.75м./3.56м.; - дебелина на
подовата плоча на пристройката на втория етаж – 12-14 см.; сечение на колоните – К1 –
27/30 см.; К2 – 25/30 см.; К3 – 25/55 см.; сечение на гредите – ГР1 – 25/45 см.; ГР2 – 45/45
см.; ГР3 /конзола/ - 30/15-18 см.
Вещото лице е дало заключение, че с оглед липсата на фуга между сградата и
пристройката, може да се направи извод, че същите са свързани и всяка от тях няма
характеристиките на самостоятелна.
Вследствие на изпълнената пристройка се увеличава масата на втора и трета плоча на
двуетажната жилищна сграда. Увеличението на натоварването от сеизмично въздействие е с
около 18%. В пристройката са изпълнени нови конструктивни елементи – колони и греди.
Вещото лице е направило два варианта на изчисление на влиянието на тези елементи върху
сеизмичната устойчивост. При условие, че са конструирани като рамки, по една в напречна
и надлъжна посока, същите водят до увеличение на носимоспособността на елементите,
поемащи сеизмичните въздействия с около 11%, т.е. вследствие на новоизградените
конструктивни елементи се установява намаление на усилията с 11%, поради което изводът
на вещото лице е, че пристройката не носи риск за съществуващата конструкция. При втория
вариант, при условие, че сеизмичните усилия в сградата се поемат от обрамчени тухлени
шайби, то пристройката води до увеличаване на усилията в носещите елементи с около 3%,
което е в рамките на нормативните коефиценти на натоварване, и с оглед неотчитане на
съдействието на новоизградените конструктивни елементи, не води до недопустимо
натоварване на конструкцията на сградата и не се нарушава сеизмичната устойчивост на
сградата.
При извършения оглед на място вещото лице не е установило наличие на пукнатини,
провиси, изкълчвания и други деформации по носещата конструкция на сградата и
зидариите – оградни и преградни, в т.ч. и на пристройката. Не са налице компрометирани
елементи на конструкцията, които да водят до риск за живота и здравето на обитателите на
жилищната сграда. Вещото лице е изчислило стойността на разходите за материали и труд за
събаряне на банята и тоалетната на сумата от 3 550 лв. без ДДС, от които – 1 220 лв. труд и
2 330 лв. механизация и транспорт.
При разпита в съдебно заседание вещото лице е обяснило, че пристройката е правена без
проекти, не едновременно със сградата. Пристройката представлява приобщена тераса,
4
която не влияе на сеизмичната осигуреност на цялата сграда. Дебелините на плочите са
достатъчни, налични са достатъчно носещи елементи – колони и греди, които осигуряват
устойчивостта на конструкцията. Вещото лице е дало заключение, че в единия край на
плочата няма колона, но не би било добре да има, защото отдолу същата би се подпряла на
новоизграденото мазе и би натоварило и компрометирало плочата на мазето. Сочи, че
контрукцията е правена преди повече от 25 г., и ако през годините е имало някакво
движение, биха се установили деформации, каквито в случая няма, което предполага, че
елементите са устойчиви.
По делото са събрани гласни доказателствени средства – показания на св.***, при анализа
на които съдът не констатира съществени противоречия.
От показанията на свидетелите се установява, че първият жилищен етаж на къщата е бил
на ****, а втория – на брат му ****, прехвърлени им от техния баща ****, който е построил
сградата. Установява се, че на по-късен етап след построяването на сградата, **** е
построил към втория етаж пристройка, представляваща баня и тоалетна. Около 2013г. цялата
къща заедно с пристройката е била санирана. Установява се, че между двамата братя **** и
****и е имало разбирателство и до 2020г. между семействата им не е имало спорове във
връзка с пристройката /св.***/. Отношенията между двете семейства са се влошили след
2020г., след смъртта на ****, когато Е. К. е подала жалба във връзка с изградена незаконна
пристройка към първия етаж, след като роднините от първия етаж са отказали да им дадат
съгласие да настроят къщата с още един етаж. Свидетелите сочат, че в единия край на
пристройката няма колона, която да я подпира.
Съдът не дава вяра на показанията на св.**** в частта, в която сочи, че между двамата
братя **** и ****и е имало спор за това, че пристройката е изградена без съгласието на
****, тъй като показанията й противоречат на останалите гласни доказателства, вкл. на
показанията на св.Венцислав ***, който сочи, че между двамата братя е имало
разбирателство, сочи, че за банята може да е имало устно съгласие, но не знае дали има
документ за това.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.109 от ЗС.
Според Тълкувателно решение №4/06.11.2017г. по т.д.№4/2015г. на ВКС, ОСГК двете
задължителни условия за уважаването на иска по чл.109 от ЗС са неоснователността на
действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да
упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са
основателни, няма да е налице хипотезата на чл.109 от ЗС. Същото ще бъде, ако действията
са неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно, за уважаването на
този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на
имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие
или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца
пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл.50 от ЗС/.
За основателността на иска по чл.109 от ЗС е без значение и обстоятелството, че
постройките не са изградени от самия ответник, а е достатъчно да се констатира, че той
продължава тяхното ползване и така поддържа противоправно състояние.
По настоящото дело ищцата твърди, че ответницата поддържа състояние, създадено в
резултат от осъществено незаконно строителство в имота /изградена пристройка към втория
етаж на сградата/ - без одобрени проекти и разрешение за строеж и без дадено съгласие от
съсобственика на земята и собственик на първия етаж на сградата, и който строеж създава
пречки за ищцата да упражнява правото си на собственост в пълен обем, тъй като създава
опасност за живота и здравето й като живуща на първия етаж.
По отношение на първата предпоставка на иска по чл.109 от ЗС - неоснователни действия
на ответната страна, изразяващи се в поддържане и ползване на незаконен строеж, съдът
намира следното:
По настоящото дело не е спорно, че процесната пристройка /баня и тоалетна/ е изградена
без одобрени проекти и разрешение за строеж. От показанията на св.Венцислав *** се
установява, че пристройката е изградена преди или около неговото раждане /1986г./. В
същата насока са и показанията на св.*** М., която твърди, че банята и тоалетната е
започнала да се изгражда през 1983г. и е била завършена напълно към 1987г. Св.*** М. сочи,
че през 1997г. в имота е имало проверка от Общината, поради което двамата братя **** и
5
****и били извикани в Общината, за да се попълнят съответните документи във връзка с
вече изградените в имота към онзи момент баня и тоалетна и мазета. По делото са
представени съставените документи – Молба от **** до Кмета на Общ.Симитли за
учредяване право на строеж и Декларация от ****, които са от 1997г. Макар в
Удостоверението за търпимост да е посочено, че строежът е изграден през 1997г., съдът
кредитира показанията на свидетелите по делото и приема, че пристройката е изградена през
80-те години на 20 век, както и че е построена без одобрени проекти и разрешение за
строеж.
В съдебната практика се приема, че незаконният строеж не създава пречки, когато този
строеж е изграден само без строително или друго предвидено в закона разрешение, но е
изграден в съответствие с установените с благоустройствените закони строителни правила и
норми /Определение №249 от 11.05.2018г. по гр.д.№4363/2017г. на ВКС/. В настоящия
случай за процесната пристройка е издадено Удостоверение №2/29.01.2020г. за търпим
строеж, съгласно което строежът е допустим по правилата и нормативите, действали по
време на изграждането му. В случая констатациите в удостоверението за търпимост не са
опровергани.
По въпроса имало ли е съгласие за изграждане на пристройката, дадено от **** като
собственик на първия етаж на сградата и съсобственик на земята, съдът намира, че
съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства води до извод,
че банята и тоалетната са изградени с неговото знание и съгласие. Същото е обективирано
писмено в представените по делото - Молба от **** до Кмета на Общ.Симитли за
учредяване право на строеж /л.183/ и Декларация с нотариална заверка на подписа /л.182/.
От свидетелските показания се установи, че от построяването на банята, чието строителство
е започнало през 1983г. и завършено през 1987г. /св.М./ до смъртта на **** през есента на
2020г., т.е. за период от над 37 години, спорове между собствениците на първия и втори
жилищен етаж не е имало относно така изградената пристройка, респ. липсват данни през
този период **** като собственик на първия етаж и съсобственик на земята да се е
противопоставял и изразявал несъгласие с построеното.
Предвид изложеното, съдът приема, че ищцовата страна не успя да докаже в условията на
пълно и главно доказване, че е налице първата предпоставка от фактическия състав на
чл.109 от ЗС – неоснователно действие на ответната страна.
Въпреки това, дори съдът да беше приел, че изграденият строеж е незаконен, то не се
доказа наличието на втората предпоставка за уважаване на предявения иск – че незаконното
действие на ответника пречи на ищеца пълноценно да упражнява правото си на собственост.
В практиката на ВКС се приема, че неоснователното въздействие върху чужд имот не
зависи само от това дали има разрешение на административен орган, когато такъв се изисква
от закона, а от това дали извършените действия обективно пречат на ищеца да упражнява
пълноценно правото си на собственост, т.е. следва да се установи, че извършеното
строителство пречи, смущава или ограничава притежаваното от ищеца право на
собственост.
Целта на негаторния иск е да даде защита на правото на собственост срещу всяко пряко
или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на
правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според
нейното предназначение, за което е без правно значение дали обектите са построени без
строителни книжа, в отклонение от наличните строителни книжа или при съобразяване със
строителни книжа, които противоречат на строителните правила и норми /Определение №19
от 15.01.2016г. по гр.д.№5874/2015г. на ВКС/.
Когато източникът на неоснователното въздействие е незаконен строеж заинтересованият
може да иска и премахването на строежа, което обаче е предпоставено от недопустимост и
нетърпимост на същия изобщо или в състоянието, в което е извършен. За основателността
на иска по чл.109 от ЗС при хипотезата на незаконен строеж е необходима причинно-
следствена връзка между поведението на ответника и невъзможността ищецът да ползва
имота си според неговото предназначение, вкл. и ако ответникът поддържа предхождащо
състояние, което уврежда имота на ищеца.
По настоящото дело ищцата твърди, че пристройката е изградена в нарушение на
строителните и противосеизмичните правила и норми, в резултат на което строежът
нарушава устойчивоста на жилищната сграда и създава опасност за живота и здравето на
6
ищцата като собственик и живуща на първия етаж и съсобственик на парцела.
На първо място, от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа
експертиза се установи, че изградената пристройка не създава опасност за живота и здравето
на живущите в сградата. Вещото лице е дало заключение, че дебелините на плочите са
достатъчни, налични са достатъчно носещи елементи – колони и греди, които осигуряват
устойчивостта на конструкцията. Пристройката не натоварва недопустимо конструкцията на
сградата, не нарушава сеизмичната устойчивост на сградата, не са налице компрометирани
елементи на конструкцията, което води до извод за устойчивост на конструкцията, поради
което липсва риск за живота и здравето на обитателите на жилищната сграда. Субективното
мнение на св.*** и ***а за начина, по който според тях е трябвало да се изпълни строежа, за
да е стабилен – че следвало да е подпрян с 4, а не с 3 колони, не могат да бъдат съобразени
от съда, тъй за изясняването на тези въпроси са необходими специални знания, пради което
по делото е назначена експертиза, изпълнима от вещо лице с квалификацията в съотвената
област.
На следващо място, от показанията на ангажираните от ищцата свидетели – св.Венцислав
*** и **** ***а, не се установи изградената пристройка да създава пречки за ищцата
пълноценно да упражнява правото си на собственост. Изложените в исковата молба
твърдения, че ищцата живее в постоянен страх за живота си, заради който страх е принудена
през значителни периоди да не живее в жилището си и да работи извън страната, останаха
недоказани. В показанията на свидетелите липсват твърдения за подобни обстоятелства. По
делото липсват и други доказателства, които да ги установяват.
За успешното провеждане на негаторния иск по чл.109 от ЗС не е достатъчно изградената
постройка да е незаконна, а е необходимо ищецът да докаже, че тя му пречи да упражнява в
пълен обем правата си на собственик, тъй като негаторният иск не съдържа презумпция, че
всяко неоснователно действие неминуемо води до накърняване, засягане, застрашаване или
увреждане на притежаваното абсолютно вещно право, каквото доказване обаче в случая не
беше проведено от ищцовата страна.
Във връзка с липсата на съгласие, следва да се има предвид, в съдебната практика се
приема, че строеж, извършен само от единия съсобственик в съсобствен имот без надлежно
учредено право на строеж и без да е давано съгласие за построяването от другия
съсобственик, може да бъде определен като неоснователно действие, което създава пречки
на другия съсобственик да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем, ако
се намира в част от дворното място, определена за общо ползване за всички съсобственици,
както и в хипотеза, при която ползването на дворното място не е било разпределено
/Решение №115 от 30.10.2020г. по гр.д.№3769/2019г. на ВКС/. Видно от Протокол от
18.06.2019г. по гр.д.№3353/2017г. на Районен съд-Благоевград, е одобрена съдебна спогодба
между **** и Е. К., с която са си разпределили ползването на дворното място, тавана и
двуетажната масивна жилищна сграда, като по отношение на сградата - на Е. К. се
разпределя целия втори етаж и пристройката от северозападната страна. В случая
пристройката не е изградена в част, определена за ползване от ищцата /правоприемник на
****/, нито се установява строежът да пречи същата да упражнява в пълен обем правата си
върху разпределената й за ползване част от дворното място, респ. върху първия етаж от
сградата.
Отделно от това, в практиката се приема, че претендираната защита с иска по чл.109 от
ЗС следва да съответства на нарушението, поради което основателно е искане за
преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното
въздействие върху вещното право на ищеца. Наличието на това съответствие се преценява с
оглед твърденията в исковата молба как действията на ответника или
създаденото/поддържано от него състояние накърняват правата на ищеца. В случая
търсената защита – премахване на пристройка, не съответства на твърдяното неправомерно
въздействие на ответника, изразяващо се в поддържане на строеж, който според ищцата не е
устойчив, вместо да се претендира съответстваща на твърдяното нарушение защита, като
напр. искане за допълнителното му укрепване и изпълнение на съответните изисквания на
противосеизмичните норми.
В рамките на откритото производство по реда на чл.193 от ГПК направеното оспорване
на истинността на Удостоверението за търпимост и на Декларацията от ****, останаха
недоказани.
7
Предвид гореизложеното, предявеният негаторен иск като неоснователен, подлежи на
отхвърляне.
С оглед изхода на спора, ищцата следва да възстанови на ответницата сторените от нея в
производството разноски, равняващи се на 1100 лв. за платено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск с правно основание чл.109 от ЗС,
предявен от ищцата Р. С. М., с ЕГН **********, гр.****, срещу ответницата Е. С. К., с ЕГН
**********, гр.***, за осъждане на ответницата Е. С. К. да премахне изградената баня и
тоалетна със застроена жилищна площ от 7.60 кв.м. в северозападната част на втори
жилищен етаж на сграда, разположена в УПИ X, пл. сн. №341, кв.53 по плана на
гр.Симитли, съгласно РП, одобрен със Заповед №142, 143/12.01.1951г., изменение на
регулацията със Заповед №85/14.06.1955г. на Кмета на община Симитли, целия с площ от
465 кв. м., при граници /съседи/: УПИ VII-350, УПИ XI-342, УПИ XVIII - 341 и улица.
ОСЪЖДА Р. С. М., с ЕГН **********, гр.****, да заплати на Е. С. К., с ЕГН **********,
гр.***, сумата от 1100 лв. /хиляда и сто лева/ за разноски по делото за платено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8