О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………………………………….г.,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ състав, в закрито
заседание на 16.03.2023г., като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН
административно дело 1412/2022г. по описа на съда, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е
образувано по жалбата на Б.Т.А. чрез адв.Д.Ф. срещу ревизионен акт
№Р-03000320002901-091-001/19.07.2021г. на органите по приходите при ТД на НАП –
Варна потвърден с решение №215/31.05.2022г. на директора на дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ гр.Варна.
С молба с.д.
№19268/29.12.2022г. жалбоподателката е поискала от съда: 1. Откриване на
производство по оспорване на автентичността и съдържанието на отговора на
италианските данъчни власти с референтен № DT_R_BG_IT20201202_ER0488IT1120_392853_REP_20220114, получен по системата за
обмен на информация „СИДДО“ с твърдение, че не е издаден от италиански данъчни
органи и съдържанието му не съответства на действителността касаеща А. К.. 2.
Оспорват се електронните подписи, с които са подписани заповедите за възлагане
на ревизия, ревизионния доклад и ревизионния акт. 3. Иска се назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза.
С протоколно
определение от съдебното заседание на 18 януари 2023г. съдът позовавайки се на
правната сила на електронните
подписи като доказателство
при съдебни производства,
отбелязана в чл.25 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 910/2014
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 юли 2014 година относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния
пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО е обяснил на жалбоподателката, че
електронния подпис може да бъде оспорен единствено с оглед на това дали,
ревизиращите органи лицата, които са
ползвали квалифицирани електронни подписи в хода на ревизията са притежавали
квалифицирано удостоверение за електронни подписи към датата на
подписването на всеки от документите и дали към датата на всеки от документите,
подписани с електронен подпис през ревизионното производство, тяхното квалифицирано
удостоверение за електронни подписи е било валидно, т.е. с
неизтекъл срок на действие.
В тежест на ответника е да представи квалифицираните
удостоверения за електронни подписи, ползвани от ревизиращите органи в ревизията
срещу Б.А., както и доказателства за тяхната валидност към датата на
използването им. Както и да представи доказателство, че съответните
квалифицирани електронни подписи, с които са подписани документите от ревизията
са създадени от устройство за създаване на квалифицирани електронни подписи,
съгласно акредитацията на Изпълнителна агенция „Българска служба за
акредитация“ или от други организации по чл. 30, параграф 1 от Регламент /ЕС/ №910/2014 /предвид чл.17 от Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги/. В това число да представи оторизирането на доставчика на
квалифицирани удостоверителни услуги от Комисията за
регулиране на съобщенията, т.е. удостоверение/сертификат или друг документ,
даващ му право да доставя квалифицирани удостоверителни електронни услуги.
Тоест, в тежест на ответника е да установи предпоставките
относно правната сила на електронните подписи по чл.5 от ДИРЕКТИВА 1999/93/ЕО НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 13 декември 1999 година относно правната рамка на
Общността за електронните подписи, а именно: електронните подписи,
ползвани от ревизиращите органи в ревизията срещу Б.А. се основават на
квалифицирано удостоверение, издадено от акредитиран доставчик на
удостоверителни услуги и са създадени от устройство за създаване на квалифицирани
електронни подписи.
Във връзка с молба с.д. № 2035/09.02.2023г. на
жалбоподателката и получените от ответника отговори с молби с.д. №
3085/27.02.2023г. и с.д. № 3326/02.03.2023г., съдът излага следното становище:
По
отношение оспорване съдържанието на отговора на италианските данъчни власти,
съдът изразява следните съображения:
Оспорването
на доказателствената стойност на документа може да бъде насочено както срещу
неговата формална доказателствена сила, така и срещу неговата материална доказателствена
сила. Формалната сила на документа независимо дали е официален или частен
документ се отнася единствено относно факта на писменото изявление и неговото
авторство. Когато документът е диспозитивен независимо дали е частен или
официален единственият способ да се оспори неговата истинност е да се заяви, че
той е неавтентичен т.е. че е подправен или не изхожда от
лицето, което го е подписало като автор, тъй като диспозитивните
документи имат само формална доказателствена сила.
При
свидетелстващите документи независимо дали са официални или частни е налице и
материална доказателствена сила т.е. при оспорване на истинността на
свидетелстващи документи може да се опровергава формалната сила на документите
т.е. тяхната автентичност, и може да се опровергава верността им т.е.
съдържанието на документа, като се твърди, че удостовереното в документа не
отговаря на действителното фактическо положение. Оспорването на верността на
документа е средство за защита срещу обвързващата материална доказателствена
сила, но производство по чл.193 ГПК се открива само по отношение оспорване
верността на официалните свидетелстващи документи, тъй като при частните
свидетелстващи документи защитата срещу доказателствената им сила не е
подчинена на изискванията за оспорване истинността на документи по чл.193 ГПК,
а съдът я преценява по свое вътрешно убеждение, ведно с всички данни по делото.
Въпреки гореизложеното, в настоящия случай отговорът на италианските
данъчни служби даден чрез мрежата CCN/ системата „СИДДО“
представлява служебна тайна съгласно чл.16 от ДИРЕКТИВА 2011/16/ЕС НА СЪВЕТА от 15 февруари 2011 година относно административното
сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива
77/799/ЕИО и е защитена по същия начин, както подобна
информация съгласно националното законодателство на държавата-членка, която я
получава. Оспорването на съдържанието на информацията, получена
чрез административния обмен между данъчните служби на държавите-членки може да
се извърши само чрез представяне на други официални документи от страна на
жалбоподателката.
Следователно, оспорването
на материалната доказателствена сила /съдържанието/ на свидетелстващия
официален документ, изпратен от италианските данъчни власти се свежда
единствено и само до проверка дали обмена на информация между българските
органи по приходите и италианските данъчни органи е бил извършен по относимия законоустановен
ред по раздел ІV „Процедура за обмен на
информация с други държави“, раздел V„Процедура за административно
сътрудничество с държавите - членки на Европейския съюз, в областта на
данъците“, раздел
VI „Особени правила за автоматичния обмен на отчети по държави“,
раздел VII „Особени правила за
автоматичния обмен на информация за трансгранични данъчни схеми“ на
Глава шестнадесета „Особени производства“ по ДОПК.
В
тежест на ответника е да докаже, че обмена на
информация с италианските данъчни органи по отношение на А. К.е бил извършен
при спазване на цитираните относимите разпоредби от цитираните раздели на ДОПК и
в съответствие с изискванията на ДИРЕКТИВА 2011/16/ЕС НА
СЪВЕТА от 15 февруари 2011 година относно
административното сътрудничество в областта на данъчното облагане.
В
тежест на ответника е да представи доказателства, че отговорът
от италианските данъчни власти е получен чрез системата „СИДДО“ по чл.143а и
сл. от ДОПК и съответно по мрежата CCN по ДИРЕКТИВА 2011/16/ЕС НА
СЪВЕТА от 15 февруари 2011 година относно
административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна
на Директива 77/799/ЕИО, и изисква
специален достъп, предоставен на оправомощени лица. Както и да представи
заповедта по чл.143в ал.2 от ДОПК, с която изпълнителният директор на
Националната агенция за приходите определя е определил звено в структурата на
Националната агенция за приходите, което осъществява контактите с други държави
- членки на Европейския съюз.
В
останалата част исканията на жалбоподателката, посочени в молба с.д. № 2035/09.02.2023г. на жалбоподателката
следва да бъдат отхвърлени.
Воден от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ЗАДЪЛЖАВА ответника в съдебното
заседание на 29 март 2023г. от 16:30ч. да представи доказателства за следните
относими факти, за които носи доказателствена тежест:
·
електронните подписи, ползвани от ревизиращите органи в
хода на ревизията срещу Б.А. се основават на квалифицирано удостоверение с
валидно действие към датата на подписване на всеки от документите, издадено от
акредитиран доставчик на удостоверителни услуги и са създадени от устройство за
създаване на квалифицирани електронни подписи, съгласно
акредитацията на Изпълнителна агенция „Българска служба за
акредитация“ или от други организации по чл. 30, параграф 1 от Регламент /ЕС/ №910/2014 /предвид чл.17 от Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги/. В това число да представи документи за оторизирането на доставчика на
квалифицирани удостоверителни услуги от Комисията за
регулиране на съобщенията;
·
отговорът от италианските данъчни власти е получен чрез
системата „СИДДО“ по чл.143а и сл. от ДОПК и съответно по мрежата CCN по
ДИРЕКТИВА 2011/16/ЕС НА СЪВЕТА от 15 февруари 2011 година относно
административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна
на Директива 77/799/ЕИО, и изисква специален достъп, предоставен на
оправомощени лица. Както и да представи заповедта по чл.143в ал.2 от ДОПК, с
която изпълнителният директор на Националната агенция за приходите определя е
определил звено в структурата на Националната агенция за приходите, което
осъществява контактите с други държави - членки на Европейския съюз.
·
обмена на информация с италианските данъчни органи по
отношение на А. К.е бил извършен при спазване на цитираните относимите
разпоредби от ДОПК и в съответствие с
изискванията на ДИРЕКТИВА 2011/16/ЕС НА СЪВЕТА от 15 февруари 2011 година относно административното
сътрудничество в областта на данъчното облагане.
ОТХВЪРЛЯ доказателствените
искания в останалата част, направени от Б.Т.А. в нейна молба с.д.№ 2035/09.02.2023г.
ДА СЕ ОСИГУРИ в съдебното заседание
на 29 март 2023г. от 16:30ч., техническа възможност за запознаване със
съдържанието на диска с електронните подписи, ползвани от ответника.
Определението
не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: