РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Силистра, 29.03.2022 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на двадесет и втори март две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
с участието на секретаря Анета Тодорова разгледа адм.дело № 191 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателката П.М.Г., ЕГН **********, моли съда да отмени решение № 1040-18-62 от 24.09.2021 г., издадено от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Силистра, развивайки довод за противоречие с материалния закон, и претендира направените по делото разноски.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Силистра, – чрез упълномощения юрисконсулт, оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът прие за установено следното:
Със заявление вх.№ 2113-18-585 / 09.08.2017 г. жалбоподателката е поискала отпускането на лична пенсия.
С оглед на това, че осигурителният стаж на жалбоподателката за трета категория труд към датата на подаване на заявлението е бил с продължителност 22 г., 3 м. и 15 д. в Република България и 11 г., 10 м. и 17 дни в Република Гърция, т.е. общ осигурителен стаж – 34 г., 2 м. и 2 д., при навършена възраст на жалбоподателката към същата дата 61 г. и 19 д., с уведомително писмо изх.№ 2113-18-585#6 / 18.05.2021 г., в съответствие с чл. 9а, ал. 2 КСО, е била предоставена възможност на жалбоподателката да внесе осигурителни вноски за недостигащ стаж от 1 г., 1 м. и 28 д. С издадена служебна бележка № 2113-18-585#8 / 07.06.2021 г. инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Силистра е потвърдил, че на 28.05.2021 г. жалбоподателката е заплатила сумата 1793,22 лв., представляваща осигурителни вноски за гореспоменатия недостигащ стаж.
С разпореждане № l/прот.01217 / 14.06.2021 г. ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ при Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Силистра е отпуснал в полза на жалбоподателката лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.07.2021 г., като е определил месечна сума за изплащане в размер на 198,82 лв. за сметка на Република България (при 300,00 лв. минимален размер по чл. 70, ал. 12 КСО). Разпореждането е съобщено на жалбоподателката на 23.07.2021 г. (л. 107 от делото).
Жалбоподателката е оспорила по административен ред гореописаното разпореждане с жалба, входирана при ответника на 24.08.2021 г. (л. 109 от делото). По делото няма данни за подаването на тази жалба по пощата или чрез куриер.
С решение № 1040-18-62 / 24.09.2021 г. ответникът е потвърдил гореописаното разпореждане.
Извършвайки служебна проверка за законосъобразност, с оглед на изложените по-горе материалноправни и процесуални факти, съдът приема, че оспореното решение изхожда от компетентен орган по смисъла на чл. 117 КСО. Спазени са изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 АПК, вкл. за наличие на фактическо и правно основание. Съществено са нарушени обаче административнопроизводствените правила. Решението е недопустимо. Срокът за обжалване на разпореждането е едномесечен (чл. 117, ал. 2, т. 1 КСО) и в случая изтича на 23.08.2021 г. (понеделник) съобразно правилото на чл. 60, ал. 3 ГПК, което определя начален момент, различен от този по чл. 60, ал. 5 ГПК (в тази насока е и решение № 7287 / 22.11.2018 г. на СГС по в.гр.д. № 1265 / 2018 г.: „За разлика от изчисляването на срока по чл. 60, ал. 5 ГПК (когато срока е определен на дни – срокът се изчислява от деня, следващ този, от който почва да тече срокът), в случая по чл. 60, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 60, ал. 6 ГПК меродавни за изтичането на срока са единствено съответното число на месеца и дали този ден е присъствен или не.“). Следователно подадената по административен ред жалба е била просрочена с един ден, поради което ответникът е трябвало да се произнася не с решение по съществото на спора, а с акт по чл. 88, ал. 1 АПК. Като е сторил противното, ответникът е издал контролен акт, страдащ от порок по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Поради тази причина решението трябва да бъде отменено, а жалбата срещу разпореждането – оставена без разглеждане на основание чл. 88, ал. 1, т. 2 АПК (в този смисъл вж. решение № 14120 / 21.12.2016 г. на ВАС по адм.д. № 12334 / 2015 г., VI о.).
При този изход на делото ответникът, в съответствие с чл. 143, ал. 1 КСО, дължи на жалбоподателката направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение (600,00 лв.) и за възнаграждение на вещото лице (250,00 лв.).
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1040-18-62 / 24.09.2021 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Силистра и ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.М.Г., ЕГН **********, срещу разпореждане № l/прот.01217 / 14.06.2021 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Силистра.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Силистра да заплати на П.М.Г., ЕГН **********, сумата 850,00 (осемстотин и петдесет) лв., представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: ...............................