Решение по дело №12611/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 266604
Дата: 18 ноември 2021 г. (в сила от 18 ноември 2021 г.)
Съдия: Десислава Александрова Алексиева
Дело: 20201100512611
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

    №…………

     гр. София, 18.11.2021 г.

 

В И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ - Б въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

МЛ. СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА

 

при участието на секретаря ДОНКА ШУЛЕВА, като разгледа докладваното от младши съдия Десислава Алексиева гр. дело № 12611 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 258 -чл. 273 ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба вх. № 5032868/24.02.2020 г. (п.к. 19.02.2020 г.) на Етажна собственост на ул. „********, гр. София, представлявано от В.Р.С. срещу Решение № 26740 от 29.01.2020 г. постановено по гр. д. № 71844/18 г на СРС, 169 състав, с което са отменени по иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС на предявен от М.А.М., ЕГН ********** решения на ОС на етажните собственици в сградата на гр. София, ул. „********, приети на 24.10.2018 г.

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС, поради необоснованост, противоречие със закона и съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, поради недопускане в първа инстанция на двама свидетели, поискани от ответника. Отправя искане за отмяната на решението и отхвърляне на предявения иск.

С допълнение към въззивна жалба вх. № 5050864 / 22.04.2020 г. ( п.к. 16.04.2020 г.), постъпило извън срока за въззивно обжалване, въззивникът излага доводи за  неправилност на първоинстанционното решение. Твърди, че е налице неотложен случай. Счита, че е налице редовно свикано събрание съгласно чл. 13  и чл. 15 от ЗУЕС, като общото събрание се е провело при спадащ кворум на 29.10.2018 г. в присъствието на 7 собственици от 26 собственици от трите входа след като на предходните дати на 24.10.2018 г. и 25.10.2018 г. не е имало кворум. С оглед на това, сочи, че решенията на ОС са приети законно, независимо от това колко идеални части от общите части в ЕС са представени на него, уточнявайки, че книгата на собствениците е непълна, тъй като редица собственици отказвали да се впишат. Счита, че недопускането на поисканите от въззивника двама свидетели за установяване свикването и провеждането на ОС и за нуждата от извършване на спешни и неотложни ремонти по подмяна на общата хоризонтална канализация представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

С допълнението на въззивната жалба, въззивникът е направил доказателствени искания за приемане на писмени доказателства. С определение от 18.02.2021 г. по делото са приети писмо на СО, район „Средец“ от 02.03.2020г., обективирана на хартиен носител електронна кореспонденция между жалбоподателя  и „С.В.“ АД от 20.02.2020 г., 24.02.2020 г. и 04.03.2020 г., като са оставени без уважение всички останали доказателствени искания, включително и за допускане на двама свидетели поради липса на основание по чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК и наличие на основание по чл. 266, ал. 1 ГПК.

Въззиваемата страна М.-Б.А.М. е подала писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба. Сочи, че процедурата за свикване на ОС не е спазена, тъй като не е представен списък на присъстващите на ОС собственици с право на глас, както и доказателства за неотложността на събранието. Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 14.02.2020 г. и е обжалвано в срок на 19.02.2020 г.

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба, ищецът е оспорил взетите решение на ОС на ЕС, обективирани в протокол от 30.10.2018 г., с твърдение, че ОС не е свикано по реда, предвиден в ЗУЕС, не са били поканени всички собственици и е проведено при липса на кворум. Ответникът твърди, че ОС е свикано в хипотезата на неотложност.  Моли искът да бъде отхвърлен.

Във връзка с чл. 269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение в обжалваната част, като такива пороци в случая не се констатират. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г по тълк.дело № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС.

За да отмени взетите решения на ОС на ЕС, СРС е приел, че по делото не била доказана хипотезата на неотложност. В протокола от ОС не бил отбелязан броят на собствениците с право на глас и броят на присъствалите, за да се извърши преценка за валидността на взетите решения по чл. 15 ЗУЕС, а доказателствената тежест за законосъобразното свикване и провеждане на общото събрание била на ответника. Съдът е констатирал несъответствие в датите в протокола от ОС от 24.10.2018 г., с посочените в исковата молба дата на решенията 30.10.2018 г., за което приема, че е техническа грешка.

Действително, по делото е представен протокол от ОС на ЕС от 24.10.2018г., но в същия документ са обективирани и протоколите от следващите ОС на ЕС, проведени съответно на 25.10.2018 г. и на 29.10.2018 г., обективирани в общ протокол от 30.10.2018г. като решенията за цялостна подмяна на канализацията на сградата и подмяна на водопровод във вх. Б на сградата на ул. ********гр. София са взети от ОС, проведено на 29.10.2018 г. и са обективирани в протокол от 30.10.2018 г., но това не води до различни правни изводи. 

Решението на СРС е правилно, като мотивите му се споделят и от настоящия съд. Исковете за отмяна на решение на ОС на ЕС са конститутивни и имат за свой предмет субективното потестативно материално право на отмяна на незаконосъобразно решение на ОС на ЕС. Решенията на ОС на ЕС се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени към постигане на определена цел. След влизането им в сила решенията на ОС на ЕС са задължителни за всички етажни собственици, включително и за тези, гласували "против" на общото събрание, както и за неучаствалите лица. Предмет на отмяна по реда на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС могат да бъдат само приети позитивни решения, свързани с някаква промяна в правния мир, неблагоприятно засягаща било ищеца, било друг етажен собственик. Без значение е дали етажният собственик е гласувал за или против атакуваното от него решение. Основание на исковете по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС са конкретните твърдени закононарушения, допуснати при свикването и провеждането на общото събрание, стига тези основания да са заявени в преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.

Ответникът в производството по чл. 40 ЗУЕС носи доказателствената тежест да установи законосъобразното свикване и провеждане на процесното общо събрание на ЕС. Видно от представената покана за свикване на общо събрание на 24.10.2018г., същата е оповестена на 22.10.2018 г. в 11:00 ч., т.е. два дни преди датата на ОС, без данни за начина на оповестяването ѝ. В поканата като основание за неотложност за провеждане на ОС са посочени две предписания на р-н Средец – гр. София от 2012 г. и от 2018 г. По делото е представен констативен протокол от 07.12.2012 г., издаден от СО, район „Средец“, от който се установява, че се препоръчва проверка и ремонт на канализацията и водосточните тръби, както и подходящо отвеждане на атмосферните води от дворното място от ЕС. Констативен протокол от 11.10.2018 г. от СО , район „Средец“ е представен по делото едва с въззивната жалба и на осн. 266, ал. 1 ГПК не е приет като доказателство по делото поради настъпила преклузия. По делото пред първа инстанция е представен и констативен протокол – 2 от 21.11.2018 г., издаден от СО, район Средец, от който се установява, че собствениците на имота в ЕС са извършили частичен ремонт на канализационната инсталация в мазето, което не е достатъчно. Необходимо и задължително е цялостна ревизия на съществуващата ВиК инсталации и там където са амортизирани и остарели да бъдат подменени напълно в най-кратки срокове. Този протокол обаче е съставен след свикването и след провеждането на процесното ОС на ЕС.

 Във въззивното производство е прието на осн. чл. 266, ал. 2 ГПК писмо от СО, район „Средец“ от 02.03.2020 г. от което се установява, че през годините на експлоатация липсва системна поддръжка и е необходимо да се предприемат мероприятия от всички собственици за отстраняване на описаните подробно в протоколите от проверката проблеми. От приетите по делото обективирани на хартиен носител електронна кореспонденция между „С.В.“ АД и жалбоподателя от 20.02.2020 г., 24.02.2020 г. и 04.03.2020 г. се установява, че в периода от 25.09.2018 г. до 08.10.2018 г. по възлагане на отдел „Канализация“ е извършено разкопаване от подизпълнител на компанията в мазе на сем. Б., при което е установено, че съоръженията, за които отговаря и в частта, за която дружеството отговаря са в добро състояние и не са причина за пропадането. „С.В.“ АД отговаря за сградното канализационно отклонение до първа ревизионна шахта, а оттам и самата първа ревизионна шахта, както и вътрешно- сградната инсталация са собственост на потребителите и те ги поддържат за своя сметка.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, приетият по делото констативен протокол от 2012 г. не може да обоснове наличие на  неотложен случай по смисъла на §1, т. 16 от ДР на ЗУЕС за свикване на ОС шест години по- късно през 2018 г. Такъв случай не се обосновава и от последващата електронна кореспонденция със „С.В.“ АД, нито от констативен протокол от 21.11.2018 г., доколкото същият е съставен не само след поканата за свикване на ОС, но и след провеждането на ОС. Следователно по делото не са ангажирани доказателства, които да установят неотложен случай по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС.

Предвид изложеното съдът приема, че редът за свикване на събранието не е спазен, тъй като не е установено от ответника, че в законоустановения срок / не по-късно от седем дни преди датата на общото събрание/ на видно място на входа на сградата е била залепена покана за общото събрание, съдържаща посочване на дневния ред на общото събрание, датата, часът и мястото на провеждането му, нито е съставен протокол, удостоверяващ поставянето на поканата съгласно изискванията и в срока, предвидени в императивната разпоредба на чл. 13 ЗУЕС. Неспазването на срока лишава етажните собственици от възможността да организират участието си в събранието и накърняване правото им на участие при взимане на решенията, което е достатъчно основание за отмяна на взетите решения.

Общото събрание се провежда, ако присъстват лично или чрез представители собственици на най-малко 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, с изключение на случаите по чл. 17, ал. 2, т. 1 - 4 и 7. Съгласно чл. 15, ал. 2 ЗУЕС, ако събранието не може да се проведе в посочения в поканата час поради липса на кворум по ал. 1, събранието се отлага с един час, провежда се по предварително обявения дневен ред и се смята за законно, ако на него са представени не по-малко от 33 на сто идеални части от общите части на етажната собственост. Съгласно чл. 15, ал. 3 ЗУЕС когато в случаите по ал. 2 липсва изискуемият кворум, събранието се провежда на следващия ден, а ако той е почивен или официален празник, в следващия работен ден, в часа и на мястото, посочени в поканата по чл. 13, ал. 1 за свикване на общото събрание. Ако липсва необходимият кворум по ал. 1, събранието се провежда по предварително обявения дневен ред и се смята за законно, колкото и идеални части от общите части на етажната собственост да са представени. Тази хипотеза обаче се прилага само при надлежно предварително уведомяване на всички собственици за събранието, каквото обаче в случая се установи, че не е налице.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора, въззивникът няма право на разноски. На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, въззиваемата страна има право на разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение пред СГС по договор за правна защита от 15.06.2020 г.  

По изложените съображения, СЪДЪТ

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 26740 от 29.01.2020 г. постановено по гр. д. № 71844/18 г на СРС, 169 състав.

ОСЪЖДА Етажна собственост на ул. „********, гр. София да заплати на М.А.М., ЕГН ********** сумата от 300 лева разноски пред СГС.

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 280, ал. 3 т. 2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.

Top of Form

Bottom of Form