Определение по дело №778/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

В основата на настоящото търговско по своя характер производство, стои, депозираната от „М. К. Г., със седалище и адрес на управление Г.В. Х. 9. М. Т., .*, Ч. п. п. А. Т. Д., против „О.” , със седалище и адрес на управление Г.К., Б.”Б. №*., искова молба. В същата ищецът твърди, че е предоставил на ответника на основание Рамково споразумение от 11.01.2010г. сумата от 1 000 000 евро, представляваща авансово плащане за доставки на продукти, произвеждани от ответника /живак, цинк и олово/. За обезпечение на вземането била открита банкова гаранция, покриваща предоставената сума от 1 млн. евро плюс лихви в размер на 5 000 евро. Твърди се, че срокът на доставка на продуктите бил удължен с първо приложение до август 2011г., с второ приложение до ноември 2011г. и с трето приложение до февруари 2012г., като в съответствие с договореностите в това последно приложение срокът на банковата гаранция бил удължен до 15 март 2012г. Изтъква се в исковата молба, че съгласно т.3.02. от сключеното трето приложение като възнаграждение за организирането и администрирането на споразумението, ищецът имал право на неснижаема и невъзстановяема такса в размер на 24 669. 33 евро, която ответникът следвало да плати до 15.02.2012г. и за която сума ищецът бил издал Дебит нота MC_ARM3DT от 03.02.2012г. Ищецът твърди, че въпреки многобройните обещания ответникът не заплатил дължимата такса. Изтъква, че съгласно т.4.02. от цитираното трето приложение към процесното споразумение в случай, че продавачът не спазел задължението си да заплати допълнителната такса от 24 669. 33 евро до 15.02.2012г. всички плащания на продавача ставали автоматично незабавно дължими и ищецът имал право да иска обезщетение. Твърди, че обезщетението, предвидено в процесното споразумение в частност т.2 б."б" било под формата на договорна неустойка в размер на 15 % годишно върху предоставената сума. В този смисъл твърди, че ответникът следвало да заплати на ищеца неустойка в размер на 15 % годишно за периода от 15.02.2012г., когато задълженията на ответника станали изискуеми, поради неплащане на допълнителната такса, до 03.04.2012г., когато Б. А. изплатила на ищеца, сумата на банковата гаранция в размер на 1 005 000 евро, покриваща предоставената от ищеца главница в размер на 1 000 000 евро плюс 5 000 евро обезщетение за забава. Твърди се , че така изчислено договорното обезщетение под формата на търсената неустойка, възлизало на 20 016 евро/ 48 дни Х 15/360 %/, като след приспадане на платената от Б. А. част от неустойката, ищецът дължал неустойка в размер на 15 016 евро. Ищецът твърди също, че на 18.04.2012г. поканил ответника да заплати дължимата сума за допълнителната такса и за договорената неустойка, но и до момента сумите не му били заплатени. Изложеното мотивирало ищеца да предяви настоящите, находящи се в обективно съединение искове, с които цели да бъде осъден ответникът да му заплати сумата в размер на 24 669.33 евро., съставляваща главница по неплатена Дебит нота MC-ARM3DT от 03.02.2012г. и представляваща дължима допълнителна такса по трето приложение към Рамково споразумение от 11.01.2010г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на падежа - 15.02.2012г. до окончателното й изплащане; както и сумата в размер на 15 016 евро, съставляваща неустойка за забавено връщане на аванса за периода от 15.02.2012г.- датата на възникване на изискуемостта на задължението за връщане на преведения аванс от 1 000 000 евро до 03.04.2012г.- датата на изплащане на тази сума от Банка Австрия, ведно със закона лихва върху сумата на неустойката, считано от датата на поканата -18.04.2012 г. до окончателното й изплащане. Претендира се и присъждане на разноски в производството.

В даденият надлежен по реда на чл.367, ал.1 от ГПК срок, ответникът не е подал писмен отговор, не е направил възражения, не е оспорил истинността на представен документ, не е посочил и не е представил писмени доказателства, не е оспорил верността на превода на представените в превод писмени доказателства.

В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.375 от ГПК, ищцовото дружество „М. К. Г., Г.В. Ч. процесуалния си представител, поддържа исковата си претенция.

В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.375 от ГПК, ответното дружество „О.”, Г.К., редовно призовано, не се представлява и не взема становище по исковата претенция.

Окръжният съд в рамките на своите правомощия, действащ в производството като първоинстанционен, след приключване на съдебното дирене, пристъпи към постановяване на своя съдебен акт, в който приема за установено следното :

Намира предявената искова претенция за подсъдна му и допустима в този аспект. Изводът за международната компетентност на българския съд в производството се формира съобразно процесуалните норми на общностното и на вътрешното право, в частност чл. 24 от Регламент /ЕО/ № 44/2001 г. и чл. 24 от Кодекса на международното частно право /КМЧП/.

От прочита и необходимия анализ на приложеното по делото Рамково споразумение за покупко-продажба № DT -152, се установява, че е подписано на 11.01.2010 г. от „О.” , Г.К. в качеството му на продавач и „М. К. Г., Г.В. в качеството му на купувач, за това продавачът като производител на живак, цинк и олово по искане/при поръчка на купувача /лично или Ч. член/членове на М. Груп/ да продаде поискания съвкупен обем от произвежданите продукти в размера на съвкупната покупна цена до 1 000 000 евро през календарния месец август 2010 г., като купувачът в рамките на 10 дни от датата на изпълнение на споразумението следва да получи за плащане, издадено от първокласна австрийска банка гаранция/авансово плащане. Договореното окончателно плащане е дължимо на 01.09.2010 г. Договорена е и такса за организиране и администриране в размер на 52 578 евро./б.А и В;т.2.01, т.3.02 и т.3.03/.

От прочита на първото приложение към Рамковото споразумение за покупко-продажба № DT -152, се установява, че е подписано от страните на 23.08.2010 г. и с него са предоговорени месецът на доставка - м.август 2011 г.; датата на падежа – 01.09.2011 г.; осигуряването на нова гаранция за плащане и нова такса за администриране в размер на 89.537.58 евро.

От прочита на второто приложение към Рамково споразумение за покупко-продажба № DT -152, се установява, че същото е подписано на 09.09.2011 г. и с него са предоговорени месецът на доставка, който се договаря като период от септември 2011 до ноември 2011 г. ; датата на падежа, посочена като първият работен ден от месеца, следващ месеца на направена доставка; удължаване до не по-късно от 17.10.2011 г. съществуващата гаранция за плащане при първо поискване с минимален неизтичащ преди 20.12.2011 г. срок; и таксата за администриране в нов размер от 28 421.89 евро.

От прочита на третото приложение към Рамково споразумение за покупко-продажба № DT -152, се установява, че е подписано на 10.01.2012 г. и с него са предоговорени месецът на доставка, който се договаря като период от януари 2012 г. до февруари 2012 г.; удължаване на съществуващата гаранция за плащане с минимален неизтичащ преди 15.03.2012 г. срок; такса за администриране в нов размер от 24 669.33 евро, дължима и подлежаща на плащане на 15.02.2012 г. Договореното окончателно плащане е дължимо на 12.03.2012 г.

По делото е приложено уведомление с реф.№ 8813G100756/ 26.01.2010 г.,установяващо обстоятелството, че У. б. А. AG е уведомила купувача и продавача по договор № DT -152 от 11.01.2010 г., че безвъзвратно и безусловно поема задължението да плати в рамките на 5 работни дни от получаване на първото писмено искане на „П.” /продавача/ и без проверка на основателността на претенцията поисканата авансово сума до 1 000 000 евро /с приспаднати такси в размер на 52 578 евро/ плюс договорна лихва в размер на 15% годишно , но не надхвърляща 5 000 евро, като отговорността на банката не надвишава 1 005 000 /един милион и пет хиляди/ евро общо. А от приложено по дело извлечение от разплащателна сметка на ответното дружество в „П.” , се установява, че на 26.01.2010 г. по същата сметка е извършен превода във валута в размер на 947 422 евро с наредител ищцовото дружество с посочено основание „авансово плащане по гаранция”.

От анализа на представена по делото електронна кореспонденция от 19.12.2011 г., се установява невъзможността да се достави спецификацията в договора, поради което се цели удължаване на договора между „О.” и ищцовото дружество за още три месеца.

По делото е прието като доказателство уведомление с реф.№ 8813G1000756/28.12.2011 г. на У. б. А. AG, адресирано до ищцовото дружество, което установява,че банковата гаранция в негова полза за 1 005.000 евро от името на „О.” във връзка с договор № DT -152 от 11.01.2010 г. и първо приложение към него от 23.08.2010 г., е с нова валидност : 15 март 2012 г. От прочита пък на приложено дебитно известие /наименовано от ищеца дебит нота / MC-ARM3DT-152 от 03.02.2012г. се установява,че ищцовото дружество „М. К. Г., Г.В. е дебитирало ответното дружество „О.” , Г.К., съгласно Рамково споразумение за покупко-продажба № DT -152 от 11.01.2010 г., и анекси към него, със сумата- такса за обработка и администриране в размер на 24 669.33 евро, платима посредством доставка на цинк или Ч. паричен превод най-късно до 15.02.2012 г. └ от дебитно известие MC-ARM3DT-1521 от 03.02.2012г., ведно с покана за доброволно изпълнение, връчена на ответника на 18.04.2012 г., установява, че „М. К. Г., Г.В. е дебитирало ответното дружество „О.” , Г.К., съгласно процесното рамково споразумение и анекси към него, и с лихва за забава от 15% за период 16.12.11 г. -12.03.2012 г. в размер на 45 833.33 евро със срок на плащане 10.04.2012 г.

Изходящото от ищцовото дружество до У. б. А. AG, уведомление от 13.03.2012 г. установява, че във връзка с гаранция № 8813G1000756 банката е информирана, че „О.” е във забава по отношение на плащането си за главница в размер на 1 000 000 евро плюс начислена към главницата договорна лихва в размер на 37 083.33 евро при лихва от 15% за периода от 16.12.2011 г. до 13.03.2012 г. и съставлява искане за плащане на отпуснатата гаранцията от 1 005 000 евро. По делото е представено и съобщение от У. б. А. AG,че на 03.04.2012 г. сметката на ищцовото дружество е заверена със сумата 1 005 000 евро.

В този ход на констатации съдът изгради своето становище. Съдът водим от клаузата на т.7.08 на процесното Рамково споразумение за покупко-продажба № DT -152 от 11.01.2010 г., установяващо избора на страните по сделката относно приложимото материално право, и съгласно установеното по реда на чл.43, ал.2 от Кодекса на международното частно право, намира, че приложимо в казуса на основание чл.93 от КМЧП е австрийското право, в частност Австрийския граждански кодекс. Приложими в казуса са : разпоредбата на § 859 – гласяща, че личните имуществени права, в съответствие с които дадено лице е задължено да предостави услуга на друго, се основават на даден закон, дадена правна сделка или претърпени вреди; разпоредбата на § 903 - гласяща, че когато придобиването на право е обвързано с определен ден, то се придобива в началото на съответния ден и че последиците от неизпълнението на задължението или пропускането на задължение влизат в сила от момента на изтичане на последния ден от срока; разпоредбата на § 909-гласяща, че ако при сключване на договор бъде определена сума, която една или друга страна трябва да плати в случай, че желае да се оттегли от договора преди неговото изпълнение, е налице неустойка, като в такъв случай или договорът подлежи на изпълнение, или следва да бъде платена неустойката; разпоредбата на § 918, ал.1 – гласяща, че ако някаква част от договор с условие за парично възнаграждение не се изпълни в уреченото време, на посоченото място или по изисквания начин, другата страна може да изиска изпълнение и обезщетение за понесените щети вследствие на закъснението или след като предостави подходящ срок за изпълнение, да прекрати договора.

Както беше посочено съдът е сезиран с произнасяне по находящи се в обективно съединение искове, с първия от които се цели да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 24 669.33 евро, съставляваща главница по неплатена Дебит нота MC-ARM3DT от 03.02.2012г., представляваща дължима допълнителна такса по третото приложение към Рамково споразумение от 11.01.2010г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на падежа - 15.02.2012г. до окончателното й изплащане. В аспекта на очертаната правна рамка от фактическа страна съдът установи наличие на сделка между страните, обективирана в сключеното Рамково споразумение за покупко-продажба № DT -152 от 11.01.2010 г.,и в сключените неразделна част от същото три приложения. Установи факта на изпълнение на поетото от ищеца задължение за авансово плащане в размер на 1 000 000 евро, осъществено под формата на банкова гаранция, и в частност констатира извършения на 26.01.2010 г. по сметката на ответното дружество „О.” , Г.К. превод във валута в размер на 947 422 евро /1 000 000 евро-52 578 евро-такса по т.3.05 от рамковото споразумение/. Установи се в производството и неизпълнението от страна на ответното дружество на поетите по сделката задължения, и в частност на търсеното в това производство задължение за плащане на 15.02.2012 г. на договорената с процесното трето приложение, такса за обработка и администриране в размер на 24 669.33 евро. Установеното до тук е обективирано в обсъденото по делото дебитно известие /дебит нота/ MC-ARM3DT-152 от 03.02.2012г. Изложеното води до извода за дължимост в производството на търсената главница в размер на 24 669.33 евро. Що се касае за търсените лихви за забава с оглед начина на тяхното предявяване /неконкретизирани по размер Þ период/, съдът намира същите за дължими в това производство, считано от предявяване на исковата претенция, а именно от 09.07.2012 г. до окончателното изплащане на главницата. Т.е. при наличие в казуса на срочно задължение и ако беше изрично предявена претенция за присъждане на изтекла мораторна лихва за забава същата би била основателна в дължимия за периода от 15.02.2012 г. до датата на завеждане на исковата молба, размер.

Относно предявения иск за плащане на сумата в размер на 15 016 евро, съставляваща неустойка за забавено връщане на аванса за периода от 15.02.2012г.- датата на възникване на изискуемостта на задължението за връщане на преведения аванс от 1 000 000 евро до 03.04.2012г.- датата на изплащане на тази сума от Б. А., ведно със закона лихва върху сумата на неустойката, считано от датата на поканата -18.04.2012 г. до окончателното й изплащане, съдът съобрази следното: Съгласно клаузата на т.4.02 от третото приложение към процесното споразумение, МФКК има право да прекрати споразумението и/или всеки висящ договор за продажба, в случай, че продавачът не спазва задължението си да уреди /остатъка/ от допълнителната такса до 15 февруари 2012 г., както е предвидено в клауза 3 /обработка и административна такса/ от това приложение, където всички плащания на продавача стават автоматично незабавно дължими и подлежащи на плащане и МФКК може да поиска обезщетение. А както вече беше обсъдено в предходен абзац, клаузата на § 3 предвижда задължението на ищцовото дружество за удължаване на срока на гаранцията до 15.03.2012 г. и установява само задължение на ответното дружество да заплати неснижаема и невъстановима такса в размер на 24 669.33 евро на 15.02.2012 г. Относима в казуса е и клаузата на т.2.б.б от третото приложение, съгласно която остатъкът от авансовото плащане е дължим на 12.03.2012 г. или в случай на предсрочно прекратяване в съответствие със сроковете за това на датата на прекратяване, намаляване или приспадане, прихващане, право на задържане или удържане, се изплаща на МФККиот тази дата се начислява лихва в размер на 15% годишно.

Съдът съобрази и приложимото право, в частност § 909, предл.І и ІІ и §911 от А. г. к., съгласно които ако при сключване на договор бъде определена сума, която една или друга страна трябва да плати в случай,че желае да се оттегли от договора преди неговото изпълнение е налице неустойка; и лице, което е затруднено при изпълнение на договор поради собственото си поведение, а не поради случайно обстоятелство, също следва да заплати неустойка.

В аспекта на изложеното установено е в производството, че ищцовото дружество в качеството си на купувач по процесното рамково споразумение в изпълнение на сключеното трето приложение, е изпълнило поетото задължение удължавайки действието на авансовото плащане под формата на банковата гаранция в размер на 1 005 000 евро до 15.03.2012 г./реф.№ 8813G1000756/28.12.2011 г. на У. б. А. AG/. Ответното дружество не е изпълнило задължението си да заплати неснижаемата и невъстановима такса в размер на 24 669.33 евро на дата на падежа - 15.02.2012 г. Остатъкът от договореното авансовото плащане не е издължен на уговорения ден -12.03.2012 г. В този смисъл доколкото задължението за заплащане на неустойка е търсимо задължение, то безспорно важен е както моментът на нейното поискване, така и моментът на нейната дължимост. Съдът приема за момент на нейното поискване датата 18.04.2012 г./поканата за доброволно изпълнение, ведно с дебит.известие MC-ARM3DT-1521/03.04.2012г. и известие обратна разписка № 571/. Приема задължението за плащане на търсената неустойка за възникнало, считано от деня на забавата по споразумението изцяло – 12.03.2012 г. Съдът не приема за дата на забавата по договора твърдяната от ищеца дата 15.02.2012 г., защото от тази дата за ищеца е възникнала само възможност при неплащане до 15.02.2012г. на дължимата такса, съгласно клаузата на т.4.02 да прекрати споразумението, обстоятелство което нито се твърди, нито се доказва ищецът да е направил на дата 15.02.2012 г. Т.е. както беше цитирано в предходния абзац съгласно т.2,б.б от третото приложение, от 12.03.2012 г.,при отсъствие на предсрочно прекратяван, възниква правото на ищеца да търси договорената неустойка в размер на 15% годишно върху размера на авансовото плащане от 1 000 000 евро. Или дължимият период е 12.03.2012 г. до 03.04.2012 г., когато Уникредит банк Австрия AG е заверила сметката на ищцовото дружество със сумата 1 005 000 евро / 1 000 000 евро –главница + 5 000 евро –лихва/. При забава от 22 дни /19 дни през м.март и 3 дни през м.април/ Х 15/360% =0.0417% Х 1 000 000 евро/, дължимият размер е 9 174 евро. Този размер следва да бъде намален с признатата от ищеца за платена лихва за забава от 5 000 евро, или окончателният размер на дължимата в това производство неустойка възлиза на 4 174 евро. Безспорно както беше посочено от 18.04.2012 г., ответното дружество е изпаднало в забава по отношение на задължението за плащане на неустойката. Но с оглед начина на предявяване в настоящото производство на търсените лихви за забава върху дължимата неустойка /неконкретизирани по размер и период/, съдът намира същите за дължими от датата на предявяване на исковата претенция - 09.07.2012 г. и до окончателното изплащане на задължението. Т.е. при наличие в казуса на покана, ако беше изрично предявена претенция за присъждане на изтекла мораторна лихва за забава същата би била основателна в размера дължим за периода от поканването- 18.04.2012 г. до датата на завеждане на исковата молба.

При този изход на делото, доколкото изрично е поискано присъждане на разноски от страна на ищеца и е представен списък на разноските /чл.80 от ГПК/, такива се следват, но съразмерно уважената част на исковата претенция или в доказания размер от 4 945.85 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „О.” , със седалище и адрес на управление Г.К., Б.”Б. №*., ЕИК *, да заплати на „М. К. Г., със седалище и адрес на управление Г.В. Х. *. М. Т., .*, със съдебен адрес: Г. С. ****, ул.”С. г.” № *, ап.*, А. Т. Д., сумата в размер на 24 669.33 евро, съставляваща главница по неплатена Дебит нота MC-ARM3DT от 03.02.2012г. и представляваща дължима такса по трето приложение към Рамково споразумение от 11.01.2010г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 09.07.2012 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна лихва за периода от 15.02.2012 г. до 08.07.2012 г., вкл.

ОСЪЖДА „О.” , със седалище и адрес на управление Г.К., Б.”Б. №*., ЕИК *, да заплати на „М. К. Г., със седалище и адрес на управление Г.В. Х. *. М. Т., .*, със съдебен адрес: Г. С. ****, ул.”С. г.” № *, ап.*, А. Т. Д., сумата в размер на 4 174 евро, съставляваща неустойка за забавено връщане на аванса за периода от 12.03.2012г.- датата на възникване на изискуемостта на задължението за връщане на преведения аванс от 1 000 000 евро до 03.04.2012г.- датата на изплащане на тази сума от У. б. А. AG, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 09.07.2012 г. õо окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния му предявен размер от 15 016 евро за периода от 15.02.2012 г. до 12.03.2012 г., както и искането за присъждане на законна лихва за периода от 18.04.2012 г. до 08.07.2012 г., вкл.

ОСЪЖДА „О.” , със седалище и адрес на управление Г.К., Б.”Б. №*., ЕИК *, да заплати на „М. К. Г., със седалище и адрес на управление Г.В. Х. *. М. Т., .*, със съдебен адрес: Г. С. ****, ул.”С. г.” № *, ап.*, А. Т. Д., сумата в размер на 4 945.85 лв., съставляваща направени в производството разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред Апелативен съд, Г. Пловдив, считано от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :