Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………….
…………………………………, гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ състав,
в публично заседание на първи февруари, две хиляди двадесет и трета година в
състав:
СЪДИЯ: С. СТОЕВА
при секретаря Деница Кръстева, като разгледа докладваното
от административния съдия адм. дело № 2672 по описа за 2022г. на Административен съд – Варна,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на „ЕКОСЕЙФ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от С.Е., чрез адв. Р.В. от САК срещу Заповед № 1002-412/28.10.2022г. на Кмета на Община Девня, с която на основание чл. 135 ал. 3 от ЗУТ, чл. 44 ал. 1 т. 1 и ал. 2 от ЗМСМА е отказано да бъде одобрено задание за проектиране по чл. 124а ал. 7 вр. с чл. 125 от ЗУТ и е отказано да бъде дадено разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП – ПРЗ за ПИ с идентификатор **** по КККР на гр. Девня.
Жалбоподателят оспорва законосъобразността на отказа, като твърди, че фактическите твърдения в заповедта не отговарят на обективната действителност. Предвид това, неправилно е приложен законът. Оспорва изложения по същество в отказа мотив, че е налице несъответствие и противоречие с целта на изменението на ПУП – ПЗ и заявеното от заявителя /жалбоподател в настоящото производство/, като твърди неотносимост на посочените в заповедта правни основания. Претендира присъждане на разноските по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. По делото е постъпило писмено становище и списък на разноските.
Ответникът – Кметът на Община Девня, чрез процесуален представител адв. В. М. оспорва жалбата. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа становището за правилност на отказа. Поддържа, че отказът е законосъобразен, тъй като дружеството заявител е свързано лице, по см. на § 1 ал. 1 от Търговския закон, с „ЕКОСОНИК“ ООД, което е заявило инвестиционно намерение за изграждане на инсталация за термично третиране на отпадъци с оползотворяване на енергията в ПИ с идентификатор ****. Оттам е направен извод за несъответствие с целта на исканото изменение на плана и заявеното. Твърди се и липса в необходимия обем и съдържание на заданието, въз основа на което органът да прецени обективно налице ли са всички кумулативни изисквания за исканото изменение спрямо конкретната цел на заявителя. Не се оспорва фактът, че „ЕКОСОНИК“ ООД не е собственик на ПИ с идентификатор ****, поради което и процедурата по изменение на ПУП е инициирана именно от собственика „ЕКОСЕЙФ“ ООД. Представя и писмено становище. Претендира присъждане на разноските, съгласно представен списък.
Настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна, като се запозна с доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна:
Със Заявление вх. № УТ-387/28.09.2022г. „ЕКОСЕЙФ“ ООД, собственик на ПИ с идентификатор **** по КККР на гр. Девня, област Варна, целият с площ от 4417 кв.м., е поискал допускане изработване на проект за изменение на подробен устройствен план – план за регулация и застрояване, като се промени отреждането за застрояване в имота от „за складова база“ в „За производствени и складови дейности“. За имота е налице действащ ПУП – ПЗ, одобрен със Заповед № 1002-198/11.05.2021г. на Кмета на Община Девня, с предназначение „За складова база“. Към заявлението са приложени задание за проектиране, скица-предложение, документ за собственост, два броя скици от СГКК – Варна и Решение № КЗЗ-17/30.09.2021г. за промяна предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди.
По подаденото заявление, на основание чл. 135 ал. 4 т. 1 от ЗУТ, е изготвено становище от главния архитект на община Девня, в което се предлага на кмета на общината да издаде заповед или мотивирано да откаже издаването на заповед за разрешаване изработването на проект за изменение на действащ ПУП – ПЗ, одобрен със заповед № 1002-198/11.05.2021г.
Кметът на Община Девня е издал оспорената заповед № 1002-412/28.10.2022г., която е съобщена на дружеството на 03.11.2022г. Срещу заповедта е подадена жалба, по която е образувано делото.
По делото като доказателства е приета административната преписка по опис, представените с молба с.д. № 1462831.01.2023г. от жалбоподателя доказателства за идентичността на имота, предмет на заповедта и доказателства за срочността на подадената жалба и представените в с.з. на 1.02.2023г. писмени доказателства от страна на ответника.
При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна – лице,
имащо правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване пред съда
административен акт. Жалбата е подадена в срока по
чл. 149 ал.1 от АПК, считано от датата на получаване на акта, чрез
куриер на 17.11.2022г., поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предмет на осъществявания съдебен контрол е Заповед № 1002-412/28.10.2022г. за отказ за допускане изработването на проект за промяна на действащ ПУП-ПЗ, издадена от Кмета на община Девня.
Съгласно чл. 168 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия, като може да обяви нищожността на акта дори да липсва искане за това.
За законосъобразността на акта, необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.
Съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма, съдържа всички необходими реквизити, поради което не страда от пороци, обосноваващи нейната нищожност. Заповедта обаче е издадена при неправилно приложение на материалния закон.
От описаната по-горе фактическа обстановка се установява, че с подаденото заявление вх. № УТ-387/28.09.2022г. „ЕКОСЕЙФ“ ООД е инициирало производство по чл. 135 от ЗУТ за изменение на влязъл в сила устройствен план. Съгласно чл. 135 ал. 1 от ЗУТ, лицата по чл. 131 могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината. В ал. 2 от същата норма е посочено, че когато искането е за изменение на подробен устройствен план, към заявлението се прилага скица с предложение за изменението му. В настоящия случай, в депозираното пред Кмета на Община Девня искане е приложена и изискуемата се от чл. 135 ал. 2 от ЗУТ скица с предложение за изменение. Изискването на чл. 135 ал. 2 от ЗУТ за прилагане на скица по действащия устройствен план към искането изхожда от необходимостта административния орган – в случая Кмета на Община Девня да съобрази актуалното към момента фактическо положение и да направи преценка относно допустимостта, респ. основателността на искането за промяна на ПУП-ПРЗ. В нормата на чл. 135 ал. 3 от ЗУТ е регламентирано, че компетентният орган по ал. 1 – кметът на общината в едномесечен срок от постъпване на заявлението със заповед разрешава или отказва да се изработи проект за изменение на плана. Текстът на чл. 135 ал. 4 от ЗУТ въвежда задължително изискване предхождащо и обуславящо заповедта по чл. 135 ал. 3 от ЗУТ, а именно - заповедите по ал. 3 се издават въз основа на становище на главния архитект на общината - когато актът се издава от кмета на общината. Наличието на становище на главния архитект на общината съставлява абсолютна процесуална предпоставка при постановяване на заповед по чл. 135 ал. 3 от ЗУТ. В настоящия случай, по делото е представено изготвено становище от главния архитект на Община Девня по депозираното искане на изменение на ПУП-ПРЗ.
В конкретния случай е направено искане по чл. 135 ал. 1 от ЗУТ, като са представени всички изискуеми от закона, документи. Това е предварителна процедура, при която се разрешава изработването на проект за ПУП, без дори да е необходимо да е посочено основанието за исканото изменение по чл. 134 от ЗУТ. На този етап – при заявление за издаване на разрешение за изработване на проект за изменение на вече одобрен ПУП на основание чл. 135 ал. 3 от ЗУТ, преценката, която следва да бъде извършена е дали искането е направено от заинтересовани лица по чл. 131 от ЗУТ, приложена ли е скица с мотивирано предложение за изменение на ПУП, има ли становище на главния архитект на общината по чл. 135 ал. 4 т. 1 от ЗУТ, дали исканото изменение отговаря на правилата и нормите по устройство на територията и дали е съобразено с предвижданията по действащия ОУП на общината. При наличие на тези предпоставки следва да се издаде положителен акт. Всякакви други аргументи са неотносими към производството по допускане изработване на проект за изменение на ПУП. Тази преценка в случая не е направена, а е от съществено значение за правилността на оспорената заповед, тъй като в административната преписка се съдържат данни за това, че за процесния имот има одобрен ПУП – ПЗ /Заповед № 1002-198/11.05.2021г. на Кмета на Община Девня/, а със заявлението е поискано изработване на проект за изменение на подробен устройствен план – план за регулация и застрояване.
В случая, административният орган е допуснал смесване на процедура по първоначално изработване на подробен устройствен план, когато е необходимо и задължително изготвяне на задание, което следва да отговаря по обем и съдържание на чл. 125 от ЗУТ, с процедурата по изменение на действащ ПУП, съгласно чл. 135 от ЗУТ, за което е достатъчно само и единствено прилагането на скица – предложение за изменението и в което категорично не е необходимо изработване и одобряване на задание.
В становището на главния архитект на общината не се коментират устройствените предпоставки за исканото изменение – в каква територия се намира имота, съгласно ОУП на община Девня, ако такъв е одобрен, каква е устройствената зона и отговаря ли исканото изменение на правилата и нормативите на устройствената зона, в която се намира, допустимо ли е в тази зона да се отрежда имот за „производствена и складова дейност“. Именно това са относимите към исканото изменение въпроси, на които е следвало административния орган да даде отговор в своя акт. В този смисъл, независимо, че е спазена е процедурата, самото становище не съдържа относими към заявлението на жалбоподателя мотиви. Всякакви други процедури, инициирани от други лица и пред други органи, не могат да бъдат основание за постановяване на отказ в процедурата по допускане на изменение на ПУП за даден имот.
Съдът не намира за основателно възражението на ответника, че изложените в заповедта правни норми обосновават правилност на отказа. Посочените като правно основание чл. 135 ал. 3 от ЗУТ, чл. 44 ал. 1 т. 1 от ЗМСМА определят компетентния орган, чл. 125 ал. 2 от ЗУТ – съдържание на заданието /което, както посочи съдът не е изискуемо и не е относимо/, чл. 97 от ЗУТ и чл. 4 т. 1, вр. чл. 6 ал. 1 от Наредба № 7/24.08.2004г. за изискванията, на които трябва да отговарят площадките за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци, също не могат да бъдат приети за материалноправни основания, защото на етап искане за изменение на ПУП, с посочено отреждане „за производствена и складова дейност“, решението за допускане или не може да се обвързва с актове, отнасящи се и регулиращи друг вид отношения.
Съдът не споделя и изложеното в оспорената заповед, че в проекта не били коректно отразени изискванията и ограниченията, които налагал Закона за управление на отпадъците. Както вече бе посочено, такива изисквания към тази процедура са неотносими, но дори и да се приеме, че в заявлението на жалбоподателя има пропуски или неточности, органът е бил длъжен да укаже на заявителя това и да му даде срок за отстраняването им.
По изложения в оспорената заповед мотив за несъответствие на исканото изменение и целта на същото, аргументи за което органът е извел от заявеното по реда на друг закон – Закон за опазване на околната среда, съдът намира следното. Процедурата, която е заявена от жалбоподателя, не изисква становище на никакъв друг орган, освен главния архитект, съгласно чл. 135 ал. 4 от ЗУТ, както вече бе посочено. Само за пълнота на изложението съдът ще отбележи, че в случая, поради наличието в административната преписка на заявено инвестиционно намерение по друг закон, до друг административен орган, от друго юридическо лице, дори и свързано с жалбоподателя, за имота на жалбоподателя, не може да се откаже да се допусне изменение на устройствения план. Всички изложени съображения на административния орган биха имали значение в един следващ етап – реализиране на инвестиционно намерение, съответно одобряване на инвестиционни проекти за имота, съобразно устройствените показатели и норми за имота. Аргумент за това са изискванията на чл. 142 ал. 5 т. 8 и чл. 144 ал. 1 т. 5 от ЗУТ, т.е. когато за имот с отреден режим за застрояване той се реализира, следва да се спазват всички специални изисквания по други закони, вкл. ЗООС, Закон за водите и др., така както е посочено в цитираните разпоредби на ЗУТ. Изискванията на ЗООС са относими и в процедурата по одобряване на устройствените планове, в зависимост от инвестиционните намерения, но не и на етап допускане изменение на ПУП.
Оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна и преписката следва да се върна на административния орган за ново произнасяне, съобразно мотивите на решението относно преценка на необходимите и относими към заявената процедура факти.
При този изход на спора, претенцията на оспорващото дружество за присъждане на разноски е основателна, но съдът намира за основателно възражението на ответника за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, предвид обема на осъществената правна защита – изготвяне на жалба, без осъществено процесуално представителство. Предвид изложеното и на основание чл. 143 ал. 1 АПК следва да се присъди сума в размер на 1300 /хиляда и триста/ лева, представляваща разноски по делото – 50 лева държавна такса и 1250 лева адвокатски хонорар, съгласно чл. 8 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.
172 ал. 2 и чл. 173 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 1002-412/28.10.2022г. на Кмета на Община Девня, с която на основание чл. 135 ал. 3 от ЗУТ, чл. 44 ал. 1 т. 1 и ал. 2 от ЗМСМА е отказано да бъде одобрено задание за проектиране по чл. 124а ал. 7 вр. с чл. 125 от ЗУТ и е отказано да бъде дадено разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП – ПРЗ за ПИ с идентификатор **** по КККР на гр. Девня.
ИЗПРАЩА делото като преписка на Кмета на Община Девня за ново произнасяне по заявлението на „ЕКОСЕЙФ“ ООД, ЕИК ***, при съобразяване със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА община Девня да заплати на „ЕКОСЕЙФ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от С.Е. сумата от 1300 /хиляда и триста/ лева, представляващи разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: