№ 5711
гр. С., 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110144339 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Е. Д. А. - Н. срещу (ФИРМА), с която са
предявени осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на (ФИРМА) да заплати на Е. Д. А. - Н. сумата в размер на 1619 лева,
представляваща застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка
„Каско” на МПС за вредите, причинени на лек автомобил марка „(АВТ.МАРКА)“, модел
„(АВТ.МАРКА)“, с рег. № ** **** **, от настъпило на 11.08.2019 г. застрахователно
събитие на автомагистрала „Т.“ посока към гр. Б., ведно със законната лихва за периода от
16.08.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 443,46 лева – лихва за
забава върху главницата за периода от 29.11.2019 г. до 10.08.2022 г.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че през
м.12.2017 г. между Е. Д. А. - Н., в качеството на лизингополучател, и „(ФИРМА)“ ЕООД, в
качеството на лизингодател, бил сключен договор за финансов лизинг с условно
придобиване на собствеността, с остатъчна стойност, върху лизингов актив: лек автомобил
„(АВТ.МАРКА) (АВТ.МАРКА)“, с рег. № ** **** **. Автомобилът, предмет на лизинга,
бил предаден на ищеца на 14.12.2017 г., като с нотариално заверено пълномощно Е. Д. А. -
Н. била упълномощена да управлява лизинговия автомобил, вкл. да представлява
дружеството пред застрахователните компании, доколкото това е необходимо за уреждане
на възникнали щети по вече съществуващи застраховки. Поддържа, че в съответствие с
договор за поръчка от 04.12.2017 г. „(ФИРМА)“ ЕООД се задължило от името и за сметка на
лизингополучателя да извършва всички необходими действия за сключване, поддържане и
изменение на застраховки каско и гражданска отговорност относно горецитирания
автомобил. Въз основа на това бил сключен застрахователен договор, обективиран в
застрахователна полица № 18900113046 от 11.12.2018 г. за автомобилна застраховка
„Каско“, клауза „А“ – пълно Каско, със срок на валидност от 11.12.2018 г. до 10.12.2019 г.
Твърди, че на 11.08.2019 г., пътувайки към гр. Б. по автомагистрала „Т.“ изхвръкнали
камъчета от преднодвижещия се лек автомобил, които се ударили в предния капак и челното
1
стъкло на гореописания автомобил. На 11.08.2019 г. била заведена претенция с рег. №
18119002133, като на 12.08.2019 г. бил извършен и фактически оглед в офис на ответника в
гр. Б., при който се установило, че са налице повреди по лява чистачка, рамо на лява
чистачка, преден капак и челно стъкло, за което бил предоставен опис на щета. С писмо от
14.08.2019 г. било отказано изплащането на застрахователно обезщетение за детайли „челно
стъкло и преден капак – боя“, като на 28.08.2019 г. било отправено искане за повторно
преразглеждане на преписката, но с писмо от 30.08.2019 г. ответникът потвърдил
становището си, изразено в писмото от 14.08.2019 г. Поддържа, че на 28.01.2020 г. бил
сключен договор за цесия между ищеца и „(ФИРМА)“ ЕООД за прехвърляне на всички
права, породени от процесната застрахователна щета по описаната застрахователна полица.
С оглед безопасността по време на движение и в изпълнение на разпоредбите на ЗДвП
ищцата била принудена да закупи със собствени средства стъкло от „(ФИРМА)“ ЕООД, за
което заплатила сумата от 1619,66 лв. Поддържа, че отказът на ответникът за заплащане на
застрахователно обезщетение за посочените детайли е напълно неоснователен и
незаконосъобразен, за което излага подробни съображения. Ето защо моли съда да уважи
предявените искове, като осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1619 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на челно стъкло, причинени в резултат на настъпилото
застрахователно събитие, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба – 16.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в
размер на 443,46 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 29.11.2019 г. до
10.08.2022 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът (ФИРМА) не е подал отговор на исковата молба.
Със становище от 27.01.2023 г., чрез юрк. Д. - М., оспорва предявените искове. Поддържа, че
твърдените от ищеца щети за челно стъкло и преден капак били предшестващи процесното
застрахователно събитие, което било видно и от описа, направен при сключване на
застрахователната полица, като в протокол за оглед от 08.12.2017 г. изрично било записано,
че по челното стъкло били налице „люспи и шупли“, които били същите, за които се
претендира застрахователно обезщетение. Ето защо моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Съобразно релевираните твърдения от страните възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1.
съществуване на действително застрахователно правоотношение към момента на
увреждането, възникнало от договор за застраховка „Каско” на МПС, сключен за л.а.
„(АВТ.МАРКА)“, модел „(АВТ.МАРКА)“, с рег. № ** **** **; 2. настъпване на
застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск, в рамките на
действие на застрахователния договор; 3. настъпване на вреди за застрахованото лице,
техния размер и причинно-следствена връзка между застрахователното събитие и
претърпените вреди.
Съгласно разпоредбите на чл. 343, ал. 1 от КЗ и чл. 386, ал. 2 от КЗ с договора за
имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане на премия да
поеме определен риск и при настъпване на застрахователно събитие да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. 3астрахователят може да откаже изплащане на
обезщетение, ако са налице основания за освобождаването му от отговорност, предвидени в
закона или уговорени в застрахователния договор в границите на признатата с чл. 9 от ЗЗД
2
свобода на договаряне.
Безспорно е по делото наличието на валидно застрахователно правоотношение по
договор за застраховка „Каско” на МПС, сключен за л.а. „(АВТ.МАРКА)“, модел
„(АВТ.МАРКА)“, с рег. № ** **** **, със срок на покритие от 11.12.2018 г. до 10.12.2019 г.
На следващо място, не е спорно по делото, че на 11.08.2019 г. е настъпило
застрахователно събитие на автомагистрала „Т.“ с посока към гр. Б., при което от
автомобил, движещ се пред л.а. „(АВТ.МАРКА)“, модел „(АВТ.МАРКА)“, с рег. № ** ****
**, изхвръкнали камъчета, които се ударили в предния капак и челното стъкло на
гореописания автомобил и причинили увреждания по челното предно стъкло.
Не е предмет на спор и фактът, че ищецът е заплатил за предното челно стъкло за
процесния автомобил сумата в размер на 1619,66 лева.
Обемът на застрахователната отговорност при имуществена застраховка "Каско" се
определя от закона - чл. 343, ал. 1 КЗ, и от съдържанието на конкретния застрахователен
договор, а при наличие на предпоставките по чл. 348, ал. 1 КЗ и от Общите условия на
застрахователя за предлагания вид застраховка. Страните по застрахователното
правоотношение са свободни да уговарят както основанията за носене на отговорност от
застрахователя в случай на увреждане на застрахованото имущество, така и основанията за
освобождаване от застрахователна отговорност, като по отношение на основанията за
освобождаване от застрахователна отговорност са ограничени от разпоредбата на чл. 408 от
КЗ.
Според чл. 408, ал. 1 КЗ основанията, при които застрахователят може да се освободи
от отговорност и да откаже изплащане на застрахователното обезщетение, се определят със
закон, като са посочени изрично три от допустимите основания за отказ: умишлено
причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи
застрахователното обезщетение (т. 1); умишлено причиняване на застрахователното събитие
от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице (т. 2), и
неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което
е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие (т. 3).
Спорният по делото въпрос е законосъобразен ли е отказът на застрахователя да
заплати застрахователното обезщетение, основан на клаузата на т. 6.1.5 от Общите условия
за застраховка "Каско" на моторни превозни средства, съгласно която застрахователят не
изплаща обезщетения за щети по компоненти на превозното средство, които при сключване
на застраховката са били невъзстановени, като същите са констатирани в застрахователния
оглед.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест - чл. 154, ал. 1 ГПК,
ищецът следва да установи при наличието на пълно и главно доказване наличието на
твърдяното застрахователно събитие, което е предпоставка за заплащане на застрахователно
обезщетение, както и че претендираното застрахователно обезщетение възлиза на посочения
размер. В тази насока по делото е проведено успешно доказване, като аргументите за това са
следните:
Застрахователното събитие по своята правна същност е юридически факт, който
трансформира задължението на застрахователя по имуществената застраховка да носи риска
в задължение да плати застрахователно обезщетение, а предназначението на последното е да
се отстранят вредите, причинени от застрахователното събитие. В случая по делото е
безспорно, а и от събраните доказателства се установява, че на 11.08.2019 г. е настъпило
застрахователно събитие на автомагистрала „Т.“ с посока към гр. Б., при което от
автомобил, движещ се пред л.а. „(АВТ.МАРКА)“, модел „(АВТ.МАРКА)“, с рег. № ** ****
**, изхвръкнали камъчета, които се ударили в предния капак и челното стъкло на процесния
3
автомобил с рег. № ** **** ** и причинили увреждания по челното предно стъкло. В
настоящото производство е назначена и изслушана автотехническа експертиза, чието
заключение не е оспорено от страните и следва да бъде кредитирано като пълно и
обективно. В проведеното на 23.03.2023 г. открито съдебно заседание вещото лице изясни,
че в снимковия материал, който е бил изготвен към момента на сключване на
застрахователния договор за процесния лек автомобил, е констатирано наличието на две
шупли в средата на челното стъкло и увреждане на предния капак в неговата долна предна
част, в областта до предната решетка. Относно шуплите вещото лице поясни, че
представляват пукнатина на челното стъкло с овална форма и диаметър около 1 см., като
тези две шупли е могло да бъдат възстановени за около 140 – 200 лв. с американска
технология с лепило, която се полага върху самата шупла. На следващо място, при
изслушване на заключението вещото лице категорично изясни, че уврежданията, които са
констатирани от застрахователя при огледа на процесния автомобил след застрахователното
събитие от 11.08.2019 г., са настъпили вследствие на процесното събитие, но тъй като
според застрахователя е имало препокриване на детайлите, последният е отказал изплащане
на застрахователно обезщетение, позовавайки се на общите условия. Същевременно обаче
вещото лице изясни, че след настъпване на застрахователното събитие от 11.08.2019 г. и
извършения оглед е констатирана нова пукнатина на челното стъкло в централната част,
която се намира по-вляво от другите две, които са били констатирани при огледа на
автомобила по време на изготвяне на застрахователния договор. Изясни се, че вследствие на
удара от камъчето е образувана пукнатина на самото стъкло, която отново е тип шупла, но е
по-голяма и на различно място от констатираните при огледа по време на сключване на
застрахователния договор. Несъмнено се установи, че между процесното застрахователно
събитие от 2019 г. и образуваната пукнатина на предното челно стъкло на автомобила е
налице пряка причинно-следствена връзка. На следващо място, вещото лице изясни
правнорелевантното обстоятелство, че образуваната вследствие на застрахователното
събитие от 11.08.2019 г. пукнатина на челното стъкло представлява увреждане в такава
степен, при която стъклото не може да бъде залепено и следва да бъде подменено с ново, за
разлика от двете шупли, констатирани при огледа на автомобила при сключване на
застрахователния договор през 2017 г., при които не били налице пукнатини в такава степен,
при която да нарушат целостта, респективно здравината на стъклото, като няма данни двете
шупли, констатирани през 2017 г., да са довели до разпукване на стъклото. В този смисъл
вещото лице изясни, че двете предходни шупли не са повлияли на увреждането, което е
получено при процесното застрахователно събитие от 11.08.2019 г., респективно дали
същите са били на стъклото или не, е било без значение за третата пукнатина, която е довела
до извод, че трябва да бъде сменено цялото стъкло. Следователно, от съвкупната преценка
на събраните по делото доказателства по несъмнен начин в процеса на доказване се
установява, че отказът на застрахователя да заплати застрахователното обезщетение,
основан на клаузата на т. 6.1.5 от Общите условия, е неоснователен.
При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие, както предвижда разпоредбата на
чл. 386, ал. 2 КЗ. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие, като не може да надвишава действителната (при
пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други. В случая от заключението на приетата автотехническа експертиза, което не
е оспорено от страните и което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК съдът намира, че
следва да бъде кредитирано, се установява, че необходимата стойност за възстановяване на
4
процесния лек автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е в
размер на 1613,95 лв., до която сума съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ възлиза и задължението на
ответника по чл. 405, ал. 1 КЗ за плащане на обезщетение за вредите на ищеца от
застрахователното събитие.
Следователно искът по чл. 405, ал. 1 от КЗ е доказан по основание до размера на
сумата от 1613,95 лв., която сума ответникът следва да заплати, ведно със законната лихва
считано от датата на завеждане на исковата молба -16.08.2022 г. до окончателното
изплащане. За разликата над сумата от 1613,95 лв. до пълния предявен размер от 1619 лв.
искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва
следва да се установи наличието на главен дълг, както и момента на уведомяване на
застрахователя и представяне на необходимите документи, пряко свързани с установяване
на събитието и размера на вредите.
Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 КЗ застрахователят е длъжен да се произнесе
по претенцията по застраховки по раздел I oт приложение № 1 или по т. 1 – 3, 8 – 10 и 13 –
18, раздел II, буква "А" от приложение № 1, които не са застраховки по големи рискове, в
срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, като: 1.
определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или 2.
мотивирано откаже плащането (арг. от чл. 405, ал. 1 във вр. с чл. 108, ал. 1, във вр. с чл. 106,
във вр. с чл. 380, ал. 1 КЗ във вр. с Раздел II, б. „А“, т. 3 КЗ). В този смисъл и в т.12.23 от
Общите условия е посочено, че плащането на дължимото застрахователно обезщетение се
извършва в срок до 15 работни дни от получаване на всички необходими документи.
По делото се установява наличието на главен дълг. Ето защо, в тежест на ищеца е да
докаже момента на уведомяване на застрахователя и представяне на необходимите
документи, пряко свързани с установяване на събитието и размера на вредите (чл. 106, във
вр. с чл. 380, ал. 1 КЗ във вр. с Раздел II, б. „А“, т. 3 КЗ).
От представената по делото преписка по процесната щета се установява, че всички
доказателства, както и данни за банкова сметка (съобразно чл. 380, ал. 1 КЗ), са представени
от ищеца на 06.11.2019 г. Следователно от този момент е започнал да тече срокът по чл. 108,
ал. 1 КЗ (15 работни дни) за определяне и изплащане на застрахователното обезщетение и
същият е изтекъл на 27.11.2019 г. (сряда – присъствен ден). В този срок ответното
дружество не изплатило дължимото застрахователно обезщетение. Ето защо, считано от
28.11.2019 г. то е изпаднало в забава в погасяването на дължимото обезщетение в размер на
1613,95 лв. В случая обаче ищецът претендира обезщетението за забава за периода от
29.11.2019 г. до 10.08.2022 г., поради което и с оглед принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес, изчислен от съда, при условията на чл. 162 ГПК чрез лихвен
калкулатор, размерът на дължимата мораторна лихва, начислена за периода от 29.11.2019 г.
до 10.08.2022 г., върху главницата от 1613,95 лв., е 442,08 лв.
Предвид изложеното по – горе, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се
уважи до размера на сумата от 442,08 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
29.11.2019 г. до 10.08.2022 г. За разликата до пълния предявен размер от 443,46 лв. искът по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски имат
и двете страни.
Ищецът е поискал присъждането на разноски и е представил списък по чл. 80 ГПК,
като е доказал, че реално е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
5
следва да му бъдат присъдени: 114,76 лв. за държавна такса и 200 лв. депозит за САТЕ.
Намалени съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 313,77 лв.
На следващо място, в настоящия случай на ищеца в производството е оказана
безплатна адвокатска помощ съгласно представеното пълномощно, в което е посочено, че
основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. С оглед на това е
налице предвиденото в чл. 38, ал. 1 ЗАдв. основание за присъждане на адвокатско
възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото в производството
процесуално представителство. Ето защо и съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на процесуалния
представител на ищеца следва да определено възнаграждение в размер на 507 лв. Намалено
съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на процесуалния
представител на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на
505,41 лв.
Ответникът е сторил разноски в размер на 300 лв. – депозит за САТЕ, като претендира
и юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя в
размер на 100 лв., т.е. общо 400 лв. Съразмерно с отхвърлената част от исковете на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на
1,25 лв.
При тези мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА (ФИРМА), ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Т. А.“ № 18, да заплати на Е. Д. А. - Н., ЕГН **********, с адрес гр. Н. И., ул. „И.“ № 7, на
основание чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането, сумата в размер на 1613,95 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка
„Каско” на МПС за вредите, причинени на лек автомобил марка „(АВТ.МАРКА)“, модел
„(АВТ.МАРКА)“, с рег. № ** **** **, от настъпило на 11.08.2019 г. застрахователно
събитие на автомагистрала „Т.“ посока към гр. Б., ведно със законната лихва за периода от
16.08.2022 г. до изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в
размер на 442,08 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 29.11.2019 г. до
10.08.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за главница за сумата над уважената част
от 1613,95 лв. до пълния предявен размер от 1619 лв., както и предявеният иск за
обезщетение за забава за сумата над уважената част от 442,08 лв. до пълния предявен размер
от 443,46 лв.
ОСЪЖДА (ФИРМА), ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Т. А.“ № 18, да заплати на Е. Д. А. - Н., ЕГН **********, с адрес гр. Н. И., ул. „И.“ № 7, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 313,77 лв. – разноски по делото за държавна такса и
възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА (ФИРМА), ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Т. А.“ № 18, да заплати на адв. П. С. В., личен № **********, със служебен адрес: гр. С.,
ул. „А.“ № 50, вх. „А“, ет. 2, ап. 7, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38,
ал. 1, т. 3 ЗАдв., сумата от 505,41 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
производството пред СРС, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Е. Д. А. - Н., ЕГН **********, с адрес гр. Н. И., ул. „И.“ № 7, да заплати на
(ФИРМА), ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Т. А.“ № 18, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата в размер на 1,25 лв., представляваща разноски за
производството пред СРС, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
6
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7