№ 84
гр. Ямбол, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Я. В. Ангелова
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря В. Д. Д.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20252300500122 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. К. С. от гр.*********, подадена от
пълномощника му адв.С., против Решение №7/25.02.2025г. по гр.д. № 380/2024г. по описа на
Тополовградски районен съд, с което е отхвърлен предявения от въззивника против Община
Тополовград иск за отмЯ. като незаконосъобразно наложеното му със Заповед
№875/20.11.2024г. на Кмета на Община Тополовград дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ и за отмЯ. на заповедта.
Оплакването в жалбата е за неправилност на оспореното решение на ТРС, поради
нарушения на материалния закон, на процесуалните правила и необоснованост. На първо
място въззивникът е оспорил извода на съда, че той е извършил обстоен и обективен анализ
на доказателствата, при който по делото е установено, че действително е извършено
визираното в обжалваната заповед дисциплинарно нарушение. Необосновано съдът приел,
че в длъжностната характеристика на служителя не са посочени неговите конкретни
задължения, свързани с работното време и място на работа, а най-общо са посочени
структурата на организацията, отдела и подчинеността. Твърдението на въззивника е, че
съгласно длъжностната характеристика той е задължен всеки ден да осъществява срещи с
прекия си ръководител, който работи в общинската администрация, находяща се на
пл."Освобождение" №1 в гр.Тополовград, а спортната зала се намира на ул."Миньор", като
от прекия му ръководител не са искани обяснения осъществена ли е била тази среща и в
колко часа е осъществена. Вместо да констатира липсата на обяснения от прекия
ръководител, ТРС решил да отстрани този пропуск с разпит на свидетелите по делото,
задавайки им неотносим за спора въпрос. Въззивникът излага, че в изпълнение на заповед
на кмета на Община Тополовград на 14.11.2024г. комисия е извършила проверка на
работните места за спазване на трудовата дисциплина и е съставила протокол с
констатацията, че в 10.57ч. служителят С. С. не е открит на работното място. На 18.11.2024г.
с писмо на кмета на общината на основание чл.193, ал.1 от КТ от служителя са били
поискани писмени обяснения във връзка с констатираното нарушение на трудовата
1
дисциплина, но в писмото не бил формулиран нито един въпрос, а само констатации, което
опорочава процедурата по чл.193 от КТ и това нарушение не било отчетено от районния
съд, който неправилно, в нарушение на закона приел, че процедурата по налагане на
наказанието е спазена. Също неправилно съдът приел, че последвалата заповед за налагане
на дисциплинарно наказание е законосъобразна, тъй като в мотивите й било посочено, че на
14.11.2024г. в 10.57ч. служителят не е открит на работното си място, което не съставлява
нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.1 от КТ –
„преждевременно напускане на работата“, каквото нарушение работодателят не е
констатирал и липсват данни, че до края на работния ден специалистът не е бил на
работното си място, като при разпита на извършилите проверката служители по делото е
установено, че те са били в спортния комплекс около половин час, а не до края на работното
време. В обобщение въззивникът изтъква, че с показанията на разпитаните свидетели по
делото е установено, че в общинската администрация и в спортната база няма изградена
система за контрол на работното време - картова, биометрична или комбинирана, няма и
въведена форма 76, при което отсъствието от работното място в един точно определен
момент – в 10.57ч. не се приравнява на посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение
„преждевременно напускане на работното място“.
По тези съображения въззивникът моли за отмЯ. на обжалваното решение изцяло
и за постановяване на ново от окръжния съд, с което предявеният иск бъде уважен.
Въззиваемата страна Община Тополовград не е подала писмен отговор и не е
изразила становище за допустимостта и основателността на жалбата.
В о.с.з. процесуалният представител на въззивника адв.С. поддържа жалбата и
пледира обжалваното решение да бъде отменено, а предявения иск – уважен, с присъждане
на разноските по делото.
Въззиваемата страна Община Тополовград, чрез пълномощника адв.Х., оспорва
жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и
законосъобразно, и също настоява за присъждане на разноските пред настоящата инстанция.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от
легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по
същество.
За да се произнесе, съдът извърши преценка на събраните по делото
доказателства, взе предвид изявленията на страните и приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с исковата молба на С. К. С. от
гр.*********, с която против Община Тополовград е предявен иск по чл.357 КТ за отмЯ. на
наложеното на ищеца със заповед №875/20.11.2024г. на кмета на общината дисциплинарно
наказание "Предупреждение за уволнение". Ищецът е оспорил законосъобразността на
заповедта с оплакване, че същата е издадена при опорочена процедура по налагане на
дисциплинарното наказание, тъй като на служителя не е връчен протокола от проверката на
комисията, установила дисциплинарното нарушение. Ищецът е оспорил и извършването на
соченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина с твърдение, че в изпълнение на
задълженията по длъжностните характеристики за изпълняваната длъжност, е било
възможно в деня и часа на проверката да е бил в общинската администрация за
осъществяване ниво на контакт с кмет, зам. кмет, директор на дирекция, съответно началник
отдел за ежедневен контакт, възразил е, че неправилно е приложена и разпоредбата на
чл.189 КТ.
Ответникът-работодетел е оспорил иска с възраженията, че наложеното на ищеца
дисциплинарно наказание е извършено при спазване от работодателя на процедурата по
чл.193 КТ и наказанието е за осъществено от ищеца нарушение на трудовата дисциплина,
което е описано в заповедта.
Фактическата обстановка по делото, която е установена от събраните писмени и
гласни доказателства не е спорна между страните, същата правилно е разкрита от първата
инстанция и на основание чл.272 ГПК въззивнита инстанция препраща към фактическите
изводи на първоинстанционния съд.
Установено е и липсва спор, че ищецът С. К. С. работи по трудов договор за
2
неопределено време в ответната община на длъжността „Старши специалист „Спортен
комплекс““, с място на работа Община Тополовград, дейност „Спортни бази за спорт за
всички“ и работно място “Спортен комплекс“ гр.Тополовград, находящ се на
ул.“Миньорска“ №3. Не е спорно, че адресът на работното място на ищеца е различен от
адреса на общинската администрация на Община Тополовград, който е на
пл.“Освобождение“№1 в града.
В изпълнение на заповед №860/14.11.2024г. на Кмета на Община Тополовград,
тричленна комисия е извършила проверка на работните места на общинските служители,
работещи в Спортния комплекс за спазване на трудовата дисциплина. Комисията е изготвила
протокол от същата дата, видно от който ищецът не е открит на работното му място в 10:57
часа, когато е извършена проверката. Протоколът от извършената проверка е предоставен на
кмета на Община Тополовград, който с писмо от 18.11.2024г. е определил на ищеца срок от
3-работни дни от получаване на писмото за даване на писмени обяснения във връзка с
установеното от комисията нарушение на трудовата дисциплина – че на 14.11.2024г. в
10:57часа не е открит на работното място и не е налице болничен лист или молба за отпуск
за отсъствието му от работа. Писмото е връчено на ищеца на 18.11.2024г. при условията на
отказ, удостоверен с подписа на двама свидетели. Със заповед №875/20.11.2024г. на Кмета
на Община Тополовград е наложено на ищеца наказание „предупреждение за уволнение“ на
основание чл.195 от КТ, във вр. с чл.188 т.2, чл.187 ал.1 т.1 от КТ за това, че на 14.11.2024г. в
10:57часа не е открит на работното си място, което нарушение работодателят е
квалифицирал като нарушение по чл.187, ал.1, т.1 КТ – преждевременно напускане на
работа. В заповедта са посочени заповедта на кмета, с която е назначена комисията за
извършване на проверката и съставения протокол от комисията с установеното от
проверката. Заповедта за наложеното наказание е връчена на ищеца на 20.11.2024г. отново
при условията на отказ, удостоверен с подписа на двама свидетели, като на 22.11.2024г.
ищецът е получил и лично заповедта.
С представената от ищеца длъжностна характеристика за изпълняваната от него
длъжност „Старши специалист Спортен комплекс“, са установени целите, преките
задължения, нивото на подчиненост и изискванията за заемане на длъжността. Видно е, че за
вземане на решения и изпълнение на задачите от служителя, на същия е възложено в
рамките на администрацията ежедневно да осъществява контакт с кмет, заместник кмет,
директор на дирекция и началник отдел.
Разпитаните по делото свидетели Л.Гаджева - ст.специалист административно
обслужване и личен състав в ответната община и М.С.а - също служител в отдел
административно обслужване и личен състав в Община Тополовград, са дали показания за
обстоятелствата относно извършената от тях проверка като членове на комисията, назначена
за установяване спазването на работното време от служителите в общината, работещи в
спортния комплекс. Свидетелите са посочили при разпита, че в определения посочен в
протокола ден и час ищецът не е бил намерен от комисията на работното си място, а
кабинетът му е бил заключен. Дали са и показания за изисканите от ищеца обяснения във
връзка с нарушението, за връчване на писмото с искането за даване на обяснения и
заповедта за налагане на наказанието, както и за поведението на ищеца при връчването им.
Обяснили са, че след извършване на проверката членовете на комисията са се върнали в
общината, но не са видели ищеца в сградата на общинска администрация - да чака за среща
с кмета, зам.кмета или прекия му ръководител.
Установено е по делото, че за същия вид нарушение на трудовата дисциплина –
преждевременно напускане на работното място, извършено на 10.09.2024г., с влязлата в
сила Заповед №678/16.09.2024г. на Кмета на Община Тополовград, на ищеца е наложено
дисциплинарното наказание „забележка“.
При тази фактическа обстановка, с постановеното по спора решение ТРС е
отхвърлил предявения иск за отмЯ. на наложеното на ищеца дисциплинарно наказание, по
съображения, че по делото е установено извършеното от служителя нарушение на трудовата
дисциплина, че тежестта му напълно съответства на вида на наложеното дисциплинарно
наказание и са спазени всички процедурни правила по чл.195, ал.1 и чл.193 от КТ при
издаването и връчването на заповедта за наложеното дисциплинарно наказание, като същото
съответства на критериите по чл.189 КТ.
3
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР №1/2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК
на ВКС.
При проверката по реда на чл.269, ал.1 ГПК въззивният съд установи, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, при което ЯОС дължи произнасяне по
съществото на спора в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба и за спазване на
императивните правни норми в дисциплинарното производство.
Дисциплинарната отговорност на работника/служителя е уредена с разпоредбите
на чл.186-199 КТ. Дисциплинарно наказание се налага за извършено нарушение на трудовата
дисциплина, при спазване на формална процедура от компетентния орган по чл.192, ал.1
КТ, с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага (чл.195, ал.1 КТ), и
в сроковете по чл.194 КТ, като преди налагане на наказанието работодателят е длъжен да
изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и
оцени посочените доказателства (чл.193, ал.1 КТ).
Във връзка с наведените доводи във въззивната жалба, а и служебно настоящата
инстанция има задължението да изследва дали е спазена посочената процедура по издаване
на заповедта за уволнение, редовна ли е от външна страна, издадена ли е от компетентен
орган в кръга на правомощията му. Както се посочи, процедурата, по която се налага
наказание за допуснато дисциплинарно нарушение представлява дисциплинарно
производство, съдържащо норми от процесуален характер, които следва да бъдат спазени от
наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание. Тези норми са
императивни и за спазването им съдът следи служебно при разглеждане
законосъобразността на уволнението в неговата съдебна фаза. Това са нормите на чл.195,
ал.1 КТ, въвеждаща изискване относно съдържанието на уволнителната заповед, както и
нормата на чл.193, ал.1 КТ, а именно - в стадия на установяване факта на нарушението на
трудовата дисциплина работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да
приеме писмените му обяснения. Това е задължение на работодателя като орган на
дисциплинарна власт, а от друга страна е право на работника или служителя да бъде
изслушан или да даде писмени обяснения. Изискването на чл.193 КТ означава, че ако
работодателят счита, че един работник/служител следва да бъде наказан, е необходимо да го
уведоми за това, че срещу него се провежда дисциплинарно производство. В противен
случай работникът/служителят ще бъде поставен в положение на нерегламентирана от
закона изненада. Важно законово изискване е и това обясненията да са поискани преди
връчване на уволнителната заповед и да се отнасят за дисциплинарните нарушения, за които
е наложено наказанието.
ЯОС приема, че в случая описаното в заповедта дисциплинарно нарушение на
ищеца е в достатъчна степен конкретизирано, за да може да бъде извършена надлежна
проверка от съда, разглеждащ законосъобразността на наложеното наказание. При
положение че заповедта съдържа конкретизация на допуснатото нарушение се налагат
извода, че работодателят не е нарушил императивната разпоредба на чл.195, ал.1 КТ.
Основанието, послужило на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание и
издаване на заповедта е свързано с установено от него нарушение на трудовата дисциплина,
подробно и детайлно описано в темпорално отношение, с подробно изясняване и по какъв
начин е установено нарушението- назначена със заповед комисия, извършена проверка от
комисията и съставяне на протокол с констатациите при проверката.
От представените писмени доказателства се установява, че преди налагане на
наказанието, от ищеца са изискани писмени обяснения за описаното в оспорената заповед
дисциплинарно нарушение, с оглед на което е спазена и процедурата по чл.193, ал.1 КТ и е
осигурено правото на защита на служителя в дисциплинарното производство. Работодателят
е поканил ищеца да даде обяснения в писмена форма, като в поканата нарушението на
трудовата дисциплина е описано подробно като фактология. Това е станало на 18.11.2024г.,
тоест преди датата на издаване на атакуваната заповед. Искането е доведено до знанието на
4
ищеца, чрез оформен отказ да го получи, като обяснения от ищеца не са били дадени по
негова вина. Същественото в случая е, че работодателят е дал на служителя срок за писмени
обяснения за извършеното нарушение, което е посочено по ясен и разбираем начин за
служителя, като неоснователно е оплакването на въззивника и разбирането му, че в
поканата за даване на обяснения към него следва да е отправен въпрос и че липсата на такъв
въпрос, а само констатациите на работодателя за извършеното нарушение опорочават
процедурата по чл.193 КТ. Целта и смисълът на писмените обяснения са не от
работника/служителя да се изискват отговори на въпроси, а да се обезпечи възможността му
да се защити в рамките на дисциплинарната процедура, като обясни причините и изложи
обстоятелствата при допускане на нарушението от една страна, а от друга - на субекта на
дисциплинарна власт да прецени по-точно отношението на работника към нарушението.
Също неоснователно е и оплакването на ищеца, че не му е връчен протокола на комисията,
установила дисциплинарното нарушение, тъй като и поканата за даване на обясненията, и
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание не препращат към протокола, а
възпроизвеждат констатациите и установеното от комисията с протокола.
При тези данни правилно районният съд е разгледал трудовия спор по същество,
като и въззивната инстанция дължи произнасяне с оглед оплакванията на въззивника.
Дисциплинарното нарушение като вид правонарушение е установено от
разпоредбата на чл.186 КТ и се определя като виновно неизпълнение на трудовите
задължения. Елементите на фактическия състав на дисциплинарното нарушение, които го
характеризират като вид правонарушение са: деяние /действие или бездействие/,
противоправност и вина. Обект на дисциплинарното нарушение като основание за
дисциплинарната отговорност са трудовите задължения на работника и служителя, които
трябва да бъдат изпълнявани точно и добросъвестно.
Нормативно установени трудови нарушения, съгласно чл.187, ал.1 КТ са:
1.закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване
на работното време. Нарушенията, посочени в разпоредбата се отнасят до правния режим на
работното време. Те се свеждат до пълно неизпълнение /неявяване на работа/ или частично
неизпълнение /закъснение за работа, преждевременното й напускане, неуплътняване на
работното време/ на основното задължение на работника или служителя да се поставя на
разположение на работодателя през определеното работно време за изпълнение на
съответната работа – чл.126, т.1 и т.3 от КТ. В случая извършеното от ищеца нарушение се е
изразило в отсъствие от работното му място на процесната дата в посоченото време, което
съставлява преждевременно напускане на работа по смисъла на чл.187, ал.1, т.1 КТ.
Неправилно въззивникът счита, че за установяване на нарушението работодателят е
следвало да установи, че служителят не е бил на работното си място до края на работния
ден, тъй като „преждевременното напускане на работа“ е специфична форма на неявяване
на работа през определени части на работния ден и само за налагане на дисциплинарното
наказание „уволнение“ изискваното на чл.190, т.1 КТ е за три преждевременни напускания
на работа в един календарен месец, всяко от които е не по-малко от 1час. За налагане на по-
леките дисциплинарни наказания установяването на продължителността на нарушението е
без значение.
Извършеното от служителя-въззивника нарушение на трудовата дисциплина –
отсъствието му от работното място на 14.11.2024г. в 10:57ч., съставляващо преждевременно
напускане на работа, по делото е установено по несъмнен начин с протокола на комисията,
извършила проверката за спазване на работното време, както и с показанията на разпитаните
свидетели – членове на комисията по проверката, които показания правилно са ценени с
доверие от районния съд. Неоснователно въззивникът счита, че работодателят е бил длъжен
да изследва въпроса дали служителят не е бил на среща с прекия му ръководител и да
изисква обяснения от него, тъй като при заявените от ищеца твърдения в исковата молба, че
е било възможно в часа на отсъствието му от работното място да е бил на среща с прекия
ръководител, което задължение безспорно е установено с длъжностната характеристика за
длъжността, негова е била тежестта да докаже този положителен факт, изключващ
нарушението на трудовата дисциплина. С доклада на съда на ищеца е разяснена тази
доказателствена тежест, която носи в процеса, същият е поискал събиране на гласни
доказателства за установяване факта, че е бил на среща с прекия си ръководител в
5
администрацията на Община Тополовград, съдът е допуснал събиране на гласни
доказателства за установяване на този факт, но в откритото съдебно заседание на
29.01.2025г. ищецът се е отказал от разпита на свидетелите. При тези данни ищецът следва
да понесе неблагоприятните последици от непроведената доказателствена тежест и
неоснователно е оплакването му във въззивната жалба, че съдът е ценил показанията на
свидетелите на ответника, че не са видели ищеца в сградата на общината за осъществена от
него лична среща с прекия ръководител по време и след проверката от комисията, тъй като и
работодателят има право да проведе насрещно доказване, при което се създава вероятност в
несъществуването на твърдените от служителя факти.
Настоящият съдебен състав намира, че наложеното на ищеца дисциплинарно
наказание съответства на тежестта на установеното по делото нарушение на трудовата
дисциплина по критериите на чл.189, ал.1 КТ, при съобразяване, че на служителя вече му е
било наложено наказанието „забележка“ за същото като вид нарушение на трудовата
дисциплина и се касае за неизпълнение на основни трудови задължения, установени в
нормата на чл.126, т.1 и т.3 от КТ.
По тези съображения се налага извод, че от обективна и субективна страна ищецът
е осъществил дисциплинарното нарушение и работодателят е доказал, че е упражнил
законно правото си да наложи на служителя дисциплинарното наказание. Предявеният иск с
правно основание чл.357 КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Като е достигнал
до същите изводи първоинстанционният съд е постанови правилно решение, което следва да
бъде потвърдено изцяло, а въззивната жалба като неоснователна – следва да се остави без
уважение.
При този изход на делото пред въззивната инстанция, право на разноските за тази
инстанция има въззиваемата страна – работодателят, но същият не е доказал сторени
разноски в производството пред ЯОС и такива не му се присъждат.
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №7/25.02.2025г. по гр.д. № 380/2024г. по описа на
Тополовградски районен съд,
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на
чл.280, ал.3, т.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6