№ 243
гр. Г., 03.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Г., СЪСТАВ I, в закрито заседание на трети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно
гражданско дело № 20224200500143 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, чрез юрисконсулт
М. Н., против разпореждане № 2073/22.12.2021 г. по ч. гр. д. № 2155/21 г. по
описа на Габровския районен съд, в частта, в която се отхвърля частично
заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417
от ГПК против длъжника СТ. П. СТ. за присъждане на мораторна лихва – 555,
60 лв. за периода от 05.02.2018 г. – 07.12.2021 г. и разноски съразмерно на
отхвърлената част.
Твърди се, че разпореждането в обжалваната част е неправилно и
незаконосъобразно. По отношение на мораторната лихва се излага, че при
просрочие длъжникът дължи освен анюитетната погасителната вноска,
включваща главница и възнаградителна лихва, и лихва за просрочие, в размер
на законната лихва, която към момента е 10%, като в случая е допуснато
просрочие от страна на длъжника на дължимите от него плащания, поради
което дължи законна лихва за забава върху цялата сума, за целия претендиран
период. Излагат се подробни доводи и се моли, да се отмени разпореждането
в обжалваната част, като се разпореди да се издаде заповед за изпълнение за
претендиранат законна лихва и съответно разноските по делото.
Съдът след като обсъди доводите на страната изложени в частната жалба и
1
доказателствата по делото, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Ти Би Ай Банк“
ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417
от ГПК срещу длъжника СТ. П. СТ., гр. Г., за сумата от 1 227, 03 лв. –
главница, 561, 03 лв. договорна лихва за периода от 05.02.2019 г. до
05.12.2021 г.; 555, 60 лв. - мораторна лихва за периода от 05.02.2019 г. до
07.12.2021 г. В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за
потребителски кредит № ********** от 26.11.2018 г. Първоинстанционният
съд е приел, че заявлението следва да се уважи само за главницата и
възнаградителната лихва. По отношение на мораторната лихва е приел, че
заявлението следва да се отхвърли, тъй като същата, съгласно чл. 33, ал. 2 от
ЗПК, не може да надвишава законната лихва, която към процесния момент е
10 % годишно, а претендираната е около 25 %. Прието е, че обезщетението за
забава върху незаплатената главница е значително над размера на законната
лихва, което се установявало чрез пресмятане на отношението на
претендираната лихва към главницата, поради което същата била нищожна на
осн чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Настоящият състав на съда намира жалбата за основателна.
Искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение за мораторна
лихва не противоречи на чл. 33, ал. 2 от ЗПК, респ. не противоречи на чл. 26,
ал. 1, предл. І от ЗЗД. При забава на длъжника, кредиторът може да
претендира мораторна лихва върху изискуемото вземане. Вземането върху
което следва да се начисли претендираната мораторна лихва е забавената
вноска, която включва в себе си главница и възнаградителна лихва, а не както
неправилно е приел първоинстанционния съд само върху просрочената
главница. Уговорената в договора за банков кредит възнаградителна лихва не
е лихвата, която се дължи при забавено изпълнение на парично задължение,
имаща обезщетителен характер. Договорната лихва в хипотезата на банков
кредит по своя правен характер е възнаграждението, платимо на кредитора за
ползването на предоставените на кредитополучателя парични средства.
В този смисъл договорната лихва е цената на стойността на капитала, който се
предоставя за временно ползване. Затова, ако длъжникът не плати в срок тази
2
цена на кредитора, той дължи мораторна лихва върху просрочените суми –
главница и възнаградителна лихва, по реда и условията на чл.86, ал.1 ЗЗД (в
този смисъл определение № 756 от 31.12.2018 г. постановено т. д. № 1657
/2018г. на ВКС). Видно от мотивите на съд същият е стигнал до извод, че
претендираната лихва за забава многократно надхвърля определения през
процесния период 10 % годишно, тъй като е изчислил неправилно същата
само върху главницата Предвид изложеното искането на заявителя за
присъждане на мораторна лихва върху просроченото вземане по кредита за
главницата и възнаградителна лихва следва да бъде уважено и да се издаде
заповед за изпълнение.
С оглед изхода на делото, следва да се присъдят и направените от
жалбоподателя разноски за първоинстанционното производство, от които 35,
76 лв. държавна такса и 38, 15 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 2073/22.12.2021 г. по ч. гр. д. № 2155/21 г. по
описа на Габровския районен съд, В ЧАСТТА, в която е отхвърлено
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено
от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение против СТ. П.
СТ., ЕГН ********** за сумата от 555, 60 лв. за периода от 05.02.2018 г. –
07.12.2021 г. - мораторна лихва и в съответната част за разноските, вместо
което ПОСТАНОВИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 от ГПК срещу длъжника СТ. П. СТ., ЕГН
********** за сумата от 555, 60 лв. – лихва за забава за периода от 05.02.2018
г. – 07.12.2021 г., разноски за първоинстанционното производство - 35, 76 лв.
държавна такса и 38, 15 лв. юрисконсултско възнаграждение .
ВРЪЩА делото на Районен съд - Г. за издаване на заповед за изпълнение
съобразно настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4