РЕШЕНИЕ
№ 396
гр. Смолян, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на деветнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20215440100661 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените искове от ищцата Ф. Т. Ш., ЕГН**********,
с адрес ***, с правното основание на чл. 124, ал. 1, във връзка с чл. 439 от ГПК, да
бъде признато за установено, по отношение на ответника Община Смолян, с ЕИК ****,
адрес: ****, представлявана от кмета Н.М., че Ф. Т. Ш., с ЕГН **********, адрес:
****, НЕ ДЪЛЖИ сумите за главница от 174.00 лв. данък МПС за 2011 г. и лихва от
9.98 лв., по Акт за установяване на задължения по декларация с № 182/20.03.2012 г.,
поради изтекла давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК, сумата за главница от 104.40
лв.данък МПС за 2012г. и лихва от 59.59 лв. по Акт за установяване на задължения по
декларация с № 101 /изменен/ от 14.05.2018 г., поради изтекла давност по чл. 171, ал. 1
от ДОПК, като и сумата в размер на 265.66 лв. с вкл. ДДС, посочена в ПДИ от
02.04.2019 г., като такси по Тарифата към ЗЧСИ
Твърди се, че Акта за установяване на задължения по декларация с №
182/20.03.2012г., е предаден в ТД на НАП-Пловдив, Офис гр. Смолян за принудително
изпълнение на 06.04.2017 г., а Акт за установяване на задължения по декларация с №
101 /изменен/ от 14.05.2018 г., е предаден в ТД на НАП-Пловдив, Офис гр. Смолян за
принудително изпълнение на 30.05.2018 г.
Съгласно Тълкувателно решение № 7 от 15.04.2021 г. на Върховният
административен съд на Република България - ОСС от I и II колегия на ВАС,
образуването на изпълнително дело по реда на чл. 220, ал. 1 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс и съобщението по чл. 221, ал. 1 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс не прекъсват давността, като и двете действия не представляват по
своя характер същински „действия по принудително изпълнение” по смисъла на чл.
172, ал. 2 от ДОПК.
Давността за вземането за данък МПС - главница в размер на: 174,00 лв. и лихва
в размер на: 9.98 лв., за 2011 г., започва да тече от 01.01.2012 г. На основание чл. 172,
1
ал. 2 от ДОПК, същата е прекъсната с издаването на акта за установяването на
вземането, а именно с Акт за установяване на задължения по декларация с №
182/20.03.2012 г. На основание чл. 172, ал. 3 от ДОПК, от прекъсването на давостта
започва да тече нова давност, а именно от 21.03.2012 г. до 21,03.2017 г., е изтекъл 5-
годшният давностей срок.
Тълкувайки чл. 172, ал. 2 от ДОПК и имайки предвид съдебната практика
/Решение № 930 от г. на Върховният административен съд на Република България -
Седмо отделение/, употребеният от законодателя израз „издаването на акта“, се
обосновава извод, че прекъсването е налице с факта на самото издаване на акта, а не за
факта на неговото връчване на задълженото лице или за неговото влизане в сила. С
влизането в сила на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, волята на
законодателя за юридическия факт, който води до прекъсване на погасителната
давност, е променена и това вече не е връчването или влизането в сила на акта за
установяване на публичното вземане, а неговото издаване.
Давността за вземането за данък МПС - главница в размер на: 104.40 лв. и лихва
в размер на: 59.59 лв., за 2012 г., по Акт за установяване на задължения по декларация
с № 101 /изменен/ от 14.05.2018г. започва да тече от 01.01.2013 г., като на 01.01.2018 г.
изтича 5-годшният давностей срок. В тази връзка задълженията за данък върху
превозните средства за 2012 г. са погасени по давност, преди издаването на акта за
установяването на вземането. Следователно на основание разпоредбата на чл. 171, ал.
1 от ДОПК, частично погасени по давност са вземанията на Община Смолян, за данък
МПС за 2012 г. по Акт за установяване на задължения по декларация е № 101 /изменен/
от 14.05.2018 г.
Според ищцовата страна издаването на Акт за установяване на задължения по
декларация с № 101/11.08.2017 г., не прекъсва давността, тъй като същият на
основание чл. 172, ал. 2, изр. второ от ДОПК, следва да се счита за отменен с
изготвянето на изменение на АУЗД, а именно издаването на Акт за установяване на
задължения по декларация с № 101 /изменен/ от 14.05.2018 г., във връзка с
предоставено удостоверение от задълженото лице, относно това, до кога същото е
собственик на моторното превозно средство.
Ищцата Ф. Т. Ш. не дължи и сумата в размер на 265.66 лв., посочена в ПДИ,
като такси по Тарифата към ЗЧСИ с вкл. ДДС, тъй като по молба на Община Смолян, е
образувано изпълнително дело, след погасяването на част от вземането по давност и е
налице недължимост на същото. При положение, че разноските са дължими по
тарифата на ЧСИ за изпълнението, те следва да са за сметка на взискателя - Община
Смолян, който е потърсил принудително събиране на вземането си в период след
погасяване на дълга и не следва да се възлагат в тежест на длъжника.
В съдебно заседание за ищцата адв.П. поддържа исковете.Представя и писмена
защита.
Предвид заявения частично отказ от исковете относно вземанията за задължения
данък МПС за 2009.и 2010г. по АУЗД №182/20.03.2012г., ведно с лихвите,
производството по делото е прекратено в тези части.
За ответната страна Община Смолян процесуалният представител юрисконсулт Д.
оспорва исковете.
С внесения в срока по ГПК отговор от Община Смолян се прави възражение за
недопустимост на исковете, а по същество се оспорват с възражения, че не е налице
хипотеза на чл.171, ал.1 от ДОПК, нито е настъпила абсолютната погасителна давност.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора на ответника,
становищата на страните в съдебно заседание,писмената защита на ищцата, и като
обсъди събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа
и правна страна:
2
Предявените искове са с правната квалификация на чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.439 от ГПК.
На първо място, по възражението на ответната страна за недопустимост, следва да
се посочи, че същото се явява неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 439 ГПК
длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание а също и такива, които изключват изпълняемото
право, а именно, както в случая се твърди от ищцовата страна, че вземанията са
погасени по давност.
Процесните суми представляват публични общински вземания съгласно чл. 162,
ал. 2, т. 1 от ДОПК , по отношение на които се прилага разпоредбите на чл. 171 от
ДОПК. Съгласно чл. 4, ал. 2 ЗМДТ принудителното събиране на публични общински
вземания може да се извършва освен от публични изпълнителни по реда на Данъчно-
осигурителния процесуален кодекс, също така и от съдебни изпълнители по реда на
Гражданския процесуален кодекс. След предаването на процесните публични
общински вземания за принудителното събиране по реда на ГПК, компетентен да се
произнесе по въпроса за погасяването им по давност е гражданския съд, по реда на чл.
439 ГПК. В случая, видно е образувано изпълнително производство, поради което и
ищцата разполага с възможността именно да оспорва изпълнението и именно
установяването от съда, че сумите не се дължат биха били основание за прекратяване
на изпълнението, изхождайки от разпоредбата на чл.433, ал.1, т.7 от ГПК. В този
смисъл е приетото в Определение № 130 от 24.07.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. №
756/2017 г., II г. о., ГК. Поради това, съдът приема, че ищцата разполага и е налице
правен интерес за предявяване на иск с правната квалификация на чл.439 от ГПК и
същата не е задължена да предприеме защита първо по административен ред пред
компетентния орган в Община Смолян. Предвид образуваното изпълнително
производство ищцата има правен интерес да търси съдебна защита по реда на
цитираната разпоредба на чл.439 от ГПК посредством заявяване на отрицателен
установителен иск. По изложените доводи, съдът намира, че предявения отрицателен
установителен иск относно вземанията за данъци и лихви е допустим.
Недопустим е предявения отрицателен установителен иск за установяване
недължимост на таксите, посочени в представената с исковата молба поканата за
доброволно изпълнение, начислени от ЧСИ по изпълнителното дело №269/2019г., но
по други съображения. Установяването на недължимост на вземанията за разноските в
изпълнителното производство по реда на предявен иск по чл.439 от ГПК е
недопустимо. Тези разноски в зависимост от резултата по иска относно вземанията са
предмет на преценка от ЧСИ и са дължими по съответната Тарифа към ЗЧСИ, като
това са такси за образуване, за извършване на определени изпълнителни действия,
3
вносими от взискателя. Не се касае за вземания по акта, който е основание за
изпълнението. Ето защо, този иск за сумата 265,66 лева с вкл. ДДС - такси по
Тарифата към ЗЧСИ следва да се остави без разглеждане.
По същество по исковете за установяване на недължимостта на сумите за
главница от 174,00 лв. данък МПС за 2011 г. и лихва от 9,98 лв., по Акт за
установяване на задължения по декларация с № 182/20.03.2012 г., поради изтекла
давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК, сумата за главница от 104,40 лв.данък МПС за
2012г. и лихва от 59,59 лв. по Акт за установяване на задължения по декларация с №
101 /изменен/ от 14.05.2018 г., съдът установи следното:
След прекратяване на производството по делото в посочените части с
Определение от проведеното съдебно заседание на 19.11.2021г., предмет остават
претенциите за недължимост на сумите за главница от 174,00 лв. и лихва от 9,98 лв.
данък МПС за 2011 г. по Акт за установяване на задължения по декларация с №
182/20.03.2012 г., сумата за главница от 104,40 лв.данък МПС за 2012г. и лихва от
59.59 лв. по Акт за установяване на задължения по декларация с № 101 /изменен/ от
14.05.2018 г., като и за вземането в размер на 265,66 лв. с вкл. ДДС, посочена в ПДИ от
02.04.2019 г. по изпълнителното дело №20199170400269 по описа на ЧСИ рег.№917 с
район на действие ОС- Смолян като такси по Тарифата към ЗЧСИ.
По делото се установява, че с Акт за установяване на задължения по
декларации №182/20.03.2012г. на орган по приходите при Община Смолян- Дирекция
„Финанси, счетоводна дейност и бюджет“ е констатирано задължение по данък върху
превозните средства лек автомобил *** с рег.№***за 2011г. в размер на 174,00 лева-
главница и 9,98 лева лихва за задълженото лице Ф. Т. Ш..
С Акт за установяване на задължение по декларации №101/11.08.2017г. на
орган по приходите при Община Смолян- Дирекция „Финанси, счетоводна дейност и
бюджет“ за задължено лице Ф. Т. Ш. за 2012г. е установено задължение за данък
върху превозните средства лек автомобил**** с рег.№*** в размер на 104,40 лева и
лихва от 51,64 лева.
Същия размер на данъка за МПС за 2012г.- 104,40 лева за задълженото лице
Ф. Т. Ш. е определен и с Акта за установяване на задължения по декларация №101
изм. 14.05.2018г., като единствено е налице минимална разлика в размер на лихвата
върху данъка за 2012г. /59,59 лева/, но не и за дължимата главница, като последното е в
зависимост от периода на изчисляването й.
Не е спорно между страните, че размера на данъка за посочените 2011г. и
2012г., а също и за лихвите е този, установен с цитираните Актове за установяване на
задължения по декларации и че правилно е определен техния размер. В тази връзка в
исковата молба на л.2 изрично е заявено , при липса на твърдения и доказателства за
неправилно определяне размера на данъка за МПС с оглед вида и техническите
характеристики за периода, за който ищецът дължи такъв данък, да се приеме, че
размера е определен с актовете за установяване на вземането съобразно Закона за
местните данъци и такси и действащите Наредби на основание чл.1, ал.2 от същия.
Освен, че ищцата не възразява относно определяне на размера на задълженията за
4
данък, следва да се посочи и че предвид характера на настоящото производство, не
подлежи на изследване правилното определяне на данъците, изчисляването им,
изчисляването на лихвите, тъй като разпоредбата на чл.439 от ГПК допуска
оспорването като страната- ищец се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание и изключващи изпълняемото право. Предвид посоченото,
следва да се установи по делото и спора се свежда до това дали вземанията са погасени
по давност съобразно твърденията в исковата молба.
В разпоредбата чл. 171, ал. 1 ДОПК е установено, че публичните вземания се
погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок , считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен
ако в закон е предвиден по- кратък срок.. Съгласно чл. 172, ал. 2 ДОПК предвижда, че
давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или
с предприемането на действия по принудително изпълнение.
Според чл. 171, ал. 2 ДОПК с изтичането на 10-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от
спирането или прекъсването на давността, освен в изрично посочените случаи- 1.
задължението е отсрочено или разсрочено;
2. вземането е предявено в производство по несъстоятелност;
3. е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи
установяването или събирането на публичното задължение;
4. изпълнението е спряно по искане на длъжника;
5. е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа.
Или, с тази разпоредба е уредена абсолютната погасителна давност.
Следвайки горните разпоредби, съдът намира, че вземането за данък за 2011г.
е погасено по давност, вено с лихвите. По отношение на вземането за 2011г. с АУДЗ
№182/20.03.2012г. е констатирано задължение по данък върху превозните средства
лек автомобил *** с рег.№* за 2011г. ***в размер на 174,00 лева- главница и 9,98 лева
лихва за задълженото лице Ф. Т. Ш.. Съобразно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ДОПК
вземането за данъка МПС за 2011г. е изискуемо на 01.01.2012г. С издаването на АУДЗ
№182/20.03.2012г. е прекъсната давността и е започнал да тече нов пет годишен
давностен срок, който изтича през 2017 г., ако не бъде прекъснат или спрян. Това
произтича от разпоредбата на чл.172, ал.3 от ДОПК, според която от прекъсването на
давността започва да тече нова давност. Така, в случая 5- годишната давност за
вземането за данък МПС за 2011г. изтича на 20.03.2017г. Ответната страна не ангажира
доказателства за издаден друг АУЗД или предприето действие по принудително
изпълнение в рамките на този период след издаване на АУДЗ №182/20.03.2012г. до
5
20.03.2017г. Ответната страна въобще не сочи, нито представя такива доказателства за
извършени действия по изпълнение, които да са от характер да прекъснат давността.
Тук следва да се посочи и приетото в разясненията по Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС за същността на действията,
които прекъсват давността.
Ето защо, искът за установяване недължимост на вземането за данък МПС за
2011г. в размер на 174,00 лева се явява основателен, тъй като е погасено по давност по
изложените по- горе съображения.
Същите доводи важат и за вземането за лихвата върху данъка МПС за 2011г.
в размер на 9,98 лева по АУДЗ №182/20.03.2012г. Т.е., и това вземане следва да се
приеме като погасено по давност на основание чл.171, ал.1 от ДОПК. Последната
норма е приложима и за вземанията за лихви. Това е така, защото и лихвите върху
вземанията за данък са определени като публични вземания с разпоредбата на чл. 162,
ал.2, т.9 от ДОПК. Съгласно чл.175, ал. 1 ДОПК за неплатените в законоустановените
срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон.
Неоснователен се явява предявения иск в частта за вземането в размер на
сумата за главница от 104,40 лв.данък МПС за 2012г. и лихва от 51,64 лв. по Акт за
установяване на задължения по декларация с № 101/11.08.2017г. и АУЗД от 14.05.2018
г. Тези суми са дължими от ищцата Ф. Т. Ш. и тя е задължено лице да ги плати.
Давността за вземането за данъка за 2012г. започва да тече от 01.01.2013. и
изтича на 01.01.2018г. Преди изтичане обаче на тази петгодишна давност е издаден
АУЗД- на 11.08.2017г. С Акт за установяване на задължение по декларации
№101/11.08.2017г. на орган по приходите при Община Смолян- Дирекция „Финанси,
счетоводна дейност и бюджет“ за задължено лице Ф. Т. Ш. за 2012г. е установено
задължение за данък върху превозните средства лек автомобил **** с рег.№**** в
размер на 104,40 лева и лихва от 51,64 лева.
Същият размер на данъка за МПС за 2012г.- 104,40 лева за задълженото лице
Ф. Т. Ш. е определен и с Акта за установяване на задължения по декларация №101
изм. 14.05.2018г., като единствено е налице минимална разлика в размер на лихвата
върху данъка за 2012г. /59,59 лева/, но не и за дължимата главница, като последното е в
зависимост от периода на изчисляването й. Или, с АУЗД от 14.05.2018г. всъщност ням
изменение в установения размер на данък МПС за 2012г. и фактически последващия
издаден АУЗД относно главницата от 104,40 лева е повторно издаден, с него не се
изменя предходния АУЗД от 11.08.2017г. досежно размера на данъка. Затова, съдът
приема, че срока за давността следва да се отчита от първия издаден от първия по
време издаден АУЗД от 11.08.2017г. В този случай 5-годишния давностен срок изтича
на 11.08.2022г. Т.е., вземането не е погасено по давност. Не е погасено и в частта за
лихвата, определена по АУЗД от 11.08.2017г. върху данъка МПС за 2012. в размер на
6
51,64 лева. Погасено се явява вземането само в частта за лихвата върху данък МПС за
2012г., установена в повече по АУЗД от 14.05.2018г. – за размера над 51,64 лева- до
59,59 лева лихва /за 7,95 лева/, която разлика е установена в по- късно издадения
АУЗД от 14.05.2018г., когато вземането за лихви за този допълнително определен
размер на лихвата е вече погасено по давност /Давността за вземания за данък и лихви
за 2012г. е изтекъл на 01.01.2018г., а АУЗД за размер на лихвата над 51,64 лева е
установен с АУЗД от 14.05.2018г./ и в тази част иска подлежи на уважаване.
Неоснователни се явяват доводите на ищцовата страна, че с АУЗД от
14.05.2018г. се отменя предходния АУЗД от 11.08.2017г. Видно е, че с двата АУЗД са
установени задължения в еднакъв размер за данъка за 2012г. Изменението по- скоро
касае вземането за данък за друга година /за 2013г./. А съдът се произнесе по- горе
относно различния установен размер на лихвата върху задължението за данъка за
2012г. Акта подлежи на отмяна по съвсем различен ред. В случая АУЗД от 11.08.2017г.
досежно данъка за 2011г. не е отменен.
Предвид изхода на делото и на основание на ищцата се дължат съдебни
разноски в размер на 109,47 лева.
Предвид частичното отхвърляне на претенциите ще следва на Община
Смолян да се присъдят съдебни разноски за юрискон8султско възнаграждение в размер
на 50,00 лева.
По горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Смолян, ЕИК***, адрес
**** че на основание чл. 439 ГПК Ф. Т. Ш., ЕГН**********, адрес ***не дължи
следните суми по изпълнително дело № 269/2019г. по описа на ЧСИ рег.№*** с район
на действие ОС- Смолян, както следва: 174,00 лева данък МПС за 2011 г. и лихва от 9,
98 лева, по Акт за установяване на задължения по декларация с № 182/20.03.2012 г.,
както и за вземането за лихви върху данъка за 2012г. за разликата над 51,64 лева до
пълния размер от 59,59 лева, поради изтекла давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф. Т. Ш., ЕГН**********, адрес ***, срещу
Община Смолян, ЕИК **, адрес *** иск с правното основание на чл.439 от ГПК да
бъде признато за установено по отношение на Община Смолян, че Ф. Т. Ш. не дължи
следните суми по изпълнително дело изпълнително дело № 269/2019г. по описа на
ЧСИ рег.№*** с район на действие ОС- Смолян: сумата за главница от 104, 40 лева
данък МПС за 2012г. и лихва от 51,64 лева по Акт за установяване на задължения по
декларация с № 101 /11.08.2017г. и от 14.05.2018 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска на Ф. Т. Ш., ЕГН**********, срещу
Община Смолян, ЕИК ***, адрес ***, да бъде признато за установено на основание на
чл.439 от ГПК да бъде признато за установено по отношение на Община Смолян, че Ф.
Т. Ш. не дължи сумата в размер на 265.66 лева с вкл. ДДС- такси по Тарифата към
ЗЧСИ по изпълнително дело № 269/2019г. по описа на ЧСИ рег.№** с район на
действие ОС- Смолян като и сумата в размер на 265,66 лева с вкл. ДДС, посочена в
ПДИ от 02.04.2019 г., като такси по Тарифата към ЗЧСИ, като недопустим.
7
ОСЪЖДА Община Смолян, ЕИК ***, адрес *** да заплати на Ф. Т. Ш.,
ЕГН**********, съдебни разноски по делото в размер на 109,47 лева.
ОСЪЖДА Ф. Т. Ш., ЕГН**********, да заплати на Община Смолян, ЕИК *
адрес ** съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС- Смолян в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
8