№ 672
гр. Русе, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря а.п.х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20244520106211 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 240,
ал.1 и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
срещу В. М. И., в която се твърди, че на 30.11.2022г. е подписан Договор за
продажба и прехвърляне на вземания между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и
„Иновативни финанси“ ООД, по силата на който вземането, произтичащо от
договор за потребителски кредит от № **** от 03.06.2019г. сключен между
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ответницата е прехвърлено в полза на „Иновативни
финанси“ ООД. Последното от своя страна е прехвърлило процесното вземане
в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 17.11.2023г. Твърди се, че длъжникът
е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената продажба на вземането
по договора за кредит. В условията на евентуалност се счита, че такова
уведомяване би могло да се счита, че е надлежно извършено и с образуване на
настоящото производство.
Твърди се, че за неизплатените задължения по процесния договор,
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД се е снабдила със Заповед за
1
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответницата по ч.гр.д. № ***/2024г. по
описа на РС - Русе. С оглед дадени от съда указания за предявяване на иск за
установяване на вземането по заповедта, се моли да бъде постановено съдебно
решение, с което да се признае за установено по отношение на В. М. И., че
дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД сумите: 4674.43 лв.,
представляващи главница; 2173.14лв. договорна /възнаградителна/ лихва,
дължима за периода от 05.07.2019г. до 05.06.2023г.; 2341.73 лв. лихва
/обезщетение/ за забава, дължима за периода от 06.07.2019г. до датата на
подаване на заявлението в съда - 27.06.2024г., като за периода 13.03.2020г. -
14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС, както и законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение 28.06.2025г. до окончателното изплащане. Претендира
се присъждане и на направените разноски в заповедното и исковото
производства.
В срока по чл.131 ГПК ответницата изразява становище за
допустимост, но за неоснователност на предявените искове. Излагат се
подробни съображения, че сключения между ответницата и първоначалния
кредитор договор за потребителски кредит е недействителен, тъй като са
налице нарушения на императивни разпоредби на ЗПК и ЗЗП. На първо място
се счита, че не е спазено изискването за форма и конкретно за шрифт на
договора, който да е с размер не по-малък от 12. Също така в договора не
ставало ясно как е формиран годишния процент на разходите и какво се
включва в него. Също така се сочат и нарушения при начина на изготвяне на
погасителния план по договора, посочването на информация за правото на
потребителя да погасява главницата по срочен договор. Също така се счита, че
разпоредбата на чл. 25, т. 14 от договора е нищожна, тъй като в нея е
предвидено, че кредиторът има право да променя едностранно финансовите
условия, посочени в тарифата. По изложените подробни съображения в
отговора се счита, че са налице предпоставките за прилагането на чл. 23 ЗПК,
а именно по договора да е дължима само главницата без никакви други
разходи. На последно място се прави и възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на исковата претенция. По тези съображения се моли
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Претендират се и направените по делото разноски на основание чл. 38, ал.1 т.3
2
ЗА.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените и неоспорени
писмени доказателства, че на 03.06.2019г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД“ в
качеството на кредитор и ответницата В. М. И. е сключен договор за
потребителски паричен кредит, при следните параметри: размер на кредита –
4674,43лв., ГЛП 20,75%, ГПР 22,73%, обща сума, дължима от потребителя
6918,20лв., подлежаща на плащане на 48 месечни погасителни вноски, всяка
от които по 144,13лв., само последната, с падеж 05.06.2023г. в размер на
144,09лв.
Няма спор по делото, че плащания (погасяване) по процесния договор
не са извършвани.
С договор от 30.11.2022г., вземането по процесния договор е
прехвърлено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД на „Иновативни финанси“ ООД.
Последното от своя страна е прехвърлило процесното вземане в полза на
ищеца в настоящото производство - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 17.11.2023г.
В полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение
№***/01.07.2024г. по ч.гр.д.№***/2024г. по описа на РС – Русе за дължими
суми по процесния договор както следва: 4674,43лв. главница, ведно със
законната лихва считано от 28.06.2024г. до изплащане на задължението,
2173,14лв. договорна лихва за периода 05.07.2019г. до 27.06.2024г., 2341,73лв.
обезщетение за забава за периода от 06.07.2019г. до 27.06.2024г., както и за
233,79лв. разноски по делото. Срещу дължимостта на сумите по заповедта,
ответницата като длъжник в заповедното производство е депозирала
своевременно възражение.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал.1
3
т.1 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
Няма спор по делото, че между ответницата и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е
сключен договор за потребителски паричен кредит. Не се спори и относно
параметрите му и условията при които същият е следвало да бъде върнат,
както и за липсата на извършени плащания по него от страна на ответницата.
Не се оспорва и надлежното цедиране на вземането по договора на ищцовото
дружество, а и същото се установява от представените доказателства.
Оспорена е действителността на договора поради нарушаване на императивни
правни норми уреждащи отношенията между страните по договори за
потребителски парични кредити, съдържащи се в ЗПК и ЗЗП.
От събраните по делото доказателства се установява, че само част от
императивно определеното съдържание на договора е изпълнено, но не
всички реквизити по чл. 11, ал.1 ЗПК са налице, в който смисъл са изложени
възражения и в отговора исковата молба.
Законодателят с нормата на чл. 10, ал.1 ЗПК изисква договорът да бъде
сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12 (pt),
в два екземпляра - по един за всяка от страните. В настоящият случай
представените по делото Договор за кредит и заявление-декларация за
установяване на договорни отношения са сключени в противоречие с
цитираното законово изискване. На първо място не всички елементи на
договора са представени с размер на шрифт не по-малък от 12, което по силата
на чл. 22 ЗПК прави договора недействителен (в този смисъл Решение № 35
от 22.03.2018г. по в.т.д. №3/2018г. по описа на ОС – Русе). За установяването
на това обстоятелство не са необходими специални знания, а е достатъчно
извършването на визуално сравнение. Така например на шрифт 12 е
съставеното от съда разпореждане по чл. 131 ГПК на стр. 36 от делото. В
представените писмени бележки от процесуалния представител на ищеца са
изложени подробни обяснения чрез специфична терминология относно
видовете шрифтове, начинът за тяхното измерване, визуалното им различие и
пр. Никъде обаче не е посочено, какъв е шрифта и размера му използван в
процесния договор, за да бъдат „визуално сравнени“ с дадените примерни
образци в писмените бележки. Това нарушение на чл. 10, ал.1 ЗПК при
изготвянето на договора е самостоятелно основание за прогласяване
4
недействителността му.
Дори и да не бъдат споделени горните изводи за недействителност на
процесния договор, налице са и други самостоятелни основания за това:
Погасителният план по договора между страните не отговаря на
изискването на чл. 11, ал.1 т.12 ЗПК - не съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи. Това нарушение също е самостоятелно основание за
недействителността на процесния договор съгласно чл. 22 ЗПК.
Също така в процесния договор липсва ясно разписана методика на
формиране на годишния процент на разходите по кредита, кои компоненти
точно са включени в него и как се формира ГПР, което също е самостоятелно
основание за недействителност на договора.
Не е посочен и лихвен процент на ден, а само начин за неговото
изчисляване.
Неспазването на посочените по-горе изисквания на закона относно
формирането на ГПР е основание съгласно чл. 22 ЗПК за прогласяване изцяло
недействителността на процесния договор като противоречащ на закона и
заобикалящ закона. В този случай на основание чл. 23 ЗПК, когато договорът
за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита, т.е. длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност
на предоставения финансов ресурс. В конкретния случай това е сумата от
4674,43лв., която е изцяло дължима от ответницата.
На основание чл. 34 ЗЗД, следва да се приеме, че вземането на
ищцовото дружество за главницата по нищожния договор не е погасено по
давност, каквото възражение е направила ответницата.
По изложените съображения предявеният установителен иск следва да
бъде уважен за сумата от 4674,43лв. и отхвърлен за претендираните 2173,14лв.
договорна лихва и 2341,73лв. обезщетение за забава.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК следва да се
присъдят на ищеца част от направените от него разноски за настоящото и
заповедното производство, пропорционална на уважената част от исковата
5
претенция. За настоящото производство ищецът е направил разноски в
размер на 183,79лв. държавна такса и 300 за юрисконсулт или общо 483,79лв.
от които следва да се присъдят 246,10лв. За заповедното производство по
ч.гр.д.№***/2024г. от включените в заповедта по чл. 410 ГПК разноски в
размер на 233,79лв. следва да се присъдят 119лв.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК и чл. 38, ал.2 ЗА, в полза на
процесуалния представител на ответницата адвокат С. П. от АК – Русе следва
да се присъди адвокатско възнаграждение за настоящото производство в
размер на 200лв. и адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.№***/2024г. в размер
на 50лв., или половината от обичайните размери на адвокатски
възнаграждение за извършената услуга. Ищецът, който е възразил срещу
наличието на предпоставките на чл. 38, ал.2 ЗА за предоставяне на безплатна
правна помощ на материално затруднено лице не е представил доказателства в
подкрепа на това свое възражение и то не следва да бъде уважено. За пълнота
на изложеното по този въпрос следва да се отбележи, че съдът не събира
„служебно“ доказателства по делото, още по-малко за установяване
възраженията на страните свързани с дължимостта на разноски по делото,
каквото искане е направено в писмени бележки на процесуалния представител
на ищцовото дружество. Също така в случая правната помощ е поставена на
лице в хипотезата на чл. 38, ал.1 т.3, а не на т.2 ЗА, което води до липсата на
необходимост от обсъждане на материалното състояние на ответницата.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. М. И. ЕГН**********, с
настоящ адрес гр. Русе, *********** дължи на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис.
4, представлявано от изп. директор Зорница Сергеева Банкина сумата от
4674,43лв. главница по договор за потребителски кредит от № **** от
03.06.2019г., ведно със законната лихва върху нея считано от 28.06.2024г. до
изплащането и и за която сума има издадена заповед №***/01.07.2024г. за
̀
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№***/2024г. по
описа на Районен съд - Русе.
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск от „Агенция за събиране
6
на вземания“ ЕАД ЕИК203670940 срещу В. М. И. ЕГН********** за
дължими суми по договор за потребителски кредит от № **** от 03.06.2019г.
в размер на 2173.14 лв. договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за
периода от 05.07.2019г. до 05.06.2023г.; 2341.73 лв. обезщетение за забава за
периода от 06.07.2019г. до 27.06.2024г., за които суми има издадена заповед
№***/01.07.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№***/2024г. по описа на Районен съд - Русе, като неоснователен.
ОСЪЖДА В. М. И. ЕГН**********, с настоящ адрес гр. Русе,
*********** дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ №25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис. 4, представлявано
от изп. директор Зорница Сергеева Банкина сумата от 246,10лв. разноски за
настоящото производство и сумата от 119лв. разноски по ч.гр.д.№***/2024г.
по описа на РС – Русе.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК203670940,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“
№25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис. 4, представлявано от изп. директор
Зорница Сергеева Банкина, да заплати на основание чл. 38, ал.2 ЗА на
адвокат Сиана В. П. ЕГН********** от Адвокатска колегия – Русе, с адрес
гр. Русе, ул. „Хан Аспарух“ №31 сумата от 200лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за настоящото производство и 50лв. адвокатско
възнаграждение по ч.гр.д.№***/2024г. по описа на РС – Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7