РЕШЕНИЕ
№ 443
град Велико Търново, 12.11.2018 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XI-ти административен състав, в открито съдебно
заседание на единадесети октомври две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА
при
секретаря В.Г.
и в
присъствието на прокурора
………………………………………………..
разгледа
докладваното от съдията адм.дело № 270/2018г.
по описа на ВТАС. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.215, ал.1 от Закона за
устройство на територията/ЗУТ/, във вр. с §8 от ПР на същия закон.
Образувано по жалба подадена от името на Р.Я.Р. ***,
действащ чрез адвокат, назначена по ЗПП
с Решение №147/01.09.2017г. на НБПП.
Оспорва се като
нищожна, с искане това обстоятелство
да бъде прогласено Заповед №
1845/05.11.2004г., издадена от Кмета на Община Лясковец/Заповедта/. Със същата е одобрено, на основание
чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ, вр. с §8 от ПР
на ЗУТ, частично изменение на подробен устройствен план – план за
регулация/ЧИПУП-ПР/, в обхват квартал 19 по плана на с. Драгижево.
Оспорващият твърди, че Заповедта е нищожна,
защото нито заявлението за започване на производството е подписано от него,
нито актът за непълноти и грешки. Узнал за постановената Заповед едва през
2012г. Изразява несъгласие с промените, постановени със Заповедта. С това, че
за имота му/XXII-546/ не е
отреден самостоятелен парцел, а е създадена съсобственост с маломерна част от
380кв.м. от ПН 546 в кв. 19 . Освен това,
че части от неговия имот, които е владял и съседът му от юг не е имал
претенции, са придадени към имот XIX-547.
В открито съдебно заседание жалбоподателят лично и
чрез назначения ПП поддържа жалбата. По съображения, отразени в протокола от
о.с.з. и в ПЗ пледира жалбата да бъде уважена, като претендира възстановяване
на сторените разноски за производството.
Ответникът
по оспорването – Кметът на
Община Лясковец, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за
неоснователна и недоказана. Счита, че независимо от установеното, че
заявлението, което е поставило началото на производството не е подписано от
жалбоподателя Р., то не е налице основание за обявяване на Заповедта за нищожна,
т.к. администрацията е имала правомощието служебно да извърши исканото
изменение. От една страна, интересът на жалбоподателя не се свързва с цялата
Заповед, а само с част от нея, посочените в Протокол № 9 на ЕСУТ УПИ, а именно:
V-322, ХVІІ-547, ХІХ-547, ХХІ-546, и ХХІІ-546-собственост на жалбоподателя. От
друга страна, намира за приложимо ТР № 3/28.03.2011г., постановено по тълк.
дело № 3/2010г. на ОСГК на ВКС. По съображения, отразени в нарочни писмени
становища/вж. л.53 и 118/ и подробна писмена защита иска от съда жалбата да
бъде оставена без уважение, като се присъдят съдебно-деловодни разноски по
представен списък.
Заинтересовани
страни са
конституирани служебно, съгласно чл.131, ал.2, т.1 от ЗУТ. Същите в о.с.з., а
някои с нарочно писмено становище оспорват жалбата и я намират за
неоснователна.
По допустимостта на оспорването съдът прие следното:
От данните по делото се установи, че оспорената
Заповед не е била надлежно съобщена на жалбоподателя, т.к. подписите в
съобщенията не са негови. Но същият не спори, видно от съдържанието на
жалбатаи приложенията към нея, че е
узнал за Заповедта през 2012г., когато е сезирал Прокуратурата, но не и АС.
Предвид това, преклузивният срок за обжалване е изтекъл. Оспорването се явява
допустимо само относно заявеното искане за прогласяване на нищожността на
Заповедта, т.к. същото може да се осъществи безсрочно.
Оспорената Заповед касае частичното изменение на
ПУП-плана за регулация в кв.19 на с. Драгижево. Независимо, че иска
прогласяването й за нищожна, жалбоподателят не разполага с правен интерес да
оспори заповедта в нейната цялост. Към момента на депозиране на жалбата същият
се легитимира като собственик на УПИ XXII-834 в кв.19 по РП на с. Драгижево,
изменен със Заповед № 1845/05.11.2004г., издадена от Кмета на Община Лясковец. Поради
което разполага с правен интерес да оспори промяната в плана само в частта,
водеща до промени в границите и площта
на неговия имот. Видно от графичната и текстова част на Заповедта става
въпрос за обхват, включващ само УПИ XIX-547 в кв.19. Това се дължи на
обстоятелството, че планът не предвижда промени/в частта, граничеща с имота на
жалбоподателя/ по отношение на съседните УПИ IV-321 УПИ V-322
и УПИ XXI-546. В тази
връзка виж графичната част от адм. преписка, повдигната в цвят/л.113 преди
урегулирането и съответно л.85 и 117 след урегулирането с процесната Заповед/.
Всъщност регулационните отношения, създадени с РП на с. Драгижево, одобрен със
Заповед № 1178/02.02.1962г. в частта по отношение на ПИ с пл.№321 кв.19 са уредени, като
жалбоподателят е изкупил предаваемото място от 496кв. м., за което е съставен
НА по регулация/вж. л.8/. Тези с УПИ
V-322 не се променят, защото ПР е приложен като С. са изкупили предаваемото
място от 140кв.м.от жалбоподателя Р. с НА през 1996г. А тези, свързани с
предаването на съвсем малка част от собствения му имот към УПИ XXI-546 са
разрешени в полза на жалбоподателя, т.е. тази част остава както си е владяна от
него по имотните граници. Предвид изложените съображения, оспорването на процесната Заповед в частта, в която не
засяга и то неблагоприятно собствения на жалбоподателя имот е лишено от правен
интерес, поради което следва да бъде оставено без разглеждане, а производството
в същата част прекратено.
Допустимо е оспорването на същата Заповед само в
частта, с която собственият на жалбоподателя
имот е включен в съсобствен УПИ XXII-834. Последният е с площ 1 360кв.м. и
е образуван от 496кв.м. от ПИ №321, 484кв.м. от ПИ №546 и 380кв.м. от ПИ
№546/собств. на Я.К./. Жалбоподателят твърди, че тази принудително създадена
съсобственост затруднява неговите инвестиционни намерения и разпоредителни
сделки с имота.
Разгледана по същество жалбата, в допустимата й за
разглеждане част, е ОСНОВАТЕЛНА по
изложените по-долу фактически и правни съображения.
IV.По доказателствата:
С Определение от з.з. на 15.05.2018г. е направен
предварителен доклад по делото и са дадени указания на страните по
доказателствената тежест. На оспорващия е указано, на основание чл.154, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, че следва да докаже фактите, на които основава
своите искания. А на ответника, както и
на всяко от заинтересованите лица, на основание чл. 170, ал. 1 от АПК, че
следва да докаже в хода на съдебното
производство наличието на всички фактически и правни основания за издаване на
оспорената заповед. В това число предпоставките за приложението на §8 от ПР на
ЗУТ. В това число, че производството е започнало по подписано Заявление за
изменение на плана, което е процедирано съгласно изискваният на ЗУТ, в т.ч.
относно съобщаването и правото на лицата на защита.
Делото е основано на множество писмени доказателства,
представени съответно с жалбата и административната преписка. Между тях от
жалбоподателя са оспорени като
неавтентични по реда на чл.193 от ГПК подписите върху следните документи: Искането на лист 88 от
делото, Акт за непълноти и грешки на л.10 и разписките на лист 73 и лист 81 -
по отношение на автентичността на положените подписи за Р.Р. и Т.Д.. С изрично
определение в о.з. съдът указа на страните, на основание чл.193, ал.3 от ГПК,
че доказателствената тежест за установяване автентичността на положените
подписи в Акт за непълноти и грешки и разписките за връчване на съобщения са
върху жалбоподателя, а по отношение на Искането за иницииране на административното производство върху
ответника. В тази връзка бе изслушано заключението на съдебна графическа
експертиза. Същото не е оспорено от страните и е прието по предвидения
процесуален ред. Съдът го цени като обективно и компетентно дадено и го
кредитира с доверие. ВЛ е установило, че подписите върху оспорените документи,
вклч. върху Искането за започване на производството не са положени от
жалбоподателя Р..
От показанията на разпитаната като свидетел В. Д.се
потвърждава, че към момента на изготвяне на Акт за непълноти и грешки синът й Т.Д.
не е бил на територията на България, поради което се потвърждава извода на ВЛ,
че Т. Д.не е подписал АНГ.
Съдът разгледа оплакванията в жалбата в светлината на
всички събрани по делото доказателства. Прецени същите по отделно и в тяхната
съвкупност, по вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК. На основание чл.
168, ал.1 от АПК служебно провери законосъобразността на обжалвания
административен акт на всички основания, посочени в чл. 146 от АПК. При това,
съдът намери за установено следното:
V.По фактите:
1. Регулационния план на с. Драгижево, общ. Лясковец е утвърден със Заповед № 1178/02.02.1962г. на
зам.-председателя на ИК на ОНС В. Търново. За съществуващия поземлен имот с №834 по одобрения кадастралния план е бил
отреден парцел по ПУП, а именно: УПИ XXII-546 в кв.19. Същият представлява
реално обособена част от бивш имот 546 по КП. ПИ №834 е собственост на
жалбоподателя Р. съгласно НА за дарение от 1975г. и НА за собственост по
регулация от 1989г.
2. С вх. № М-1298/08.09.2004г. е оформено Искане за
приложение на §8 от ЗУТ, на което е придаден вид, че е подписан от
жалбоподателя Р.Р./изписано е името вместо подпис – вж. л.9/. Впоследствие се
установи със СГЕ, че изписаното име не е от жалбоподателя Р., т.е. това не е
негово изявление.
3. Преди да се процедира оспореното частично изменение
на ПУП-ПР за кв.19 е извършено попълване и допълване на кадастралния план на с.
Драгижево за кв.19 със Заповед № 1756/20.10.2004г. При това в съдебна фаза се
установи, че Актът за непълноти и грешки, който е съставен в тази връзка също
не е подписан от жалбоподателя Р., а подписът е на трето неизвестно лице.
4. Искането с вх. № М-1298/08.09.2004г. е поставил в
ход административна процедура по изменение на ПУП-ПР за кв.19, на основание §8
от ПР на ЗУТ.
4.1.Изготвено е положително Становище на гл. архитект
на общината/вж. л.29/, обективирано на 25.10.2004г. Заключението на гл.
архитект е, че исканото изменение не
противоречи на предвижданията на ПУП и е допустимо по действащите правила и нормативи за
устройство на територията. Счита, че са налице предпоставките за изменение на
действащия ПУП, на основание чл.134, ал.1, т.1 от ЗУТ, вр. с чл.134, ал.2, т.2
от ЗУТ, при условията на §8, ал.1 от ПР на ЗУТ. Предлага на кмета на общината
да нареди служебно изготвяне на проект за частично изменение на действащия ПУП
по §8, ал.1 от ПР на ЗУТ, за „…промяна и поставяне в съответствие на новите
вътрешни регулационни линии по действителните имотни граници на поземлените имоти за отредените им
урегулирани поземлени имоти, попадащи в обхвата на кв.19,…“.
4.2.Издадено е Предписание от Кмета на общината/л.28/ да се изработи
служебно проект за ЧИ на ПУП за кв.19. Според обяснителната записка към проекта
за изменение на плана, вътрешните регулационни линии се поставят в съответствие
по съществуващите кадастрални граници на поземлените имоти.
4.3.С Решение №78 по Протокол №9/03.11.2004г. на свое
заседание Експертният съвет по устройство на територията при община Лясковец е
приел без забележки предложения проект за ЧИ на ПУП за кв.19 на с. Драгижево, в
съответствие с основанията на §8 от ПР на ЗУТ. Мотивите на ОЕСУТ са, че
собствениците владеят имотите си по съществуващите кадастрални граници, като за
по-голяма част от тях в законоустановения срок по §6, ал.2 от ПР на ЗУТ не са
приложени вътрешните дворищно регулационни линии. Преценката е, че проектът за ЧИ ПУП обхваща
всички имоти, заключени в кв.19, като съдържанието му е новите вътрешни
регулационни линии за УПИ да се поставят в съответствие с на съществуващите граници на поземлените
имоти. Заключението е, че исканото
изменение не противоречи на
предвижданията на действащия ПУП и е допустимо по действащите правила и нормативи за
устройство на територията. Прието е, че ри наличие на предпоставките за
изменение на плана по чл.134 от ЗУТ и §8, ал.1 от ПР на ЗУТ.
5. Производството е приключило с издаване на Заповед №
1845/05.11.2004г. на Кмета на Община Лясковец с която е одобрено процедираното
изменение. Според текстовата част на същата е одобрено цитирам: “… Частично изменение на Подробен устройствен
план за регулация в обхват квартал 19 по плана на с.Драгижево, с което се
обособяват самостоятелни урегулирани поземлени имоти по действителните
имотни граници на поземлените имоти, така както е отразено в скиците-графична
съставка, приложени към преписката със съответния цвят в плана за
регулация при прилагане на условията на
§8, ал.1 от ПР на ЗУТ. Запазва се характера на установената устройствена зона с
пределно допустими стойности за жилищна територия с малка височина, плътност и
интензивност на застрояване. – край на цитата.
6. Графичната
част към Заповедта, в отклонение на посоченото в текстовата част на същата
сочи нещо различно, а именно:
6.1.Извадката от действащия преди изменението КП и РП
на с. Драгижево/одобрен със Заповед № 1178/02.02.1962г. –вж. скицата, повдигната в цвят на л.113/
показва, че за ПИ с № 546/в жълт цвят/ са отредени УПИ XXI-546/в синьо/ и УПИ XXII-546/в зелено, собствен на жалбоподателя/, а част от
ПИ №546 с площ 380кв.м./защрихована в лилаво на скицата/ се придава към УПИ XVII-547 и УПИ XIX-547.
6.2.Видно от скицата на л.117 с частичното изменение
на ПУП в обхват кв.19 с процесната Заповед,
за ПИ 546 е отреден УПИ XXI-546, а за ПИ 834 е отреден УПИ XXII-834/бивш УПИ XXII-546/. Към последния обаче е присъединена и частта,
останала от ПИ №546 с площ 380кв.м., придаваща
се с предходния РП към УПИ XVII-547 и УПИ XIX-547. Тази част представлява маломерно
дворно място/собстевонст на Т.Н.Я. - 2/3
ид.ч. и С.Н. Т. с 1/3 ид.ч./, поради което за него не може да се отреди самостоятелен УПИ, поради което се
присъединява към УПИ XXII-834, като най-целесъобразно.
6.3. Образуваният в резултат на изменението УПИ XXII-834 е с площ 1 360кв.м. и включва ПИ № 834 с
площ 980кв.м., собственост на жалбоподателя Р. и маломерно дворно място с площ
380кв.м., част от ПИ 546, което се придава към УПИ XXII-834. Така в резултат
на промяната се формира съсобственост. Жалбоподателят Р.Р. и Т.Я. и С. Т.
стават съсобственици на УПИ XXII-834 в кв. 19 на ПУП на с.
Драгижево.
7. Заповедта е съобщена на заинтересованите лица, като
се установи, че съобщенията до жалбоподателя не са подписано от него/вж. л.175
и 178 от делото/.
8. Заповедта е оспорена от жалбоподателя с искане за
прогласяване на нейната нищожност, за което е образувано настоящото съдебно
производство.
Горните фактически констатации са основани на
съвкупната преценка на събраните писмени доказателства. Изводите за
неавтентичност на оспорените документи/вж. л.176, л.178 и л.180 от приложенията
към ЕЗ/ се основават на приетото заключение на СГЕ и показанията на свидетеля Д..
При това твърдението на жалбоподателя, че не
инициирал производството по §8 от ЗУТ се потвърди. Нарушено е
диспозитивното начало в процеса. АО е процедирал по заявление/искане/, което е
привидно. Изглежда така като да е подадено от жалбоподателя Р., но всъщност не
е подписано от него. Поради това се оказва, че
администрацията не е била сезирана по предвидения ред. Доводите дали
същата е имало правомощия да действа служебно ще бъдат обсъдени по-долу.
Потвърждава се и другото оплакване на жалбоподателя, че не е уведомен за
започналото производство, нито му е съобщена постановената Заповед. Така е бил
лишен от възможността да участва в производството в съответните му фази и да
реализира правото си на защита.
Обстоятелството, че Актът за непълноти и грешки не е
подписан от жалбоподателя е факт, който не е относим към настоящото производство,
т.к. касае попълване на кадастралния план. Последното макар и предпоставка за
изменението на ПУП е извършено с нарочна заповед, която подлежи на
самостоятелен контрол за законосъобразност.
Видно е от графичната част към Заповедта, неразделна
част от самата нея, че изменението на плана, в частта касаеща имота на
жалбоподателя, далеч не се ограничава
само с промяна на вътрешните регулационни линии по имотните граници. Всъщност
графичната част сочи за едно изменение на плана, което не е описано в текстовата
част и не намира своето основание в нормата на §8, ал.1 от ПР на ЗУТ като
съдържание. При действието на новия
режим по ЗУТ е създадена принудително съсобственост в УПИ XXII-834, което
като съдържание не съответства правомощията на администрацията по посочената
като правно основание норма на §, ал.1 от ПР на ЗУТ.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
настоящият състав на съда формира следните изводи:
VІ.По
правото:
Изнесените в
жалбата твърдения за факти разкриват правен спор с административно естество, който се поражда в
отношенията между гражданин, собственик на ПИ и АО, разполагащ с властнически
правомощия да одобрява изменения на ПУП за територията на съответната община,
съгласно чл.129, ал.2 от ЗУТ, вр. с чл.134 и чл.136, ал.1 от ЗУТ.
Приложим
материален закон при издаване и обжалване на оспорения индивидуален
административен акт/ИАА/ е Закон за устройство на територията – специален по
материя такъв. Приложим процесуален закон – субсидиарно в административната
фаза на производството и пряко в
съдебната е АПК.
В процесната Заповед е допуснато смесване на
процедури и основания, предвидени в чл.134 от ЗУТ и §8 от ПР на ЗУТ. Нещо повече, налице е
несъответствие между Становището на гл. арх., който сочи да са налице основания
по чл.134, ал.1, т.1 и ал.2, т.2 от ЗУТ/в прилож. редакция/ и §8, ал.1 от
ЗУТ/идентично и в Протокола на ОЕСУТ/ и
Заповедта, където е посочено само и единствено основанието по чл.134, ал.23, т.2 от ЗУТ.
В
Заявлението е посочена общо разпоредбата на §8 от ЗУТ. В административната
преписка словесно и цифрово е сочена нормата на §8, ал.1/ред. на ДВ бр.1 от
2001г./ от ПР на ЗУТ. Същата предвижда прекратяване на отчуждителното действие
на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове. След лутания в
практиката с ТР № 3/28.03.2011г. по тълк. дело № 3/2010г. на ОСГК на ВКС бе
прието, че това действие се прекратява автоматично по силата на закона с
изтичане на съответния срок, без да е необходимо провеждане на адм. процедура
по §8, ал.1, изр. 2 от ПР на ЗУТ/понастоящем §8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ/.
В
действителност в случая с оглед установените факти става въпрос за приложение
на разпоредбата на §8, ал.1 от ПР на ЗУТ/ред. На ДВ бр.1 от 2001г., в сила от
31.03.2001г. /, а понастоящем § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ. Нормата е имала следното
съдържание при издаване на оспорената Заопвед:
„След изтичане на сроковете по §6, ал.2 и ал.4
отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни
планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни
парцели и за заемане на придадени поземлени имито или части от поземлени имити се прекратява. Това е основание за
изменение на дворищнорегулационните планове при условията и по реда на този
закон. Общинската администрация служебно
изменя дворищнорегулационните планове по писмено
искане на заинтересованите собственици, като поставя в съответствие новите
вътрешни регулационни линии по съществуващите граници на поземлените имоти. ”
Тази разпоредбата установява ново и специално основание за изменение на
устройствения план в регулационната му част, различно от основанията,
предвидени в чл. 134 ЗУТ, които сочат други хипотези, по които органът не се е
произнесъл, въпреки че ги е посочил. Отпадане на отчуждителното действие на
влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на
частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на
придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти е основание за изменение
на дворищнорегулационните планове при условията и по реда на ЗУТ, но не препраща към основанията по чл. 134 ЗУТ, при които условия е процедирано искането/макар заявено по §8/, а
самостоятелно урежда материалноправните и процедурни условия за изменение на
регулационните планове, определяйки и обхвата на изменението. Административното
производство по реда на чл. 134 ЗУТ и това по реда на § 8 ПР ЗУТ са две
различни по своя характер административни производства, които не могат да се
развиват едновременно, а в искането е посочена хипотезата на §8 от ПР на ЗУТ.
Последиците
на §8, ал.1 от ПР на ЗУТ/в приложимата при издаване ан ИАА редакция, посочено
по-горе/ се следват при наличие на следните предпоставки: 1. влязъл в сила
дворищно регулационен план, заварен от ЗУТ; 2. предвижданията на същия да включват
или образуване на съсобствени парцели по регулация или придаване на поземлени
имоти или части от тях /т.е.отчуждителни последици/; 3. планът да не е приложен
- да няма заемане и заплащане на придаваемите места. При съвкупната наличност
на тези предпоставки, собствениците на поземлени имоти, спрямо чиито имоти е
прекратено отчуждителното действие каквото са имали влезлите в сила, но
неприложени към 31.03.2001г планове, могат да искат вътрешните регулационни
линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите
граници на поземлените имоти.
В случая е
налице заварен дворищно регулационен план - този от 1962г, т.е. първата
предпоставка е наличе. Не е налице обаче втората - този план няма отчуждително
действие спрямо имота на жалбоподателя с пл.№ 834, касателно вътрешната му
регулационна граница от юг. Установено е по делото/защрихованата в лилаво част
от скица ан л.113/, е част от имот 546, която се придава, но към съседния от юг
имот №547, а не към този на жалбоподателя по действащия ДРП. С изменеието
всъщност този молмерен имот се включва в общ УПИ с този на жалбоподателя и се
създава съсобственост по пирнудителен ред,
в потиворечие с принципно новия подход на ЗУТ/доброволна регулация/, спрямо
ЗТСУ/принудителна регулация/. Понастоящем целта на закона е да се уреждат тези
отношения на доброволен принцип, а администрацията е сторила точно обратното и
то по целесъобразност, според собственото й становище, което е правно
несериозно. Направената промяна не изпълнява законовото предвиждане за
вътрешните регулационни лини, а променя както тях така и създава принудителна съсобственост.
Изменението на ПУП на основание §8, ал.1/в съотв.
редакция/ от ПР на ЗУТ е специална хипотеза. Тя се отличава от общата такава по
чл.134 от ЗУТ като предпоставки/заварени
ДРП, които не са приложен в сроковете по §6, а са предвиждали предаваеми части
или имоти, вклч. оформяне на принудителна съсобственост върху оформените
парцели/. Различни са и правомощията на АО в тази хипотеза той действа при
обвързана компетентност, т.к. нормата на §8, ал.1, изреч. последно от ПР ЗУТ
сочи изрично съдържанието на промяната – вътрешните регулационни линии да бъдат
поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти. Като
е постановил друго съдържание на изменението на плана, при наличието на
предпоставките по §8, ал.1 от ПР на ЗУТ, адм. орган е излязъл извън
предвидената специална обвързана компетентност по материя и време.
В тази връзка съдът намира следното: самото
противоречие в посочените правни и фактически основания за издаването на
заповедта - цитирани са едновременно разпоредбите на чл. 134, ал.2, т.2 и на §8,
ал.1 от ПР на ЗУТ които съставляват различни основания и процедури по изменение
на ПУП, взаимно изключващи се, съставлява по принцип порок, водещ до
незаконосъобразност на оспорения административен акт. Преценката на съда обаче
е, че в конкретния случай поредицата от допуснати нарушения на ЗУТ водят до
резултата, несъвместим с правната система, установена в страната. Основанията,
при които се извършва изменението по §8, ал.1 от ПР на ЗУТ/в съотв. редакция/ и
съответно вида и обема на правомощията на АО са различни от тези в общата
хипотеза ан чл.129, ал.2 от ЗУТ. Поарди това, настоящият сътав приема на първо
място наличие на порок, обуславящ нищожност, а именно – липса на материална компетентност,
поради липса на искане от гражданин за изменение на ПУП и пълно несъответствие
с предвидените в ЗУТ правомощия в конкретната специална хипотеза. От данните по
делото се установи, че на практика липсва писмено искане на заинтересованите
собственици за изменението. Налице е подправка ан документ, видно от
постановлението на прокуратурата. Това искане за започване на процедурата следва
да проведе в процеса в неговата адм. фаза т.нар. „диспозитивно начало”, след
което евентуално при ясна воля за това администрацията служебно да изработи
техническия проект. След като искането е опорочено по престъпен начин, то няма
валидно искане, поради което излиза, че администрацията е действала изцяло
служебно, а това е хипотеза, която ЗУТ не допуска в прилагането на §8, ал.1 от
ПР на ЗУТ. Макар по силата ан закона да се прекратява действието на
неприложениет ДРП, то специалният закон – ЗУТ изисква изрично изявление от
гражданите, за да постави в действие тази специална процедура по §8, ал.1/съотв.
редакция/ от ПР на ЗУТ. Изразът „служебно” се отнася само до техическото изработване на поректа за
изменение и отразяването му в действащия план, а не че администрацията без
съгласието на собствениците може да създава принудителна съсобственост под
предлог, че прилага §8 от ПР на ЗУТ. Това е особено съществено нарушение на
предвидената в закона процедура, което я лишава от резултат, който да е в
съответствие с преследваната от ЗУТ цел за доброволно уреждане на отношенията
по регулацията.
В тази връзка съдът намери за неоснователен довода на
защитата на ответника, че е процедирал служебно, като се позовава на цитираното
вече ТР № 32011г. на ОСГК на ВКС. Според диспозитива на същото, с изтичане на
сроковете по §8, ал.1 от ПР на ЗУТ, отчуждителното
действие на влезлите в сила, но неприложени
дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани
съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадените поземлени
имоти или части от тях се прекратява
автоматично, без да е необходимо провеждане на административна процедура по
§8, ал.1, изреч. 2 от ПР на ЗУТ/сега §8, ал.2 от ПР на ЗУТ/ за изменение на
неприложения дворищнорегулационен
план. Това ТР изяснява само обстоятелството, че отчуждителното действие на
неприложените ДРП се прекратява по силата на закона, без да е необходима адм.
процедура. Но ТР има за цел да тълкува, а не да променя закона. В тази връзка
същото няма за последица да санкционира извършените от администрацията
„служебно” промени, без да зачете волята на собствениците, т.е. на практика е
допуснато одобрение на своеволие на администрацията. От това, че отчуждителното
действие на неприложените ДРП се прекратява екс леге не следва, че АО има
правомощие служебно да наложи изменение на ПУП, в тази процедура в този обем и
вид, каквото изменение лицето не е искало. Дори законът да сочи къде минават
вътрешните регулационни линии.
Недействителността на административните актове се
проявява в двете си форми - нищожност и унищожаемост. И нищожният акт, както и
унищожаемият, за да бъде обявен за такъв, следва да е постановен в нарушение на
някое от петте изисквания за законосъобразност по чл. 146 АПК. Разликата между
унищожаемия и нищожния административен акт е в тежестта на порока, от който е
засегнат и последиците от засягането. При унищожаемия административен акт
нарушението, което го опорочава е съществено, а при нищожния - особено
съществено. При унищожаемия административен акт той поражда предвидените в
правната норма последици до отмяната му като редовен акт. При него отмяната има
действие за в бъдеще, докато при нищожния - от момента на издаването му.
Решението по отмяната на унищожаемия административен акт има конститутивно
действие, докато решението по прогласяване на нищожния акт има декларативно
действие. На унищожаемия акт се дължи подчинение до момента на отмяната, докато
на нищожния акт не се дължи подчинение и той не подлежи на изпълнение.
Съдебната практика е установила ясен критерий единствено при нищожност на
административния акт в хипотезата на липса на компетентност.
По отношение на останалите изисквания за
законосъобразност на административния акт твърдо установен критерий в съдебната
практика липсва, което не означава, че административният акт не може да бъде
обявен за нищожен и при липсата на останалите предпоставки по чл. 146 АПК.
Нищожност на административния акт може да има както поради неспазване на
изискванията за форма/за което е налице съдебна практика, когато формата е
условие за валидност на изявлението/, така и при тези за допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, при противоречие с
материалния закон и при несъответствие с целта на закона. Критерият за
нищожност на административния акт при порока материална незаконосъобразност е
налице, когато нарушението на материалния закон е такова, че нарушават особено
съществени изисквания на приложимата норма. Съществените изисквания могат да
бъдат относими както до правното основание за издаване на акта, така и до
съществените елементи или изисквания на същата норма.
В непосредствена връзка с горното се налага изводът,
че оспорената Заповед, в допустимата за разглеждане част от същата е невалиден
административен акт, т.к. е засегната от порока липса на компетентност и множество особено съществени нарушения на
формата, процедурата и е в пълно
несъответствие с целта на ЗУТ за доброволно уреждане на регулационните
отношения.
VІІ.Решаващ
правен извод:
Заповедта, в допустимата за оспорване част, е
засегната от множество пороци, които в своето кумулативно проявление обуславят
извод за прогласяване на нейната нищожност. Липса на специална материална
компетентност в хипотезата на §8, ал.1/в приложимата редакция/ от ПР на ЗУТ по
отношение на процесния имот, собственост на жалбоподателя, при липсата на
действително искане от гражданина. Съществено
противоречие между графичната и текстовата част на оспорената Заповед, в
съответната част. Освен това, несъответствие на съдържанието на постановеното
изменение/преценка по целесъобразност според признанията на ответника/ с правомощията
на АО, предвидени в §8, ал.1/в приложимата редакция/ от ПР на ЗУТ – обвързана
компетентност с точно дефинирано съдържание на изменението на плана. Особено
съществено нарушение на диспозитивното начало в адм. производство. Във връзка с
това и нарушаване на правото на участие
и оттам правото на защита на гражданина в производството. Предвид това, жалбата
се явява доказана и поради това основателна. Следва да се уважи, ведно с
последиците от това, касаещи разноските за производството.
VІІІ. По
разноските:
По делото е направено искане за присъждане на
съдебно-деловодни разноски от страна на жалбоподателя. Същият е сторил такива в
размер на 160,00лв./ДТ-10лв. и СГЕ-150лв./. Като своевременно заявени и доказани по размер
същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Предвид обстоятелството, че не е налице редовно
искане, което да е поставило началото на адм. производство, макар да е
постановено нищожност на оспорения акт в съответната му част, това не налага
изпращане на преписката на адм. орган за произнасяне.
Воден от горните мотиви, на основание чл.172, ал.2 предложение
първо от АПК, XI-ти адм.
състав на ВТАС
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НИЩОЖНОСТТА Заповед №
1845/05.11.2004. на Кмета на Община Лясковец, с която е одобрено, на основание
чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ, вр. с §8 от ПР
на ЗУТ, частично изменение на подробен устройствен план – план за регулация, в
обхват квартал 19 по плана на с. Драгижево, В ЧАСТТА, с която собственият на
жалбоподателя имот е включен по целесъобразност в съсобствен УПИ
XXII-834 относно площта от 380кв.м. от ПИ №546, по жалба на Р.Я.Р. ***.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на
същото лице, предявена с искане за обявяване на нищожност, срещу Заповед № 1845/05.11.2004. на Кмета на Община Лясковец,
в останалата й ЧАСТ.
ЗАЛИЧАВА като страни в производството
следните лица: К.И.С., С.М.С.-С., Д.И.И. и М.Н. ***, представлявана от Кмета на
същата да заплати на Р.Я.Р. с ЕГН
********** *** разноски за производството в размер на 160,00лв. /сто и шестдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република
България, в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено като
касационната жалба се подава чрез ВТАС.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: