Р Е Ш Е Н И Е
№ /18.03.2020г.; гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на двадесети февруари две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: ***
при секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията ***гражданско дело № 8593 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по предявена искова молба от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, чрез юрк. ***, срещу Д.М.Д., ЕГН **********, с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 5000,00 лв. – главница по сключен между страните договор за кредит, 3783,28 лв. – договорна лихва по сключен между страните договор за кредит и сумата от 4403,52 лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит **********.
В исковата молба се излага следното: На 23.01.2018г. страните сключили договор за потребителски кредит с номер **********. Сумата на кредита била 5000,00 лв., при срок на кредита от 36 месеца и размер на вноската от 243,98 лв. ГПР бил 49,89%, а ГЛП – 41,17%. Общата дължима сума по кредита била 8783,28 лв. Страните уговорили и закупуването на допълнителен пакет от услуги за сумата от 4403,52 лв. Твърди се, че ответникът се запознал с условията по договора и нямал забележки към тях. Ищецът изпълнил в срок задължението си и предоставил сумата от 5000,00 лв. по посочена от длъжника банкова сметка. ***. В настоящия случай сключването на споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги не било задължително за отпускане на кредит. Настъпила предсрочна изискуемост на кредита на 15.05.2018г.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от особения представител на ответника. Излага се следното: Исковете са недопустими и неоснователни. По отношение на ответника не е настъпила предсрочна изискуемост. Ответникът не е уведомяван от никого. Сочи се, че уговореният пакет от допълнителни услуги противоречи на разпоредбите на ЗПК.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от представения договор за потребителски кредит с номер **********, че Д.М.Д. и „П.К.“ Б. ЕООД се намирали в облигационни правоотношения, по силата на които ищцовото дружество предоставило на ответника под формата на кредит сумата от 5000,00 лв. Установява се, че срокът на кредита бил 36 месеца, а размерът на всяка вноска по него – 243,98 лв. Уговореният ГПР бил в размер на 49,89 %, а ГЛП – 41,17%, т.е. възнаградителната лихва била в размер на 3783,28 лв. Установява се, че е закупен и пакет от допълнителни услуги на стойност 4403,52 лв. Договорът е подписан от ответника, като в производството самият подпис не е оспорен.
Видно от представения заверен препис на транзакции на 24.01.2018г. сумата от 5000,00 лв. е била преведена по сметка на лицето Д.Д..
Уведомителното писмо, с което на ответника е било съобщено, че задължението по кредита е станало предсрочно изискуемо, не е било връчено на Д.М., доколкото от представените доказателства се установява, че писмото е било върнато.
Въз
основа на така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
В настоящия казус ищецът следваше да установи в процеса при условията на пълно и главно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираните суми, а именно наличието на валидно договорно правоотношение, изпълнението по него и настъпването на изискуемост на задължението. В тежест на ответника бе да докаже точно изпълнение на договорните си задължения, както и направените правоизключващи възражения.
Установи се от събраните по делото доказателства, че в действителност страните се намирали в облигационни правоотношения, по силата на сключен помежду им Договор за потребителски кредит с номер ********** от 23.01.2018г., по силата на който кредитодателят се задължил да предаде на кредитополучателя сумата от 5000,00 лв. Установи се, че договорната възнаградителна лихва била уредена в размер на 3783,28 лв., поради което и цялото задължение на ответника било в размер на 8783,28 лв. Договорът бил подписан от страните, а подписът, положен в графа „клиент“ от ответника, не е оспорен в настоящия процес.
Установи се, че сумата от 5000,00 лв. е била предоставена на ответника по негова банкова сметка. ***, че ищецът успя да докаже съществуването на валидно сключено облигационно правоотношение с ответника, както и изправността си по него.
Уговореният годишен процент на разходите не противоречи на уреденото в чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което и възражението в тази насока е неоснователно. Уговореният процент не надвишава повече от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Ответникът не успя да докаже, че е погасил изцяло и в срок задължението си по договора. От приетата фактическа обстановка се установи, че ответникът не е погасил нито една вноска по Договора.
Тук следва да се посочи, че предявеният иск за сумата от 4403,52 лв., представляваща задължение по сключено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към Договор за потребителски кредит номер ********** от 23.01.2018г., сключен между страните, е неоснователен. Процесният договор за кредит е потребителски по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит ЗПК), сключен е при действието на ЗПК, поради което и нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.
В случая, съдът намира, че претендираната от ищеца сума в размер на 4403,52 лева, посочена като възнаграждение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, противоречи на ЗПК и добрите нрави, както съображенията за това са следните:
Предоставените права на длъжника като
„приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит“, „възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски“, „възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски“, „възможност за смяна на дата на падеж“ и
др. не представляват услуги по
смисъла на ЗЗП и ЗПК, поради което не се дължи заплащане за тях, доколкото това
по същество са предварително уговорени евентуални промени в съдържанието на
правоотношението между страните, които могат винаги и по всяко време да бъдат
уредени между страните – арг. от чл. 20а, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД. С уговарянето на този допълнителен пакет
от услуги, по същество длъжникът си „закупува“ едно по - благоприятно поведение
от страна на кредитора при евентуална забава от негова страна. Това води до
извода за наличие на недобросъвестност от страна на кредитора, който по косвен
начин принуждава длъжника да заплаща допълнителна сума, за да си осигури по
-благоприятно кредитирово положение при настъпване на
определени условия. Подобни уговорки противоречат на добрите нрави, респ. на добрите
търговски практики при представянето на кредит, тъй като кредиторът третира по
различен начин едни длъжници от други в случай на
забава, в зависимост от това кой и дали е закупил пакет от допълнителни услуги.
На следващо място съдът счита, че услуга по смисъла на ЗЗП и ЗПК представлява само посочената от заявителя – разглеждане на искането за предоставяне на кредит в кратки срокове. Не е ясно, обаче, в какво се изразява тогава „нормалното“ разглеждане на документите при предоставяне на кредита и каква е разликата между двете дейности. Но независимо от това тази уговорка противоречи пряко на ал. 2 на чл. 10а от ЗПК, с която е дадена защита на потребителя, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Отделно от това, посочената услуга не оправдава нейния висок размер от 4403,52 лева, който доближава по размер претендираната главница. Не на последно място сумата от 4403,52 лева е определена изначално при самото сключване на договора, като в случая няма наведени твърдения за реалното ползване на някоя от цитираните от кредитора „услуги“. Нещо повече, вземането е установено в твърд размер, без оглед на конкретно направени разходи на кредитора и без оглед реалното им предоставяне.
Следователно искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Тъй като тази уговорка противоречи на добрите нрави, същата се явява нищожна и като такава не съществува в правния мир.
Исковете за главница и договорна лихва се явяват частично основателни, поради обстоятелството, че не се представиха доказателства ответникът да е бил уведомен за настъпване на предсрочната изискуемост. Уведомителното писмо не е получено от Д.Д.. С исковата молба липсва направено изявление получаването й от ответника да се счита и за уведомяване за настъпване на изискуемостта.
Предвид изложеното и съобразно представения по делото погасителен план, ответникът дължи на ищеца главница и възнаградителна лихва натрупани до момента на устните състезания в производството – 20.02.2020 г. Размерът на дължимата главница е 2632,81 лв., а на възнаградителната лихва – 3223,40 лв. В останалата част на претенциите исковете се явяват неоснователни.
По разноските:
Съдът, като
взе предвид изхода на спора, намира, че на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищцовата страна
сторените от последната разноски в настоящото производство и предхождащото го
заповедно производство, съобразно уважената част от исковата претенция, а
именно сума в размер на 410,86 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.М.Д., ЕГН **********, с адрес *** ДЪЛЖИ на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, сумата от 2632,81 лв. (две хиляди шестстотин тридесет и два лева и осемдесет и една стотинки), представляваща неизплатена главница с настъпил падеж към 20.02.2020г. по Договор за потребителски кредит с номер **********, сключен между Д.М.Д., ЕГН **********, и „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, на 23.01.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 01.03.2019г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. номер 3410 по описа на ВРС за 2019г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 2632,81 лв. до пълния претендиран размер от 5000,00 лв., поради неоснователност.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.М.Д., ЕГН **********, с адрес *** ДЪЛЖИ на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, сумата от 3223,40 лв. (три хиляди двеста двадесет и три лева и четиридесет стотинки), представляваща договорно възнаграждение по Договор за потребителски кредит с номер **********, сключен между Д.М.Д., ЕГН **********, и „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, на 23.01.2018г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 3223,40 лв. до пълния претендиран размер от 3783,28 лв., поради неоснователност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, срещу Д.М.Д., ЕГН **********, с адрес ***, иск да бъде прието за установено в отношенията между страните, че Д.М.Д., ЕГН **********, дължи на П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, сумата от 4403,52 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги към Договор за потребителски кредит с номер **********, сключен на 23.01.2018г. между страните, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. номер 3410 по описа на ВРС за 2019г.
ОСЪЖДА Д.М.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, сумата от 410,86 лв., представляваща сторени от ищцовата страна разноски в настоящото производство и в предхождащото го заповедно производство по ч.гр.д. номер 3410 по описа на ВРС за 2019г, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................