РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Бургас, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20222000500330 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
10979/01.08.22г. на БОС от ЗК „ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район „Студентски“,
бул.“Симеоновско шосе“ № 67А, чрез ю.к.Г., против решение № 645 от
30.06.22г. по гр.д.№ 235/2022г. на БОС , с което е отхвърлен предявеният от
дружеството против С. Д. Д., ЕГН:********** от гр. Б., ж.к. „С.“, бл. **, ет. *
иск с правно основание чл.274, ал.1, т.2 КЗ (отм.), вр. с чл.45 ЗЗД за
присъждане на сума в размер от 30 000лв., представляваща изплатените от
застрахователя обезщетения в полза на трети лица по договор за
задължителна застраховка „ГО“, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението, както и разноските по делото, съобразно
уважената част от иска. Заявява, че решението не е правилно. Излага
аргументи, позовава се на необоснованост на възприетите от съда изводи и
непълно изясняване на спора от фактическа страна. На изложените основания
моли за отмяна на посоченото решение на БОС и уважаване изцяло на
предявения иск. Има доказателствено искане, което е уважено от настоящия
съд. Претендира разноски.
Въззиваемият С. Д. Д. оспорва въззивната жалба, чрез адв. П. Т., в
депозирания по реда на чл.263 ГПК отговор. Излага подробни аргументи за
потвърждаване на решението. Оспорва въведеното доказателствено искане на
въззивната страна. В случай, че съдът го уважи, поддържа поставените
1
въпроси за експертиза, инкорпорирани в отговора против исковата молба и
находящи се на стр.150 по гр.д.№ 235/2022г. на БОС. Моли за присъждане на
разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК от легитимирано лице и е
допустима.
Предявеният иск пред БОС е с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ
(отм.), вр. с чл.45 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството пред БОС е образувано по искова молба от ЗК „ЛЕВ
ИНС“АД, с предявен иск за заплащане на сума в размер на 30 000лв.,
представляваща изплатено обезщетение в полза на трети, неучастващи в
настоящото производство лица, ведно със законната лихва, считано от
завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и
разноските по делото, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Твърди, че дружеството е било страна по срочен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на автобус „Мерцедес“ с
рег.№ А 8534 АН. На 14.06.2011г., в срока на договора, въззиваемият Д.,
водач на посочения автобус, нарушил чл.20, ал.1 и чл.20, ал.2, изр.ІІ ЗДвП и
по непредпазливост причинил смърт на повече от едно лица. В резултат от
това и като се позовали на възможността да предявят пряк иск против
застрахователя, роднините на една от загиналите ангажирали отговорността
на въззивника. С решение от 28.04.2016г. по гр.д.№ 8572/2014г. СГС
присъдил по 105 000лв. на две от лицата, а САС присъдил допълнително по
15 000лв., ведно със законна лихва и съответни разноски.
При описаната фактическа обстановка и при съобразяване с Присъда
№ 210/30.09.2013г. по НОХД № 794/2012г. БОС, с която е установено
виновно поведение на въззиваемия за причиняване на смъртта на повече от
едно лица, въззивникът претендира заплащане на процесната сума. Позовава
се на хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 КЗ (отм.), а именно – че в качеството си
на водач на катастрофиралия автобус, „не е спрял и не е взел мерки за
отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност
в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на
движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на
това“, което обосновава възникване на регресно право в патримониума на
Застрахователя по договор за застраховка „ГО“. Моли за присъждане на
разноски. Ангажира доказателства.
В приложения отговор срещу исковата молба, депозиран в срока и по
реда на чл.131 ГПК, въззиваемият оспорва иска. Признава наличието на
осъдително присъда, с която е признат за виновен за причинена смърт на
повече от едно лица, но поддържа липса на осъществяване на фактите от
хипотезата на цитираната по-горе законова норма. Заявява, че за да бъде
успешно насочен против него и проведен иск за заплащане на регресно
обезщетение в полза на застрахователя, следва да бъде установено не само
виновното му поведение, но и умисъл за вредата, какъвто очевидно липсва.
Позовава се на разпоредбата на чл. 300 ГПК относно обвързващата съда сила
2
на постановената присъда на наказателния съд. Моли за отхвърляне на иска и
присъждане на разноски. Също ангажира доказателства.
Страните не спорят, затова съдът приема за установено по реда на
чл.153 ГПК, че за автобус „Мерцедес“ с рег.№ А 8534 АН е сключен валиден
и действащ към датата на настъпване на застрахователното събитие –
14.06.2011г., договор за застраховка „ГО на МПС“ със застраховател –
въззивника.
Страните нямат противоречия относно механизма на ПТП-то и той е
следният: На 14.06.2011г., след потегляне на автобуса от Централна гара –
София в посока Бургас – около 22.30ч. внезапно се скъсала опората на
напречната щанга на предния мост на автобуса. В резултат от това
каросерията на автобуса започнала силно да се люлее и в опит да овладее
возилото, водачът С. Д. реагирал чрез рязко завиване на волана наляво. В
резултат от това автобусът се отклонил наляво, при което левите колела се
повдигнали и в този момент се спукала вътрешна задна дясна гума. За да
предотврати удар в лявата еластична ограда, водачът завил рязко надясно. В
резултат от това автобусът се обърнал на лявата си страна, паднал върху
еластичната ограда и започнал да се плъзга по пътната настилка, ударил се в
бетонната колона на надлеза за с. К. и се променила посоката му на движение.
В крайна сметка се установил в близост до южната еластична ограда. При
ПТП-то била причинена смъртта на 9 човека и средни телесни повреди на 11
човека.
С Присъда № 210/30.09.2013г. по НОХД № 794/2012г. БОС
въззиваемият Д. е признат за виновен за това, че на посочената дата при
управление на автобус „Мерцедес“ с рег.№ А 8534 АН, е нарушил правилата
на движение на чл.20, ал.1 ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и чл.20, ал.2,
изр.ІІ ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, като в
резултат от това по непредпазливост причинил смърт на повече от едно лице
– стр.61 и сл. по гр.д.№ 235/2022г. по описа на БОС. С решение №
91/18.12.2014г. по ВНОХД № 25/2014г. по описа на Апелативен съд - Бургас
деянията са преквалифицирани, но без да бъдат променени крайните изводи
на съда относно причиняване на смърт от страна на въззиваемия на повече от
едно лица и относно формата на вина. С решение № 326/21.10.2015г. по н.д.№
746/2015г. по описа на ВКС, ІІ н.о., решението на Апелативен съд Бургас е
потвърдено - стр.81 и сл. и стр.116 и сл. по гр.д.№ 235/2022г. по описа на
БОС.
С приложеното на стр.7 по гр.д.№ 235/2022г. по описа на БОС
решение на СГС по гр.д.№ 8572/2014г. по описа на с.съд въззивникът ЗК „Лев
Инс“ АД е осъден да заплати на наследниците на едно от починалите лица
обезщетения в размер на по 105 000лв. за всеки, ведно с лихви и разноски
така, както е посочено в диспозитива на акта. С решение № 88/11.01.2017г. по
в.гр.д.№ 3734/2016г. на САС решението е потвърдено в осъдителната част, но
в отхвърлителната е отчасти отменено и е присъдена допълнително сума в
размер на по 15 000лв. за всеки от ищците, ведно със съответни лихви и
разноски. Безспорно е, че сумите са изплатени – стр.15.
3
При така установената фактическа обстановка, страните по
настоящото дело спорят относно това осъществени ли са фактите по
хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 КЗ (отм.) и съответно – налице ли е основание
за ангажиране на регресната отговорност на водача на автобус „Мерцедес“ с
рег.№ А 8534 АН спрямо Застрахователя, изплатил обезщетения на
увредените лица.
За да приеме крайните си и решаващи изводи, настоящият състав
съпостави и оцени в съвкупност следното:
Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1, т.2 КЗ (отм.): „ …
застрахователят има право да получи от застрахования платеното от
застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на
пътнотранспортното произшествие …. не е спрял и не е взел мерки за
отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност
в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на
движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на
това“.
В настоящия случай механизмът на ПТП е установен по цитираното
по-горе НОХД № 794/2012г. на БОС и няма съмнение, че в момента, когато е
усетил залюляването на каросерията на автобуса, водачът е завил волана
наляво, а непосредствено след това – надясно, за да овладее автомобила. В
същия момент се спукала вътрешна задна дясна гума и автобусът се
преобърнал, т.е. установено е, че водачът не е задействал спирачната система,
за да преустанови движението на автобуса. Това му поведение, обаче, не
изпълнява изискуемите от законодателя условия, съставляващи предпоставка
за пораждане на регресното право на Застрахователя.
В трайно установената съдебна практика на съдилищата и
разясненията на ВКС по разглеждани аналогични дела, безпротиворечиво се
възприема, че осъществяването на фактите по хипотезата на цитирания
законов текст следва да е съчетано със виновно субективно отношение от
страна на виновния водач, за да бъдат успешно претендирани по пътя на
регреса сумите, изплатени като обезщетения от страна на застрахователя -
Определение № 430 от 16.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 1293/2018 г., I т. о., ТК,
Решение № 130 от 3.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 244/2010 г., I т. о., ТК.
Ангажирането на регресната отговорност на водача е санкция за
неправомерното му поведение и нарушението на правилата на ЗДвП,
извършени от водача със съзнание за обществената опасност на деянието,
при предвиждане на общественоопасните му последици и наличие на желание
те да настъпят или поне на предположение, че ще настъпят. За да претендира
основателно по пътя на регреса изплатените като обезщетения в полза на
трети лица суми от виновния водач, Застрахователят следва да установи при
условията на пълно и главно доказване субективното отношение на Д. към
деянието. В конкретния случай въззивното дружество носи
доказателствената тежест за факта на възприемане от страна на водача на
възникнала повреда по време на движение на автобуса и субективното му
отношение към него, а именно, че осъзнавайки опасността пътното превозно
средство да катастрофира, не е спрял, не е взел мерки за отстраняването й,
макар и да е предвиждал евентуалната катастрофа и в резултат от това да е
4
настъпило застрахователното събитие, последвано от успешни искове против
Застрахователя и вреди, причинени от изплащане на обезщетения на трети
лица.
В тази връзка и двете страни са ангажирали доказателства. По делото
пред окръжния съд е назначена САТЕ, а пред настоящата инстанция са
назначени повторна САТЕ и допълнителна тройна САТЕ. От заключенията на
всички вещи лица се установява, че водачът е управлявал стар автобус – на
повече от 20 години, в незадоволително техническо състояние, с напреднала
корозия на металните планки, придържащи напречната щанга към шасито.
Именно тази неизправност на автобуса, според вещите лица по всички
експертизи, се е явила решаваща за инцидента. Според всички вещи лица
повредата се е проявила внезапно, за част от секундата и водачът не би могъл
да се ориентира толкова бързо за причината купето на автобуса да започне да
се люлее. Дори и да е имало някакъв характерен шум или вибрации, водачът
не би могъл да се ориентира за техния произход в краткото време от 1.5 – 2
секунди за реакция.
От събрания доказателствен материал по делото става ясно, че водачът
се е движел по АМ „Тракия“ със скорост от 97 км.ч. според тахошайбата, т.е.
в рамките на законоустановената скорост – до 100км.ч. Макар и да е
управлявал технически неизправен автобус, не се установи водачът да е бил в
известност за тежкото износване и корозията на основни агрегати, още
повече, че според наличната документация, автобусът успешно е преминал
автотехнически преглед и е можел да се движи по националната пътна
инфраструктура и да превозва пътници за срок от шест месеца, считано от
издаване на документа – от 07.03.2011г.
Освен описаното, според вещите лица, водачът не би могъл да
установи при обичаен оглед евентуалните признаци за спукване или други
нередности по пневматичната гума, нито е имал възможност да установи
изтъняването на планката за закрепване на предната стабилизираща щанга.
В същото време, видно от повторната САТЕ на в.л. д-р Ю. П.,
възможността за задействане на аварийното спиране на автобуса също може
да бъде поставена под съмнение, при положение, че съгласно направените
тестове, задните десни колела са били на 18% от допустимите стойности, т.е.
автобусът е спирал на предни и задни леви колела, което значително
удължава времето за спиране.
Според повторната САТЕ и тройната САТЕ, приети пред настоящата
инстанция, времето за реакция на водача е било 3 секунди, чрез натискане на
спирачния педал. В същото време в.лица са категорични, че водачът не е
могъл да предвиди характера на повредата, за да определи какви действия да
предприеме, затова е действал инстинктивно.
Горните констатации водят до извод за липса на субективния елемент,
а именно – умисъл от страна на водача на автобуса, за да бъдат изпълнени
условията по разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ (отм.), представляващи
основание за възникване на правото на регрес на застрахователя срещу
виновния водач.
Липсата на умисъл е установена и в наказателното производство.
Бургаският окръжен съд е приел виновно извършено деяние, при форма на
5
вината – „непредпазливост“. В тази част присъдата е потвърдена от
Апелативен съд - Бургас и съответно – от ВКС. Макар и тази форма на вина
да не изключва наказателната отговорност, тя не обосновава елементите на
фактическия състав на приложимата правна разпоредба и не води до
заключение за възникнало право на регрес в полза на Застрахователя.
На основание описаното се налага извод за правилност на решението
на БОС. В полза на въззиваемия се следват направените в тази инстанция
разноски в размер на 1300лв.
Водим от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 645 от 30.06.22 г. по гр.д.№
20222100100235/2022 г. на БОС.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Студентски“, бул. "Симеоновско
шосе“ № 67А, да заплати на С. Д. Д., ЕГН:********** от гр. Б., ж.к. „С.“, бл.
**, ет. *, сумата от 1300 лв., извършени разноски в тази инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6