РЕШЕНИЕ
№ 190
гр. П., 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20211230101306 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ във вр.с чл.45 от ЗЗД.
Образувано е след изпращането по подсъдност на искова молба подадена от „ДЗИ-Общи
застраховане”ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. Г.Б. № 3,
представлявано от К.Ч. – Главен изпълнителен директор и Б.А.В. – изпълнителен директор,
действащи чрез пълномощника адв.Г.С. от АК-Благоевград със съдебен адрес гр.С., ул.Х. №
35, ет.1, надп., офис 3, против В. Р. М., ЕГН: ********** с адрес гр. П., ул. „К.“ № 16.
Ищцовата страна твърди в исковата си молба, че на 04.03.2017 г. в гр. С., на кръстовището,
образувано между ул. „Г." и пл. „Б.", ответникът В. Р. М., при управление на МПС
„Мерцедес", ДКН РВ 8739 СР е нарушил правилата за движение по пътищата, като при
наличие на пешеходна пътека е отнел предимството на пресичащата по нея М. СТ. Т., ЕГН:
**********, блъснал е същата и й е нанесъл редица телесни увреждания. Посочва, че при
извършената проверка от дежурен полицай при ОДМВР - гр. Благоевград, водачът на
цитирания автомобил е дал положителна проба за наркотични вещества, отразено в
съставения констативен протокол.
Излага се още, че към датата на ПТП за МПС „Мерцедес", ДКН РВ8739СР е била налице
активна застраховка „Гражданска отговорност" съгласно комбинирана застрахователна
полица № В6/0б/117000630524/23.02.2017 г., валидна от 23.02.2017 г. до 22.02.2018 г., видно
и от справка от Информационната система на Гаранционния фонд.
Посочва, че със споразумение от 03.04.2018 г. „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, в качеството
на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", и
пострадалата М. СТ. Т., чрез адв. Ч.А.Н., са се съгласили дружеството да изплати
обезщетение за претърпени неимуществени вреди съобразно представените медицински
документи и експертни заключения, в размер на 1 000 лв. Сумата е изплатена по сметка на
пострадалата с преводно нареждане за кредитен превод от 13.04.2018 г.
1
Твърди, че е породено регресно вземане до размера на платеното срещу виновния водач В.
Р. М., за което до последния са изпратени регресни покани, но до предявяване на настоящи
иск М. не е предприел необходимите действия за заплащане на задължението.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да осъди В.Р. М., ЕГН:
**********, с адрес гр.П., ул.К. № 16, да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД,
сумата от 1 015 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
комбинирана застраховка „Гражданска отговорност“ във връзка с щета № 43072951800069, в
това число и ликвидационни разходи по определянето му, ведно със законна лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
Претендират се и сторените по делото разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от адвокат П.Й.,
назначен за особен представител на ответника, на основание чл. 47 ал. 6 от ГПК, в който
изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск, оспорва
твърденията на ищеца. Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалата.
Оспорва това, че в случая е налице шофиране след употреба на наркотични вещества от
страна на отв.М..
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. Представено е
становище, с което се поддържа предявения иск.
Ответникът В.М. се представлява от особения си представител адвокат Й., който моли да
отхвърли исковите претенции, като неоснователни.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Видно от съдържащия се в кориците на делото констативен протокол за ПТП с пострадали
лица от 04.03.2017 г., около 14,00 часа в гр.С., на кръстовище образувано от пл.“Б.“ и
ул.“Г.К.“, между лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№ РВ 8739 СР с водач В.Р. М. от
гр.П. и пешеходец М. СТ. Т. е настъпило ПТП, като причина за ПТП-то е, че описания лек
автомобил, движещ се в гр.С. от пл.“Б.“ в посока ул.С. при кръстовището с ул.Г.К., при
преминаване на пешеходна пътека тип „Зебра“ М-8 - не е пропуснал пресичащата
пешеходка Т., като с предната част на МПС я е блъснало. В цитирания протокол е отразено,
че пешеходеца М. СТ. Т. е с поставена диагноза: контузия в дясната част на главата и
охлузване в областта на лявото коляно, като е освободена за домашно лечение. Отразено е
също, че водачът при направена проба с Drug Check е отчел положителен резултат.
Като доказателства по делото са приети и издадените във връзка с настъпилото ПТП АУАН
№ 380/2017 г. от 04.03.2017 г. и НП № 17-0339-000380 от 29.03.2017г. на Началника на РУ-
С..
По делото е приета и справка за съдимост на ответника, от която се установява, че с Присъда
№ 357/12.02.2019 г., постановена по НОХД № 259/2018 г. по описа на РС-С., ответникът е
признат за виновен в това, че на 04.03.2017 г., около 14,45 часа в гр.С., в района до площад
2
„Б.“ и Културен дом гр.С., в участъка при кръстовището с ул.Г., движейки се в посока ул.С.
гр.С., е управлявал МПС – лек автомобил марка „Мерцедес CLK 240“ с рег.№ РВ 8739 СР,
след употреба на наркотично вещество по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от ЗКНВП.
От ангажираните доказателства е безспорно установено, че към датата на настъпилото ПТП
е налице действащо застрахователно правоотношение по сключена застраховка гражданска
отговорност за управлявания от ответника автомобил със застраховател ищцовото
дружество по сключена комбинирана застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите № BG/06/11700630524, със срок на застраховката: 12 месеца, валидност: от
23.02.2017 г. до 22.02.2018 г.
В хода на процеса са ангажирани и гласни доказателства.
В показанията си свидетелката М.Т., пострадала, при проведения разпит по делегация пред
РС-С. заявява, че на посочената дата в светлата част на деня се прибирала, след като била
пазарувала. Посочва, че вървяла по пешеходната пътека, когато лекия автомобил я ударил в
левия крак малко под коляното. Също, че водачът бил В.М., който след инцидента отишъл
до нея и й предложил да я откара до дома й, но свидетелката се уплашила, че може да я
заведе на друго място. Твърди, че изпаднала в безсъзнание, след което дошли от полицията
и я закарали в спешния кабинет, а след това я върнали в дома й, както и че не знае кой се е
обадил на тел.112. В полицията я тествали за алкохол и наркотици, като й казали, че водачът
също бил тестван и показало, че имал наркотици. Заявява, че застраховката й била
заплатена, след като завели дело и самата тя подписала пълномощно на адвокат и след това
й се обадили да отиде в ДСК да й прехвърлят парите.
Разпитаният в качеството на свидетел служител на РУП-С., изготвил констативния
протокол заявява, че си спомня за ПТП настъпило на площад „Б.“ в гр.С. в района на
Културния дом на пешеходна пътека. Твърди, че на водача са направени проби за алкохол и
наркотици, като пробата за алкохол била отрицателна, а за наркотични вещества
положителна. Сочи, че за настъпилото ПТП е съставен АУАН на водача. Заявява, че
пострадалата е закарана в болница след инцидента.
Така установеното от писмените и гласни доказателства по отношение на механизма на
настъпилото ПТП и непосредствените причини, довели до това се подкрепя и от писменото
заключение на съдебната-автотехническа експертиза, потвърдено в открито заседание от
вещото лице Р.Ш., който на поставените въпроси дава отговор, че на 04.03.2017 г., около
14:45 часа, в гр. С., на кръстовището образувано от пл. „Б." и ул. „Г." е станало следното
ПТП: Правоспособният водач В. Р. М., ЕГН: **********, кат. „В", управлява лек автомобил,
марка и модел „Мерцедес ЦЛК 240", с per. № РВ8739СР по пл. „Б." посока ул. „С.". На
кръстовището образувано от пл. „Б." и ул. „Г." на обозначена пешеходна пътека, тип
„Зебра" М8 не пропуска пресичащата от ляво надясно пред автомобила пешеходка М.С. Т.,
ЕГН: **********, като я блъска с предната част на автомобила. Вследствие на удара
пешеходецът М.С. Т. получава телесна повреда, изразяваща се във контузия на главата и
охлузване в областта на лявото коляно.
Основната причина за произшествието била, че водачът на лекия автомобил не е възприел
3
пешеходецът, който е пресичал платното за движение по пешеходната пътека и така се е
получило съприкосновението между тялото на пострадалата и предната част на автомобила.
Водачът на лек автомобил, марка и модел „Мерцедес ЦЛК 240", с peг. № РВ8739СР - В. Р.
М. не е дал предимство на пресичащият на пешеходна пътека пешеходец М.С. Т..
Втората причина се състои в това, че водачът на лек автомобил, марка и модел „Мерцедес
ЦЛК 240", с peг. № РВ8739СР - В. Р. М. е управлявал под въздействието на наркотични
вещества, което довежда до грешна преценка на пътните условия и адекватни действия при
управлението на автомобила.
Видно от приложените и приети по делото медицински документи от извършен преглед на
пострадалата М.Т., се установява, че същата е регистрирана на 04.03.2017 г. под № 91 в
Амбулаторен Дневник и под № 8 в Книга за ПТП на ФСМП гр.С., като пострадала при ПТП,
като след извършен медицински преглед от дежурния лекар е поставена диагноза:
„Контузио капатис ет експорацио фемори синистра“.
Пострадалата при ПТП на 04.03.2017 г. М.Т., действаща чрез пълномощник-адв. Ч.Н., е
отправила заявление до "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД с Вх. № 94-4-26/19.03.2018 г., за
изплащане на обезщетение в размер на 8000 лв. за претърпените неимуществени вреди,
пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП, изразяващи се в претърпени болки
и страдания, като е представила медицински документи. С Протокол № 67/21.03.2018 г. по
щета № 43072951800069, Застрахователната медицинска комисия при ЦУ на "ДЗИ-Общо
застраховане" ЕАД и с участието на Д-р С.С. - доверен лекар, е определила на пострадалата
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000 лв. За определяне размера на
обезщетението комисията е отчела: характера и степента на уврежданията; възрастта на
увреденото лице - 82 г.; действително претърпените болки и страдания; продължителността
на оздравителния процеси и установилата се съдебна и застрахователна практика при
определяне на обезщетения за аналогични увреждания и установения критерий за
справедливост. Увреденото лице, чрез своя упълномощен представител, от една страна, и
застрахователят, от друга страна, постигнали писмено споразумение от 03.04.2018 г., за
превеждане на обезщетението в размер на 1 000 лв. в срок от 7 работни дни от подписване
на споразумението по банкова сметка с титуляр М. СТ. Т.. С преводно нареждане за
кредитен превод от 13.04.2018 г. сумата от 1 000 лв. като обезщетение по посочената щета е
преведена по банковата сметка на пострадалото лице.
Както е посочено в протокола от 21.03.2018 г. на Застрахователната медицинска комисия
при ЦУ на "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, след изплащане на обезщетението да се заведе
регресен иск срещу виновния водач, на основание чл.500, ал.3 КЗ. Безспорно се установи от
писмените доказателства, че застрахователят и изпращал два пъти регресна покана до
виновния водач, причинил ПТП: Изх. № 92-1951/18.06.2018 г. и изх.№ 92-1951/13.08.2018 г.
По делото не са представени и приложени никакви писмени доказателства за заплащане на
дължимите суми от страна на ответника.
Предвид така установената безспорна фактическа обстановка, съдът прави следните
4
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.500 КЗ /в сила от 01.01.2016 г. / вр. с чл.125, т.1 от
ЗДвП вр. чл. 45 и 52 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.500 КЗ /"Право на регрес"/ от Глава 47 "Задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите" от КЗ: Освен в случаите по чл.
433, т. 1, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач:
при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за
движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие
на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под
въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или
виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества,
като в случай на влязла в сила присъда на наказателния съд, същата е задължителна за
гражданския съд в пределите на чл.300 ГПК.
Съгласно чл.125, т.1 ЗДвП, службите за контрол на Министерството на вътрешните работи
посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато: при
произшествието има убит или ранен човек.
На основание чл.125а, ал.1 ЗДвП, службите за контрол на МВР издават протокол за
посещението по чл. 125 на мястото на пътнотранспортното произшествие.
Съобразно новелата на чл.123, ал.1, т.21, б.“б“ от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство,
който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: когато при произшествието
са пострадали хора: да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на
компетентните органи на МВР.
Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите /чл.500 КЗ/ представлява право на застрахователя да получи от
застрахования платеното на пострадалото, респективно увреденото лице обезщетение, ако е
осъществено някое от предвидените в посочените разпоредби основания.
Регресното право на застрахователя срещу застрахования не е същинско застрахователно
право, подобно на суброгацията по общия състав, предвиден в чл.410 КЗ.
То не е част от застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона при
наличие на някое от регламентираните в действащата правна уредба основания. В
предвидените в действащия Кодекс на застраховането основания се касае до освобождаване
на застрахователя от задължението му към застрахования. Регресното право възниква
тогава, когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор
/към застрахования/ на основания, посочени в закона /напр. умисъл, употреба на алкохол,
наркотици, напускане на местопроизшествието и др. / То възниква спрямо застрахования от
момента на деликта, тъй като законодателят свързва наличието на основанията по чл.500,
ал.1 и ал.2 КЗ /умисъл, алкохол, наркотици, липса на правоспособност за управление и др. /
именно с този момент. При всеки случай на управление на МПС водачът е длъжен да се
5
съобразява с действащите към него момент правила за движение по пътищата, предвидени в
ЗДвП, ППЗДвП, с разпоредбата на чл.45 ЗЗД и съответните специални разпоредби в КЗ,
относими към управление на застрахованото МПС. Регресното право се урежда от закона,
действал към момента на неговото пораждане, момента на осъществяване на относимите
към него обстоятелства, а този момент е застрахователното събитие по риска "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Наличието на предвидените в чл.500 КЗ основания за
възникване на регресното право не освобождава обаче застрахователя от отговорността по
риска "Гражданска отговорност" към третото увредено лице, поради което той дължи
обезщетяване на вредите, претърпени от него. Моментът на плащането на обезщетението на
увреденото лице определя не възникването, а изискуемостта на регресното притезание. В
този смисъл и съвременната съдебна практика -Решение № 20 от 02.04.2021 г. на ВКС по т.
д. № 2695/2019 г., II т. о., ТК.
За да възникне регресното право на застрахователя по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на чл.500 КЗ, е необходимо да се установи
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ настъпването на описаното в исковата
молба ПТП; 2/ наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към датата на ПТП - то, по
силата на което ищецът да е поел задължение да обезщети увредените при използването на
застрахования автомобил трети лица; 3/ отговорност на ответната страна като причинител
на вредите по члр.45 ЗЗД, за което следва да бъдат установени в процеса: деяние, вреда,
противоправност, причинна връзка между поведението му и вредите; 4/ ответникът при
настъпването на пътнотранспортното произшествие да е извършил нарушение по Закона за
движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие
на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под
въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или
виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества; 5/
изплащане на застрахователното обезщетение от застрахователя на увереденото лице.
Безспорно е по делото, че има валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, между
застрахователя и застрахования.
От обсъдените по-горе, неоспорени от ответника, писмени доказателства, а именно:
констативен протокол за ПТП с пострадали лица, АУАН и НП се изяснява вида и характера
на извършеното деяние от водача на МПС, неговата противоправност и вина. Последните
се доказват и от гласните доказателства и заключение по САТЕ. Налице са изискуемите
предпоставки по чл.500 КЗ, тъй като застрахователят е изплатил обезщетение на
пострадалото лице. Вредите, настъпили за пострадалото лице и причинната връзка между
тях и поведението на водача на МПС са доказани, както от писмените доказателства –
медицински доказателства и от гласните доказателства – чрез свидетелските показания на
пострадалата. Регресното право на застрахователя възниква спрямо застрахования от
момента на деликта и в конкретния случай това е от 04.03.2017 г., тъй като законодателят
6
свързва наличието на основанията по чл.500 КЗ, именно с този момент. Конкретният размер
на обезщетението на увреденото лице е определен в рамките на компетентността и от
Застрахователна медицинска комисия при ЦУ на застрахователя.
В случая, "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД е изплатило на пострадалото лице по банков път,
обезщетение в размер на 1 000 лв. на 13.04.2018 г., респ. от този момент регресното вземане
на застрахователя е изискуемо.
Установи се, че вина за настъпилото ПТП има водачът на л. а. марка " Мерцедес ЦЛК 240", с
peг. № РВ8739СР В.Р. М. - ответник по предявения иск от застрахователното дружество
срещу него. Механизмът на ПТП, вредите и причинната връзка между тях се установиха,
както от приетите по делото писмени доказателства, така и от заключението на вещото лице
по допуснатата и приета съдебно-автотехническа експертиза.
В случая е налице и влязла в сила на 28.02.2019 г. присъда по НОХД № 357/2018 г. по описа
на Районен съд – С., с която ответникът В.Р. М., е признат за виновен в това, че че на
04.03.2017 г., около 14,45 часа в гр.С., в района до площад „Б.“ и Културен дом гр.С., в
участъка при кръстовището с ул.Г., движейки се в посока ул.С. гр.С., е управлявал МПС –
лек автомобил марка „Мерцедес CLK 240“ с рег.№ РВ 8739 СР, след употреба на
наркотично вещество по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от ЗКНВП.
С присъдата по горепосоченото наказателно дело са установени авторството,
противоправността и вината в поведението на водача на автомобила /ответника М./, който е
нарушил правилата за движение по пътищата и от това са настъпили вредните последици за
ищеца. Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд в
пределите на чл.300 ГПК, поради което съдът намира за доказано наличието на всички
предпоставки по чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован /ответникът/ спрямо ищеца за обезщетяване на причинените
му неимуществени вреди.
Предвид обстоятелството, че увреденото благо – здраве е неоценимо в пари, претърпените
вреди са неимуществени – не подлежат на точна парична оценка и съответно размерът на
дължимото обезщетение, съгласно чл.52 ЗЗД, следва да бъде определен по справедливост от
съда при съблюдаване задължителните указания по приложението на нормата, съдържащи
се в ППВС № 4/1968 г. Съгласно това разрешение, понятието "справедливост" по вложения
от законодателя смисъл не е абстрактно, а е всякога обусловено от редица конкретни и
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне
размера на обезщетението. При телесни увреждания, такива обективни обстоятелства би
могло да са свързани с начина на извършване, характера на увреждането, произтичащите от
нето физически и психологически последици, възрастта на увредения. В конкретния случай
пострадалото лице, което е било в пенсионна възраст, и без да има какъвто и да е принос за
настъпване на вредоносния резултат е претърпяло физически и душевни болки и страдания
/контузия на главата и контузно-разкъсна рана на лявото коляно/. Съобразявайки всички
релевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
и обсъждани в съдебната практика аналогични случаи, съдът счита, че така определеното
7
обезщетение в размер на 1 000 лв. е справедливо в конкретния случай.
Ответникът не доказа възраженията си за съпричиняване от пострадалото лице и
възражението за прекомерност на изплатеното обезщетение.
Съобразявайки изложеното по-горе, съдът счита предявения иск за доказан по основание и
размер за обезщетението в размер на 1 000 лв., както и сумата от 15 лева, ликвидационни
разходи по определянето му.
Доколкото се уважава главница за лихвоносно вземане, то следва да се уважи и присъждане
на законна лихва от датата на депозиране на исковата молба.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят разноските, съгласно списък по чл. 80 ГПК и в съответствие с представените
доказателства за заплащането на сумите, както следва: 50 лв. – държавна такса, адвокатско
възнаграждение в размер на 361,26 лева, депозит за особен представител в размер на 301,05
лева, депозит за съдебно-автотехническа експертиза в размер на 150 лева и 30 лева депозит
за призоваване на свидетел, или общо разноски в размер от 892,31 лв.
На адвокат П.Й. от АК-Благоевград следва да се изплати сумата 301,05 лева от внесения
депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство
на ответника.
С оглед изложените мотиви, Петричкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Р. М., ЕГН: ********** с адрес гр. П., ул. „К.“ № 16 да заплати на „ДЗИ-
Общи застраховане”ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. Г.Б.
№ 3, представлявано от К.Ч. – Главен изпълнителен директор и Б.А.В. – изпълнителен
директор, сумата от 1 015 /хиляда и петнадесет/ лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по комбинирана застраховка „Гражданска отговорност“ във
връзка с щета № 43072951800069, в това число и ликвидационни разходи по определянето
му, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба
/18.12.2020 г./ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА В. Р. М., ЕГН: ********** с адрес гр. П., ул. „К.“ № 16 да заплати на „ДЗИ-
Общи застраховане”ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. Г.Б.
№ 3, представлявано от К.Ч. – Главен изпълнителен директор и Б.А.В. – изпълнителен
директор, сумата от 892,31 /осемстотин деветдесет и два лева и тридесет и една стотинки/
лева, представляваща сторени по делото разноски включващи заплатени държавна такса,
възнаграждение за вещо лице, депозит за особен представител и адвокатско
възнаграждение.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат П.Й. от АК-Благоевград сумата 301,05 /триста и един лева и
пет стотинки/ лева, от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство на В.Р. М..
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Благоевград в двуседмичен срок от
8
връчването му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9