Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 21.07.2017г., гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на четвърти
юли две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря Иванка
Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №812/2017г., по
описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба на *, в
която се излагат се твърдения, че между страните е
съществувало облигационно отношение, по силата на което ищецът е предоставял на ответника услуги за доставяне
на питейна вода и за пречистване на отпадни води и канализация по партида с
абонатен *за
обект в *.
Ищецът твърди, че във връзка с ползване от страна на ответника на
горепосочените услуги за периода от 12.08.2014г. до 20.09.2016г. са издадени
фактури за времето от 30.09.2014г. до 30.09.2016г. на стойност от 1085,74 лв. Изтъква се, че стойността на фактурите не
е заплатена на установените падежи, поради което от забавата на
ответника е възникнало правото на ищеца да претендира и обезщетение в размер на
законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху вземането по фактурите, считано от
датата на просрочие до 15.01.2017г. в размер на 134,80 лв. Навеждат се твърдения,
че за горепосочените вземания е издадена заповед за изпълнение по частно
гражданско дело №131/2017г., по описа на Великотърновския районен съд, спрямо
която е подадено възражение от страна на ответника. Ищецът твърди, че
претендираните суми за главница и лихви са дължими, поради което иска да бъде
постановено решение, с което да бъде установено съществуването на вземанията,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №67 от
18.01.2017г. по частно гражданско дело №131/2017г., по описа на
Великотърновския районен съд. Налице е и претенция за присъждане на направените
по делото разноски.
Ответникът,
в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който оспорва
основателността на исковите претенции. Изтъква, че липсват договорни отношения
между него и ищеца във връзка с предоставяне на услуги за доставяне на
питейна вода и за пречистване на отпадни води и канализация за
процесния обект като се оспорва реалната доставка на услугите, за които са
издадени процесните фактури. С оглед на това, счита че не дължи претендираните
от ищеца вземания за главници и лихви като отправя искане за отхвърляне на
предявените искове и за присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предмет
на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК,
вр. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
По
делото не се оспорва, че ответникът е собственик на недвижим имот в *, който се намира в сграда
в режим на етажна собственост. На *съгласно чл. 4, т. 2 от договор за доставка
на вода и отвеждане и пречистване на отпадъчни води, представител на ищеца
монтирал в имота на ответника водомер с радиоотчитане, за което е съставен
протокол с *. В резултат на това изразходваните количества вода по партидата на
ответника с *започнали
да се отчитат дистанционно при използване на електронен карнет. За периода от
12.08.2014г. до 20.09.2016г. ищецът отчел потребление по горепосочената партида
на
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
През
отчетния период от 12.08.2014г. до 20.09.2016г. ищецът е бил собственик на
водоснабден имот
в *,
намиращ се в режим на етажна собственост с монтирано средство за търговско
измерване, поради което е имал качеството на потребител на В и К услуги по
смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи /Наредба №4/, чл. 2, ал. 1, т. 2 от Общите условия за предоставяне на В
и К услуги на потребителите от В и К */Общите условия за предоставяне на В и К
услуги от 2006г./, одобрени през 2006г. от ДКЕВР и чл. 2, ал. 1, т. 2 от Общите
условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К */Общите
условия за предоставяне на В и К услуги от 2014г./, одобрени през 2014г. от
ДКЕВР. Общите условия отговарят на изискванията на чл. 8 от Наредба №4 и
валидно обвързват ответника по възникналото облигационно отношение с ищеца. За
горепосочения период ищецът реално му е предоствил услуги свързани с доставяне
на питейна вода и за пречистване на отпадни води и канализация, които са
отчетени съгласно чл. 39а от Наредба №4, във вр. с чл. 23, ал. 4, изр. 3 от Общите
условия за предоставяне на В и К услуги от 2014г. от годно средство за
търговско измерване, монтирано на *С оглед качеството си на потребител и
собственик на имот намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, съгласно
чл. 11, ал. 4 и 5 от Наредба №4 ответникът е имал задължение да монтира в
жилището си индивидуален водомер за отчитане на потреблението си както и да го
проверява, поддържа и ремонтира. От данните в електронния карнет по партидата му
за настоящ или минал теч след водомера и неустановяването му при проверката от
служител на ищеца не може да се достигне до извод за нарушение в метрологичните
характеристики на средството за търговско измерване. Налице е възможност течът
да е от неизправност не само на тръбите в жилището, но и на смесителите или
тоалетното казанче, която може да се проявява през различни периоди от време и
с различен интензитет. Поради тази причина консумацията на ответника в последващ период и показанията на водения от
него свидетел сами по себе си не могат да опровергаят достоверността на
резултата от измерването на водомера. Следва да бъде посочено, че
при наличие на съмнение на потребителя в точността на собствения му водомер,
той е разполагал с възможност съгласно чл. 34, ал. 3 от Наредба №4 да заяви
извършване на метрологична експертиза по реда на Закона за измерванията. Такава
проверка не е извършена, поради което показанията на водомера следва да се
считат за достоверни и отговарящи на реалната консумация в неговия имот. С оглед на това, съдът намира че изразходваното
количество вода по партидата на ответника за спорния период от 12.08.2014г.
до 20.09.2016г. правилно е отчетено от ищеца на база показанията на индивидуалния
водомер в жилището му съгласно чл. 30 и чл. 32, ал. 8 от Наредба №4. В резултат
на това и на основание чл. 32, ал. 1 от Наредба №4, за ответника е възникнало
задължение да заплати в срока по чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2006г. и
чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2014г., цената от 1085,74 лв. на поребеното
количество вода по процесните фактури, формирана по утвърдените цени от ДКЕВР. По
делото липсват доказателства за изплащане на горепосочените суми в срока по чл.
32, ал. 2 от Общите условия от 2006г. и чл. 33, ал. 2 от Общите условия от
2014г. В резултатна това, ответникът е изпаднал в забава, а за ищеца е
възникнало правото да претендира от него заплащане и на обезщетение в размер на
законната лихва по чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 45 от Общите условия от 2006г. и чл.
44 от Общите условия от 2014г. върху вземанията по процесните фактури, считано
от датата на всяка просрочена вноска до подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в общ размер на 134,80 лв. За същите вземания е издадена
и заповедта за изпълнение по частно гражданско дело №131/2017г., по
описа на Великотърновския районен съд, поради което предявените искове по чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
явяват основателни и следва да бъдат уважени.
При
този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски се
явява неоснователна като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, той следва да
заплати на ищеца направените в настоящото
производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер
на 435 лв. както и
разноските за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 385
лв., направени в производството
по издаване на заповед за изпълнение по частно
гражданско дело №131/2017г., по описа на Великотърновския районен съд.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Приема
за установено по отношение на Г.А.Й. с ЕГН: ********** ***,
че дължи на „*, *, сумите от 1085,74
лв. /хиляда осемдесет и пет лева и седемдесет и четири стотинки/ - главница,
представляваща цена за доставена питейна вода и ползване на услуги за
пречистване на отпадни води и канализация по партида с абонатен *за обект в *,
за което са издадени фактури за периода от 30.09.2014г. до 30.09.2016г., 134,80
лв. /сто тридесет и четири лева и осемдесет стотинки/ - лихва за забава върху
главницата за периода от датата на всяка просрочена вноска до 15.01.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.01.2017г. до
окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за
изпълнение №67 от 18.01.2017г. по частно гражданско дело №131/2017г., по описа
на Великотърновския районен съд.
Осъжда Г.А.Й. с ЕГН: ********** ***, да заплати на „*, *, сумата от 435 лв. /четиристотин тридесет и пет лева/,
представляваща направени по делото разноски както и сумата от 385 лв. /триста
осемдесет и пет лева/, представляваща
направени разноски по частно гражданско дело №131/2017г.,
по описа на Великотърновския районен съд.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно
гражданско дело №131/2017г., по описа на Великотърновския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: