Р Е
Ш Е Н
И Е № 260228
гр.Пловдив, 14.
10. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен
съд, въззивно гражданско отделение – V с., в публичното заседание на тридесет и
първи август през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател : Светлана Изева
Членове :
Радостина Стефанова
Мария
Шишкова
Секретар Петя
Цонкова
като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова
възз.гр.д. № 149/2020г.
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК във вр. с предявени искове по чл.79 във вр. с чл.82 от ЗЗД и обратни искове по чл. 225 във връзка с чл. 208,
ал. 1 от Кодекс за застраховането /отменен/ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „Агро-Тера Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище в с. Алтимир, Община Бяла Слатина, област Враца, ул. „Цар Симеон - МТУ“,
представлявано от управителите Ц.И.П. и Н. Е. П. заедно и поотделно, чрез адв. Ц.С., против Решение № 4161/31.10.2019г. на Районен съд – Пловдив,
XIX гр.с., по гр.д.№ 2654/2018г., с което са
отхвърлени предявените против „Балкан
Биосерт“ ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление –
район „Централен“, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 47, ет. 2, ап. А1,
представлявано от управителя К. П. К., искове с правно основание чл. 79, ал. 1
във връзка с чл. 82 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 23 001,07
лв. като обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на задължението на
последното по сключен помежду им на 22.10.2015 г. Договор за контрол и
сертификация на биологично производство, преработка, означаване и търговия с
биологични продукти № 2980 да въведе коректно данните от извършени през 2016 г.
проверки в „Система за въвеждане на данни от външни институции“, създадена и
поддържана от Държавен фонд „Земеделие“, в резултат на което от страна на
последния не е изплатено заявеното от „Агро - Тера Груп“ ЕООД финансово
подпомагане за кампания 2016 г. по мярка 11 Биологично
земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014 – 2020 г., в
пълен размер от 34 315,53 лв., като му е наложена санкция в размер на 23 001,07
лв., а също и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от
1 638,90 лв. – обезщетение за
забава от 12.05.2017 г. до 22.01.2018 г., както и е осъдено дружеството да
заплати на „Балкан Биосерт“ ООД, ЕИК *********, сумата от 2 630 лв. разноски по производството. Моли да бъде отменено и
вместо това да се постанови друго, с което да се уважат изцяло предявените
искове, ведно със законните последици за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна „Балкан Биосерт“ ООД, ЕИК – *********, със седалище
в гр. Пловдив и адрес на управление – район „Централен“, бул. „Княгиня Мария
Луиза“ № 47, ет. 2, ап. А1, представлявано от управителя К. П. К., чрез адв. Х.М.,
депозира писмен
отговор, че жалбата е изцяло неоснователна. Претендира разноски.
ЗАД „Армеец” АД, ЕИК - *********, със седалище в
гр. София и адрес на управление – ул. „Стефан Караджа“ 2, в
качеството му на трето лице – помагач на страната на ответника „Балкан
Биосерт“ ЕИК – ********* /понастоящем въззиваема страна/, чрез юрк. Р.Л.,
депозира писмен отговор, че въззивната жалба е неоснователна. Претендира
разноски.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните
предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във
връзка с доводите на страните, прие за установено следното:
Първоначално пред Окръжен съд – Пловдив от „Агро - Тера
Груп“ ЕООД против „Балкан
Биосерт“ ООД е заведена искова молба на 25.01.2018г. и е образувано гр.д.№
52/2018г. С Определение № 169/30.01.2018г. е прекратено производството по
гр.д.№ 52/2018г. като неподсъдно на Окръжен съд – Пловдив като първа инстанция
и на осн. чл.104 т.4 от ГПК е изпратено на Районен съд –Пловдив по
компетентност.
С исковата
молба ищецът посочва, че на 22.10.2015 г. е сключил с „Балкан Биосерт“ ООД
Договор за контрол и сертификация на биологично производство, преработка,
означаване и търговия с биологични продукти № 2980, изменен с анекси от
13.05.2016 г. и от 28.09.2016 г., по силата на който последното, в качеството
си на контролен орган, се задължило през календарната 2015 г. да осъществява
контрол и да издаде сертификат за спазване на правилата за биологично
производство на земеделски култури срещу поето от ищеца задължение да заплати
възнаграждение. Въпреки че договорът бил сключен за една година, действието му
продължило и след 2015 г., тъй като никоя от страните не заявила желание за прекратяването му. Изтъква,
че в изпълнение на задълженията си по договора ответникът извършил проверка за
заявените през 2016 г. площи, въз основа на която изготвил Доклад от контрол от
28.09.2016 г., съобразно който отклонения и нарушения не били констатирани и „Агро-Тера
Груп“ ЕООД отговаряло на биологичните стандарти на Европейския съюз съобразно
Регламент /ЕО/ № 834/2007, Регламент /ЕО/ № 889/2008 и Наредба № 1/07.02.2013
г. за прилагане на правилата за биологично производство на растения, животни,
аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни,
тяхното етикиране и контрола върху производството и етикирането, а също и издал
Сертификат № ********* г. Въпреки това, обаче, при получаване на плащанията от
страна на Държавен фонд „Земеделие” ищецът констатирал, че от предвидената за
плащане сума, възлизаща на 34 315.53 лв. била задържана сума в размер на 23 001.07
лв. от Държавен фонд „Земеделие“ като санкция за ищеца поради несъответствие
между заявената култура в Интегрираната система за администриране и контрол и
подадената информация за установена култура от извършена проверка на място от
страна на контролния орган – „Балкан Биосерт“ ООД – последното при заявяване на
съответните култури на „Агро-Тера Груп“ ЕООД посочило култура
„люцерна“ за всички заявени парцели вместо правилните „люцерна и изкуствени
ливади – смесени насаждения“, като тази грешка не било възможно да бъде
поправена, тъй като бил пропуснат срока за това – 31.12.2016 г. Така ответникът
не изпълнил точно задълженията си по договора и по съответните нормативни
актове да въведе коректно данните за извършените през текущата година проверки
в „Системата за въвеждане на данни от външни институции“, поради което ищецът
претърпял вреда, изразяваща се в удържане на сумата от 23001.07 лв.,
представляваща неизплатена част до пълния размер от 34 315,53 лв. по
заявление му за подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програма за
развитие на селските райони /ПРСР / 2014 г. – 2020 г. Въз основа на така
очертаната фактическа обстановка той моли съда да осъди ответника да му заплати
тази сума ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 24.01.2018 г., до окончателното й изплащане, а също и обезщетение за
забава в размер на 1 638,90 лева за периода 12.05.2017 г. – 22.01.2018 г. Претендира
уважаване на предявените искове.
Ответникът „Балкан Биосерт“ ООД е депозирал Писмен отговор по
чл.131 от ГПК, с който е оспорил предявените искове по
основание и размери. Признава, че
на 22.10.2015 г. е сключил с ищеца Договор за контрол и сертификация на
биологично производство, преработка, означаване и търговия с биологични
продукти, изменен с анекси от
13.05.2016 г. и от 28.09.2016 г., както и че в изпълнение на задълженията си по
него е издал Сертификат № *********. и ищецът е получил отказ от
Държавен фонд „Земеделие“ за плащане в пълен размер на предвидената помощ по
мярка 11 „Биологично земеделие”, като неизплатена сума е в размер на 23001.07
лева, но възразява, че няма задължение
произтичащо от сключения с ищеца договор да въвежда данни в електронната система
по чл. 49, ал. 2 от Наредба № 4/2015 г. – „Системата за въвеждане на данни от
външни институции /СВДВИ/“, поради което не е налице неизпълнение на договорно
задължение в следствие на което ищецът да е претърпял вреди; чл. 49, ал. 2 от
Наредба № 4/2015 г. не установява задължение, а само право на контролния орган
да въвежда данни за извършени през текущата година проверки в СВДВИ, с оглед на
което не е налице неизпълнение и на нормативно задължение от страна на
ответника; последният е съгласувал съдържанието на въведената от него
информация в СВДВИ с клиента; ищецът е разполагал със собствен достъп до
въведената от ответника информация в СВДВИ и е могъл сам да извърши проверка за
наличие на техническа грешка при въвеждането и ако е констатирал такава - да уведоми
ответника за тази грешка, за да бъде тя своевременно отстранена, като в случая
ищецът не е положил дължимата грижа да провери точността на въведената
информация, поради което съгласно чл. 83, ал. ЗЗД ответникът не дължи
обезщетение; ищецът уведомил неформално ответника за наличието на техническа
грешка в подадената информация едва през месец май 2017 г., след изтичане на
срока по чл. 49, ал. 4 от Наредбата, като в тази връзка ответникът веднага
изпратил писмо до изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” за отстраняване на
допуснатата грешка; отказът на ДФ „Земеделие” да заплати на ищеца помощта в
размер на 23001.07 лв. за 2016 г. е незаконосъобразен - съгласно Методиката за
намаляване и отказване на плащания по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПСРС
2014-2020 г. утвърдена със Заповед № РД 09-144/23.02.2017 г. на Министъра на
земеделието, храните и горите основание за намаляване на размера на финансовата
помощ е наличието на действителна фактическа разлика между отглежданата в
контролирания парцел земеделска култура и заявената култура в заявлението за
подпомагане, а в процесния случай се касае за допусната техническа грешка при
въвеждане на информацията в СВДВИ, с оглед на което ищецът е следвало да
обжалва по административен ред отказа за плащане на субсидията, а не да насочи
претенцията си към ответника, като поради обстоятелството, че последният не е
бил участник в административното производство по издаването и обжалването му, а
отказът му се противопоставя, то на основание чл. 17, ал. 2 ГПК ответникът е
направил искане в настоящото производство съдът да извърши инцидентен съдебен
контрол относно законосъобразността му. В срока за отговор на исковата молба по
искане на последния е допуснато
участието на „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД като трето лице-помагач на негова страна, както и
са приети за разглеждане предявени от ответника срещу застрахователното
дружество обратни искове по чл. 225 във връзка с чл. 208, ал. 1
Кодекс за застраховането /отменен/ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени при
условията на евентуалност, основаващи
се на следните обстоятелства: между „Балкан Биосерт“ ООД и „ЗАД Армеец“ АД е
налице застрахователно правоотношение, произтичащо от застрахователна полица №
1526813100000493693/08.10.2015 г., действаща за периода 13.10.2015 г. –
12.10.2016 г., имаща за предмет гражданската отговорност на застрахования и
покриваща отговорността му за всички суми, които той бъде законно задължен да
заплати на основание писмени претенции на трети лица, предявени през периода на
валидност на застраховката като обезщетение за застрахователно събитие
настъпило след началната дата на застраховката в Република България в резултат
на описаната в полицата дейност на застрахования в рамките на договорения лимит
на обезщетение. Застъпва, че в срока на действие на полицата - на 11.10.2016
г., е възникнало застрахователно събитие в резултат на допусната от „Балкан
Биосерт“ ООД грешка при въвеждане на информация в СВДВИ, във връзка с което са
и отправените от „Агро-Тера Груп“ ЕООД претенции за плащане на обезщетение за
вреди от неизпълнение на задължение по сключения помежду им Договор за контрол
и сертификация на биологично производство, преработка, означаване и търговия с
биологични продукти № 2980/22.10.2015 г., както и на обезщетение за забавеното
му плащане - предмет на настоящото дело, като в случай на уважаването им ищецът
по обратния иск моли съда да осъди застрахователното дружество да му заплати
сумата от 23 001,07 лева ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане, а също и сумата от 1 638,90
лева. В случай че бъде прието, че застрахователното събитие не е настъпило в
срока на действие на застрахователна полица № 1526813100000493693/08.10.2015 г.
и предявените обратни искове бъдат отхвърлени, то тъй като между ищеца по
обратния иск и третото лице-помагач на негова страна има сключени още два
договора за застраховка „Гражданска отговорност на юридическите лица” във
формата на застрахователна полица № 1626813100000545362/12.10.2016 г.,
действаща за периода 13.10.2016 г. – 12.10.2017 г. и застрахователна полица №
726813100000607572/06.10.2017 г., действаща за периода 13.10.2017 г. –
12.10.2018 г., то ищецът по обратния иск моли съда да осъди ответника по същия
да му заплати горепосочените суми на основание застрахователния договор,
сключен във формата на застрахователна
полица № 1626813100000545362/12.10.2016 г., като в случай на отхвърляне и на
така предявените искове, ищецът по обратния иск моли съда да осъди ответника по
същия да му заплати горните суми на основание застрахователния договор, сключен
във формата на застрахователна полица № 726813100000607572/06.10.2017 г.
ЗАД „Армеец”, ЕИК - *********, със седалище в
гр. София и адрес на управление – ул. „Стефан Караджа“ 2, на страната
на ответника „Балкан Биосерт“ депозира писмен отговор по чл.131 от ГПК, че исковете са неоснователни. не оспорва сключването на трите договора за
застраховка на „Гражданската отговорност на юридическите лица“ във формата на застрахователни полици №
1526813100000493693/08.10.2015 г., № 1626813100000545362/12.10.2016 г. и №
726813100000607572/06.10.2017 г., но поддържа, че не са налице
предпоставките за ангажиране на договорната отговорност на застрахования, тъй
като не са били налице предпоставките за изплащане на финансова помощ от страна
на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция в размер на 34 315,53
лв., поради това, че „Агро-Тера Груп“ ЕООД не е отговаряло на нормативните изисквания въведени в Наредба № 4/24.02.2015
г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014-2020 г., следователно не е доказана сигурна
възможност за увеличаване на имуществото на ищеца; „Балкан Биосерт“ ООД не е
имало задължение да въвежда данни в електронната система по чл. 49 от Наредба №
4/24.02.2015 г.; „Балкан Биосерт“ ООД е въвело данните съобразно дадените му от
ищеца указания; „Агро-Тера Груп“ ЕООД е имало достъп до електронния регистър и
при положена достатъчна грижа, която е била дължима, е следвало да установи
евентуална неточност и същата да бъде отстранена в срок; пътят на защита
„Агро-Тера Груп“ ЕООД е оспорване по правилата на административния процес на
отказа от страна на ДФ „Земеделие“ да изплати финансовата субсидия; събитието,
за което отговорността на „Балкан Биосерт“ ООД следва да бъде ангажирана не е
застрахователно събитие и не попада в обхвата на покритие по съответната
застрахователна полица; не са налице предпоставки за уважаване на предявените
обратни искове, тъй като застрахователното събитие и сочените в първоначалната
искова молба вреди не са настъпили в срока на действие на застрахователните
полици.
Районният съд, за да
отхвърли предявените искове с решението, излага основни съображения, че нито към датата на получаване на плащането от Държавен
фонд „Земеделие“ на сумата от 11 314,46 лв. – 15.05.2017 г., нито към
датата на подаване на исковата молба, по която е образувано настоящото дело в
съда – 24.01.2018 г., в разрез с изискването на чл. 46, ал. 5 от Наредба № 4/24.02.2015 г., ищецът не е информиран от Държавен фонд „Земеделие“ –
Разплащателна агенция за изплатената му финансова помощ; до 11.11.2018 г. няма
произнасяне в съответствие с чл. 46, ал. 1 на Държавен фонд „Земеделие“ –
Разплащателна агенция по подаденото от ищеца заявление за финансово подпомагане
за 2016 г.; едва в хода на производството по настоящото дело, на 12.11.2018 г.,
заместник изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ е постановил Уведомително писмо с изх. № 02-060-2600/2617 от 12.11.2018 г., в което е
определена оторизираната субсидия в полза на ищеца по подаденото от него
заявление за финансово подпомагане за кампания 2016 г. по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., както и се съдържа отказ за
плащане на финансово подпомагане за три от заявените от ищеца в заявлението
парцела, като причина за отказа е не твърдяната от ищеца допусната техническа
грешка от ответника при въвеждане на данните от извършената от него проверка за
2016 г. в СВДВИ, а неспазването на базови изисквания от методика за намаляване
и отказване на плащания по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., утвърдена на основание чл. 13
от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. със Заповед № РД
09-144/23.02.2017 г. на Министъра на земеделието и храните. Това уведомително
писмо съставлява административен акт, който засяга правата и интересите на
ищеца като земеделски производител предвид съдържащия се в него отказ за
изплащане на заявената субсидия в пълен размер, поради което писмото подлежи на
съдебен контрол по реда на АПК. Данни, обаче, за връчването му на ищеца,
съответно за ревизирането му от компетентния съд по делото не са събрани. Но
базирайки се на изложените в писмото мотиви за отказа за плащане на субсидията
за горепосочените три парцела Районният съд е наложил правен извод за
недоказаност на твърдението на ищеца, че
неплащането на заявената от него сума в пълен размер от Държавен фонд „Земеделие“
се дължи на неточно изпълнение на задълженията на ответника по процесния
договор за контрол и сертификация и в частност – на допусната от него
техническа грешка при въвеждане на информацията в СВДВИ. Аргументира, че след
като не е налице неизпълнение на твърдяното договорно задължение, то няма как
да се изпълни фактическият състав на чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82 ЗЗД за
ангажиране на договорната му отговорност за вреди от неизпълнение, поради което
както предявеният главен иск, така и акцесорната претенция с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД като неоснователни следва да бъдат отхвърлени. Районният съд
посочва, че поради отхвърляне на
главните искове, не е настъпило вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на
предявените от ответника обратни искове.
С въззивната жалба
на „Агро - Тера
Груп“ ЕООД се възразява
срещу направените правни изводи с атакуваното решение и намира
същото за неправилно и необосновано.
ПдОС – V гр.с., въззивна инстанция, на
осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Основното възражение на
жалбоподателя се изразява в това, че неправилно Районния съд е формирал правен
извод, че причината за отказа за плащане
на заявената сума в пълен размер е
неспазването на базови изисквания от Методиката, както и позоваването на
Уведомително писмо с изх. № 02-060-2600/2617 от 12.11.2018 г., което съставлявало индивидуален
административен акт. Поддържа, че по делото са били събрани доказателства,
затова, че ответникът по иска „Балкан Биосерт“ ООД е допуснал грешка при
въвеждане на данните през 2016г. в СВДВИ, заради която пряко са нанесени
значителни вреди на „Агро - Тера
Груп“ ЕООД. Въвежда се и оплакване, че Районният съд не е
обсъдил нито едно от представените писмени доказателства, нито е взел предвид
показанията на разпитаните двама свидетели в хода на производството, и
по-конкретно това на св. Г. Х. Дружеството - жалбоподател посочва, че
действително по делото няма данни да е получено официално и връчено по
надлежния ред на Уведомително писмо с изх. № 02-060-2600/2617 от 12.11.2018 г., но това не означава, че няма
данни откога е било отказано плащането на сумата, на какво основание и по чия
вина. Счита, че обжалването на този акт не е от съществено значение и не касае
пряко настоящия спор. Още повече, че „Агро - Тера Груп“ ЕООД е заплатил определено възнаграждение на „Балкан
Биосерт“ ООД, за да извършва съответния контрол и въз основа на резултатите от
този контрол да бъде одобрено за финансиране от ДФЗ по мярка 11.
Въззивната инстанция намира, че възраженията следва да се оставят без
уважение. На 12.05.2017г. ищцовото дружество „Агро - Тера Груп“ ЕООД получава плащане от ДФЗ / на
л.45 – 46 по гр.д.№ 52/2018г. по описа на Окръжен съд -Пловдив/, като
констатира че вместо очакваните 34 315,53 лв. са му преведени по банков
път 11 314,46 лв., тоест в по-малък размер със 23 001,07 сумата лв. Ответникът
„Балкан Биосерт“ ООД, констатирайки,
че е допуснал техническа грешка при
въвеждане на данните в СВДВИ е изпратил Уведомително писмо до ДФЗ на 22.05.2017г. с коригираща в
тази насока информация /на л.33 по гр.д.№ 52/2018г./. На 29.05.2017г. съответно
от ищеца Агро - Тера
Груп“ ЕООД е
изпратено Възражение с вх.№ 70-2154 /на л.38 по гр.д.№ 52/2018г./ до
Министерство на земеделието, храните и горите. Към датата на завеждане на
исковата молба 25.01.2018г /по която е образувано първоначално гр.д.№ 52/2018г./
страните по делото не са разполагали с други данни освен тези гореспоменати.
След образуването на гр.д.№ 2654/2018г. производството е продължило по
подсъдност да се движи пред Районен съд –Пловдив, като въз основа на тази
фактическа обстановка са заявени и допуснати доказателства – приложени относими
документи, разменена електронна кореспонденция между ищеца и ответника, изслушване
на ССЕ, разпит на двама свидетели, както и са изисквани различни документи от
ДФЗ по процесния случай. Едва след изпращането по реда на чл.192 ал.1 от ГПК от третото лице ДФ „Земеделие“ на комплект от
документи, включващи и заверено копие от Уведомително писмо с изх. № 02-060-2600/2617 от 12.11.2018 г. и др. /приети в съдебно
заседание на 02.10.2019г.- протокол на л.547, том II, гр.д.№ 2654/2018г./ всъщност става ясно на страните,
а и на съда, че е бил постановен изричен писмен отказ от административен орган
за изплащането на сумата 23 001,07 лв. за подпомагане по мярка 11
„Биологично земеделие“ от Програма за развитие на селските райони /ПРСР/ относно за парцели
10789-19-1-2, 10789-36-1-3 и 10789-37-1-3, но не заради допусната техническа
грешка при въвеждане на данни, а на следното основание: „Неспазване на базовите
изисквания, установено чрез извършена административна проверка или проверка на
място от Технически инспекторат към Разплащателна агенция. В контролния лист от
извършената проверка на място са посочени конкретните неспазени базови
изисквания. За резултатите от проверката на място и за базови изисквания, които
не са били спазени, кандидатът е уведомен с уведомително писмо.“ Мотивите
/разяснения/ са изложени в инкорпорираната
в уведомителното писмо „Таблица – площи с неспазени базови и други
изисквания“. С оглед на променената фактическа обстановка в хода на делото,
правилно Районният съд е наложил извод с решението, че Уведомително
писмо с изх. №
02-060-2600/2617 от 12.11.2018 г. съставлява индивидуален административен акт,
подлежащ на обжалване от адресата „Агро - Тера Груп“ ЕООД по реда на АПК.
Въззивната инстанция счита, че обжалването на акта и изхода на спора би
бил от съществено значение и за изхода на настоящето дело. Това е така, защото
би се изяснила същинската причина за отказа за заплащане на процесната сума 23 001,07 лв. и нещо
повече - в случай на благоприятен резултат за „Агро - Тера Груп“ ЕООД /при отмяна на отказа по административен ред/ би отпаднала необходимостта от разглеждане на
настоящия иск по чл.79 във вр. с чл. 82 от ЗЗД или поне би се изяснила
фактическа обстановка откъм съществения елемент дали е налице пряка връзка
между действията на „Балкан Биосерт“ ООД по въвеждането на процесните
технически данни в СВДВИ
и основанието за отказа за плащане от
страна на ДФЗ. Както преде Районния съд,
така и към датата на последното съдебно заседание, провело се на 31.08.2020г.
по настоящото възз.гр.д.№ 149/2020г. жалбоподателят не посочи дали
междувременно вече му е бил връчен този новоиздаден индивидуален
административен акт - Уведомително
писмо с изх. № 02-060-2600/2617 от 12.11.2018 г. и респ. дали го е обжалвал по
реда на АПК. При събраните и налични доказателства, въззивният съд намира, че
не е изпълнен фактическия състав на по чл.79 във вр. с чл.82 от ЗЗД, поради липса на
основание за ангажиране на отговорността за вреди от „Балкан
Биосерт“ ООД във връзка с неизплащането на сумата 23 001,07
лв. от ДФЗ. Не може с категоричност да се наложи извод, че допуснатата от
ответника „Балкан Биосерт“ ООД техническа грешка при въвеждане на данни
в СВДВИ представлява всъщност именно
отразеното в ИААкт „неспазване на базови изисквания на Методиката, констатирани
от Технически инспекторат към Разплащателната агенция“, така както е възразил жалбоподателят във въззивната жалба.
Решението се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.
Разноски.
Съобразно правния резултат жалбоподателят „Агро - Тера Груп“ ЕООД ще бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна „Балкан Биосерт“ ООД сумата
2 040 лв. /с ДДС/ за направени разноски за адвокатско
възнаграждение, а на ЗАД „Армеец” АД сумата 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Обжалваемост.
Решението подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280 ал.3 т.1 пр.2 от ГПК.
По мотивите,
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
Р Е
Ш И :
Потвърждава Решение
№ 4161/31.10.2019г. на Районен съд –Пловдив, XIX гр.с.,
по гр.д.№ 2654/2018г.
Осъжда „Агро - Тера
Груп“ ЕООД, ЕИК - *********, със седалище в с. Алтимир,
Община Бяла Слатина, област Враца, ул. „Цар Симеон - МТУ“, да заплати на „Балкан
Биосерт“ ООД, ЕИК – *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление
– район „Централен“, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 47, ет. 2, ап. А1, сумата 2 040 лв. /с ДДС/ за
направени разноски за адвокатско възнаграждение по възз.гр.д.№ 149/2020г. по
описа на ПдОС – V възз.гр.с. по гр.д.№ 149/2020г.
Осъжда „Агро -Тера Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в с.
Алтимир, Община Бяла Слатина, област Враца, ул. „Цар Симеон - МТУ“, да заплати на ЗАД „Армеец”
АД, ЕИК - *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – ул.
„Стефан Караджа“ 2, сумата 100 лв. за направени разноски за
юрисконсултско възнаграждение по възз.гр.д.№ 149/2020г. по описа на ПдОС – V възз.гр.с. по гр.д.№ 149/2020г.
Решението е постановено при
участието на ЗАД „Армеец” АД, ЕИК - *********, в
качеството му на трето лице – помагач
на страната на ответника „Балкан Биосерт“ ЕИК – *********.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването.
Председател :
Членове :