РЕШЕНИЕ
№ 484
гр. Бургас, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Нася Ив. Япаджиева
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Въззивно гражданско
дело № 20232100500383 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивната
жалба подадена от Р. А. Д. чрез пълномощника адв. М.Димитрова, против Решение №
6812.01.2023Г. по гр.д.20222160100704 /2022 г. по описа на Районен съд гр. Поморие с
което съдът е изменил размера на издръжката, дължима от Р. А. Д. на Д. Р. Д., ЕГН
**********, действаща лично и със съгласието на родителя си и законен представител К. Д.
Д., като го увеличил от 150 лв. на 300 лв. месечно и осъдил Р. А. Д., ЕГН **********, да
заплаща на дъщеря си Д. Р. Д., ЕГН **********, месечна издръжка в размер 300 лв. (триста
лева), считано от 11.11.2022 г. и занапред до настъпване на законни причини за нейното
изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска;
изменил е размера на издръжката, дължима от Р. А. Д., ЕГН ********** на А. Р.
Д., ЕГН **********, чрез родителя и законен представител К. Д. Д., ЕГН **********, като
го увеличава от 150 лв. на 250 лв. месечно и осъдил Р. А. Д., да заплаща на дъщеря си А. Р.
Д., чрез родителя и законен представител К. Д. Д., месечна издръжка в размер 250 лв.
(двеста и петдесет лева), считано от 11.11.2022 г. и занапред до настъпване на законни
причини за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
Въззивникът изразява недоволство от решението ,като счита същото за
неправилно и че е нарушен балансът между установените в чл. 142 ал. 1 от СК два критерия
за определяне на размера на издръжката: нуждите на лицето, което иска издръжка и
възможността на родителя да заплаща издръжка, неправилно са установени конкретните
1
нуждите на децата издръжка, като същевременно общата сума за издръжка неправилно е
поделена между двамата родители. Сочи, че размера на издръжката не е съобразен с
възможностите на родителя, който я дължии съдът не е обсъдил с каква сума разполага
ответникът и как би задоволявал с нея както нуждите на децата си, така и своите основни
потребности.
Моли съдът да отмени решението на РС Поморие в обжалваните му части / над
180лв./ и вместо него постанови друго с което издръжката на децата бъде определена в
размери съответстващи на действително доказаните нужди на децата и съобразена с
възможностите на бащата да я дава. Претендира присъждане на направените разноски
Въззиваемите чрез пълномощника адв. С.Митева в срока по чл. 263 от ГПК
представят отговор като оспорват изцяло въззивната жалба. Считат същата за
неоснователна, а изложеното в нея за неотговарящо на обективната истина, а постановеното
решение за правилно , обосновано и законосъобразно.Сочи се, че съдът е отчел изминалия
период от време, нарасналите нужди на децата, проблемите със зрението на децата,
ежедневните разходи за транспорт на Д. и участието й в фолклорна група. Сочи, че бащата е
в пълна възможност да заплаща така присъдената издръжка. Моли Решението на ПРС да
бъде потвърдено.
ДСП-Поморие не е изразила становище във въззивното дело.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на
изискванията на чл.260-261 от ГПК .
Служебната проверка на въззивния съд по чл. 269 от ГПК, сочи решението на
първата инстанция за валидно и допустимо в обжалваната част.
По наведените от въззивника в жалбата му оплаквания за неправилност на
решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
Производството по гр. д. № 704/2022г. е образувано пред Районен съд Поморие по
искова молба от непълнолетната Д. Р. Д., действаща лично и със съгласието на родителя си
и законен представител К. Д. Д. и малолетната А. Р. Д., действаща чрез родителя си и
законен представител К. Д. Д., всички чрез пълномощника и съдебен адресат адв.С. Митева,
против Р. А. Д. от ***. за изменение на присъдените на ищците с решение № 224/30.10.2019
г., по гр.дело № 777/2019 г., по описа на РС – Поморие, месечни издръжки, а именно
увеличаването им от 150 лв. на 300 лв., считано от предявяване на исковете до настъпване
на законни причини за изменяване или прекратяване на издръжките, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска. Изложени са съображения в подкрепа на претенцията,
свързани с това, че са изминали три години от първоначалното определяне на издържаката,
през който период децата са пораснали нуждите им са увеличени съответно на възрастта,
налице са изменения в макроикономическата обстановка в страната, минималната работна
заплати и инфлационния индекс. Майката е сочила, че разполага с доходи от трудово
възнаграждение в размер на около минималната работна заплата.
Процесуалният представител на ответника е оспорил иска за горницата над 180лв.
като е изложил подробни съоражения в отговора на исковата молба: че заплаща кредит
отпуснат му за закупуване на единственото му жилище и че не се сочат особени нужди на
2
децата. Молил е претенцията да бъде уважена частично, в размера на 180лв.
Д"СП" – гр. Поморие в представен социален доклад не е заявила становище по
иска.
Предявени са искове с правно основание чл.150 СК, за изменение на присъдените
на ищците издръжки.
Съдът я е уважил изцяло предявения иск за детето Д. Р. Д. и е постановил
увеличение на първоначалната издръжка от 150 лв. - на 300 лв. и е уважил частично иска за
детето А. Р. Д. като е постановил увеличение на първоначалната издръжка от 150 лв. - на
250 лв. Този размер е мотивиран с възрастта на ищците, че задължението към банката е
поето след като ответника е бил наясно със задължението са да дава издръжка на двете си
деца и че признатия рамер от 180лв. е по нисък от установения от закона минимален размер.
ПРС е определил общ размер на необходимата за издръжката на ищата Д. сума от 450 лв.
месечно, като от нея е възложил на бащата 300 лв., а за ищцата А. определил общ размер на
необходимата издражка - 400лв. месечно, като от нея е възложил на бащата 250лв. Остатъка
от по 150лв. за всяко дете е приел, че се дължи от майката която полага ежедневните грижи
за децата. Първоинстанционния съд определяйки размера на издръжката и за двете деца е
приел, че те се определят в рамките на нормалното за тяхната възраст, за задоволяване
обичайните им потребности, без да са налице особени обстоятелства, налагащи заплащане
на издръжка в увеличен размер, като е приел че проблемите със зрението и участието във
извънкласни занимания не са обстоятелства даващи основание за увеличение размера на
издръжката, затова и настоящата инстанция счита, че възражения изложени в жалбата в тази
насока са неоснователни. Съдът е отчел транспортните разходи на детето Д., като ново
обстоятелство и го е взел предвид при определяне размера на издръжката.
Настоящият състав счита, че първоинстанционният съд е установил правилно
фактическата обстановка по делото, съобразно въведените от страните към този момент
твърдения и представените доказателства, а изводите му по фактите са обосновани –
изградени след обсъждане на доказателствата по делото поотделно и тяхната връзка.
Относно изложените във въззивната жалба оплаквания, че присъдената издръжка и
за двете деца е необосновано висока, и несъответстваща на финансовите възможности на
въззивника и същия изплаща и кредит, настоящия състав намира за неоснователно
оплакването на въззивника, че първоинстанционният съд не е взел предвид трудовото
възнаграждение на ответника. Действително представени са доказателства за получавано
трудово възнагреждение в рамер близък до минималната работна заплата, но ответникът е
млад, трудоспособен, не издържа други лица, няма доказателства да страда от заболяване
което му пречи да се труди и може да намира допълнителна работа с цел осигуряване на по
високи доходи, за да плаща необходимата за децата издръжка. Освен това в социалния
доклед е посочено, че бащата рядко се среща с децата, не им прави подаръци за празниците
и само веднъж за Коледа им е дал по 50лв. , от което са налага извода, че ответникът няма
никакви други разходи свързани с децата, освен дължимата издръжка, която безспорно
3
плаща редовно и може да отделя повече средства за тяхната издръжка. Относно
представените доказателства за изплащане на кредит, следва да се отбележи, че
задължението за издръжка е било известно на ответника, то е безусловно и същия е следвало
да се съобрази с това.
Настоящия състав споделя извода на първоинстанционния съд, че предвид
изтеклият период от време (3 години) от определяне на размера на издръжката, до момента
на предявяване на иска, искът за изменение на издръжката по отношение и на двете деца и
за нейното увеличаване е основателен.
Безспорно е, че нуждите на децата са се увеличили и за задоволяване им са
необходими повече средства. Детето Д. е на 15 год., ученичка в ***, което налага да пътува
всеки ден и само транспортните разходи на детето са 112лв. месечно, като с оглед на
пътуването се налага детето да е по дълго време извън дома и съответно има повече
разходи. Детето А. е на 11 години и е ученичка в пети клас и нейните разходи също са се
увеличили. И за двете деца са необходими средства за храна и облекло, за учебни помагала и
пособия, за училищни и извънучилищни занимания. Децата нямат специални нужди, но
също така няма данни да разполагат с доходи от собствено имущество, от трудово
възнаграждение, пенсии и др. източници на приходи.
Съдът отчитайки инфлационните процеси в страната, непракъснатото покачване
на цените и често повишаване на минималната работна заплата, която към настоящия
момент е 780лв. счита, че правилно районния съд е определил средствата които са
необходими за задоволяване нуждите на децата. Към настоящия момент минималния размер
на дължимата издръжка е в размер на 195лв., като определения от заководателя манимален
размер е еднакъв за всички нуждаещи се, без да се има предвид възрастта. Затова и съдът
счита, че за децата Д. и А. не следва да се определя издръжка в минималния размер, още
повече че издръжката се определя занапред, когато и разходите на децата се очаква да
нарастват.
Горното в съвкупност обосновава извод, че общият размер на средствата
необходими за задоволяване потребностите за детето Дисислава следва да се определи на
общо 450 лв., а за детето А. на 400лв., така както е възприел в мотивите си и
първоинстанционният съд. Разпределението на тази сума между двамата родители, което е
спорно по делото, следва да се извърши при съотношение по 150 лв. за майката за всяко
дете, разполагаща с по-ниските доходи. Остатъкът от 300 лв. за детето Д. и 250лв. за детето
А. следва да се възложи на бащата и този размер не би следвало да затруднява ответника,
който не издържа други лица и не прави обичайните розхиди които би направил родител ако
осъществява режима на лични отношения с децата си. Въпреки, че е установено, че майката
е подпомагана от ДСП – Поморие и получава 110лв. за двете деца, настоящия състав,
счита че правилно първоинстанционният съд е разпределил задължението за издръжка
между двамата родители, тъй като майката е осигурила дом на децата, полага
непосредствени грижи за тях, осигурява им прегледи при добри специалисти за съответните
здравословни проблеми. Затова и съдът счита, че с получаваните помощи, ще могат да бъдат
4
задоволявани други потребности на децата. Така представените доказателства мотивират
настоящия състав да приеме, че въззивникът би бил в състояние да заплаща определения от
съда размер на дължимата от него издръжка за детето му Д. в размер на 300 лева и за детето
А. в размер на 250лв.
По изложените съображения, съдът намира, че поради съвпадане на изводите на
двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При така постановения резултат, на въззиваемите следва да се присъдят разноски
за въззивното производство в размер на 500 лв за заплатено адв. възнаграждение, съгласно
представения договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6 от 12.01.2023 г. по гр. д. № 20222160100704/2022
г. По описа на РС – Поморие.
ОСЪЖДА Р. А. Д., ЕГН ********** да заплати на К. Д. Д., ЕГН ********** в
качеството и на майка и законен представител на Д. Р. Д. и К. Д. Д. сумата в размер на 500 /
петстотин/ лева направи разноски по делото.
Решението е окончетелно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5