Р Е
Ш Е Н И Е
№124/7.8.2020
г. гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети административен състав
На двадесет и
девети юли
2020 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар
В. Митева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В.Драганов
Административно дело № 135 по описа на 2020 година.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по жалба на П.В.Д., ЕГН ********** и
съдебен адрес: ***, против Решение № Ц2153-28-6 от 27.05.2020
г. на Директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) гр.Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й с вх.№ Ц
1012-28-41/13.05.2020 г. против Разпореждане №
РВ-3-28-00748530
/24.04.2020г. на ръководителя по контрола на разходите на държавното обществено
осигуряване при ТП на НОИ гр.Ямбол, с което на осн. чл. 114, ал.1 и ал.3 от КСО на П.Д. е разпоредено
да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от
16.12.2017г. до 30.06.2018г. в размер на 2 911,00 лева, от които 2 412,22 лева
главница и 498,78 лева – лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение
до датата на издаване на обжалваното разпореждане.
С доводи за
незаконосъобразност на атакувания административен акт се иска неговата отмяна и
на потвърденото с него разпореждане, като се излагат твърдения за наличие на
фактически несъответствия между двата акта, както и за липса на доказателства
за неположен труд във фирмата-осигурител „***“ ООД.
В съдебно
заседание оспорващата, редовно призована, се явява лично, поддържа жалбата и иска
съдът да я уважи като основателна и доказана, ведно със законните последици от
това. Не се претендират разноски по делото. Допълнително представя писмени бележки.
Ответникът по
делото, Директорът на ТП на НОИ-Ямбол, своевременно и редовно призован, изпраща
процесуален представител ст. юрисконсулт А. С., която оспорва жалбата и моли за
постановяване на решение, с
което същата да бъде отхвърлена с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Допълнително представя писмени бележки.
След като извърши
цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 28.04.2020 г.,
видно от приложеното известие за доставяне № PS 8600 00RS2G W (л. 36), на жалбоподателката Д. било връчено Разпореждане №
РВ–3-28-00748530 от 24.04.2020 г. на Ръководителя на контрола по разходите на
ДОО при ТП на НОИ, гр. Ямбол, с което на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО й е разпоредено да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение
за отглеждане на малко дете за периода от 16.12.2017 г. до 30.06.2018 г. в
размер на 2 911,00 лева, от които 2 412,22 лева – главница, и 498,78 лева –
лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на
обжалваното разпореждане. В разпореждането се сочи, че полученото
от П.В.Д. за посочения период обезщетение е за
отглеждане на дете до 2-годишна възраст за детето Д. И. Д.(с посочен
ЕГН); същото е получено в качеството й на осигурено лице за общо заболяване и
майчинство в „***“ ООД с ЕИК *********, съгласно Заявление-декларация от
03.01.2018 г. по описа на ТП на НОИ, представена на основание чл. 53 от КСО.
В мотивите към
разпореждането е посочено, че при извършена проверка по разходите на ДОО на
осигурителя „***“ ООД, (приключила с Констативен протокол № КП-5-28-00589191 от
05.07.2019 г., л. 37), е установено, че за времето от 2014 г. до 2018 г. в
дружеството са назначени 97 лица, като съгласно собственоръчно подписана
декларация, (приложена на л. 38), от съдружниците Й.Г.Й.
и Т. Й.Г., въпросните 97 лица не са им познати, не са подписвали трудови
договори с тях и не са упражнявали трудова дейност при тях. В разпореждането е
посочено също, че на осигурителя са връчени Задължителни предписания №
ЗД-128-00589169 от 05.07.2019 г. за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1
от КСО на 97 лица, в т. ч. и за оспорващата П.В.Д., при посочени в
задължителните предписания мотиви, (приложени на л. 10-41), както следва:
„некоректно подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО; лицата не са
упражнявали трудова дейност при осигурителя съгласно Декларация № 1130-28-179#1 от 27.06.2019 г. от Й.Г.Й. и Т.Й.Г. – Управители на „***“ ООД, гр.
Ямбол“. В разпореждането е посочено още, че неоснователно подадените данни по
чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от 25.10.2016 г. до 17.06.2018 г. с
Декларация Образец № 1 за П.В.Д. са заличени, включително и сключеният Трудов
договор № 81 от 24.10.2016 г. Въз основа на горното е прието, че за оспорващата
Д. не е възникнало осигуряване поради факта, че същата не е извършвала трудова
дейност в дружеството-осигурител „***“ ООД, съответно – в нарушение на чл. 52а
от КСО неоснователно й е изплатена сумата от 2 412,22 лева, съставляваща
парично обезщетение за отглеждане на малко дете.
С Жалба вх. №
Ц1012-28-41 от 13.05.2020 г. П.Д. е оспорила по административен ред
Разпореждане № РВ-3-28-00748530 от 24.04.2020 г. на Ръководителя по контрола на разходите
на ДОО при ТП на НОИ,
гр. Ямбол, като е поискала отмяната му, позовавайки се на
добросъвестност при получаване на паричните обезщетения. Горестоящият
административен орган се произнесъл по така подадената жалба с Решение №
Ц2153-28-7 от 27.05.2020 г., (връчено лично на 29.05.2020 г. съобразно
отбелязаното в ИД PS 8600 00RUZG
V, приложено на л. 29), като приел същата за допустима, но по същество – за неоснователна, по
подробно изложени в акта съображения. Директорът на ТП на НОИ оставил без
уважение жалбата на Д., като приел, че в случая сумите подлежат на
възстановяване поради наличие на предпоставките за връщане на получени от
лицето осигурителни плащания, а именно – неправилното им изплащане и
недобросъвестност при получаването им. Този извод е обоснован с
обстоятелството, че в случая П.Д. реално не е полагала труд по възникналото
между нея и дружеството-осигурител трудово правоотношение, както и че това
обстоятелство е известно на оспорващата и сочи на недобросъвестност у нея.
Обстоятелството за липса на реално положен труд за „***“ ООД е мотивирано с
позоваване на декларираното от управителите на дружеството в Декларация №
1130-28-179#1 от 27.06.2019 г. по описа на ТП на НОИ-Ямбол, че въпросните 97 лица, едно
от които е и П.В.Д., не са постъпвали реално на работа и не са получавали
трудови възнаграждения.
Недоволна от така
постановеното решение, на 08.06.2020 г. П.Д. подала жалба, (заведена във входящия регистър на ТП на НОИ-Ямбол под вх. № Ц2103-28-1 от
08.06.2020 г.), въз основа на която е образувано и настоящото съдебно производство.
По делото са събрани писмени доказателства, приобщена
е цялата административна преписка по издаването на оспорения акт. С оглед
изясняване на обективната истина, по реда на чл. 176 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, са изискани обяснения от оспорващата за
относими по делото обстоятелства, като на основание
чл. 176, ал. 2 от ГПК, съдът е съобщил въпросите, на които следва да бъде даден
отговор, а именно: с кого и кога е сключен представеният и приет като
доказателство Трудов договор № 81 от 24.10.2016 г. (въпросът е досежно с кой от представляващите на „***“ ООД е сключен процесният договор, кога и при какви обстоятелства е
станало това); кога и при какви обстоятелства е оформена трудовата книжка със
съответните подписи и печати и от кого; подробно да се опише мястото и
естеството на извършваната от оспорващата трудова дейност в „***“ ООД и за
какъв период от време е ставало това. В качеството на свидетел е разпитан и
един от управителите на „***“ ООД - Й.Г.Й., който с показанията си установява относими към повдигнатия правен спор обстоятелства.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна
и против акт, подлежащ на съдебен контрол, с оглед на което е допустима.
Разгледана по
същество жалбата се преценя като неоснователна
по следните съображения:
В съответствие с
разпоредбата на чл. 168 от АПК, вр. чл. 142 от АПК,
съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт към
момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се
ограничава само с тези, посочени от оспорващия, като установяването на нови
факти от значение за делото след издаването на акта се преценява към момента на
приключване на устните състезания. За да е законосъобразен един административен
акт, е необходимо да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за
валидност, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма,
при спазване на административнопроизводствените
правила, да не противоречи на материалноправните
разпоредби и да е в съответствие с целта на закона. Липсата на някое от
посочените изисквания за законосъобразност опорочават административния акт и предпоставят неговата отмяна.
Предмет на
оспорване в настоящото съдебно производство е Решение № Ц2153-28-7 от 27.05.2020 г. на Директора на
ТП на НОИ, гр. Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата на П.В.Д. с
вх. № Ц 1012-28-41 от 13.05.2020 г. против Разпореждане № РВ-3-28-00748530
от 24.04.2020г. на Ръководителя по контрола на разходите на ДОО при ТП на НОИ, гр. Ямбол. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО, пред
ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу разпореждания за
възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено
осигуряване по чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 3 и 4, и за прихващане по чл. 114,
ал. 5, като ал. 3 от същия текст регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се
произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от
получаването им. Процесното решение е издадено от
Директора на ТП на НОИ–Ямбол, с оглед на което съдът намира, че то е
постановено от компетентен орган по чл. 117 от КСО. Потвърденото с него
разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.
ЯАС в настоящия
си състав намира, че при издаване на оспореното решение не са допуснати
нарушения на процесуалните правила и същото е съобразено с материалния закон и
неговата цел предвид следното:
Съобразно
разписаното в чл. 52а от КСО осигурените
лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за
отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, ако имат 12 месеца
осигурителен стаж като осигурени за този риск. Легално определение на понятието
„осигурено лице“ се съдържа в § 1, т. 3 от ДР на КСО, където е предвидено, че
„осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която
подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са
внесени или дължими осигурителни вноски, съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО.
Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова
дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими
осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
В конкретния случай оспорващата П.В. Д.
има сключен трудов договор с „***“ ООД, който към момента на получаване на
паричното обезщетение по чл. 52а от КСО не е бил прекратен. Съгласно трайната
практика на ВАС на РБ обаче, (обективирана в Решение
№ 211/08.01.2016 г. по адм. д. № 3681/2015 г.,
Решение № 292/11.01.2017 г. по адм. д. № 14312/2015 г.
и др.), наличието на трудово правоотношение не е достатъчно, за да възникне
осигурителното правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение. От
съдържанието на цитираното по-горе определение за осигурено лице следва, че
едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за
осигурено, е да извършва трудова дейност, която подлежи на задължително
осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО. Идентичност между
трудовото/служебното и осигурителното правоотношение не съществува. Наличието
на трудово или служебно правоотношение в повечето случаи води до възникване и
на осигурително правоотношение, но това не е достатъчно - изискването на
законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла
на КСО, е лицето да упражнява трудова дейност, т.е. не е достатъчно лицето да
има валидно възникнало трудово правоотношение, а следва да осъществява трудова
дейност въз основа на това правоотношение. Изключенията от това правило са
регламентирани в изречение второ на т. 3 от § 1 от ДР на КСО, съобразно която
осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през
периодите по чл.
9, ал. 2, т. 1-3 и 5, (който текст предвижда следното: за осигурителен стаж, без да се правят
осигурителни вноски, се зачита времето на платен и неплатен отпуск за
отглеждане на дете; на платените и неплатените отпуски за временна
неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете
до 5-годишна възраст; на неплатения отпуск до 30 работни дни през една
календарна година; времето, през което самоосигуряващите
се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и
смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за
временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете до
2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и периодите на
временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на дете до
2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, през които не
са имали право на парично обезщетение.
В случая, видно от Констативен протокол №
КП-5-28-00589191 от 05.07.2019 г., в хода на извършена в периода 27.06.2019 г.
- 05.07.2019 г. проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на
осигурителя „***“ ООД с ЕИК *********, със седалище: гр. Ямбол, ул. „***“ **, е
констатирано следното: основната икономическа дейност на дружеството е
производство и търговия със селскостопанска продукция; съдружници
са Й.Г.Й. и Т.Й.Г. (с размер на дяловото участие в съотношение 50% на 50 %),
като начинът на управление е заедно и поотделно; от Справка „Актуално състояние
на всички трудови договори, вписани от осигурител“ е установено, че „***“ ООД е
бил в трудови правоотношения със 100 лица, със 75 от които – за кратък период
от време (по няколко месеца). В тази връзка от осигурителя е изискано
представяне на документи с оглед установяване на осигурителни права и
упражняване на трудова дейност от лицата. На 27.06.2019 г. от двамата
собственици на дружеството е подписана декларация, в която, в качеството си на
управители, декларират, както следва: „от датата на регистрация на дружеството
– 07.03.2011 г., до настоящия момент са назначени само лицата Д.Я.Д., С. Г. И.и
Р.Й.Т. (с посочени ЕГН); всички останали лица, които са назначени във фирмата
ни, не ги познаваме, не сме подписвали трудови договори с тях и не са
упражнявали трудова дейност при нас“. В този смисъл са и дадените от Й.Г.Й.
показания при разпита му в проведеното на 29.07.2020 г. открито съдебно
заседание по делото. Същевременно, в дадените по реда на чл. 176 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК обяснения, оспорващата изрично сочи, че процесният трудов договор е сключен на 24.10.2016 г. в офис
на ***, където й е предоставен за подпис от госпожа Й.Д.; договорът е бил
подпечатан и с положен подпис за работодател, като Д. заявява, че не знае от
кого е положен подписът, както и че след подписването му от нейна страна й било
съобщено от Д., че следва на 25.10.2016 г. да се яви в същия офис, за да работи
„на нейно подчинение“; заявява, че госпожа Д. се занимава със счетоводство, но
не си спомня в кое дружество, и че офисът й се намира на ул. „***“ на етаж *. На
25.10.2016 г. се явила на работното си място в офиса на ***, където основно
наблюдавала работната среда; поради напредналата си бременност успяла да
отработи само няколко часа, а на следващия ден не се явила на работното си
място заради настъпили усложнения в здравословното й състояние, довели
впоследствие до издаването на болничните листове, въз основа на които са
получени процесните осигурителни плащания. На
18.06.2018 г. Д. решила да прекрати трудовите си взаимоотношения с фирма „***“
ООД, като посетила офиса на ***, където предоставила трудовата си книжка на
госпожа Й.Д., а на 19.06.2018 г. трудовата книжка й била върната лично от
госпожа Д.. В обясненията си по реда на чл. 176 от ГПК, вр.
чл. 144 от АПК, дадени в проведеното на 29.07.2020 г. открито съдебно заседание
по делото, Д. категорично заявява, че познава единствено Й.Д., както и че не
познава свидетелят Й.Г.Й.. При тази установеност, дори и да се приеме, че
реално е полаган труд от оспорващата Д., то се налага извод, че доколкото
същата е работила, е извършвала дейност в полза на физическото лице Й.Д., но е
била назначена като работеща в „***“ ООД с цел да ползва правата на осигурено
лице. В подкрепа на този извод е и заявеното от управителя Й.Г.Й. при разпита
му в проведеното по делото на 29.07.2020 г. открито съдебно заседание:
свидетелят сочи, че дружеството, в което участва в съдружие със сина си Т.Й.Г.,
е с наименование „***“ ООД; същото е учредено през 2011 г. със седалище в гр. ***,
(поради наличието на адресна регистрация на лицето в населеното място), но офис
на фирмата в града няма, тъй като се обработва земя в с. ***; предметът на
дейност е единствено земеделие; за периода от учредяването през 2011 г. до 2019
г. счетоводството на фирмата е осъществявано от Й.Д., чийто офис се намира в
гр. ***, ул. „***“, бившето химическо чистене, на етаж *, и където са предавани
съответните документи, свързани с дейността на дружеството. Свидетелят е
категоричен, че не познава оспорващата и че в деня на съдебното заседание я
вижда за първи път; потвърждава автентичността на собственоръчно подписаната и
приета като доказателство по делото декларация, (на която се е позовал
административният орган в процесния акт), като при
предоставянето й от съда категорично заявява, че именно това е декларацията,
която са подписали пред органите на НОИ заедно със своя син. При запитване от
съда, свидетелят изрично заявява, че подписът, положен за работодател върху
Трудов договор № 81/24.10.2016 г., (сключен между „***“ ООД, представлявано от Й.Г.Й.,
и П.В.В., с който последната е приела да изпълнява в
„***“ ООД длъжността „Технически секретар“ в офис в гр. ***, ***), не е негов;
по отношение на печата върху трудовия договор прави изявление, че е предоставен
на лицето, което е водело счетоводството – Й.Д., защото тя го е поискала.
Свидетелят отрича да е полагал своя подпис и върху поставения правоъгълен печат
в трудовата книжка на оспорващата П.В.Д. на страницата, на която същата е
оформена с трудов стаж от 25.10.2016 г. до 18.06.2018 г.; сочи че е направен
опит за имитация на неговия подпис. Изложеното до тук недвусмислено сочи, че
изводът на административния орган досежно липсата на
осъществявана от страна на П.Д. трудова дейност по силата на сключения и
впоследствие прекратен трудов договор, е напълно обоснован; установените от
административния орган факти по реда на контролните производства по КСО, които
се възприемат и от настоящия състав, обосновават правилната му преценка досежно соченото в акта обстоятелство, че жалбоподателката не е полагала фактически труд за
съответния осигурителен период; събраните в подкрепа на този извод
доказателства не се опровергават по никакъв начин от оспорващата.
Съобразно
регламентацията на чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за
осигурителни плащания следва да бъдат възстановени от лицата, които са ги
получили, заедно с лихвата по чл. 113. Ал. 2 на чл. 114 от КСО пък
регламентира, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не
подлежат на възстановяване от осигурените лица, с изключение на следните
случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока
за доброволно изпълнение: по чл. 40, ал. 7, чл. 54е и чл. 54м, ал. 2, т. 2;
когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат
значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане; на изменение
или прекратяване на обезщетение или пенсия в резултат на получени доказателства
при прилагане разпоредбите на международни договори, по които Република
България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите
за социална сигурност.
От анализа на
цитираната нормативна уредба се налага извод, че добросъвестността по смисъла
на чл. 114, ал. 2 от КСО при получаване на сумите за осигурителни плащания е
обстоятелство, погасяващо задължението за връщането им. Легална дефиниция за
нея обаче в разпоредбите на КСО липсва, поради което според общите принципи на
правото следва да се приеме, че такава е налице, когато получателят е със
съзнанието и субективното отношение, че сумите му се дължат. Добросъвестността
е съществуващото към момента на получаването психическо отношение на лицето досежно дължимостта на сумите и е
във връзка с неговото незнание, че няма право на тях. Това отношение може да се
дължи на неправилна преценка както на фактите, така и на правото, което обаче е
без значение за наличието на добросъвестност. В тази връзка предпоставките,
даващи основание да бъде задължено едно лице да върне получените от него
осигурителни плащания, са едновременно неправилното им изплащане и недобросъвестност
при получаването им. Това са фактите и обстоятелствата от значение за случая,
които административният орган, съгласно чл. 35 и чл. 36 от АПК трябва да
изясни, преди да пристъпи към издаването на индивидуалния административен акт.
В конкретния казус
П.Д. твърди, че е получила сумите добросъвестно, като се позовава на наличието
на трудово правоотношение, по което обаче, видно от доказателствата по делото,
реално труд не е полаган – обстоятелство, което е известно на оспорващата, и
както правилно е приел административният
орган в оспорения акт, сочи на недобросъвестност у нея при получаването
на паричното обезщетение по чл. 52а от КСО.
С оглед
изложеното, съдът намира, че оспореното решение на Директора на ТП на НОИ–Ямбол
и потвърденото с него разпореждане са напълно законосъобразни и обосновани.
Подадената жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на
спора и на основание чл. 143, ал. 4 и чл. 144 от АПК, на ответната страна
следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определен на основание чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим от горното,
Я А С, трети административен състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.В.Д. против Решение № Ц2153-28-7 от 27.05.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ, гр. Ямбол, с което е
оставена без уважение жалбата й с вх. № Ц 1012-28-41 от 13.05.2020 г. против
Разпореждане № РВ-3-28-00748530 от 24.04.2020 г. на Ръководителя по контрола на разходите
на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ, гр. Ямбол.
ОСЪЖДА П.В.Д., ЕГН **********, с посочен съдебен адрес: ***, да заплати на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ НА НОИ, гр.
ЯМБОЛ сумата от 100 (сто) лева, съставляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред
ВАС на РБ в 14–дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/
не се чете