Р Е Ш Е Н И Е
гр. С.,
25.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в закрито
съдебно заседание на двадесет и пети юли две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: **** САНТИРОВ
мл. с.
БИЛЯНА КОЕВА
като
разгледа докладваното от съдията гр. д. №
4822 по описа за 2015 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.250 ГПК.
С определение № 63/24.04.2018 г., постановено по гр. д. № 4736/2017 г. по
описа на ВКС, ГК, ІІ ГО, постановено по реда на чл.288 ГПК, е прекратено
производството пред ВКС, като делото е върнато на СГС, ГО, ІІ Е въззивен
състав, за разглеждане на искането по чл.250 ГПК, инкорпорирано в т.2 на
касационна жалба вх. № 51563/19.04.2017 г. ВКС е приел, че твърденията в
касационната жалба за липса на произнасяне на въззивния съд по доводите относно
предмета на делбата – дали е една или две самостоятелни сгради, по същество
съставляват довод за непроизнасяне по цялата въззивна жалба и съставлява искане
за допълване на въззовното решение по чл.250 ГПК.
В т.2 от горепосочената въззивна жалба се поддържа, че въззивният съд не е
обсъдил недопустимостта на решението на СРС, в което въпреки липсата на
противоречие между страните, че обектът за подялба е един – жилищна вилна
сграда, допуснатите до делба обекти са два – жилищна сграда и гараж, което е
свърх петитум на първоинстанционното съдебно решение. Също така съдът не е
обсъдил и възраженията срещу допълнителното решение от 02.02.2015 г. на СРС, че
решението е неправилно и противоречи на задължителната съдебна практика. Счита,
че неправилното нанасяне на една сграда като три не е основание неправилно
нанесените обекти в кадастралната карта да бъдат обособявани като отделни обекти
в делбената маса.
В срока по чл.250, ал.2 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна Д.Ц.Ц.
- Д..
Съдът, след като се запозна с
материалите по делото и обсъди доводите на страните, приема за установено
следното:
Искането
за допълване на постановеното на 28.02.2017 г. съдебно решение, постановено по
настоящото дело, е своевременно направено, в рамките на установения в нормата
на чл.250, ал.1 ГПК срок. Същото изхожда от легитимирани страни в процеса и е
процесуално допустимо. Разгледано по същество, е неоснователно.
Непълно
е съдебното решение, което не обхваща целия спорен предмет, очертан във
въззивната жалба, като съдът не е формирал воля относно част от спорното право,
по което е налице произнасяне в диспозитива на обжалваното съдебно решение.
В
случая с депозираната въззивна жалба вх. № 1040782/09.10.2014 г. ищцата обжалва
решението в частта, с която е допусната делба на УПИ Х-325, в кв.3 по плана на
гр. С., м. „в. з. Симеоново – Изток“, съставляващ имот с идентификатор 68134.2047.325
по кадастралната карта на гр. С., целият с площ от 708 кв. м. относно квотите,
при които е допусната делба на този имот, както и в частта, с която е допусната
делба на построената в горепосочения поземлен имот еднофамилна жилищна сграда,
заснета неправилно в същата кадастрална карта като три долепени една до друга
сгради с идентификатори 68134.2047.325.1, 68134.2047.325.2 и 68134.2047.325.3,
като част от същата жилищна сграда и недопускане на делба на същата чрез
непосочването й в диспозитива на постановеното съдебно решение.
Въз основа
на депозираната въззивна жалба от ищцата е образувано гр. д. № 404/2015 г. по
описа на СГС, ІІ А въззивен състав. С определение от 15.01.2015 г., постановено
по посоченото дело, е постановено делото да се изпрати на СРС, ГО, 67 състав,
за произнасяне по молбата по чл.250 ГПК. В мотивите на определението въззивният
съд е приел, че в депозираната въззивна жалба е инкорпорирано и искане за
допълване на обжалваното съдебно решение, тъй като липсва произнасяне по
искането за делба на имот с идентификатор 68134.2047.325.3.
С
решение от 02.02.2015 г., постановено по гр. д. № 10563/2013 г. по описа на
СРС, ГО, 67 състав, постановено по реда на чл.250 ГПК, е отхвърлена молбата на
ищцата за допълване на решението от 25.08.2014 г.
Срещу
решението от 02.02.2015 г. е депозирана въззивна жалба от ищцата, която е част
от настоящото въззивно производство, заедно с първоначалната жалба.
С
постановеното на 28.02.2017 г. съдебно решение въззивният съд е потвърдил
решението на СРС в обжалваната от ищцата част относно допуснатия до делба
поземлен имот и определението делбени квоти на съделителите, както и е
потвърдил решението, постановено по реда на чл.250 ГПК. По този начин въззивният
съд се е произнесъл по целия спорен предмет, очертан с първоначалната въззивната
жалба и депозираната срещу решението по чл.250 ГПК въззивна жалба. Ето защо не
е налице основание за допълване на постановеното съдебно решение. Дали
въззивният съд изчерпателно е обсъдил всички доводи на страната и съответно
дали е достигнал до правилни и законосъобразни изводи е въпрос, който няма
отношение към това дали решението е пълно или не. В случай, че са налице
сочените от жалбоподателите пороци на постановеното от въззивня съд решение, то
същите подлежат на преценка по реда на инстанционния контрол, а не от
постановилия съдебното решение съд в производството по допълване на съдебния
акт.
Воден
от гореизложеното и на основание чл.250 ГПК, съдът
р е ш и:
ОТХВЪРЛЯ искането на Ц.С.Д., ЕГН ********** , инкорпорирана в т.2 на касационна
жалба вх. № 51563/19.04.2017 г., за допълване на решение на решение № 1372/28.02.2017
г., постановено по гр. д. № 4822/2015
г. по описа на СГС, ГО, ІІ Е въззивен състав, като неоснователно.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните
при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.