Определение по дело №115/2020 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 91
Дата: 26 май 2020 г. (в сила от 26 май 2020 г.)
Съдия: Петър Петков Монев
Дело: 20203200600115
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 21 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

П Р О Т О К О Л

                  26.05.2020г.,   гр. Добрич

 

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                      НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ   

на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в следния състав :

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЪР МОНЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИПТЕН АЛИД

МЛ.СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ

 

Секретар – ЕЛИЦА АЛЕКСАНДРОВА

Прокурор – ПЛАМЕН НИКОЛОВ

сложи за разглеждане докладваното от съдия Монев

ВЧНД№115 по описа за 2020 год.

На именното повикване в 13:50 часа се явиха:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТА.М.Т.  редовно призован се явява лично, воден от органите на ОЗ „Охрана“ гр.Добрич,  представлява се  от адв.М.Д. ***, редовно упълномощен от първа инстанция.

ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ГР. ДОБРИЧ – Редовно призована, представлява се от прокурор НИКОЛОВ.

 

                               ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

 

ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото.

АДВ. М.Д. – Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ, с оглед липсата на процесуални пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание,

 

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

 

         СЪДЪТ  снема самоличността на обвиняемия.

         А.М.Т. – роден на ***г. в гр. Л. живущ ***, ж.к.В., бл.32, ет.2, ап.9, настоящ адрес ***,  българин, български гражданин, неосъждан /реабилитиран по право/, живущ на семейни начала, със средно образование, работи като охрана в дискотека „К.т” , ЕГН: **********.

 

На основание чл. 274 от НПК съдът разяснява на обвиняемия правото му на отвод срещу членовете на състава, прокурора и секретаря, както и правата му, предвидени в НПК. 

АДВ. М.Д. – Нямаме възражения срещу състава на съда, прокурора и секретаря. Доверителят ми е запознат с правата си съобразно НПК.

ПРОКУРОРЪТ – Нямаме възражения срещу състава на съда.

Съдът запитва страните имат ли искания по доказателствата.

АДВ. М.Д. - Поддържаме жалбата на посочените в нея основания, подадена от нас в законноустановения срок, с която сме обжалвали определение  по н.ч.д.№121/2020г. по описа на Районен съд –Балчик с искане да бъде изменена наложената на моя подзащитен мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека.

Няма да сочим други доказателства.

ПРОКУРОРЪТ – Считаме, че жалбата е неоснователна. Няма да сочим други доказателства.

 

СЪДЪТ с оглед попълване на делото с необходимия доказателствен материал, на основание чл.283 от НПК

 

                                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРОЧИТА И ПРИЕМА доказателствата приложени по ч.н.д.№121/2020г. по описа на Районен съд – Балчик.

 

СЪДЪТ запитва повторно страните за други искания по доказателствата и след като не констатира такива,

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

 

АДВ.М.Д. – Уважаеми съдии, не сме доволни от така постановеното определение по ч.н.д №121/2020г. по описа на Районен съд – Балчик и в законнустановения срок по поръчение на подзащитният ми го обжалвам. Считам, че същото е незаконосъобразно, необосновано и в противоречие с целта и смисъла на дадените императивни указания в НПК.

Считам, че така определената мярка от първоинстанционния съд намираме за несъобразена с изискванията и целта на закона. Съобразно чл.63 ал.1 от НПК най-тежката мярка за неотклонение се налага при кумулативно наличие на двете предпоставки – обосновано предположение, че обвиняемия е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание и доказателствата по делото да сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. По делото няма никакви доказателства, които да сочат, че за подзащитният ми Т. има каквато и да е била опасност да се  укрива или да върши престъпление. Каса е се за 32 годишен мъж, не е  осъждан, има постоянен адрес ***, където може да бъде  намиран за целите на наказателното производство, съжителства със жена на семейни начала, с която отглеждат и малолетно 6 годишно дете.

Освен това, подзащитният ми Т. не само не се е укривал от органите на разследването, а е бил открит в дома си с детето и жената с която съжителства.

Обстоятелството, че не са налице основанията на чл.63 от НПК за определянето на тази мярка за неотклонение намирам, както в липсата на доводи в искането на ДРП, така и в мотивите на Районен съд – Балчик.

В искането обвинението единствено сочи, че съществува опасност обвиняемите да извършат друго престъпление, без да са развити никакви доводи за това.

В мотивите към определението е посочено, че съществува реална опасност  обвиняемите да се укрият, като не е ясно от къде черпи този извод първоинстанционния съд, при липса на такива твърдения от обвинението, липса  на доказателства в тази насока и дори индикации за това по делото. В определението декларативно е прието, че съществувала и опасност да извършат друго престъпление, като това е изведено само от обстоятелството, че били извършили деянието за което им е повдигнато обвинение.

В чл.63 от НПК не е предвидена  хипотеза за налагане винаги на най-тежката мярка за неотклонение по отношение  на лица извършили всяко едно тежко престъпление включено в НК и представляващо престъпление от общ характер. В чл.63 ал.2 от НПК са предвидени хипотезите  на реалната опасност по ал.1, каквито хипотези по отношение на подзащитният ми Т. не са налице

Съгласно чл.57 от НПК целта на мерките за неотклонение е да попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждане на вляза в сила присъда. Всяка една друга от предвидените в чл.58 от НПК мерки за неотклонение намирам за достатъчна за постигане целите на закона.

В заключение, моля уважаемия съд да вземе в предвид, че мярката за неотклонение „задържане под стража“ не е наказание – тя има по точно определени в закона цели, които в конкретния случай на подзащтният ми биха били постигнати и с по-лека такава.

Предвид гореизложеното и на основание чл.64, ал.7 от НПК моля да отмените определение №49/17.5.2020г. постановено по ч.н.д.№121/2020г. по описа на РС – Балчик в частта в която е взета спрямо подзащитният ми А.Т. мярка за неотклонение „задържане под стража“ и да определите друго, с което да вземете по – лека мярка за неотклонение.

 

ОБВИНЯЕМИЯТ Т. - Подкрепям казаното от адвоката ми.

 

ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми окръжни съдии, моля да оставите искането за изменение на мярката за неотклонение без уважение. Определението, с което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на Т. следва да се потвърди. В случая, реалната опасност Т. да се укрие или да извърши друго престъпление се обосновава от това, че макар и реабилитиран същия е бил осъждан за извършено от него тежко умишлено престъпление  „грабеж“, това от една страна. От друга, според приложената по делото характеристична справка, изготвена от служител към структурата на ОД на МВР – Варна, Т. е от активния криминален контингент и се движи сред лица от този контингент. Наличието на тези обстоятелства са за лице за завишена обществена опасност, която наред с предвиденото от закона високо наказание за извършеното  престъпление за което му е повдигнато обвинение по настоящото производство прави опасността, същия да се укрие или да извърши друго престъпление, съвсем реално по смисъла на чл.63 ал.1 НПК. С оглед на което, моля да потвърдите взетата му спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Бих искал да отбележа в този смисъл факта, че липсват данни за влошено здравословно състояние на изправения пред вас Т., което би могло да бъде пречка, ако беше факт.

Съдът предоставя на обвиняемият последна дума.

ОБВИНЯЕМИЯТ  Т. – Моля уважаемия съд, за по- лека мярка.  Съжалявам за станалото, извинявам се за престъплението. Бих искал да заплатим щетите от престъплението и по-бързо да приключи всичко. Моля за  по - лека мярка.

 

След изслушване последната дума на обвиняемия, съдът се оттегли на тайно съвещание, след което обяви публично и в присъствието на страните своя съдебен акт.

          

           Съдът прие за установено следното:

           Настоящото производство е образувано по жалба на обвиняемия  А.М.Т., чрез неговия процесуален представител адв. М.Д. по реда на чл.64, ал.7  и сл. от НПК срещу определение №49/17.05.2020г. по н.ч.д.№121/2020г. по описа на Районен съд – Балчик, с което спрямо него е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

         Обвиняемия Т. е привлечен в качеството  на обвиняем за престъпление по чл.330, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, предмет на разследване по досъдебно производство№ 182/2019г. по описа на РУ на МВР гр.Балчик. Същото се явява тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК и за него е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от една до осем години.

         За да бъде наложена най-тежката марка за неотклонение по досъдебното производство по принцип следва да са налице няколко кумулативно дадени признака, а именно обвинението да е за престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода; от данните по делото да може да се направи обосновано предположение, че именно задържаният е автор на престъплението, за което е обвинен и да са налице данни за реална опасност той да се укрие или да извърши друго престъпление.

         Към настоящият момент по делото са събрани достатъчно данни,  а именно – протоколи за разпит на свидетели, изготвени справки по ЗЕС, справки от АПИ, протоколи от видео-технически експертизи, доказателства, събрани по реда на ЗСРС, обясненията на част от обвиняемите, установеното от съда в рамките на настоящото производство, изложените подробно по-горе факти, от които може да бъде направено обосновано предположение, че обвиняемия А.Т. е съпричастен с  деянието, за което е привлечен в качеството на обвиняем.

         Обстоятелствата, че обвиняемия Т. няма постоянна работа /няма регистрирано трудово правоотношение/, няма постоянен адрес /обитава няколко такива/ и има лоши характеристични данни дават основание на съда да приеме, че съществува обосновано предположение, че може да се укрие от органите на досъдебното производство.

         Престъплението по чл.330 от НК се характеризира с висока степен на обществена опасност, като с оглед  предвиденото наказание за същото съдът намира, че е налице реална опасност обвиняемия да се укрие с цел избягване на евентуална бъдеща наказателна репресия спрямо него

         От друга страна, всички извършени по делото процесуално следствени действия, обосновават извода, че именно Т. е съпричастен с  инкриминираното деяние.Наведените от обвиняемия доводи очевидно не съставляват достатъчно основания, за да бъде взета по-лека мярка за неотклонение.

           Опасността от извършване на престъпление при евентуална промяна на мярката за неотклонение, респ. отмяна на определението на РС- Балчик е реална, а не хипотетична и този свой извод съдът базира на обстоятелствата, които вече бяха коментирани по-горе, като съществува реална опасност да въздейства върху свидетелите, с оглед промяна на дадени от тях показания.

         Към настоящия момент липсват данни обв. Т. да страда от заболяване, което дори хипотетично да прави невъзможно пребиваването му в местата за лишаване от свобода, респ. налагането спрямо него на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“. При настъпване на такива и възникнала необходимост от медицински грижи, съществува възможност същият да бъде преместен в специализираните болници към местата за лишаване от свобода. При спешни случаи и обостряне на състоянието на обвиняемия, може да се поискат консултации и съответно лечение по реда, предвиден в чл.255 от ЗИНЗС и Наредба №2 от 22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода.

Казаното до тук, индицира извода за наличие на висока обществена опасност както на деянието, така и на обвиняемия Т., поради което настоящата съдебна инстанция счита, че определението на РС – Балчик следва да бъде потвърдено като правилно, обосновано  и законосъобразно постановено, тъй като към настоящия момент единствената мярка за неотклонение, която би била в съответствие с целите по чл.57 от НПК се явява „ Задържане под стража“.

        

Воден от горното, съдът на основание чл.65, ал.9 от НПК

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И: № 91  

 

ПОТВЪРЖДАВА  определение №49/17.05.2020г. постановено по ЧНД № 121/2020г. по описа на Районен съд - Балчик, с което спрямо А.М.Т. с ЕГН: **********, живущ ***, ж.к.Възраждане, бл.32, ет.2, ап.9, настоящ адрес ***, обвиняем по досъдебно производство  № 182/2019г. по описа на РУ на МВР гр.Балчик, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ .

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТ.

 

ПРЕПИС от определението да се приложи по досъдебното производство и да се изпрати на Районна прокуратура - гр.Балчик за сведение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:1.

                     

                                                                                            2.                                                                                                                                 

Делото приключи в 14:10 часа.

Протоколът е изготвен на 27.05.2020г.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       СЕКРЕТАР: