О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 331
гр.
Пловдив, 27.07.2018 година
Пловдивският апелативен съд, първи
търговски състав, в закрито заседание на двадесет и седми юли две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАТЯ ПЕНЧЕВА
ЦВЕТЕЛИНА
ГЕОРГИЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Костадинова въззивно т. дело № 424 по описа за 2017
година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 248 ал. 1 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 5374 от 25.06.2018 година,
подадена от „Ю.Б.“ АД, ЕИК *, с правно основание чл. 248 от ГПК, за изменение
на постановеното по делото от АС –
Пловдив решение № 134 от 09.05.2018 година по в.т. дело № 424/2017 година в частта за
разноските. Искането касае отмяна на
решението в частта, с която „Ю.Б.“ АД е осъдена да заплати на 323,60 лева
държавна такса за производството пред ВКС, както и 500 лева адвокатско
възнаграждение на адвокат Д. А.като процесуален
представител на ответницата М.Щ.
пред ВКС, на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Доводите, които се излагат в молбата по чл. 248 от ГПК, се свеждат до това, че е недопустимо с решението на въззивната инстанция
да се присъждат разноски за касационната инстанция, тъй като процесуалният
закон възлагал на всяка инстанция правомощието да се произнесе относно
отговорността за разноски с приключващия производството акт. Т.е. единствено
компетентен да присъди разноските за касационната инстанция бил ВКС.
Срещу частната жалба е подаден писмен отговор от
адвокат Д. А.като процесуален представител на ответниците Щ. и М. Щ.. С него се изразява становище за
недопустимост и неоснователност на молбата по чл. 248 от ГПК за изменение на
решението в частта за разноските.
Апелативният съд намира, че молбата по чл. 248 от ГПК е процесуално
допустима. Процесуалната възможност да се иска от съда, постановил съдебния
акт, изменението му в частта за разноските, е изрично уредена в
чл. 248 ал. 1 от ГПК. При подаването на молбата е спазен срока по чл. 248 ал. 1
от ГПК.
Разгледана по същество, молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК, подадена от „Ю.Б.“ АД , е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение по следните съображения:
Решение № 134
от 09.05.2018 година по в.т. дело № 424/2017 година на ПАС е постановено, след
като с решение № 84 от 20.07.2017година по т. дело № 1934/2015 година на ВКС, І
т.о., е отменено предходното решение на въззивната инстанция № 845 от 30.12.2014 година по в.т. дело №
1177/2014 година на ПАС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав
на въззивната инстанция.
Т.е. ВКС не е постановил решение, с което се дава
разрешение по същество на спора между страните, поради което и не би могъл да
разпредели отговорността за разноски помежду им. В случая е приложима
разпоредбата на чл. 294 ал. 2 от ГПК, според която по разноските за воденето на
делото във ВКС се произнася съдът при повторното разглеждане на делото. Съобразявайки тази разпоредба, която е
изрично посочена в цитираното отменително решение на ВКС с указания въззивният
съд да се произнесе по направените по делото разноски пред ВКС, съдът намира,
че не са налице основания за уважаване на молбата на „Ю.Б.“ АД за изменение на
решението в частта за разноските.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молба вх. № 5374 от 25.06.2018 година,
подадена от „Ю.Б.“ АД, ЕИК *, с правно основание чл. 248 от ГПК, за изменение
на решение № 134 от 09.05.2018 година,
постановено по в.т. дело № 424/2017
година по описа на АС – Пловдив в частта
за разноските.
Определението подлежи
на обжалване пред ВКС с частна жалба
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.