Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 1347 16 октомври 2020 година
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, четиринадесети състав, в открито заседание на осми октомври, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Златина Бъчварова
ЧЛЕНОВЕ:1.Атанаска
Атанасова
2.Галя Русева
Секретар
Й. Б.
Прокурор Андрей Червеняков
като разгледа докладваното от съдия
Златина Бъчварова
административно дело номер 1522 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.285, ал.1, изр. второ от Закон за изпълнение на наказанията и
задържането под стража/ ЗИНЗС/, вр. чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/.
Образувано
е по касационна жалба на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“/ГД
„ИН“/, София, против решение № 647 от 11.06.2020 г., постановено по адм.дело №
2596/2019 г. по описа на Административен съд Бургас, в частта, с която
касаторът е осъден да заплати на А.Н.Т. обезщетение в размер на 70.00/седемдесет/
лева за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно
бездействие на длъжностни лица, служители на ГД „ИН“, свързани с битовите
условия, при които е изтърпявал наложено дисциплинарно наказание „14 денонощия
в наказателна килия“ - неизпълнение на задължението по чл. 21, ал. 1, чл. 96,
ал. 2 и ал. 6 ППЗИНЗС, за периода 22.07.2019 г. - 04.08.2019 г.
Касационният
жалбоподател ГД „ИН“, редовно уведомен,
не се представлява. В жалбата твърди, че решението на административния съд е неправилно,
в осъдителната му част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост
- касационни отменителни основания по чл.
209, т. 3 АПК.
Изложени са доводи, че първоинстанционният съд не е извършил правилна преценка
на събраните по делото доказателства, което е довело до формулирането на
необоснован и неправилен извод, че е осъществен фактическия състав по чл.284,
ал.1 ЗИНЗС за ангажиране на отговорността на ГД „ИН“. Сочи, че ищецът не
доказал твърдените от него факти и не е ангажирал доказателства, с които да
бъдат установени действия и бездействия
от страна на ГД „ИН“ и нейни служители, нито е доказал настъпването на
неимуществените вреди, както и причинно-следствената им връзка с твърдяното
незаконосъобразно действие/бездействие. Счита, че престоят на Т. в
наказателната килия е бил твърде кратък и няма как за това време да е претърпял
твърдяните от него неимуществени вреди. Сочи, че размерът на присъденото обезщетение на ищеца е
несправедлив и необоснован, тъй като съдът не е изложил мотиви за начина, по
който е определен. Иска отмяна на решението, в обжалваната част. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
по касационната жалба - А.Н.Т., редовно уведомен, се явява лично. Оспорва
жалбата на ГД „ИН“. Иска да се остави в сила решението на административния съд.
Представителят
на Окръжна прокуратура Бургас дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна, при следните съображения:
С
решението, в обжалваната част, Административен съд Бургас е осъдил Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“/ГД
„ИН“/ да заплати на А.Н.Т. обезщетение в размер на 70.00 /седемдесет/ лева за
претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно бездействие на
длъжностни лица, служители на ГД „ИН“, свързани с битовите условия, при които е
изтърпявал наложено дисциплинарно наказание „14 денонощия в наказателна килия“
- неизпълнение на задължението по чл. 21, ал. 1, чл. 96, ал. 2 и ал. 6 ППЗИНЗС,
за периода 22.07.2019 г. - 04.08.2019 г.
За
да постанови решението, административният съд е приел за безспорно доказано от
събраните писмени и гласни доказателства, че през исковия период ищецът е бил
поставен в условия на живот, които са застрашавали здравето му /психическо и
физическо/ и са били унизителни за достойнството му в помещение, което не било
почиствано като не са му били осигурени средства и препарати за поддържане на
хигиена, с което са създадени условия за увеличаване броя на вредителите /дървеници
и хлебарки/. Влияние върху психическото му здраве е оказала и невъзможността за
хранене при минимално приемливи условия, тъй като не са му осигурени маса и стол,
а е бил принуден да се храни прав, държейки съдове и прибори за хранене в ръце
или на леглото. Съдът е приел, че унизително и накърняващо човешкото
достойнство е самото поставяне на лишения от свобода в тези условия, в резултат
на бездействието на затворническата администрация. Обосновал е извод, че
претърпяното от него не е нормална последица от ограниченията, предвидени в
закона при изтърпяване на дисциплинарното наказание, които са изрично
предвидени в чл.96, ал.4-10 ППЗИНЗС. Съдът е приел за доказано настъпването на
наимуществени вреди за ищеца.
На
основание чл.52 ЗЗД и с оглед характера на увреждането, степента и
продължителността на причинените страдания и техния интензитет, съдът е уважил
иска за сумата от 70.00 лева.
Решението
е валидно, допустимо и правилно.
Административният
съд е установил всички релевантни за спора факти въз основа на редовно събрани
доказателства, обсъдени в цялост. Възприемайки фактическата обстановка, която
изцяло се подкрепя от събрания доказателствен материал, съдът е формирал обосновани
правни изводи в съответствие с материалния закон, които изцяло се споделят от
настоящата инстанция.
Установено
е по делото въз основа на показанията на свидетеля Т. и наличната медицинска
справка, че в резултат на бездействие на затворническата администрация, през
процесния период, ищецът е бил поставен в неблагоприятни и унижаващи
достойнството му условия на живот в
наказателната килия в затвора в Бургас - било пълно с дървеници и хлебарки, не
било почиствано и на лишения от свобода не били представени средства и
препарати за това. Като взел предвид и справката на началника на затвора Бургас
съдът е приел за доказано твърдението на ищеца, че не са му били осигурени
нормални условия за хранене в помещението - липсвали маса и стол, а той бил
принуден да се храни прав, държейки съдове и прибори за хранене в ръце или на
леглото.
При
така установените факти, съдът обосновано е приел, че са налице всички елементи
от състава на отговорността по чл.
284, ал. 1 ЗИНЗС,
респективно за частична основателност на предявената от Т. искова претенция във
връзка с битовите условия в наказателната килия в затвора Бургас.
Държавата е отговорна за условията,
при които осъдените и задържаните под стража изтърпяват наказанието, респективно
мярката. Тя има задължението да спазва забраната по чл.3, ал.1 ЗИНЗС, тези лица
да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко, нечовешко или
унизително отношение, която е в синхрон с тази по чл.3 ЕКПЧ, че никой не може
да бъде подлаган на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или
наказание.
Съгласно
чл.3, ал.2 ЗИНЗС, за нарушение на тази забрана се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Основателността
на иск с правно основание чл.284, ал.1 ЗИНЗС предполага установяване наличие, в
кумулативност, на следните материалноправни предпоставки: 1/ акт, действие
и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с
което се нарушава чл.3 ЗИНЗС и 2/ настъпила неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца в резултат на нарушението, която се предполага до доказване на
противното по силата на оборима презумпция, въведена с чл.284, ал.5 ЗИНЗС.
Поставянето
на лишения от свобода в неблагоприятни условия по смисъла на чл.3 ЗИНЗС само по
себе си представлява третиране, способно да породи у него физическо,
емоционално и морално страдание в степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо
на лишаването от свобода и в частност на наказанието по чл.101, т.7 ЗИНЗС. Поради
това в чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е въведена оборима презумпция, по силата на която настъпването
на неимуществени вреди в правната сфера на лишения от свобода в резултат
на нарушение по чл.3 ЗИНЗС, се
предполага до доказване на противното. Успешно
проведеното по делото доказване на презумптивната предпоставка
по чл.284, ал.5 във вр. ал.1 ЗИНЗС, а именно нарушение на чл.3, ал.1 във
вр.ал.2 ЗИНЗС, налага извод, че за лишения от свобода са настъпили
неимуществени вреди за времето, през което е бил принуден да пребивава в унижаващи
достойнството му условия в помещение, пълно с дървеници и хлебарки, което не е
почиствано и в което не са му били осигурени средства и препарати за
почистване, нито условия за хранене – маса и стол. ГД „ИН“ е следвало да обори
законоуостановената презупцията за настъпването на неимуществени вреди, като
ангажира доказателства, че са осигурени благоприятни и приемливи условия за
изтърпяване на наказанието по чл.101, т.7 ЗИНЗС, но това не е сторено. Наред с
това представената справка от началника на затвора в Бургас на практика
потвърждава заявената от А.Т. липса на нормални условия за хранене с
твърдението, че към момента /13.01.2020 г./ се изработват маси, столове и
шкафове, с които ще бъдат оборудвани помещенията. Причинената на Т. вреда от
неимущестевн характер е доказана, не само защото не е оборена презумпцията по
чл.284, ал.5 ЗИНЗС, но и защото твърденията на Т. за преживяно унижение и
породено чувство за малоценнот се потвърждават от събраните в хода на съдебното
производство доказателства. По изложените съображения, съдът намира за
неоснователни възраженията му, че Т. не е конкретизирал неимуществените вреди,
които е претърпял, че не е ангажирал никакви доказателства за реално претърпени
и установени вреди и за причинно следствена връзка между тях и твърдяното
бездействие. Възражението, че лишеният от свобода не би могъл да претърпи
такива вреди за срока на наказанието по чл.101, т.7 ЗИНЗС - 14 денонощия, също
е неоснователно, доколкото затворническата администрация е длъжна да гарантира
спазването на основните човешки права на лишените от свобода във всеки един
момент от изтърпяването на наказанието лишаване от свобода и да не налага на
наказаните на основание чл.101, т.7 и 8 ЗИНЗС допълнителни ограничения, освен
законоустановените по арг. от чл.96, ал.11 ППЗИНЗС.
При съвкупната преценка на всички приобщени по делото
доказателства по безспорен начин е установено наличието на незаконосъобразни
бездействия на длъжностни лица от администрацията на ГД „ИН“ относно привеждане
на наказателната килия съобразно изискванията на ЗИНЗС и ЕКПЧ.
В съответствие с нормата на чл.
52 ЗЗД и съобразно
критерия за справедливост, съдът е взел предвид конкретно установените по
делото обстоятелства във връзка с условията, при които е пребивавал Т. в наказателната
килия и кумулативния им ефект върху него, степента и интензитета на прличините
неимуществени вреди и продължителността от време, през който са претърпени.
Определено, съобразно горните обстоятелства, присъденото обезщетение е
необходимо и достатъчно, за да компенсира претърпените от Т. неимуществени
вреди, без да доведе до неговото обогатяване.
Неоснователно е
възражението на ГД „ИН“ в частта, с която е
отхвърлена предявената претенцията за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Производството по делото е водено по специалния по чл. 285 ЗИНЗС ред, като в чл.286, ал.
2 ЗИНЗС не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение при частично
отхвърляне на иска. Разпоредбите на чл.
286, ал. 2
ЗИНЗС е специална и дерогира правилото на чл. 78,
ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс/ГПК/, вр. във вр.чл.144 АПК.
По изложените съображения и при
липса на касационни основания за отмяна, решението, в оспорената част, следва
да се остави в сила.
При този резултат разноски на касационния
жалбоподател не се следват.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, четиринадесети състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 647 от 11.06.2020 г., постановено по
адм.дело № 2596/2019 г. по описа на Административен съд Бургас, в оспорената
част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ