№ 16177
гр. София, 27.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110109214 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу С. И. З. и
Е. Д. С. с искане да бъде признато за установено, че ответниците дължат при условията на
разделност при квоти: 1/4 за С. З. и 3/4 за Е. С. следните суми: 1255,66 лева, представляваща
цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот - ап. 65, находящ се в гр. София,
ж.к. „Красно село - Борово“, бл. 19А, вх. В, ет. 3, аб. № 105345 в периода от 01.05.2019г. до
30.04.2021г., сумата от 144,29 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2020г. до 16.06.2022г., сумата от 58,38 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от 01.06.2019г. до 30.04.2021г., сумата 11,06 лева, представляваща
мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.07.2019г.
до 16.06.2022г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението по 410 ГПК - 11.07.2022г., до окончателното изплащане на сумите, за които
суми е била издадена Заповед № 21337 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 26.07.2022г. по ч.гр. дело № 37559/2022г. по описа на СРС, 25-ти състав.
Сумите се разпределят, както следва: За С. И. З. - 1/4 - 313,92 лева, представляваща
цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот - ап. 65, находящ се в гр. София,
ж.к. „Красно село - Борово“, бл. 19А, вх. В, ет. 3, аб. № 105345 в периода от 01.05.2019г. до
30.04.2021г., сумата от 36,07 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2020г. до 16.06.2022г., сумата от 14,59 лева, цена на услугата дялово разпределение за
периода от 01.06.2019г. до 30.04.2021г., сумата от 2,76 лева, представляваща мораторна
лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.07.2019г. до
16.06.2022г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението по 410 ГПК - 11.07.2022г., до окончателното изплащане на сумите.
1
За Е. Д. С. - 3/4 - 941,74 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в
топлоснабден имот - ап. 65, находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село - Борово“, бл. 19А,
вх. В, ет. 3, аб. № 105345 в периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., сумата от 108,22 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 16.06.2022г., сумата от 43,78
лева, цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2019г. до 30.04.2021г.,
сумата от 8,30 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 31.07.2019г. до 16.06.2022г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на заявлението по 410 ГПК - 11.07.2022г., до
окончателното изплащане на сумите.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са потребители на топлинна
енергия за битови нужди в топлоснабдения имот, като за процесния период са консумирали
топлинна енергия на процесната стойност, но не са я заплатили. Искането към съда е да
уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от С. И. З. чрез
назначения от съда особен представител адв. А. Т., с който се оспорват предявените искове.
Поддържа, че ищецът не е доказал основния факт по делото, а именно дали ответникът е
потребявал топлинна енергия в процесния период. Оспорва отчитането на топлоенергията да
е извършено надлежно. Твърди, че не били представени доказателства, които да
удостоверяват реалното потребление на топлинна енергия. Сочи, че не били представени
доказателства за престиране на топлинна енергия от страна на ищеца. Не било представено
писмено съгласие от С. З. по чл. 139б, ал. 2 ЗЕ. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответника Е.
Д. С. и не е изразено становище по предявените искове. В подаденото възражение по чл. 414
ГПК е поискала да й бъде разрешено да упражни правото си на възражение на дължимата
сума към „Топлофикация София“. Посочила е, че от 30 години е пенсионер по болест с
Експертно решение № 2169, което може да приложи. Сочи, че няма допълнителни доходи,
много й е трудно и няма на кого да разчита.
Третото лице-помагач на страната на ищеца- „Техем Сървисис“ ЕООД, с молба от
29.03.2024г. е посочил, че не оспорва предявения иск. Счита същият за основателен и
доказан.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на ответниците в забава и
2
размера на обезщетението за забава.
С оглед възражението на ответника - С. И. З. в тежест на ищеца е да докаже факти и
обстоятелства, с които законът свързва спиране или прекъсване на давността.
В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В конкретния случай по делото е приет препис от Нотариален акт за замяна на
недвижим имот № 105, том LLXXXIII, дело № 26790/94г. на нотариус В. Ангелова, от който
се установява, че на 2.12.1994г. Офелия Д. Рядкова е прехвърлила на зет си Иван С.ов З. и на
сестра си Е. Д. З.а собствената си ½ идеална част от следния имот: апартамент № 65,
находящ се в гр. София, ж.к. Красно село, застроен на 78,39 кв.м., състоящ се от две стаи,
хол, кухня и други сервизни помещения, при съседи на жилището: стълбище, Ангелина
Андреева Гологанова, изток и запад- двор, Михаил Алексиев Тасев, заедно със зимнично
помещение при съседи: коридор, Надежда Драгомирова Попова, Димитър Миланов
Георгиев, запад- коридор, заедно с 1,3197 идеални части от същите части на сградата и
правото на строеж върху държавно място, като в замяна на прехвърления и описан
недвижим имот Иван С.ов З. и Е. Д. З.а са прехвърлили на Офелия Д. Рядкова следния
недвижим имот: апартамент № 8, бл. № 5, вх. Б, на ет. 3, находящ се в гр. София, бул.
България, застроен на 67,04 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, входно антре и други
сервизни помещения, при съседи: изток- улица Аврам С., запад- градина, север- държавен
апартамент, юг- апартамент на Иван Кисьов, отдолу- апартамент на Мундрови, заедно с
мазе, граничещо от всички страни с държавни мазета и заедно с 0,74 идеални части от
общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху държавна земя.
Приет е и препис от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 122, том
XXXXXXVII, дело № 13132/91г. на нотариус Чайка Бележкова, от който се установява, че на
28.09.1991г. Драган Стоилов Атанасов е дарил на дъщерите си Е. Д. З.а и Офелия Д. Рядкова
собствените си 4/6 идеални части от следния недвижим имот: апартамент 65, в блок № 19А,
ет. 3, застроен на 78,89 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни
3
помещения, находящ се в гр. София, ж.к. Красно село, при съседи на жилището: стълбище,
Ангелина Андреева Гологанова, изток и запад- двор, Михаил Алексиев Тасев, заедно със
зимнично помещение, при съседи: коридор, Надежда Драгомирова Попова, Димитър
Миланов Георгиев, запад- коридор, заедно с 1,319 % идеални части от общите части на
сградата, заедно с правото на строеж върху държавно място.
Приет е препис от Нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55 ЗПИНМ № 30,
том VII, дело № 1230/71г. на нотариус Петър Петров, от който се установява, че Драган
Стоилов Атанасов е признат за собственик на апартамент № 65, бл. № 19А, ет. 4, в ж.к.
Красно село, състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения с обща
квадратура по одобрения план от 78,89 кв. м., при съседи на апартамента: стълбище,
Антелина Андреева Гологанова, изток и запад- двор, Михаил Алексиев Тасев, заедно със
зимнично помещение, при съседи: коридор, Надежда Драгомирова Попова, Димитър
Миланов Георгиев, запад-двор, заедно с 1,319 % идеални части от общите части на сградата.
По делото е приет и препис от молба-декларация от Е. Д. С. от 23.03.2002г. за откриване
на партида за процесния имот.
От приетите по делото документи се установява, че Е. С. е придобила по наследство и
по дарение, обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 122, том
XXXXXXVII, дело № 13132/91г. на нотариус Чайка Бележкова 1/2 идеална част от
процесния имот. Въз основа на Нотариален акт за замяна на недвижим имот № 105, том
LLXXXIII, дело № 26790/94г. на нотариус В. Ангелова, Е. С. е придобила още 1/4 от
процесния имот, поради което е собственик на 3/4 идеални части от същия. От своя страна
С. И. З. е придобил по наследство притежаваната от баща му- Иван С.ов З., 1/4 идеална част
от процесния имот, придобита въз основа на Нотариален акт за замяна на недвижим имот №
105, том LLXXXIII, дело № 26790/94г. на нотариус В. Ангелова.
По делото не се твърди и не се установява да е било налице разпореждане с процесния
имот за процесния период. Не са изложени и твърдения съсобствеността между ответниците
да е била прекратена.
При така събрания доказателствен материал съдът приема, че се установява, че
ответниците са съсобственици на процесния имот при квоти, както следва: 3/4 за Е. С. и 1/4
за С. З..
Следва да бъде посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Общите условия
от 2016г. на „Топлофикация София“ ЕАД, приложими към процесния случай, при смърт на
клиент - физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на
договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в
срока по чл. 12, т.12, чрез подаване на заявление за промяна на партидата. В случаите по ал.
1, продавачът променя партидата на името на наследника или на един от наследниците, по
писмено споразумение между тях, или на името на лицето, придобило собствеността на
жилището на друго основание. При липса на споразумение между наследниците, продавачът
открива партида на всички наследници, отговарящи съобразно наследствения дял от
удостоверението за наследници. Т.е при настъпила смърт на потребителя на топлинна
4
енергия, неговите наследници, явяващи се съсобственици на процесния топлоснабден имот,
могат по постигнато между тях писмено споразумение да заявят воля кой от тях да стане
страна по облигационното правоотношение с ищеца, като тази воля следва да е
обективирана в молба-декларация и писмено споразумение между тях. Клаузите на чл. 63 от
ОУ са в съответствие и при зачитане на договорната свобода на страните, установено в чл. 9
ЗЗД, като в този смисъл е и разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 2 на ОСГК на
ВКС по т.дело № 2/2017г. Само в хипотезата при която от наследниците на починалия не е
изявена изрична воля кой от тях да е страна по правоотношението, следва да намери
приложение общото правило, установено в чл. 153, ал. 1 ЗЕ и в частност качество
потребител да имат всички наследници на починалия потребител на топлинна енергия
съобразно наследствените им дялове. В този смисъл и Решение № 700 от 24.01.2020г. по
в.гр. дело № 13151/2018г. на СГС. В конкретния случай по делото е представена молба-
декларация за откриване на партида на името на Е. З.а- л. 33 от делото, но не са ангажирани
доказателства за постигнато между нея и другия съсобственик споразумение тя да е страна
по договора за доставка на топлинна енергия, нито подобно споразумение да е депозирано в
ищцовото дружество. Такава воля не би могла да се изведе и от молбата-декларация,
доколкото същата изхожда единствено от ответника Е. С..
С оглед на което съдът приема, че доколкото всички съсобственици не са изразили
воля някой от тях да отговоря за задълженията за заплащане на топлинна енергия пред
„Топлофикация София“ ЕАД, то следва да се приложи разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и
всеки от тях да отговаря спрямо притежаваните от него идеални части в съсобствеността.
Евентуални споразумения между ответниците и обстоятелството кое лице фактически
ползва имота са непротивопоставими на ищцовото дружество, доколкото не е спазена
предвидената в чл. 63, ал. 2 ОУ форма. В този смисъл следва да се посочи и че счетоводното
отразяване в ищцовото дружество и при третото лице-помагач е ирелевантно по отношение
на възникването на облигационно правоотношение между страните.
С оглед на което ответниците са пасивно легитимирани да отговарят по предявените
искове за заплащане на топлинна енергия в качеството им на съсобственици на процесния
имот, респ. страни в облигационното правоотношение, съобразно притежаваните от тях
квоти- 3/4 Е. С. и 1/4 С. З..
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от
събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност от приетата съдебно-
техническа експертиза и от документите, представени от третото лице-помагач. От
заключението на вещото лице се установява, че исковият период съвпада напълно с отчетни
периоди 05.2019г.- 04.2020г. и 05.2020г.- 04.2021г., за които „Техем Сървисис“ ЕООД е
изготвила две индивидуални сметки за потребена топлинна енергия в ап. 65, като е
разпределяла топлинна енергия за отопление по отчет на 4 броя ИРРО, една щранг лира и от
сградната инсталация, а за БГВ по отчет на един узаконен водомер за топла вода. Експертът
е посочил, че от потребителя на топлинна енергия не са представени
5
възражения/рекламации пред фирмата за дялово разпределение. Вещото лице е уточнило, че
топломерът, монтиран в абонатната станция на процесния адрес, е преминавал
метрологични проверки през две години, относими към исковия период, като от
ежемесечните му отчети са приспадани технологичните разходи на абонатната станция.
Вещото лице е посочило, че за исковия период сумите за потребена топлинна енергия са в
общ размер от 1255,63 лева /1026,81 лева, прогнозно потребление на ТЕ + 228,82 лева, сума
за доплащане/.
От приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че няма
данни за извършени от абоната плащания на суми за топлинна енергия, касаещи процесната
сума. Експертът е посочил, че за периода от 05.2019г. до м.04.2021г. вкл. прогнозно
изчислените от фирмата за дялово разпределение суми за топлинна енергия по партидата на
аб. № 105345 за топлофициран имот в гр. София, ж.к. Красно село, бл. 19А, вх. В, ет. 3, ап.
65 са на обща стойност от 1026,81 лева с ДДС. По счетоводни данни резултатът от
изравнителните сметки бил 280,43 лева, като с изравнителните сметки за възстановяване не
били погасявани задължения извън процесния период. Експертът е посочил, че общо
начислените и незаплатени суми за топлинна енергия възлизат на сумата от 1255,66 лева
/прогнозни фактури 1026,81 лева + изравнителни сметки 280,43 лева – разлика цена 51,58
лева/.
Относно стойността на топлинна енергия съдът намира, че вещите лица по двете
заключения са дали почти идентична стойност като разликата от 0,03 стотинки е резултат от
извършено аритметично действие- закръгляне. С оглед на което приема, че стойността на
доставената топлинна енергия за процесния имот и период е 1255,66 лева.
Така по делото е безспорно установено, че между страните е било налице облигационно
правоотношение за процесния период и имот, както и че ищецът е доставил топлинна
енергия на стойността, посочена в исковата молба, а именно 1255,66 лева, като не се
установява сумата да е била погасена чрез плащане.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма
за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
разпределение, се установява че услуга дялово разпределение е била предоставяна през
процесния период от „Техем Сървисис“ ЕООД. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия
на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на
топлопреносното предприятие. Видно от представените общи условия, същите са
публикувани. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за
процесния период стойността на услугата дялово разпределение е в общ размер на 58,38
лева, какъвто е и претендираният от ищеца общ размер.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. От експертното заключение по приетата съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено се установява, че лихвата
за забава върху главницата за цена на топлинна енергия е в размер на 144,29 лева.
Според чл. 32, ал. 3 ОУ от общите условия на ищеца от 2016г., след отчитане на
6
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки, а съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на
задължението в определения срок. Следователно при действието на общите условия от
2016г., задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж и
вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния
срок за плащане, без да е необходима покана. Следователно ответниците са изпаднали в
забава за плащане на главницата по двете общи фактури, поради което дължат мораторна
лихва за процесния период. Поради което е основателна и претенцията за мораторна лихва в
претендирания размер от 144,29 лева.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
“дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответниците покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявените искове за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2019г. до 16.06.2022г. следва да
бъдат отхвърлени изцяло.
На последно място по отношение на релевираното от ответника С. З. своевременно
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията съдът намира
следното:
При действието на общите условия от 27.06.2016г., давността започва да тече от падежа
на вземанията - в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията
за цена на доставена топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
7
г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на
давностният срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е
бил спрян за период от два месеца и седем дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК /11.07.2022г./ не са налице погасени по давност вземания. Това е така защото
вземането за м.05.2019г. е станало изискуемо на 14.07.2019г. с изтичане на 45-дневния срок,
считано от 01.06.2019г. и тригодишната давност за него е следвало да изтече на 14.07.2022г.
След удължаване на давностния срок с периода от 2 месеца и 7 дни, през който не е текла
давност по силата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, следва изводът, че давностният срок изтича на
21.09.2022г. – след датата на заявлението.
Поради което предявените искове за цена на доставена топлинна енергия са основателни
изцяло за сумата от 1255,66 лева и за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., като от тази
сума Е. С. отговаря за сумата от 941,74 лева, а С. З. за 313,92 лева.
Основателни изцяло са и предявените искове за цена на мораторна лихва върху цената
на топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 16.06.2022г. в размер на 144,29 лева, като
от тази сума Е. С. отговаря за сумата от 108,22 лева, а С. З. за сумата от 36,07 лева.
По отношение на погасителната давност върху вземането за цена на услугата дялово
разпределение, съдът намира следното. Както беше посочено по-горе, в общите условия на
ищцовото дружество не е уреден падеж на това задължение, поради което давността за
месечните вземания започва да тече от тяхното възникване. Най-старото процесно вземане
за м.06.2019г. е възникнало на 01.07.2019г. и давността за него е следвало да изтече на
01.07.2022г. След удължаване на давностния срок с два месеца и седем дни се установява, че
давността за вземането изтича на 08.09.2022г. /след датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК/.
Поради което исковете за цена на услугата дялово разпределение са също основателни
изцяло за сумата от 58,38 лева, от която Е. С. отговаря за 43,78 лева, а С. З. за сумата от 14,
59 лева.
Следва да бъдат отхвърлени предявените искове за мораторна лихва върху цената на
услугата за дялово разпределение в общ размер от 11,06 лева за периода от 31.07.2019г. до
16.06.2022г.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни, но Е. С. не е сторила и
не претендира разноски. Заповедта за изпълнение спрямо С. З. е била връчена при условията
на чл. 47, ал. 5 ГПК, а в исковото производство е бил представляван от особен представител,
поради което същият също не е сторил разноски.
В заповедното производство заявителят /сега ищец/ е сторил разноски за държавна такса
в размер от 29,39 лева и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева,
8
тоест общо 79,39 лева. С оглед уважената част от исковете спрямо Е. С., същата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца 59,09 лева, разноски в заповедното производство, а С. З.
сумата от 19,70 лева.
В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 73,17
лева, депозит за СТЕ и ССчЕ в общ размер от 600 лева, депозит за особен представител на
С. З. в размер на 300 лева и претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП на сумата от 100 лева. С
оглед уважената част от исковете Е. С. следва да бъде осъдена да заплати разноски в
исковото производство в размер на 383,67 лева, а С. З. в размер на 681,42 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че С. И. З., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Гоце Делчев“ № 5А, вх. Б, ет. 3, ап. 8, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, сумата от 313,92 лева, представляваща цена на доставена топлинна
енергия в топлоснабден имот - ап. 65, находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село - Борово“,
бл. 19А, вх. В, ет. 3, аб. № 105345 в периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., сумата от 36,07
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 16.06.2022г., сумата от
14,59 лева, цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2019г. до 30.04.2021г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по 410
ГПК - 11.07.2022г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е била издадена
Заповед № 21337 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.07.2022г. по
ч.гр. дело № 37559/2022г. по описа на СРС, 25-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
за сумата от 2,76 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 31.07.2019г. до 16.06.2022г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Е. Д. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, кв. Борово, бл. 19А, вх. Б, ет.3, ап. 65, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, сумата от 941,74 лева, представляваща цена на доставена топлинна
енергия в топлоснабден имот - ап. 65, находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село - Борово“,
бл. 19А, вх. В, ет. 3, аб. № 105345 в периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., сумата от 108,22
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 16.06.2022г., сумата от
43,78 лева, цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2019г. до 30.04.2021г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по 410
ГПК - 11.07.2022г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е била издадена
Заповед № 21337 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.07.2022г. по
9
ч.гр. дело № 37559/2022г. по описа на СРС, 25-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
за сумата от 8,30 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 31.07.2019г. до 16.06.2022г.
ОСЪЖДА С. И. З., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Гоце Делчев“ № 5А, вх.
Б, ет. 3, ап. 8, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 19,70
лева, представляваща разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от
исковете и сумата от 681,42 лева, представляваща разноски в исковото производство
съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Е. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. Борово, бл. 19А, вх. Б,
ет.3, ап. 65, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 59,09
лева, представляваща разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от
исковете и сумата от 383,67 лева, представляваща разноски в исковото производство
съразмерно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач „Техем Сървисис“
ЕООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10