Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли, 22.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд -
Харманли, в публично съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА АВРАМОВА
при участието на секретаря Таня Чавдарова, като разгледа
докладваното от съдия Аврамова АНД № 72 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г.Ж.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощник - адв. А.П., против наказателно
постановление № 19-0271-002086 от 07.01.2020 г., издадено от ВПД Началник РУ -
Харманли към ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба в размер на 1000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, както и отнемане на 10
контролни точки по реда на Наредба № Iз-2539 за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1
от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че
наказателното постановление е необосновано, постановено в противоречие на
материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. По
наведените в жалбата доводи се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление
като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание
жалбоподателят Г.Ж.Г., се представлява от адв. А.П., който поддържа подадената
жалба. Излага съображения, че не била спазена процедурата за цялостна проверка,
като наред с това от наказателното постановление не ставало ясно какво МПС е
управлявал нарушителят и с каква концентрация на алкохол в кръвта. По
наведените доводи моли за отмяна на постановлението.
Административнонаказващия
орган РУ - Харманли към ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не изпраща
представител.
Районна прокуратура –
Харманли, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира
следното от фактическа страна:
На 24.12.2019 г. свидетелите М.Д.Д., П.С.Д.
и А.Х.А. *** при ОД на МВР - Хасково изпълнявали служебните си задължения като автопатрул
в гр. Харманли. Полицейските служители били позиционирани на установъчен пункт
на кръстовището на бул. „***“ с ул. „***“. Около 22:25 часа забелязали лек
автомобил марка „Тойота Рав-4” с рег. № **** и го спрели за извършване на
проверка. След представяне на необходимите документи установили, че водач и
собственик на автомобила бил жалбоподателя Г.Ж.Г.. Поради начина на спиране на
автомобила и притесненото поведение на водача, полицейските служители решили да
го изпробват за употреба на алкохол. За целта свидетелят Д. тествал жалбоподателя
с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабричен № ARBA
0070,
което отчело концентрация на алкохол в кръвта 1,13 ‰. Полицейските
служители разяснили на жалбоподателя, че има право да даде кръвна проба за
изследване, но той отказал и заявил, че приема показанията на дрегера.
Впоследствие бил отведен в сградата на РУ – Харманли, където свидетелят Д.
съставил АУАН серия АА с бл. № 039261/24.12.2019 г., който бил връчен лично и подписан без възражения от
жалбоподателя. Свидетелят Д. издал и талон за изследване № 0051229, в който
отразил показанията на техническото средство, а при предявяването му
жалбоподателят собственоръчно вписал, че ги приема.
На 07.01.2020 г. било
издадено наказателно постановление № 19-0271-002086 от ВПД Началник на РУ -
Харманли към ОД на МВР - Хасково, с което била ангажирана
административнонаказателната отговорност на Г.Ж.Г. за нарушение на чл. 5, ал.
3, т. 1 от ЗДвП за това, че управлявал МПС, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда
включително, за което на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му била
наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12
месеца, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР - отнемане на 10
контролни точки.
Изложената фактическа
обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателствени средства
чрез разпита на свидетелите М.Д.Д., П.С.Д. и А.Х.А.,
които са последователни и взаимно допълващи се относно обстоятелствата,
свързани с изпълнението на служебните им задължения. Свидетелите подробно и
хронологично възпроизвеждат протичането на извършената по отношение на
жалбоподателя Г. проверка. Непосредствените впечатления на тези свидетели
относно поведението на жалбоподателя, който бил видимо притеснен, са довели до предприетото
тестване за употреба на алкохол, извършено от свидетеля Д.. Последният свидетелства за използваното техническо
средство и неговите показания, като е категоричен, че е отчетена концентрация
на алкохол в кръвта 1,13 ‰,
което се потвърждава и от свидетелите Д. и А..
Съдът изцяло кредитира показанията на тези свидетели, които са логични и
непротиворечиви, като напълно кореспондират с писмените доказателства по
делото. Наред с това констатациите на контролните органи са намерили отражение
в съставения АУАН, който съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се
ползва с доказателствена сила за установените в него факти до доказване на
противното. В случая тази презумптивна доказателствена сила не е оборена от
страна на жалбоподателя Г.Г.. Приетите от съда фактически положения се
установяват и посредством събраните писмени доказателства, съдържащи се в
приложената административнонаказателна преписка - АУАН серия АА № 039261/24.12.2019
г. и талон за изследване № 0051229 от 24.12.2019 г. Преценени в своята съвкупност и по отделно
събраните по делото доказателства категорично и безпротиворечиво установяват
описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което съдът изцяло
основава на тях своите фактически изводи.
При така установеното от фактическа страната, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед на което е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършена служебна
проверка съдът констатира, че АУАН и обжалваното НП са издадени от материално
компетентни лица по смисъла на закона видно
от представената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и
Заповед № 8121з-825/13.07.2019 г. на Министъра на вътрешните работи. Спазени са
сроковете по чл. 34 от ЗАНН при съставянето на АУАН и издаването на НП.
Неоснователно е направеното в жалбата възражение за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, доколкото съдът не констатира пороци
в административнонаказателното производство,
накърняващи правото на защита на жалбоподателя. Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка е
ясна и непротиворечива, като съдържа необходимите факти, относими към вмененото
административно нарушение. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и
чл. 43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението. Атакуваното
НП съдържа реквизитите по чл. 57
от ЗАНН, като описаните в него обективни признаци на
извършеното нарушение напълно съответстват на посочената за нарушена правна
норма и приложимата санкционна разпоредба. Отразени са достатъчно факти относно
дата, място и начин, изчерпващи всички обстоятелства, при които е извършено
нарушението. В обстоятелствената част на постановлението ясно е
индивидуализирано управляваното от жалбоподателя превозно средство, както и
конкретно отчетената концентрация на алкохол в кръвта, поради което направеното
в тази насока възражение е неоснователно.
На жалбоподателя е вменено
нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, която забранява управлението
на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози. От събраните по
делото писмени и гласни доказателства е установено по категоричен начин, че на 24.12.2019
г. Г. е управлявал собствения си лек автомобил „Тойота Рав-4” с рег. № Х 8249 ВС
с концентрация на алкохол в кръвта 1,13 ‰. Проверката е извършена в съответствие с
правилата, регламентиран в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда
за установяване употребата на алкохол или наркотични вещества или техни
аналози. Съобразно
чл. 3, ал. 1 от Наредбата проверката на жалбоподателя е извършена с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабричен № ARBA 0070. Резултатите от тестването са отразени в съставения АУАН и е издаден талон
за изследване по образец /чл. 3, ал. 2 от Наредбата/. Талонът за изследване
отговаря изцяло на изискванията, разписани в разпоредбата на чл. 6, ал. 6 от
Наредбата, като са отразени данните на издалия го
полицейския служител и на жалбоподателя, вида на техническото средство,
времето и резултата от тестването, като жалбоподателят собственоръчно е вписал,
че го приема и се е подписал.
Във връзка с направените в съдебно
заседание възражения следва да се посочи, че съобразно чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с
медицинско и химическо лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже
извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не
приема показанията на техническото средство или теста; 3. физическото
състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство
или тест. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят
е приел показанията на техническото средство и сам не е пожелал извършването на
медицинско изследване. Наред с това в разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от наредбата
е предвидено, че полицейският орган съпровожда лицето до
мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване, когато с техническото средство е установена
концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда. В случая установената с техническо
средство концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя е 1,13 ‰. Предвид изложеното съдът намира
направените възражения за неоснователни.
От субективна страна нарушението е извършено
умишлено, като жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е
искал настъпването им. Жалбоподателят Г. е имал ясната представа, че управлява
МПС след като е употребил алкохол и с поведението си засяга обществените
отношения в областта на транспорта и застрашава останалите участници в
движението.
В контекста на изложените
съображения съдът намира, че Г.Ж.Г. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците от състава на административното
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, поради което правилно и
законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Нарушението е скрепено
със санкцията, предвидена в разпоредбата на чл. 174, ал.
1, т. 2 от ЗДвП, в която е предвидено, че който управлява МПС, трамвай
или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта,
установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство,
определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания
въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително,
се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 12
месеца и глоба 1000 лв. Наложените
на жалбоподателя административни наказания са определени във фиксирания от
законодателя размер и се явяват адекватна
на извършеното нарушение санкция, която ще способства за постигане целите на
наказанието. Правилно е приложена и разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 1 от
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., съгласно която в случаите на чл. 174, ал. 1
от ЗДвП се отнемат 10 контролни точки.
Не са налице предпоставките
за определяне на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Аргументите за това са, че извършеното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други подобни случаи, като не може да се приеме наличие на
незначително засягане на охраняваните с нарушената норма обществени отношения,
свързани с свързани с безопасността и
сигурността на транспорта.
Предвид изложеното настоящият съдебен
състав намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
19-0271-002086 от 07.01.2020 г., издадено от ВПД Началник РУ - Харманли към ОД
на МВР - Хасково, с което на Г.Ж.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, на
основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание
- глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца, както и отнемане на 10 контролни точки по реда на Наредба № Iз-2539 за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – Хасково на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: