Определение по дело №2430/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№________________

гр. Варна,10.01.2020г.

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на десети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА

СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Юлия Бажлекова в.гр.д.№2430 по описа за 2019г. на ВОС, съобрази:

              

Производството по делото е образувано по въззивни жалби, както следва:

1.Въззивна жалба, вх.№ 726/07.10.2019г., подадена от Е.А.Б., действащ със съгласието на своя баща и законен представител А.Б.Б. срещу решение № 3999/02.10.2019г., постановено по гражданско дело № 8338 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлен предявеният от него срещу С.И.С. иск с правно основание чл.150 СК за изменение на размера на дължимата от ответницата месечна издръжка за разликата над присъдената сума от 200лв. до пълния претендиран размер от 350лв., считано от датата на депозиране на исковата молба – 31.05.2019г.

В жалбата се излага, че първоинстанционния съд е достигнал до неправилни изводи досежно нуждите на детето от средства за издръжка като общ размер и процентното им разпределение между двамата родители при тяхното покриване, въпреки правилно установената фактическа обстановка по делото и обсъждане на относимите доказателства. Възприетата от съда за достатъчна сума за покриване на разходите на ищеца в размер на 500лв. не кореспондира с нуждите на подрастващ на 17 години и е недостатъчна да задоволи неговите социални, битови и културни потребности.  От представените по делото доказателства се установява нарастването на потребностите на ищеца и средствата за тяхното удовлетворяване, поради което и неговата майка следва да участва с по-голям дял. Излага се също, че ответницата разполага с материални възможности, които й позволяват да заплаща издръжка в претендирания размер и не дължи издръжка на други низходящи. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска в пълния предявен размер от 350лв. Претендира за присъждане на разноските по делото.

В срока по чл.263 ГПК С.И.С. е депозирала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли същата да се остави без уважение.

2. Въззивна жалба вх.№81453/05.11.2019г., подадена от С.И.С. срещу решение № 3999/02.10.2019г., постановено по гражданско дело № 8338 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, в частта, с която е увеличен размера на дължимата от въззивницата в полза на детето Е.Б. от 150лв. на 200лв. месечно, считано от датата на депозиране на исковата молба – 31.05.2019г.

Във въззивната жалба се излага, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано, по подробно изложени в жалбата доводи и съображения. Излага се, че съдът не е взел предвид представените доказателства, от които се установява, че не е налице трайна промяна на обстоятелствата, при които е определена предходната издръжка. Не е взет предвид и размера на доходите на майката, който е 600лв., факта, че същата заплаща ежемесечно заемни вноски, поради което е непосилно за нея да заплаща издръжка в размер на 200лв.

Претендира се отмяна и постановяване на ново решение, с което да се отхвърли иска като неоснователен. Претендира присъждане на разноските по делото.

С писмен отговор, Е.б. е оспорил въззивнете жалба като неоснователно и моли същата да се остави без уважение.

Страните не са направили доказателствени искания.

Съдебният състав, както съобрази разпоредбата на чл.266 от ГПК, намира следното: Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на тази императивна материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства, въззивният съд следва служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение.

Спорът пред въззивната инстанция е досежно размера на издръжката за непълнолетно дете, при разрешаване на който, съдът следва да съобрази неговия интерес.

Доколкото във въззивните жалби и постъпилите отговори не се твърдят новонастъпили обстоятелства, както и предвид това, че при разглеждане на делото пред първата инстанция са събрани доказателства относно размера на необходимите за издръжката на детето средства, доходите и материалните възможности на двамата родители, както и, че страните не са направили доказателствени искания, съдът намира, че при въззивното разглеждане на делото не следва да се събират нови доказателства.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 267 от Гражданския процесуален кодекс, настоящият състав на Варненски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И  :

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.02. 2020 година от 10,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: 1.          2.