Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК. С решение №95 от 17.6.2013 година, постановено по ГР.Д.№1387 по описа за 2012 година на ВКС на РБ, ІІІ Г.О., е отменено Решение №362 от 27.09.2012 година, постановено по гр.д.№ 840 по описа за 2012 година на ВТОС, и е върнато делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. В мотивите на отменителното решение е посочено процесуалното действие, от което съгласно разпоредбата на чл.294, ал. 1 от ГПК, следва да започне производството при новото разглеждане на делото, което действие като незаконосъобразно, е довело до отмяна на решението на ВТОС, а именно: съдът не се е произнесъл по всички направени от ответника възражения по основателността на иска, както го задължава чл.236, ал.2 от ГПК. С Решение №536 от 07.05.2012 година, постановено по ГР.Д.№5229 по описа за 2011 година на Велик¯търновски районен съд, е отхвърлен предявения от АКАДЕМИЯТА НА М., с адрес гр. С., ж.к.”М.-4”, бул.”Ал. М.”№1, против С. Г. Д., ЕГН-*, с адрес гр. В. Т., ул.”Л.” №1, В.”В”, .4, А.11, иск с правно основание чл.146, ал.2 от ЗМВР, отм., но приложим към настоящото производство, във вр. с чл.79, ал.1, предложение първо от ЗЗД, с който АКАДЕМИЯТА НА М. претендира заплащане на сумата от 15 358,98 лв., представляваща разходите за издръжка, обучение и униформено облекло за периода на обучението на С. Г. Д., ЕГН-*, в Академията на М.;ведно със законната лихва, считано от 25.11.2011 година-предявяване на иска, до окончателното изплащане на задължението; както и сумата от 800 лв., представляваща направените по делото разноски. Постъпила е въззивна жалба в законоустановения срок, подадена от ищеца чрез процесуалния представител. Обжалва се решението в неговата цялост. Изложени са твърдения, в какво се счита, че се състои неправилността на решението. Изложени са доводи във връзка с тези твърдения. Направено е искане да се отмени решението, вместо което да бъде постановено друго, с което да се важи исковата претенция. Претендират се разноски. Постъпил отговор на въззивната жалба в законоустановения срок, подаден от ответника чрез процесуалния представител по пълномощие. Заето е становище, че жалбата е неоснователна. Изложени са доводи във връзка със становището. Направено е искане да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендират се разноски. Съдът като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Относно валидността на решението. Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Относно допустимостта на решението. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения трето от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, виþирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно.Въззивният съд стига до същия краен извод, до който е стигнал и районният съд, за неоснователност на исковите претенции. Съображенията за този извод са следните: Предмет на въззивното производство, въведен с въззивната жалба, са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание: обуславящата – чл.146, ал.2 от Закон за М., отм., но приложим към настоящия казус; обусловената – чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД. Районният съд е обсъдил събраните по делотодоказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателстваприема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Във въззивното производство не са събирани доказателства. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство доказателства също приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи: По отношение на обуславящата искова претенция. За да възникне отговорността на ответника за заплащане на претендираното от ищеца вземане – стойността на направените за ответника разходи за издръжка /стипендия/, за обучение и за униформено облекло, е необходимо да са осъществени всички кумулативно изискуеми се елемента от фактическия състав, визиран с разпоредбите на чл.146, ал.2 във вр. с чл.145, ал.4 във вр. с чл.10, ал.1, т.1 от ЗМВР, отм., но приложим към настоящото производство. Относно приложимостта на отменения ЗМВР при повторно разглеждане на делото на основание чл.294, ал.1, изречение второ от ГПК указанията на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за настоящият състав на Великотърновски окръжен съд. Кумулативно изискуемите се елемента от фактическия състав, регламентиран с посочените правни норми, са следните: - ответникът да е завършил редовно обучение в академията; - след дипломирането на ответника, на същия да му е предложено назначение на длъжност в съответната служба на министерството; - ответникът да е о‗казал да заеме определената му длъжност. В настоящия казус не е налице един от кумулативно изискуемите се елемента, посочените по-горе. На ответника не е предложено назначение на длъжност в съответната служба на министерството. За този извод съдът е мотивиран от следното: Между страните по делото на 05.08.2004 година е сключен договор, по силата на койтоищецът се е задължил да приеме и да обучава ответника по специалността „Защита на националната сигурност”, а ответникът се е задължил след завършване на обучението да служи в М. за срок не по-малък от 10 години. Страните изрично са уговорили, че за неуредените в договора условия се прилагат разпоредбите на ЗМВР, както и други посочени нормативни актове. Обстоятелства, установени чрез съдържанието на процесния договор- л.7 от първоинстанционното дело. Освен задълженията, уговорени с процесния договор, за ищеца след сключването му са възникнали и задълженията, регламентирани с разпоредбите на ЗМВР, отм., включително с разпоредбата на чл.146, ал.4 от ЗМВР, отм., която е императивна. Съгласно разпоредбата на чл.145, ал.4 от ЗМВР, отм., завършилите академиятаслед дипломирането си получават офицерско звание и се назначават на длъжности в съответните служби на министерството. Кои са службите на министерството е регламентирано с разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗМВР, една от които е Национална служба „Сигурност”, посочена в т.1 от ал.1 на чл.10 от ЗМВР. Коя е за ответника „съответната служба в министерството” по смисъла на чл.145, ал.4 от ЗМВР се определя от завършената специалност,коятое определена със сключения между страните договор. Ответникът е обучаван и се е дипломирал по специалността„Защита на националната сигурност”. Съответната за него служба, в която следвада му предложи длъжност ищеца, е и може да бъде единствено и самоНационална служба „Сигурност”. Горният изводе обоснован от употребения израз „съответните” и съдържанието на разпоредбите на чл.145, ал.4 и чл.10, ал.1, т.1 от ЗМВР. Ако в разпоредбата на чл.145, ал.4 от ЗМВР липсваше израза „съответните”, тогава за ищеца нямаше да съществува задължението да предложи назначение на ответника в Национална служба „Сигурност”, а за ответника щеше да възникне задължение да служи в М. независимо в коя от службите на министерството. Факта,че след дипломиране на ответника по специалността „Защита на националната сигурност”, ищецът не му е предложилназначение в служба, която съответства на завършената от ответника специалност, освобождава ответника от отговорността, уговорена както със сключения договор, така и регламентирана с разпоредбата на чл.146, ал.2 от ЗМВР, отм. Това е така, защото задължението на ответника да служи 10 години в М. и отговорността на ответника при отказ възниква единствено и само, ако ищецът изпълни задължението си да предложи длъжност в служба, която съответства на завършената специалност. Факт е, че преди дипломиране на ответника по специалността „Защита на националната сигурност”, с разпоредбите на сега действащия ЗМВР и на Закон за държавната агенция „Национална сигурност”, Национална служба „Сигурност” не е „служба на министерството”. Но, този факт не води до други изводи. Обективната невъзможност на ищеца да изпълни задължението си не може да обоснове възникване на задължение за ответника да служи 10 години в другите служби на М. и при отказ да заеме определената му длъжност да възникне отговорността му по чл.146, ал.2 от ЗМВР, отм. Както се посочи по-горе задължението и отговорността на ответника възникват едва след като ищецът е изпълнил неговото задължение. Щом като ищецът не може да предложи длъжност в служба, която съответства на завършената от ответника специалност, за ответника съществува възможност, ако е съгласен да заеме предложената му длъжност, но не възниква задължение и при неизпълнение отговорност. Достатъчно е, да не се е осъществил един от кумулативно изискуемите се елемента от фактическия състав, от който възниква отговорността на ответника да заплати претендираното от ищеца вземане, за да бъде отхвърлена исковата претенция, като неоснователна. По направените възражения от ищеца с въззивната жалба. Изложените твърдения, че „както законът, така и клаузите на договора определят независимо от придобитата специалност, курсантите да служат определен срок именно в М., а не в негова определена структура” са неверни. Не са съобразени с императивната разпоредба на чл.145, ал.4 от ЗМВР, отм., по изложените по-горе съображения. Изложените обстоятелства, че „с издаването на заповед рег.№K-6439/17.11.2008 г. за присъждане на категория и назначаване на длъжност на курсанти от факултет "Сигурност", факултет "Полиция" и факултет "Пожарна безопасност и спасяване" на Академията на М. от випуск 2008 г. е осигурена служба на всички курсанти завършили успешно факултет "Сигурност", включително и на С. Д., което означава че е налице положителна преценка на министерството за адекватност на обучението по специалността "Защита на националната сигурност" за нуждите на М.” не могат да игнорират приложението на посочената императивна прана норма, регламентираща задължението на Академията и последиците от неизпълнението, обсъдени по-горе. Не е вярно и твърдението, че самият закон предвижда съответна санкция за поведението на ответника, поради които се налага извод за дължимост на претендираните разходи, също по изложените по-горе съображения. По отношение приложимостта на разпоредбата на 146, ал. 2 от 3МВР /отм./, а не на разпоредбата на чл.198, ал.1 от сега действащия ЗМВР, както се посочи по-горе, при повторно разглеждане на делото на основание чл.294, ал.1, изречение второ от ГПК указанията на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за настоящият състав на Великотърновски окръжен съд. Поради което решаващият съд не следва да излага мотивизащо е приложима към настоящия казус разпоредбата на чл.146, ал.2 от ЗМР, отм. Изложеното обосновава извод за неоснователност на предявената обуславяща искова претенция. Поради което същата следва да бъде отхвърлена. По отношение на обусловената искова претенция. Поради неоснователността на обуславящата искова претенция и обусловената е неоснователна. Няма възникнало парично задължение, чието изпълнение да е забавено. Изложеното обосновава извод, че и предявената обусловена искова претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено. При този изход на делотоищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски: в касационното производство в размер на 1 200 лв.; при първоначално разглеждане на делото във въззивната инстанция в размер на 1 200 лв. и при новото разглеждане на делото във въззивната инстанция в размер на 1 000 лв. Или общо в размер на 3 400 лв. Водим от горното и по реда на чл.271, ал.1, предложение първо от ГПК Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №536 от 07.05.2012 година, постановено по ГР.Д.№5229 по описа за 2011 година на Великотърновски районен съд. ОСЪЖДА АКАДЕМИЯТА НА М., с адрес гр. С., ж.к.”М.-4”, бул.”Ал.М.”№1, да заплати на С. Г. Д., ЕГН-*, с адрес гр. В. Т., ул.”Л.” №1, В.”В”, .4, А.11, направените разноски в касационното производство, при първоначално разглеждане на делото във въззивната инстанция и при новото разглеждане на делото във въззивната инстанцияобщо в размер на 3 400 лв. /три хиляди и четиристотин лева/. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалванепред ВАРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от съобщаването му на страната. ПРЕДСЕДАТЕЛ:___________ ЧЛЕНОВЕ: |