РЕШЕНИЕ
№ 405
гр. Перник, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20221700500323 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК - обжалване действията на
съдебен изпълнител.
ОТ: Н. К. Т., ***, ЕГН: **********
ПРОТИВ: изпълнително дело № 20221420400099 по описа на ДСИ при ПРС срещу
задължението, описано в покана за доброволно изпълнение.
Жалбоподателя твърди, че получил покана за доброволно изпълнение, подписана от
ДСИ С. А., заедно с акт на общинска администрация-Перник, както и че се обжалват
действията на ДСИ по и.д. № 99/2022г, по което бил осъден да заплати сумата 744,55 лева,
без да има право на защита.
На основание чл. 110 от ЗЗД оспорва, че дължи сумата.
Твърди, че не е подавал данъчна декларация за притежавани от него имоти, върху
които да му бъдат начислявани дължими суми от „Местни данъци и такси“ – Община
Перник.
Сочи, че поради влошено здравословно състояние е освидетелстван с решение на
ТЕЛК с трайно намалена работоспособност 98 % и има доход от социални помощи.
Взискателят - Община Перник е депозирал възражение в законния срок. Счита
жалбата за недопустима, тъй като разпореждане на чл. 435 ал.2 ГПК уреждала изчерпателно
кои действия на съдебния изпълнител може да обжалва длъжника, като в случая не била
налице нито една от изброените хипотези. Бил съставен е акт по ДОПК, който е обжалван и
е потвърден, поради което жалбата била неоснователна, тъй като жалбоподателят, ако желае
1
да заплаща намалени данъци в следствие на заболявания, ТЕЛК или не ползва наследствени
имоти, можело да го направи по реда, предвиден в закона.
Съдът, след като се запозна с жалбата, доводите на страните и изп. дело №99 /
2022 г. на ДИС при Пернишки районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Изпълнително дело № 99 / 2022 г. по описа на СИС при РС Перник е образувано на
08.03.2022г. на основание чл. 426 и сл. от ГПК, вр. чл. 4 ал. 2 от ЗМДТ, по молба на Община
Перник, против длъжника Н. К. Т..
В молбата е поискано от ДСИ да приведе в изпълнение АУЗ № 21-123-1/16.01.2021
г. за сумата 744.55 лв., включваща главница и лихви, като извърши справки за проучване на
имущественото състояние на длъжника, наложи обезпечителни мерки - възбрана на
откритите недвижими имоти, запор върху откритите движими вещи и ПС и запор върху
банковите сметки на длъжника във всички банки, както и е поискано ДСИ да пристъпи към
принудително изпълнение, прилагайки като изпълнителен способ запор върху движимите и
недвижими вещи на длъжника, след което се осъществи публичната им продажба.
Иска се и присъждане на направените по изп.дело разноски.
С разпореждане от 09.03.2022г. ДСИ е извършил съответните справки в РБСС на
БНБ за наличие на банкови сметки на длъжника, НОИ РУ СО и пощенски клон за
получаване на длъжника.
На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена лично на
29.04.2022 г. с известие за доставяне № ИД ***
С разпореждане от 05.05.2022 ДСИ, приел че ПД е надлежно връчено на дата
18.07.2022г.
След връчване на поканата за доброволно изпълнение жалбоподателят на
17.05.2022г. е депозирал чрез ДСИ до ОС Перник жалба.
Настоящия съдебен състав, след като се запозна с депозираната жалба, констатира,
че действително, както е посочил в мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебния
изпълнител същата съдържа в себе си възражения по точния размер, дължимостта или
погасяването по давност на предявени за събиране по реда на ГПК на осн. чл. 4, ал. 2 ЗМД –
публични вземания, като длъжникът може да оспори изпълнението чрез иск по чл.439, ал.1
ГПК, уважаването на който е основание за прекратяване на изпълнителното производство
съгласно чл.433, ал.1, т.7 ГПК. Искът по чл. 439, ал. 1 от ГПК е приложим и по отношение
на публично задължение, когато събирането му е възложено на съдебен изпълнител, тъй
като той действа по реда на ГПК и защитата срещу неговите действия се осъществява по
предвидения в този кодекс ред (в този смисъл Определение № 45 от 08.07.2016 г. по адм. д.
№ 21/2016 г., Определение № 48 от 22.05.2018 г. по адм. д. № 34/2018 г. и Определение № 81
от 21.09.2018 г. по адм. д. № 31/2018 г. на смесени петчленни състави на ВАС и ВКС).
Това означава, че за длъжника съществува правна възможност за оспорване на
точния размер, дължимостта или погасяването по давност на предявени за събиране по реда
на ГПК на осн. чл. 4, ал. 2 ЗМД – публични вземания, които могат да доведат до
прекратяване на изпълнителното производство т.е. депозираната от длъжника жалба по
своята същност съдържа в себе си искане за прекратяването на изпълнителното
производство, по което съдебния изпълнител не се е произнесъл. Съгласно разпоредбата на
чл. 433 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление.
Производството по чл. 435 - чл. 438 ГПК обжалвана действията на съдебния изпълнител е
процесуално средство за защита срещу незаконност на принудителното изпълнение и има за
предмет незаконосъобразни действия или откази на съдебен изпълнител. В това
производството съдът действа като контролна инстанция, чиито функции са сведени само до
проверка законосъобразността на обжалвания несъдебен акт. Съгласно разпоредбата на
чл.435, ал. 2 т. 6 от ГПК отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното
производство подлежи на самостоятелно обжалване.
С постановление от 15.08.2022г. съгласно дадените указания с Определение №
2
504/26.07.2022г. по в.гр.д. № 323/2022г. съдебния изпълнител е постановен акт по смисъла
на чл. 435, ал.2, т. 6 от ГПК, по образуваното изпълнително производство по изп.д. № 99 /
2021г. на СИС при РС Перник с който е отказал да прекрати изпълнителното производство.
Настоящият съдебен състав след като се запозна с мотивите на постановлението с
отказ да се прекрати изпълнителното производство, като взе предвид и че когато
принудително събира публично общинско вземане, съдебният изпълнител не прилага ДОПК
и не разполага с правомощия да се произнесе по възражението за давност, основано на чл.
171 ДОПК., тъй като няма правомощие да се произнася по възражение за давност и не е
орган в структурата на общинската администрация, съдебният изпълнител не би могъл да
„отпише“ погасеното по давност публично общинско задължение, а за длъжника в този
случай остава предявяването на иск – отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК,
предявен преди да е приключило принудителното събиране на публичното общинско
вземане ( в този смисъл Определение № 130 от 24.07.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 756/2017,
ГК, II г.о.),
Съдебният изпълнител, действащ по реда на ГПК, не може да съобрази настъпили
промени във фактите след издаване на изпълнителния лист, които не съответстват на
изпълнителното основание – той е обвързан от удостоверителната сила на изпълнителното
основание. Поради това материалноправната защита на длъжника по ГПК в коментираните
хипотези може да е единствено искова, а не с жалба. В ДОПК уредбата е различна. Съгласно
чл. 225, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 168, т. 3 ДОПК, когато е образувано производство за
принудително събиране на публично вземане, публичният изпълнител, съответно
горестоящият му административен орган, следва да се произнесе по възражението за давност
и при основателност на същото производството по принудително изпълнение следва да бъде
прекратено. Публичният изпълнител е в структурата на приходната администрация и той
може да се произнесе и по искане за отписване на задължението по чл. 173, ал. 1 ДОПК.
Неговият отказ да уважи възражението за изтекла давност и за отписване на задължението, с
оглед на чл. 266, ал. 1 ДОПК, ще подлежи на оспорване пред горестоящия му
административен орган и съответно – с оглед на чл. 268, ал. 1 ДОПК – пред съда (Решение
№ 1763 от 10.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1878/2016 г., VII о.).
С оглед изложеното жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадена от Н. К. Т., ***, ЕГН: ********** жалба с
вх. № 1771/17.05.2022г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3