РЕШЕНИЕ
№ 2185
гр. Варна, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20253110104538 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.
Постъпила е молба от Н. К. К., ЕГН **********, за постановяване на мерки за защита
срещу Х. К. Н., ЕГН **********.
Молителката излага, че с ответника Х. К. Н. живеели на семейни начала от 12.09.2021
г. в жилището на последния, находящо се в гр. П., ул. ... № ..., вх. ..., ет. ...., ап. .....
Твърди, че на 06.04.2025 г., около 12:00 часа на обяд, Х. изхвърлил Н. от жилището
си, заключил входната врата и след около час й връчил един куфар с неща по негов избор,
без да даде възможност на молителката да влезе в апартамента. Молителката излага, че
докато миела чинии, Х. спрял водата, тъй като последната „харчела много вода“. Н. взела
телефона си да направи видео запис, при което ответникът се ядосал, избутал я пред вратата
на жилището и заключил.
На 20.03.2025 г. ответникът Х. Н. я блъснал и се засилил да я избута през входната
врата на жилището, тъй като Н. преместила микровълновата печка върху хладилника без
негово одобрение. Молителката се възпротивила, тъй като се уплашила, че ще падне по
стълбите през парапета на входната врата. Последната паднала върху теракота в коридора и
си ударила крака.
Настоява срещу ответника да бъде издадена заповед за защита.
В законоустановения срок ответникът Х. К. Н. депозира писмен отговор, с който
оспорва изцяло обстоятелствата, посочени в сезиращата съда молба, като твърди, че същите
съставляват изопачаване на личните отношения между страните, коeто цели да удовлетвори
неприязънта на молителката към ответника.
Не оспорва, че страните са съжителствали в периода от 14.09.2021 г. до 28.10.2023 г. в
1
притежавания от ответника недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. П., ул. ... № ...,
вх. ..., ет. ...., ап. ..... Заявява, че срещу молителката е издадена заповед за защита в полза на
ответника, с която същата е била задължена да се въздържа от домашно насилие; било й е
забранено да го доближава на по- малко 100 метра за срок от 12 месеца, както и същата е
била отстранена от собственото на Х. Н. жилище, находящо се в гр. П., за срок от 12 месеца.
Заявява, че молителката въпреки прекратяване на връзката им настоява да обитава
жилището на ответника, последният да я издържа, да съхранява вещите й, да се грижи за
нея, а при негов отказ да го прави, молителката депозира срещу него сигнали и жалби. Сочи,
че посоченото поведение тя проявява спрямо него почти от самото начало на съвместното
им съжителство. Заявява, че срещу него молителката е депозирала жалби за изнасилване и
причинени телесни, физически и психически травми. Сочи, че визираното производство е
приключило с издаване на постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
09.11.2022 г. по преписка № ЗМ 543/2022 г. по описа на ОД на МВР – Варна, и прокурорска
преписка № 14620/2020 г. по описа на Районна прокуратура - Варна. Счита, че с настоящата
молба молителката не иска да бъде защитено нейното физическо и психическо здраве, а да й
бъде осигурен подслон и място за багажа й. Твърди, че от 28.10.2023 г. молителката не
престава да отправя към ответника заплахи, че ще подаде жалби срещу него в полиция, съд
и навсякъде, където може, че последният я изнасилва и бие, както и молителката ще направи
така, че да уволнят Х. от неговата работа, ако същият не я остави да живее в дома му, не й
плаща сметките, не се откаже от парите, които молителката му дължи. Сочи, че молителката
му се обажда по телефона по най-различни и незначителни поводи, предизвиква го да се
срещат, за да го принуди да я приюти, а когато същата не успее, използва това като причина
да пише жалби. Счита, че настоящият случай е именно такъв. Заявява, че Н., идвайки да
вземе личния си багаж на 09.02.2025 г., отказала да напусне собственото на ответника
жилище и останала в него. За да предотврати конфронтация между двамата, ответникът
много преди това бил принуден да напусне собствения си дом и да заживее в този на своята
майка.
Оспорва изцяло твърдения в депозираната молба акт на насилие. Отделно счита, че
дори и твърдението, че молителката е била избутана през вратата да се беше оказало вярно,
същото не съставлява домашно насилие, а изразява желанието на ответника молителката да
напусне дома му.
Настоява за отхвърляне на депозираната молба.
В съдебно заседание молителката Н. К. поддържа депозираната молба. Представя
подробни писмени бележки.
В съдебно заседание ответникът Х. Н. се явява лично и се представлява от адв. Н. и
адв. Г.. Оспорва подадената молба, поддържа депозирания писмен отговор. Представя
писмени бележки.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
2
Между страните по делото не се спори, че молителката и ответника са съжителствали
съвместно.
Представена е Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, подписана от Н. К. К., с която
същата декларира, че на 06.04.2025 г. ответникът е осъществил акт на насилие срещу нея,
изразяващ се в избутване и изхвърляне от апартамента без багаж и без даване на
възможност на последната да си вземе такъв впоследствие. Декларира още, че на 20.03.2025
г. ответникът й е причинил на лека телесна повреда, изразяваща се в навехнат глезен и
ожулено коляно, натъртени хълбоци с продължаваща болка. На 21.02.2025 г. същият спрял
електрозахранването на жилището при 12-градусова температура и възпрепятствал
явяването на молителката на работа.
Видно от Медицинско удостоверение № 288/2025 г., подписано от д-р В. С.– лекар в
Отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, Н. К. К. е прегледана
на 24.03.2025 г. Посочено е, че по предварителни данни на 20.03.2025 г., към 14:00 часа, в
гр. П. мъжът, с когото живеела на семейни начала, я блъснал, при което паднала на земята и
получила травма в областта на десния долен крайник. Отразено е, че обективно: по предната
повърхност на дясното коляно се установяват две групирани ожулвания с червеникаво-
кафеникав цвят, едното с кръгловата форма и диаметър 1 см, другото с линейна форма и
дължина около 1,5 см; по външната повърхност на дясната глезенна става се установява
умерено изразен оток, активните и пасивни движения в областта на ставата са затруднени и
болезнени. Направен е извод, че в своята съвкупност описаните травматични увреждания са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Видно от Справка за съдимост рег. № 250411005000172378, издадена на 11.04.2025 г.,
лицето Х. К. Н. не е осъждано.
От Докладна записка от Трето РУ към ОД на МВР – Варна, постъпила по делото с
молба вх. № 34940/16.04.2025 г., се установява, че в деловодната система на Трето РУ няма
налични данни за извършени от Х. К. Н. срещу Н. К. К. актове на домашно насилие,
подавани жалби и сигнали от 2023 г. до настоящия момент.
От Докладна записка от Четвърто РУ към ОД на МВР – Варна, постъпила по делото с
молба вх. № 35007/16.04.2025 г., се установява, че в деловодната система на Четвърто РУ на
07.04.2025 г. е заведена преписка УРИ№442000-5569/2025 г., образувана по снето сведение
от Н. К. К. срещу Х. К. Н., с данни за извършено домашно насилие. Горецитираната
преписка на 10.04.2025 г. била изпратена по компетентност на ОД на МВР - Варна.
Въз основа на Решение № 17/02.02.2024 г., постановено по гр.д. № 26/2024 г. по описа
на РС – П., в полза на молителя Х. К. Н. е издадена заповед за защита № 1/02.02.2024 г.
срещу Н. К. К., с която на същата са наложени мерки за защита по реда на чл. 5, ал. 1, т. 1, т.
2, т. 3 от ЗЗДН.
Видно от Договор за доброволно изнасяне на багаж, сключен между Х. Н. и Н. К.,
последната се задължила в седем дневен срок, считано от 28.05.2023 г., да освободи
жилището на Х. Н. от багажа и мебелите й.
3
В хода на производството са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите П. Н. и В. В. - на страна на ответника. Показанията и на двамата разпитани
свидетели са еднопосочни, а именно че поради отказ от страна на Н. К. да се изнесе от
собственото на ответника жилище, последният напуснал дома си и се преместил при
родителите си в тяхната къща. От показанията на свид. В. се установява, че Н. искала да
остане в апартамента на Х., тъй като имало интернет, молителката не искала да се прибере в
гр. Варна в жилището на брат си, защото „там нямало условия“.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Молбата е подадена от и срещу легитимирани по закон лица, основана на твърдения
за осъществявано по отношение на молителката Н. К. К. насилие на 20.03.2025 г. и
06.04.2025 г., поради което съдът приема, че молбата е депозирана в предвидения по чл. 10,
ал. 1 от Закона преклузивен срок. Същата е допустима за разглеждане.
Легалното определение на понятието "домашно насилие" е дадено в чл. 2, ал. 1 от
ЗЗДН. Производството по ЗЗДН е спорно и съдът се произнася с решение за налагане или
отказ да бъдат наложени мерки на защита, с които се цели да се даде ефективна закрила на
пострадалите лица. Касае се за защита срещу една особена категория посегателства,
извършвани от и срещу лица, които се намират в най-близки взаимоотношения помежду си -
съпружески, родствени или във фактическо съжителство. Характерно за деянията от този
тип е и обстоятелството, че те биват извършени най-често в домашна среда, в отсъствието на
свидетели. Именно поради това законодателят изрично е предвидил, че при липсата на други
доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН има самостоятелна доказателствена сила. За
да бъде годно доказателствено средство, същата трябва да индивидуализира акта на насилие
по начина, по който последният е описан в депозираната молба за защита, т. е. следва да
съдържа пълно, точно и ясно описание на процесния акт на домашно насилие. Независимо
от предвиденото в нормата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, молителят следва да установи, в условията
на пълно и главно доказване, извършените от ответника актове на домашно насилие с
техните обективни признаци - време, място и начин на извършване на деянието.
Обвързващата доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е задължителна
за съда само ако няма други доказателства, които да я оборват, тъй като по съществото си тя
представлява частен документ. В доказателствената тежест на ответника, при направено
оспорване, че са извършени актове на домашно насилие, е да проведе успешно насрещно
доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване на
нейната доказателствена сила.
В настоящия случай съдът намира, че депозираната молба е неоснователна. Не е
установено в хода на производството, посредством събраните доказателства, поведение на
ответника, попадащо в хипотезите на предвидените в чл. 2 от ЗЗДН форми на домашно
насилие спрямо молителката Н. К.. Приложената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3
от ЗЗДН се опровергава от всички събрани по делото доказателства. Действително се
установяват влошени отношения между страните, дължащи се основно на отказа на Н. К. да
4
напусне собственото на Х. Н. жилище. Прави впечатление, че в самата сезираща съда молба
е обективирано искане на молителката да й бъде предоставена незабавна защита, като
същата се върне в жилището на Х., тъй като Н. имала банков заем, планирано зъболечение и
неподходящи условия в дома на нейната майка, иска се й багажът и да остане в дома му –
индиция, че спорът се концентрира изцяло върху желанието на Н. да живее необезпокоявано
в жилището на Х.. Става ясно, че поводите, по които страните се срещат и между тях
възникват конфликти, са свързани с нежеланието на молителката да напусне дома на
ответника. Настоящият състав намира, че поведението на Х. Н. в опитите си да упражнява
правото си на собственост по отношение на процесния апартамент не може да бъде вменено
във вина на последния. Следва да се посочи, че от доказателствения материал по делото
категорично не се установява физическо насилие, както е посочено в представената по
делото декларация.
Следва да се подчертае, че социалното предназначение на ЗЗДН е да даде бърза и
своевременна защита на лица, които действително се намират в риск по повод упражнявано
по отношение на тях насилие, а не да служи за уреждане на междуличностни или
имуществени спорове, каквито действително се установяват между страните.
Предвид изложеното, молбата по чл. 5 ЗЗДН, като неоснователна, следва да бъде
отхвърлена.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора право на разноски възниква за ответника. В съдебно
заседание единият от процесуалните му представители е направил искане за присъждане на
такива, но тъй като не е представен договор за правна защита и съдействие, разноски не
следва да бъдат присъждани.
На основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, молителката Н. К. К. следва да бъде осъдена да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, държавна
такса в размер на 25 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявената от Н. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж. к. ..., бл. ...,
вх. ..., ап. .... срещу Х. К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. ... № ..., вх. ..., ет. ...., ап. ....,
молба по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН като неоснователна.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, Н. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.
к. ..., бл. ..., вх. ..., ап. .... да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд – Варна, държавна такса в размер на 25,00 лева (Двадесет и пет лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в 7-дневен срок от
връчването му на страните, на основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН.
5
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6