РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Перник, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно гражданско
дело № 20231700500794 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ
МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. Цариградско шосе № 159, Бенч Марк Бизнес Център, представлявано от двама от
членовете на управителния съвет против Решение № 976/13.10.2023 г. по гражданско дело
№ 1531/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е признато за установено, че Н.
М. В., ЕГН ********** от ***, като наследник на М. В. М., починал през ***г. не му дължи
сумата от 549.66 лв., за която е издадена фактура № *** – начислена служебно по
констативен протокол по партида клиентски № *** за периода от 04.01.2023 г. до 26.01.2023
г. за обект и на адрес: с. *** и дружеството е осъдено да заплати на ищеца сумата от 451.55
лв. – направени съдебни разноски.
Във въззивната жалба са наведени съображения за неправилност на обжалвания
съдебен акт, поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Поддържа се, че не
съответства на събраните доказателства изводът на съда, че ищецът не е страна в
облигационните отношения по доставка на електрическа енергия за процесния обект, както
и че са били налице условията на чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ за служебно преизчисляване
на количеството електрическа енергия, като се твърди, че правилата не изискват
1
констатираното неизмерване или неправилното, или неточното и измерване да са по вина на
потребителя. Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното решение и да реши
спора по същество, като отхвърли предявения иск. Заявена е претенция за присъждане на
направените разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответникът по въззивната жалба е подал писмен
отговор, с който я е оспорил, като неоснователна. Изложил е подробни съображения за
правилност на обжалваното решение. Искането към въззивния съд е да го потвърди и да
присъди направените разноски.
В съдебно заседание въззивният жалбоподател, чрез пълномощника си юрисконсулт
Й., поддържа жалбата и оспорва отговора. Моли съда да отмени обжалваното решение и да
отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски съгласно списък по чл. 80 от ГПК.
Прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си адв. В. поддържа отговора и
оспорва въззивната жалба. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и
моли въззивния съд да го потвърди. Претендира присъждане на разноски.
Окръжен съд Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от
ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на
правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:
Според чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Обжалваното решение е постановено от първонистанционен съд, в законен състав, в
изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно. Съдът се е произнесъл
при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на
иск и по предявените претенции, поради което е допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му, въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от
страните, констатира нарушение на императивна материална норма /т. 1 от ТР 1/2013 г. по
тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ или нищожността на правни сделки и отделни клаузи
от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко
от сделката или от събраните по делото доказателства /ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на
ОСГТК на ВКС/.
Във въззивната жалба не са наведени оплаквания за извършени от
първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила, за фактическа
непълнота или за необоснованост на решението. Страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство, но съдът, предвид служебното си задължение
по чл. 162 ГПК да определи размера на основателната част на претенцията, е допуснал
изслушване на съдебно-техническа експертиза.
Въз основа на събраните доказателства, настоящият въззивен състав намира за
установено следното:
Видно от лицензия № Л-135-07/13.08.2004 г. на ДКЕВР и Решение № И2-Л-
135/09.12.2013 г. на ДКЕВР въззивният жалбоподател - „Електроразпределителни мрежи
Запад“ ЕАД /с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България/ е лицензиран
2
оператор на електроразпределителна мрежа по смисъла на чл. 88 от ЗЕ и § 1, т. 34б, б. „а“ от
ДР на ЗЕ за цялата територия на град Перник.
От удостоверение за наследници изх. № *** се установява, че въззиваемият е
единствен наследник по закон на своя баща М. В. М., починал на ***, за което е съставен
акт за смърт № ***
От приетите констативен протокол № ***, констативен протокол от метрологична
експертиза на средство за измерване № ***, писма изх. № ***, изх. № ***, изх. № ***, ведно
с разписки за връчването им, фактура № *** и справка за преизчислени количества
електрическа енергия и показанията на свидетелите Д.Д., Б.Б. и С.С., дадени пред
първоинстанционния съд, се установява, че на 26.01.2023 г. служители на
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД са извършили техническа проверка на
средството за търговско измерване /СТИ/ на доставяната електрическа енергия в недвижим
имот, с административен адрес: с. ***, с абонатен № *** по партида, разкрита на името на
М. В. М.. Констатирано е, че липсва пломба на щита на електрическото табло и че СТИ е с
нулеви стойности на ток и напрежение на дисплея. СТЕ е демонтирано и изпратено за
експертиза на Български институт по метрология.
Експертизата е установила отсъствие на механични дефекти на кутията, на клемите на
клемния блок на електромера, наличие на необходимите обозначения на табелката му,
допълнителна метрологична маркировка и идентификационен номер на нотифициран орган,
наличие на пломби против неправомерен достъп до вътрешната конструкция. Констатирано
е, че при кратковременно включване с отчитане на импулсите на изхода за проверка не е
отчетена грешка. При проверка на показващото устройство при продължително включване с
отчитане на показващото устройство е отчетена грешка – -100%. Установено е, че при
включване на електромера, на показващото устройство липсва индикация за L1, че при
затваряне на товара за изхода за проверка не се регистрират импулси и не могат да се
изследват метрологичните му характеристики, че чрез бутона за визуализация на менюто на
електромера се констатира, че при задаване на товар тока и напрежението на показващото
устройство са с нулеви стойности, че при задаване на количество енергия тя не се натрупва
на показващото устройство. Констатирано е, че при оглед на вътрешността на СТИ не се
констатират видими промени в конструкцията му, но то не съответства на метрологичните и
техническите характеристики.
Констативният протокол за извършена проверка е изпратен за връчване до М. В. М. и
видно от обратната разписка е връчен лично на неговия син – Н. М. В. на 10.02.2023 г.
С писмо адресирано, както до М. В., така и до Н. В. е извършено уведомяване, че ще се
извърши преизчисление на количеството електрическа енергия съгласно ПИКЕЕ, което е
връчено на въззиваемия на 20.03.2023 г., ведно с приложената справка за преизчисление по
реда на чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ, от която е видно, че количеството преизчислена
електрическа енергия е 846 kWh.
До М. В. М. и изпратено и писмо, с приложена фактура за дължима сума от 549.66 лв.
на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ въз основа на констативен протокол
за преизчислено количество електрическа енергия от 846 kWh.
Районният съд е приел съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице И.
К.. От нея и от изслушването на вещото лице в съдебно заседание се установява, че СТИ е
технически неизправно и не отчита преминаващата през него и потребена електрическа
енергия, но няма нерегламентиран достъп, респективно неправомерно въздействие до
защитената вътрешност на електромера. Преизчислението на количеството електрическа
енергия по правилото на чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ е математически правилно при
съобразяване с действащите към този момент цени. Предходна проверка на СТИ е
извършена 23 дни преди съставяне на констативния протокол – на 03.01.2023 г.
3
С оглед наведените във въззивната жалба доводи и на основание чл. 162 от ГПК,
въззивният съд е назначил и приел съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото
лице И. К.. Настоящият състав я кредитира, като пълна и обоснована, дадена от експерт с
необходимите професионални знания и опит. От нея се установява, че отчетът на СТИ се
извършва дистанционно, без да е необходимо посещение на място, чрез система за
наблюдение и отчет, която разполага с възможност за регистриране на определени събития
и аларми със съответния времеви отпечатък. Вещото лице е посочило, че не може да се
установи кога СТИ е спряло да измерва потребената електроенергия, както и, че последният
отчет е извършен на 06.01.2023 г. Дало е отговор за средно аритметичното количество от
потребената електрическа енергия от предходния на проверката отчетен период и на
потребената електричека енергия за аналогичен отчетен период от предходната година,
които са съответно: 28kWh – дневна тарифа и 11 kWh – нощна тарифа и 14 kWh – дневна
тарифа и 7 kWh – нощна тарифа. Изчислило е средно аритметичното количество от
потребената електрическа енергия за предхождащия проверката от 26.01.2023 г. отчетен
период и потребената електрическа енергия за аналогичен период от предходната година,
която е 21 kWh – дневна тарифа и 9 kWh –нощна тарифа. Определило е стойността на
средноаритметичното количество енергия, изчислено по формулата на чл. 52, ал. 1, т. 2 от
ПИКЕЕ, която е 19.49 лв.
При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
За да постанови обжалваното решение районният съд е приел, че ищецът няма
качеството клиент на електрическа енергия за процесния имот, както и че не отговаря за
процесното задължение по силата на наследственото правоотношение, възникнало със
смъртта на наследодателя му, тъй като то не е било част от наследството.
Не е спорно по делото, че М. В. М. преди смъртта си, настъпила на *** е имал
качеството битов клиент на електрическа енергия по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и чл.
3.1 от Общите условия за договорите за ползване на електропреносната мрежа на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, сега - „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, който
купува електрическа енергия за битови нужди за собствен имот, с административен адрес: с.
***, абонат № ***.
Спорни са въпросите налице ли са били условията, предвидени в раздел IX на ПИКЕЕ
за преизчисляване на потребеното количество електрическа енергия за процесния
недвижими имот и възникнало ли задължение за заплащането в тежест на ищеца в лично
качество или като наследник на М. М..
В раздел IX на ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г./ е предвидена възможност за
оператора на електроразпределителна мрежа да извърши преизчисление на потребеното
количество електрическа енергия за крайните клиенти, за които е установено, че средството
за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата. В зависимост
от вида на техническата причина, довела до неизмерването или до неправилното измерване
на потребената електрическа енергия, са предвидени различни правила за преизчисляването
и/чл. 50 – чл. 55 от ПИКЕЕ/. Съгласно чл. 56, ал. 1 – ал. 3 от ПИКЕЕ определеното по
посочените правила количество електрическа енергия се фактурира по действащата за
периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена за покрИ.е на технологичните
разходи, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране на съответния мрежови
оператор и се заплаща от ползвателя на мрежата на оператора. Следователно процесното
вземане представлява стойността/цената/ на потребената/закупената/ и незаплатена
електрическа енергия. Същата е дължима на основание чл. 183 от ЗЗД, според който
купувачът по договор за продажба заплаща на продавача цената на веща, чиято собственост
му е прехвърлена.
Тъй като количеството на потребената електрическа енергия не е измерено или
измерването му е невярно, то се определя по реда на някое от правилата на чл. 50 – чл. 55 от
4
ПИКЕЕ. От съдържанието на разпоредбите на чл. 50, ал. 1, б. „б“ и чл. 52 от ПИКЕЕ следва,
че реда по чл. 50, ал. 1, б. „б“ е приложим при установено външно въздействие върху СТИ, а
този по чл. 52 - при техническа неизправност. В случая операторът на
електроразпределителната мрежа е определил количеството на ползваната електрическа
енергия по правилото на чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ, при положение, че е налице
техническа неизправност на СТИ, без да е установена външна намеса. Съдът счита, че
доколкото по делото е установено, че количеството на използваната електрическа енергия
не е измерено, поради техническа неизправност на СТИ, която не е причинена от външна
намеса, то за преизчислението е приложимо правилото на чл. 52, ал. 1, т. 2 от ПИКЕЕ. При
определянето и по този ред, дължимата за нея цена е в размер на 19.49 лв., а не 549.66 лв.
С оглед изложеното настоящият състав приема, че за процесния електроснабден обект
е било налице основание за преизчисление на ползваната, но неизмерена електрическа
енергия, като дължимата стойност на същата е 19.49 лв.
Съдът счита за основателен и доводът във въззивната жалба, че това задължение е
възникнало в тежест на ответника по нея, тъй като след смъртта на неговия наследодател,
той като собственик на процесния обект по силата на наследственото правоотношение е
придобил и качеството клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и чл. 3, т. 1 от Общите условия „битов клиент“ е
клиент, който купува електрическа енергия за собствени нужди. В чл. 4, т. 2 от Общите
условия е предвидено, че „клиент“ е собственикът или титулярът на вещното право на
ползване на обект, който е присъединен към електроразпределителната мрежа.
Въззиваемият признава, че неговият наследодател – М. М. е имал качеството клиент на
електрическа енергия към момента на смъртта си и не оспорва обстоятелството, че то се
основава на правото му на собственост върху електроснабдения обект. Следователно с
възникването на наследственото правоотношение, което не е спорно и е установено с
писмени доказателства, наследникът е придобил правото на собственост върху обекта, а по
силата на чл. 4, т. 2 от Общите условия – и на качеството клиент. Той не твърди да се е
отказал от наследството или да се е разпоредил с процесния имот и не сочи доказателства за
настъпването на такива факти. Оспорването на правото му на собственост е в противоречие
с твърдението му, че е наследник по закон на лицето, което е било собственик към момента
на смъртта си. По изложените аргументи съдът счита, че Н. В. е клиент по смисъла на чл. 3,
т. 1 от Общите условия и е обвързан от техните разпоредби във връзка с отношенията по
доставка на електрическа енергия за имота, находящ се в с. ***. Затова на основание чл. 19,
т. 8 от Общите условия за него е възникнало задължение да уведоми
електроразпределителното дружество за промяната в собствеността на обекта в 30 – дневен
срок от настъпването на това обстоятелство. Той не е изпълнил това свое задължение и
затова въпреки смъртта на неговия наследодател, последният е продължил да фигурира,
като титуляр на партидата. По тази причина до него са били адресирани и всички
съобщения, в хода на процедурата по преизчисление на електрическата енергия. С това, по
никакъв начин не са нарушени правата на действителния клиент на дружеството, тъй като
същият лично е получавал уведомленията. Затова и съдът намира, че задължението в размер
на 19.49 лв. определено по реда на чл. 52, ал. 1, т. 2 от ПИКЕЕ е възникнало в негова тежест
и той дължи заплащането му. Обстоятелството, че е обективирано във фактура, по която
получател е неговият наследодател, не променя този факт, тъй като причина за това е
неизпълнението на задължението му по чл. 19, т. 9 от Общите условия, от което не може да
черпи права.
Предвид изложеното, обжалваното решение е неправилно в частта му, с която искът е
уважен за сумата от 19.49 лв., в която част следва да се отмени и претенцията да се отхвърли
като неоснователна. В останалата част – за сумата от 530.17 лв. решението е правилно и
следва да се потвърди.
5
С оглед изхода от спора, обжалваното решение следва да се отмени частично и частта
за разноските, а именно за сумата от 18.06 лв.
В първоинстанционното производство ответникът е на правил разноски в размер на
общо 381.00 лв., от които следва да му се присъди сумата от 15.24 лв., както и 4.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
С оглед изхода на спора във въззивното производство и на основание чл. 78, ал. 1 и ал.
3 от ГПК, в полза на въззивния жалбоподател следва да се присъди сумата от 19.47 лв. –
депозит за вещо лице и заплатена държавна такса, съразмерно с уважената част от жалбата и
сумата от 4.00 лв. съответния размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК. В полза на ответника по въззивната жалба следва
да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 386.00 лв., съразмерно с
отхвърлената част от въззивната жалба. Неоснователно е възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, тъй като същото е определено и заплатено в минималния
размер от 400 лв. по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г.
По изложените мотиви, Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 976/13.10.2023 г. по гражданско дело № 1531/2023 г. по описа на
Районен съд – Перник, в ЧАСТТА, с която е признато за установено на основание чл. 124, ал.
1 от ГПК, че Н. М. В., ЕГН ********** от ***, като наследник на М. В. М., починал през
***г. не дължи на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 159,
Бенч Марк Бизнес Център сумата от 19.49 лв. по фактура № ***, начислена по констативен
протокол по партида, с клиентски № *** за периода от 04.01.2023 г. до 26.01.2023 г. за обект
с адрес: с. ***, както и в частта за присъдените на Н. М. В. разноски в размер на 18.06 лв.,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, в частта за признаване
за установено, че Н. М. В., ЕГН ********** от *** не дължи на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 159, Бенч Марк Бизнес Център
сумата от 19.49 лв. по фактура № ***, начислена по констативен протокол по партида, с
клиентски № *** за периода от 04.01.2023 г. до 26.01.2023 г. за обект с адрес: с. ***, като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 976/13.10.2023 г. по гражданско дело № 1531/2023 г. по
описа на Районен съд – Перник в ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА Н. М. В., ЕГН ********** от *** ДА ЗАПЛАТИ на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 159, Бенч Марк Бизнес Център
сумата от общо 19.24 лв. /деветнадесет лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща
разноски, направени в първоинстанционното производство съразмерно с отхвърлената част
от иска и сумата от общо 23.47 лв. /двадесет и три лева и четиридесет и седем стотинки/,
представляваща разноски за въззивното производство съразмерно с уважената част от
жалбата.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 159, Бенч Марк
Бизнес Център ДА ЗАПЛАТИ на Н. М. В., ЕГН ********** от *** сумата от 386.00 лв.
/триста осемдесет и шест лева/, представляваща разноски за въззивното производство
6
съразмерно с отхвърлената част от жалбата.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7